Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет
и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА ПЕТКОВА
Мл. с-я НАСУФ ИСМАЛ
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от
съдията Петкова
в.гр. дело № 241 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ-та ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
“Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, „Варна Тауърс- Г“, бул. „Владислав Варненчик” № 258, със седалище
гр. Варна, против решение №4810/11.11.2019г.
по гр. д. №7325/19г.
на ВРС, ХLІІ-ри
с-в, с което е прието за установено между страните, че И.П.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, не дължи на „Енерго-Про Продажби" АД, сума в размер 985,66
лева, начислена служебно по „констативен протокол" за абонатен номер
********** и клиентски номер ********** за недоставена и непотребена
електроенергия, обективирана във ф-ра № **********/17.04.2019 г., издадена на
името на ищеца за периода от 24.01.2017г. до 23.01.2018 г.,на основание чл.
124, ал. 1 ГПК. В жалбата се излагат основания за отмяна на решението, като се
твърди, че са налице предпоставките на чл.50 ПИКЕЕ. Затова и корекцията намира
своето законово основание в неотменените норми на ПИКЕЕ, и по конкретно - чл.50
от Правилата.
Въззиваемата страна И.П.Н. е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ГПК, с който оспорва жалбата.
По предмета на така предявения
иск с правно основание чл.124 ГПК се излагат следните твърдения от страните:
Ищецът Н. излага в
исковата молба, че е потребител на ел.
енергия за
обект, находящ се в гр.Варна, ул. „Академик Методи Попов“ №11, по абонатен
номер ********** и клиентски номер **********. Сочи, че с издадена фактура № **********/17.04.2019
г. неправилно му е начислена сума в размер на 985,66 лв., която представлява
допълнително начислена сума за еленергия за периода от 24.01.2017г. до
23.01.2018 г. Оспорва изцяло дължимостта на сумата, както и констативния
протокол за проверка, методиката и начина на начисляване на сумата. Сочи, че
договорът за продажба не съдържа действителна клауза за допълнително
начисляване на сумата. Излага, че не била спазена каквато и да е процедура по
извършване на проверката и че не са налице основания за извършване на корекция.
Оспорва дължимостта на процесната сума и счита, че е налице законово и договорно основание за
претендиране на вземането за нереално доставена, респективно получена и
потребена стока. Моли да бъде установено, че не дължи сумата 985,66 лв., представляваща
стойността на начислената по становището сума за доставена и потребена
еленергия за периода от 24.01.2017г. до 23.01.2018г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Енерго – Про
Продажби” АД депозира писмен отговор,
с който излага,
че искът е допустим, но неоснователен. Сочи, че сумата представлява стойността
на реално доставена и потребена от
абоната еленергия, начислена по реда на чл.50 ПИКЕЕ. Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на ел. енергия Твърди, че на 23.01.2018год. е извършена проверка на СТИ на потребителя. Релевира доводи във връзка с правилността на процедурата по начисляване
на дължимата от ищеца сума,
извършена съобразно правилата на ПИКЕЕ. За извършената проверка е съставен Констативен протокол, в който са
отчетени показанията на СТИ.
Извършена е и експертиза от БИМ, която установява, че действително
потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа. Във връзка с направените констатации, „Енерго-Про
Мрежи" АД е съставило Становище за начисляване на електрическа енергия на
12.04.2019г. На 17.04.2019г.
ответното дружество е издало фактура за сумата 985,66 лв. Ищецът
е уведомен надлежно за извършената проверка от „Енерго-Про Мрежи"
АД, с надлежно приложени към него относими
документи.
Излага, че ако абонатът е потребил електрическа енергия в количество,
различно от отчетеното, той дължи заплащането му по силата на договорната
връзка.
Моли искът да бъде отхвърлен.
ВОС като съобрази становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно в отношенията между страните, че
страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение по силата на сключения между ищеца и ответника
договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата
на който ищецът е потребител на ел. енергия за битови нужди по смисъла на § 1,
т. 42 от ДР на ЗЕ и клиент на дружеството ответник за описания в исковата молба
обект на потребление, находящ се на адрес: гр.Варна, ул. „Академик Методи Попов“ №11, по
абонатен номер ********** и клиентски номер **********.
Видно от приложения по
делото Констативен протокол за техническа проверка №1104119/24.01.2018г. е, че на 23.01.2018г. е извършена техническа проверка и
подмяна на средство за търговско измерване
на абонат с абонатен номер ********** и клиентски номер ********** от служителите на „Енерго Про Мрежи“ АД. В протокола е вписано, че електромерът е
демонтиран и изпратен за експертиза, като показанията му по тарифи са били :
1.8.1 – 001 259 Kwh; 1.8.2 – 002 224 Kwh; 1.8.3- 005 789 Kwh ; 1.8.4 -
000 000 Kwh и 1.8.0 009 274 Kwh.
