РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1473/6.8.2020г.
гр. Пловдив, 06.08.2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХI с., в открито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д.Й. и участието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 281 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството е по чл.215 от Закона
за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с
чл.194 от същия закон.
Образувано е по жалба на Д.Е.С., ЕГН **********,***,
против отказ на кмета на община Сопот за издаване заповед за достъп до чужд
поземлен имот с изх. № С-5605/1 от 13.12.2019 г.
Твърди се незаконосъобразност на
оспорения отказ с доводи, че кметът следва да издаде заповед не само когато е
невъзможно укрепително-ремонтните работи да бъдат извършени без осигуряване
достъп, но и когато чрез осигуряването на достъп тя би се извършила по лесно и/или по
ефективно.
Иска се отмяна на отказ на кмета на
община Сопот за издаване на заповед за достъп
до чужд ПИ с идентификатор
68080.503.5032 по КККР на гр.Сопот с административен адрес ***,
собственост на ВМЗ ЕАД.
В съдебно заседание жалбоподателката
не се явява и не се представлява.
За ответната страна, кмета на община
Сопот, се заема становище за неоснователност на жалбата като се излагат доводи,
че не са налице предпоставките по чл.194 от ЗУТ, за да бъде постановена заповед
за осигуряване на достъп. Претендират се разноски.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства (представената административна
преписка и молба вх.№ 318/23.08.2019 г. на жалбоподателката
до ВМЗ ЕАД гр.Сопот) и наведените от
страните доводи, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок (самият отказ е с дата 13.12.2019 г., а жалбата срещу него е от 27.12.2019
г.), от страна, за която оспореният акт е неблагоприятен, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна
по следните съображения:
Предмет на процесното
оспорване е писмо изх.№ С-5605/1 от 13.12.2019 г. на кмета на община Сопот, с
което жалбоподателката, по нейно искане вх.№ С
5605/18.11.2019 г., е уведомена, че, според общината, не е необходимо да се
издава заповед за достъп до чужд имот през ПИ 68080.503.5032 по КККР на
гр.Сопот, собственост на ВМЗ ЕАД гр.Сопот, тъй като дружеството не е отказало
достъп през имота му за извършване на неотложни укрепително-строителни дейности
по оградата на регулационната линия с ПИ 68080.503.2783, собственост на жалбоподателката, а е възразил да бъдат изграждани
съоръжения и конструкции на разделителната линия между двата имота. Изрично е
посочено, че за извършване на ремонт на оградата жалбоподателката
има достъп и от собствения си имот.
Посоченото писмо обективира
в себе си отказ издаване на заповед за
осигуряване на достъп в чужд имот за извършване на работи във връзка с
устройство на територията, поради което настоящият състав счита, че същото
представлява ИИА, подлежащ на оспорване.
Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗУТ
собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен
достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни,
строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на
територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от
закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен
контрол.
По делото не се установява (нито има такива
твърдения), че по отношение на оградата на собствения на жалбоподателката
имот има разрешени/предписани укрепително ремонтни работи, за извършването на
които да е необходим достъп през съседния имот.
Самото административно производство е започнало по
искане на жалбоподателката за издаване на заповед за
достъп до чужд имот във връзка с
извършване на неотложни укрепително-строителни дейности по оградните
съоръжения, изградени изцяло в нейния собствен ПИ.
В искането си жалбоподателката
не е посочила конкретно за какви
неотложни укрепително-строителни дейности по оградните
съоръжения иска да ѝ бъде осигурен достъп през съседния имот. В подкрепа
на искането си обаче е представила отказ за достъп до поземлен имот от ВМЗ ЕАД
гр.Сопот. Видно от този отказ (л.9) ръководството на дружеството възразява
срещу изграждането на съоръжения и конструкции на разделителната линия между
двата имота.
В тази връзка, в хода на съдебното производство, е
изискана и самата молба на С. до изпълнителния директор на ВМЗ ЕАД гр.Сопот по
повод която ѝ е изпратен представения от нея отказ. Видно от тази молба –
л.38, жалбоподателката иска да ѝ бъде позволено
изграждането на врата с размери 1 м в широчина, находяща
се в границите на имота ѝ, граничещ със собственост на ВМЗ ЕАД гр.Сопот,
която ще се използва да авариен изход. Т.е. видно от съдържанието на тази
молба, жалбоподателката не е отправила искане за
допускането ѝ в съседния имот, за
да извърши неотложни укрепително-строителни дейности по оградните
съоръжения, а същата е поискала да ѝ бъде позволено изграждането на
врата, която ще се използва да авариен изход. Изграждането на врата няма общо с
извършване на укрепително-строителни дейности по оградата.
Освен това, по преписката, а и в хода на съдебното
производство не се ангажираха доказателства тези дейности да са разрешени или
предписани.
Каза се и по горе, че съгласно
разпоредбата на чл. 194, ал. 1
от ЗУТ
собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен
достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни,
строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на
територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от
закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен
контрол. Този свободен достъп следва да е определен в конкретни параметри и на
основание разрешени или предписани строителни работи от съответния
административен орган, предхождащи издаването на заповедта. По делото не са
представени доказателства за предписани строителни работи за извършване на укрепително-строителни дейности по оградните съоръжения на С. поради и което не е налице
материално правното основание за издаване на заповедта. В крайна сметка жалбоподателката представя противоречиви доказателства пред
АО за какво точно иска свободен достъп – тя твърди, че иска такъв за извършване
на укрепително-строителни
дейности по оградните съоръжения, а представя като
доказателство отказ на собственика на съседния имот за осигуряване свободен
достъп през него за изграждането на врата, която да се ползва като авариен
изход. Следва да се има предвид, че единственото релевантно обстоятелство за
издаване на заповед за осигуряване на свободен достъп е да има разрешени или предписани строителни работи от съответния
административен орган, предхождащи издаването на заповедта, каквито не са
налице в конкретния случай.
Но предвид константната съдебна практика
следва да се има предвид, че и самите дейности, за които се иска осигуряването
на достъп, следва да са ясно конкретизирани като времеви и пространствени
параметри, а в конкретния случай жалбоподателката не
е сторила това. Този "свободен достъп" следва да е определен в
конкретни параметри не само времево, а и пространствено, т. е. при наличието на
разрешени или предписани строителни работи административният орган следва да
избере конкретен вариант на разрешения достъп до имота, което предполага укрепително-строителни дейности, за
извършването на които се иска свободен достъп, да са посочени в някакви
параметри (характер, обем на СМР) от жалбоподателката,
което не е сторено в конкретния случай. Дори и да се приеме, че за извършването
на СМР по оградно съоръжение не е необходимо
разрешение, тези дейности следва да са ясно формулирани в самото искане какъвто
не е настоящият случай.
При това положение, процесният
отказ, макар и обективиран като уведомително писмо,
като съобразен с нормата на чл.194 от ЗУТ, се явява законосъобразен.
Предвид изложеното, жалбата се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход
на спора на ответната страна се следват
сторените по делото разноски в размер на 720 лева заплатен адвокатски хонорар – договор за
правна защита и съдействие на л.32 и списък на разноските на л.33 по делото.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Е.С., ЕГН **********,***,
против отказ на кмета на община Сопот за издаване заповед за достъп до чужд
поземлен имот с изх. № С-5605/1 от 13.12.2019 г.
ОСЪЖДА
Д.Е.С., ЕГН **********,***, да
заплати на Община Сопот разноски по
делото в размер на 720 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
Административен съдия: