№ 254
гр. П., 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20251230100326 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1, предл. 3 и предл. 1 ЗЗД.
Ищцата – С. М. Г., с адрес в с. С., общ. П., ул. „Г. Р.“ № 8, ЕГН **********,
твърди, че между нея (като заемополучател) и ответника (като заемодател) на
04.06.2024 г. е бил сключен Договор за заем „Microcredit” с № 9052-00185290, за
сумата от 2 000 лв. Изтъква, че наред с това между нея (като клиент) и ответника (като
доставчик) на същата дата е бил сключен и Договор за допълнителни услуги към заем
„Microcredit” с № 9052-00185290, съгласно който трябва да заплати такса от 2 544,48
лв. Смята, че договорът за допълнителните услуги е нищожен, защото противоречи
както на добрите нрави, така и на разпоредбите на чл. 22 във вр. с чл. 11 и във вр. с чл.
19, ал. 4 ЗПК и на чл. 143 ЗЗП. Иска нищожността му да бъде прогласена. Претендира
съдебни разноски, а в полза на адвоката, който й е предоставил безплатна правна
помощ в настоящото производство, предлага да бъде определено съответно
възнаграждение.
Ответникът – „М. К.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.
„Ц. ш.“ № 137, ет. 3, ЕИК ***, оспорва ищцовите претенции и настоява за
отхвърлянето им. Излага доводи, насочени към обосноваване на тезата, че атакуваната
сделка и не страда от пороците, релевирани от ищцата.
Съдът приема следното:
1
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):
Недействителността на правните сделки е родово понятие, което обединява
всички сделки, имащи недостатък, предвиден в закона, който им пречи да произведат
юридическото действие, искано от страните по тях. Нормативната й уредба е с
разпоредби от императивен порядък. Нищожността пък е нейната най-тежка форма,
доколкото нищожната сделка изначално не поражда ефекта, към който е насочена (вж.
по-подробно по тези въпроси проф. В. Таджер, „Гражданско право на НРБ. Обща
част. Дял II“, издателство „Софи-Р“, 2001 г., стр. 454 и сл.).
С оглед диспозитивното начало в исковия граждански процес (чл. 6 във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК), когато е сезиран с иск за обявяване на нищожността на правна сделка
или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по заявения в
исковата молба порок (съобр. мотивите към Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г.
по тълк. д. № 1/20 г., ОСГТК на ВКС).
В практически аспект е възможно една сделка (или клауза от нея) едновременно
да страда от няколко порока, всеки от които да обуславя нищожността й, и всички те
да са заявени от ищеца по съдебен път. Тогава ще става въпрос за първоначално
обективно съединяване на искове (чл. 210, ал. 1 ГПК), понеже всяко различно
основание за нищожност представлява основание на отделен иск (вж. Определение №
494/05.08.2011 г. по ч. гр. д. № 267/11 г., IV г. о. на ВКС). В една такава ситуация
кумулативното разглеждане на исковете ще е допустимо, ако с уважаването на всеки от
тях ще се постигнат различни правни последици за страните (вж. Решение №
245/31.10.2011 г. по гр. д. № 1189/10 г., ІІ г. о. на ВКС). В случай че подобен правен
интерес не е обоснован от ищеца, обективното съединяване на исковете за нищожност
ще е от евентуален тип, при което уважаването на един от тях (т. е. на едно от
изтъкнатите основания) ще изключи необходимостта от произнасянето по останалите
(вж. Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/11 г., І т. о. на ВКС). Логиката е, че
така ще се постигне резултатът, търсен от ищцовата страна, и съответно няма да
съществува правнолегитимен интерес от разглеждането и на другите пороци за
нищожност, защото ефектът от съдебното прогласяване на нищожността поначало е
еднакъв при всичките й основания (чл. 34, ал. 1 ЗЗД).
Тъй като определянето на основанието на предявения иск и на юридическата
квалификация на правата и на възраженията, заявени от страните, е в прерогативите на
съда, сезиран със спора (чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК), той разполага и с правомощието
да извършва преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените
искове, без да е обвързан от изявлението на ищеца в тази връзка (вж. Решение №
527/21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/09 г., ІV г. о. на ВКС).
Копие на сочения от ищцата заемен договор е приобщено към доказателствения
материал и от съдържанието му е видно, че:
- Ответното дружество, действащо като заемодател, се задължава да
2
предостави на ищцовата страна, в качеството й на заемополучател, паричен заем от 2
000 лв.
- Уговорена е и възнаградителна лихва от 700,72 лв.
- Срокът за погасяването на заемния дълг е 18 месеца.
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделен за
ненуждаещ се от доказване признатият от страните факт за сключването между им и
на процесния договор за допълнителни услуги.
Копие от този договор също е част от доказателствената съвкупност и от него се
изяснява, че:
- Самият договор за допълнителни услуги се сключва във връзка със
заемната сделка.
- Ответникът, в качеството му на доставчик, предоставя на ищцата, като
клиент, пакет от допълнителни услуги, наречен „Комфорт“.
- Пакетът от т. нар. допълнителни услуги включва: „1. Посещение вкъщи
или на друго удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от
името и за сметка на Клиента по банковата сметка на М. К. АД; 3. Безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема; 4. Разглеждане до минути; 5. Преференциално
обслужване; 6. Право за участие в специални промоции.“.
- За тези услуги ищцата следва да плати на ответника възнаграждение от 2
544,48 лв., посредством 18 равни месечни вноски.
Изискването правните сделки да съответстват на добрите нрави, за да бъдат
валидни, предполага известна еквивалентност на насрещните престации на страните,
когато става дума за един двустранен договор. Явното несъответствие в престациите е
основание за извода, че добрите нрави са накърнени, което води до нищожност (вж.
Решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/08 г., І г. о. на ВКС, Решение №
615/15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/09 г., ІІІ г. о. на ВКС и Определение № 126/27.01.2014
г. по гр. д. № 903/12 г., IV г. о. на ВКС). Иначе казано, когато съществува очевидна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава
принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В този
смисъл добрите нрави поставят предел на волята на страните досежно уговарянето на
насрещните престации.
Сегашната хипотеза се отнася до потребителски паричен заем на невисока
стойност (2 000 лв.) и за сравнително кратък времеви период (18 месеца).
Заемополучателят е физическо лице, встъпващо в облигационната обвързаност, с цел
задоволяване на лични нужди от парични средства, докато заемодателят е търговец,
които сключва такива договори по занятие (т. е. те са част от професионалната му
търговска дейност). Допълнителните услуги по заема са на обща цена (2 544,48 лв.),
която е 127,224 % от заемната сума. Естеството на услугите е такова, че те не са
ориентирани към някакви реални конкретни дейности, които да са в полза на
3
заемополучателя и да обосноват заплащането на такава стойност. За факта, че
допълнителните услуги нямат характер на дейности, извършвани в полза на длъжника
по заема, може да се съди и от обстоятелството, че заплащането им е уговорено
предварително, без да е обвързано от тяхното ползване. Цената на услуги, които
предстои да бъдат предоставени, без да е ясно, че ще се стигне до ползването им, не
може да се дължи отнапред. А начинът, по който те са разписани в оспорвания
договор, създава убеждението, че са установени, само за да се създаде привидно
основание за допълнително плащане от страна на заемополучателя.
Очертаните специфики на договорната връзка между страните, преценени на
плоскостта на принципните положения, очертани по-горе, ясно насочват, че договорът
за допълнителните услуги е натоварен с функции, излизащи извън присъщия му ефект
да обезпечи облигационно правоотношение, при което длъжникът да получи от
кредитора определена услуга, от която има необходимост и полза, срещу което да му
заплати разумна цена. Печалбата на заемодателя, чрез вземането за стойността на тези
услуги, не е съизмерима нито с разходите, които прави, нито с риска, който носи. Ето
защо се налага и логичната констатация, че така пряко се нарушава принципът на
справедливостта и се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на
ответника, за сметка на ищцата, което е в директна колизия с добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
В обобщение на казаното трябва да се подчертае, че първата от обективно
евентуално съединените ищцови претенции за нищожност е основателна, поради което
не подлежат на разглеждане по същество останалите такива, които са ориентирани към
идентичен процесуален резултат, но на друго основание – за нищожност на същия
договор, заради противоречието му със закона по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
2. По съдебните разноски:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищцата (чл. 78,
ал. 1 ГПК).
Съдебно-деловодните разходи, които й се полагат, се формират от заплатената
държавна такса по делото – 102,78 лв.
Ищцата е получила безплатна правна помощ (по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.) в
производството пред настоящата инстанция. На адвоката, който я е предоставил – М.
В. М. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., ул. „Парк „О. и К.““
№ 3Б, ет. 2, ап. 5, трябва да бъде присъдено съответно възнаграждение (по чл. 38, ал. 2
ЗАдв.). То е нужно да се фиксира на 240 лв. (с включен ДДС от 40 лв.). Определянето
му е извършено от сегашния съдебен състав на базата на действителната фактическа и
правна сложност на делото и при зачитане на принципните постановки, приети в
Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС. Според тълкуването, дадено в
този акт на общностния съд, съдилищата от държавите-членки на Европейския съюз не
4
са длъжни да прилагат ограничение от националното законодателство за минимален
размер на адвокатските възнаграждения, ако този размер не кореспондира с
действителната фактическа и правна сложност на конкретното дело. А преценката на
съда в подобна ситуация трябва да се концентрира върху характеристиките на
защитата, възложена по съответното дело, неговия предмет, извършените процесуални
действия в хода на производството, събраните доказателства, броя на проведените
съдебни заседания, като също така не следва да се забравя, че все пак се касае за
строго квалифициран труд, полаган от лице с юридическа правоспособност, което
носи завишена отговорност за дейността си. Пренасянето на тези критерии в полето на
разглеждания казус показва, че горепосоченото адвокатско възнаграждение
кореспондира напълно с проблемите, които сегашното дело поставя от фактическа и от
правна страна. В хода на съдебното производство е изготвена подробна искова молба,
която обаче е ориентирана към доводи за нищожност на процесния договор за
допълнителни услуги. Проведено е само едно открито заседание, в което процесуален
представител на ищцата не е взел лично участие. Събрани са единствено писмени
доказателства и то в изключително малък обем. Спорният предмет не е на особено
висока материална стойност. Разгледаната правна проблематика е с невисок
интензитет на сложност, включително по нея има трайно установена съдебна
практика.
Тъй като адвокатът, на когото се присъжда възнаграждението за безплатната
правна помощ, е регистриран по реда на ЗДДС, съобразно представеното копие на
удостоверение за регистрация, издадено от органите на Националната агенция по
приходите, в него е включен и дължимият ДДС (вж. Определение № 280/14.06.2018 г.
по ч. гр. д. № 1704/18 г., IV г. о. на ВКС, Определение № 216/19.06.2018 г. по т. д. №
1587/17 г., II т. о. на ВКС и Определение № 429/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1673/18 г., II
т. о. на ВКС).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за нищожен Договор
за допълнителни услуги към заем „Microcredit” с № 9052-00185290 от 04.06.2024 г.,
сключен между С. М. Г., с адрес в с. С., общ. П., ул. „Г. Р.“ № 8, ЕГН **********
(като клиент) и „М. К.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц. ш.“
№ 137, ет. 3, ЕИК *** (като доставчик), поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „М. К.“ АД, със седалище и адрес
5
на управление в гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 137, ет. 3, ЕИК ***, да заплати на С. М. Г., с
адрес в с. С., общ. П., ул. „Г. Р.“ № 8, ЕГН **********, сумата от 102,78 лв.,
представляваща съдебни разноски, дължими по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „М. К.“ АД, със седалище и адрес
на управление в гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 137, ет. 3, ЕИК ***, да заплати на адвокат М.
В. М. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., ул. „Парк „О. и К.““
№ 3Б, ет. 2, ап. 5, сумата от 240 лв., представляваща възнаграждение за безплатната
правна помощ, която последният е оказал на ищцовата страна по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6