СТИ е било демонтирано и
представено за експертиза в БИМ ГД „МИУ„ РО ВАРНА .За извършената експертиза на
СТИ от страна на БИМ е бил съставен Констативен протокол за метрологична
експертиза № 1021 /12.04.2019 год. Констатациите
на БИМ са, че е осъществена
външна намеса в софтуера на електромера /в тарифната схема/ ; наличие на пременила
енергия по тарифа 1.8.3 от 5 789 Kwh, която не е била визуализирана на дисплея
,като действително потребената ел.енергия се разпределяла и върху
невизуализираната тарифа 1.8.3 /Т3 / .Установено е още от БИМ, че електромерът
съответства на техническите характеристики, но не е отразено
в същия КП електромерът да е бил с нарушена метрологична или ведомствена
пломби.
Със становище от 12.04.2019г.
относно КП №1021/12.04.2019г.,
издаден от БИМ за клиентски номер ********** е начислено допълнително
количество ел. енергия в размер на 5789 квтч за
периода 24.01.2017г. до 23.01.2018г., като е посочено,че корекцията е извършена на
основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното
количество неотчетена ел.енергия.
Съгласно фактура №
**********/17.04.2019 г. на ищеца е начислена сума в размер на
985,66 лв., която представлява допълнително начислена сума за еленергия за
периода от 24.01.2017г. до 23.01.2018 г.
Представен е и Протокол №11175558 от 08.09.2016г.
за монтаж на електромер с фабричен №114021666173890, съгласно който към датата
на монтажа същият е бил с нулеви показания по дневна и нощна тарифа.
Вещото лице по назначената
по делото СТЕ е посочило, че е налице
софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е било въздействано през
инфрачервения порт на електромера. Количеството ел.енергия в
размер на 5 789 Kwh е отразено в приложената Фактура № 0279 2568 49
от 17-ти април 2019 г. на стойност 985,66 лева . Ясно е заключението на в.л.
инж.Върбанов, че в този случай е констатирано софтуерно претарифиране на СТИ поради което и количеството ел.енергия
установено в регистър 1.8.3 на СТИ е било остойностено по технологични разходи
при цена определена от ДКЕВР/КЕВР от
0,17026 лева за 1 Kwh от 985,66 лева с вкл.ДДС от ответното дружество с
цитираната и по-горе фактура.
Предвид така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Между
страните не се спори, че е налице сключен договор за покупко-продажба и
доставка на ел. енергия. Спорно е дали е налице основание за начисляване на
процесната сума.
Видно е, че процесното вземане е възникнало чрез
начисляването му като корекция в цената, дължима от жалбоподателя за реално
доставена и консумирана за минал период ел. енергия. Корекцията е извършена от
енерго- снабдителното предприятие при действието на последните изменения на ЗЕ,
влезли в сила на 17.VІІ.2012 г., както и действащите от м.ноември 2013г. ПИКЕЕ, частично отменени от 14.02.2017г. На
посочената дата е обнародвано в ДВ, бр.15, Решение № 1500 от
6 февруари 2017 г. по административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС, с което
е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д.
№ 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която
се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013
г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в
„Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част,
обезсилено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по
описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се
отхвърля оспорването на Таню Тенев Чилингиров, „Май Маркет“ – АД, с ЕИК
********* и „Мартилекс 2“ – ЕООД, с ЕИК ********* на чл. 47 и на „Май Маркет“ –
АД, и „Мартилекс 2“ – ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за
извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия“ от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от
Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и
делото е прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г.,
постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен
съд, в останалата част и вместо това е постановено, че се отменя по жалбата на
„ЕВН България Електроразпределение“ – ЕАД, с ЕИК *********, Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с
изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт.
На практика, след отмяната на посочените ПИКЕЕ,
действие запазват само нормите на чл.48, 49, 50 и 51, които посочват предпоставките
за извършване на корекция и методологията за начисляване на допълнителни суми.
Начинът, по който следва да бъде установено наличието на предпоставките,
обуславящи възможността за извършване на корекция, както и процедурата-
компетентен орган да извърши метрологичната проверка, форма, обективираща
установяване на предпоставките, и т.н. не са регламентирани в действащите към
момента на проверката ПИКЕЕ. Респективно отпаднало е и действието на
заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи използваните
понятия, както и приложенията, определящи общата точност и допустимите граници
на грешката. Изложеното мотивира настоящият състав да направи извода, че
действащата част от ПИКЕЕ към настоящия момент, не отговаря на изискванията на
чл.83 ЗЕ поради следното:
Чл. 83 ал. 1 т. 6 от цитирания Закон за
енергетиката предвижда, че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява съгласно норми, предвидени в правила за измерване на
количествата електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Безспорно,
съгласно правомощията на ДКЕВР, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2,
ал. 1 ЗНА, е приемането на посочените в чл.83 ЗЕ правила. Такива са приети от
ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г. и обнародвани в ДВ бр.
98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г., и по същество представляват подзаконов
нормативен акт, задължителен за страните. От анализа на чл. 83 ал. 1 т. 6 и на
ал. 2 ЗЕ следва, че корекционните процедури следва да са предвидено именно в
ПИКЕЕ, а не в ОУ на договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ. Аргумент за извода, че
корекционните процедури /принципите, условията и редът и методиката за
извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване
или неточно измерва на доставената от доставчика и потребена от абоната ел.
енергия за минал период/ следва да са установени именно в ПИКЕЕ /в нормативен
акт, каквито ОУ не са/ са и нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и на чл. 104а от
ЗЕ, също редакция ДВ, бр. 54/2012 год. в сила от 17.07.2012 год., според които
общите условия съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6. И
двете разпоредби – чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а” от ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т. 5,
б. „а” от ЗЕ препращат към чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, който предвижда, че
корекционните процедури /принципите, условията, редът и методиката за
извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване
или неточно измерване на доставената от доставчика и потребена от абоната ел.
енергия за минал период/ следва да са регламентирани именно в ПИКЕЕ. Предвид
това и безспорно се налага изводът, че единствено и само ПИКЕЕ могат да
съдържат норми, задължителни по своя характер за потребителите, които да
уреждат не само методиката, но и условията, редът и принципите за извършване на
корекциите на сметки. Към настоящия момент обаче действащите норми на ПИКЕЕ не изпълняват
функциите, които нормата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ им възлага. Същите не уреждат
нито реда, нито условията за извършване на корекционните процедури. Липсват
правила кога, къде, през какъв период, в присъствието на кои лица следва да
бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, липсват и правила
кой е компетентният орган да извърши проверката, в какъв акт следва да я
обективира. При липса на такива правила доказване наличието на предпоставки за
извършване на корекция не би могло да бъде осъществено. Недопустимо е
приложение на общите правила за доказване на определени факти, тъй като
отношенията между доставчиците и потребителите на еленергия се регулират от
специален закон- ЗЕ. Поради това и недопустимо е посредством предвидените в ГПК
доказателствени средства- свидетелски показания напр., да бъде установяван
факта на констатираното неточно измерване. Същото е и невъзможно, доколкото в
общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и термини,
съдържащи се в ЗЕ. Няма приложения напр., съдържащи показатели за понятието
обща точност, нито пък за допустими граници на грешката. Няма как и общите
закони да намерят приложение в отношения, които се регулират по специален ред и
в регулирането на които Държавата чрез неин орган – КЕВР, има задължително
участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон. Освен
това, правно неоправдано би било регламентацията на специфични отношения,
регулирането на които е възложено на специален закон и орган, да се осъществява
смесено- както в специалния закон, така и в общите граждански закони.
По всички изложени съображения съставът приема, че
липсата на регламентиран в ПИКЕЕ изричен ред, условия и процедура за
установяване на предпоставките за извършване на корекцията, води до
невъзможност за прилагане и на действащите норми, уреждащи методологията при
начисляването на допълнителните количества енергия. Съответно и може да бъде
направен извод, че след отмяната на правилата в частта, регламентираща
условията и редът за извършване на корекции на сметките на абонатите при
констатирано неизмерване или неточно измерва на доставената от доставчика и
потребена от абоната ел. енергия за минал период, то липсва и нормативно
уредена възможност за доставчиците да начисляват ел. енергия на това основание.
При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна
промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките
за минал период, същият не може да обосновава това право с действаща норма на
чл.50 ПИКЕЕ, на която се позовава ответника. Затова и сумата от 985,66 лева,
начислена на соченото основание, е недължима от абоната, с оглед на което и
предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде
прието за установено, че ищецът И.Н. не дължи начислената на посоченото
основание сума. По изложените съображения и предвид съвпадащите крайни изводи
на двете инстанции първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане
и представения договор за правна защита и съдействие въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата направените пред инстанцията разноски.
Претендирано е и са представени доказателства за заплатено възнаграждение в
размер на 350 лв. Въззивникът е направил възражение за прекомерност. Същото е
основателно предвид неявяването на процесуалния представител в открито съдебно
заседание и разпоредбата на чл.9 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова и в полза на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №4810/11.11.2019г. по гр.
д. №7325/19г. на ВРС, ХLІІ-ри с-в.
ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, със седалище гр. Варна, да
заплати на И.П.Н., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на 300 /триста лева/, представляваща направени пред
инстанцията съдебно-деловодни разноски на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.