Р Е Ш Е Н И Е
№ _________
гр. Варна _____________2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на двадесет
и първи юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа
докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 310 на Административен съд -
Варна по описа за 2022 год., за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.215, ал.1
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалбата
на А.Т.А., ЕГН: **********,***, против Заповед № ***/26.01.2022г. на кмета на
Район „Младост“, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, вр.чл.223, ал.1,
т.8 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконни строежи: „Едноетажна сграда със ЗП - 147,21кв.м.
и частична надстройка с изпълнен
надзид до Н=1,30м. на покривната плоча със ЗП - 20,70кв.м.“, навес със ЗП - 31,50 кв.м., навес със ЗП - **,00кв.м. и барака със ЗП - 30кв.м., находящи се в
ПИ с ид.10135.****.*** по КК на гр.Варна, с административен адрес гр.Варна, ул.
„*****“
№ 1Б, и е определен едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за
доброволно изпълнение на разпореденото премахване.
Жалбоподателят
твърди нищожност на обжалваната заповед по съображения, че е издадена от
материално и териториално некомпетентен орган. Навежда и доводи за
незаконосъобразност на заповедта, по съображения, че административният орган е
следвал формално установената в чл.225а ЗУТ процедура, в заповедта не са
посочени фактическите и правни основания за издаването ѝ, а посочените разпоредби
на чл.137, ал.1, т.5, буква „а“ и чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ не кореспондират по
никакъв начин с Констативен акт /КА/ № **/15.05.2021г., което прави диспозитива
на заповедта необоснован. Оспорва констатациите в КА за установяване на
незаконен строеж като твърди, че са непълни, в същия не е изчертана окомерна
скица с означения на размери на „незаконно“ изградените строежи, описанието им е
неясно, и не може да се разбере в какво точно се състои извършеното незаконно
строителство. Твърди също, че КА и заповедта са непълни по отношение на
местоположение и описание на строежите в поземления имот, не съдържат конкретни
данни за местоположението им в имота с изискващите се отстояния до границите му
и до съществуващите сгради в него, и съседните имоти, размери в план и
височина, поради което не може да се търси съответствие с действителното
положение. Твърди и че при издаване на заповедта административният орган не се
е съобразил с документите за собственост и с разрешеното строителство с РС №
***/1980г.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Г.А., която поддържа
жалбата на наведените в нея основания. В допълнение се позовава на заключението
по СТЕ, като твърди, че констатираните на място обекти не съответстват на
посочените в заповедта и на документите на собственост на жалбоподателя.
Позовава се на издаденото на наследодателя на жалбоподателя разрешение за
строеж, според което сградата в имота е 120кв.м., колкото е площта на
установената от вещото лице едноетажна сграда. Твърди и че от заключението по
СТЕ се установява, че описаните в заповедта обекти не отговарят на
съществуващите на място, както и че някои от тях изобщо не са строежи. Моли за
отмяна на обжалваната заповед и претендира присъждане на разноски съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответната страна –
кмета на Район „Младост“ - Община-Варна, чрез юрк.С. С., оспорва жалбата по
подробни съображения, изложени в писмен отговор
С.д. № 3856/09.03.2022г. и писмени бележки С.д. № 7730/17.05.2022г. Относно
твърденията за липса на териториална и материална компетентност на издателя на
акта сочи, че с т.6 на Заповед № ***/20.09.2021г., кметът на Община-Варна на
основание §1, ал.3 от ДР на ЗУТ е делегирал свои функции по ЗУТ на кметовете на
райони, вкл. да издават заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта
до шеста категория или части от тях, като в случая строежите попадат в пета
категория - чл.137, ал.1, т.5, буква „а“ от ЗУТ и шеста категория - чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ. Счита, че
в производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че
правилно е приложен материалния закон. В тази връзка се позовава на КА № **/12.02.2021г.
като сочи, че същият е връчен лично на собственика на 12.05.2021г., срещу акта
са подадени възражения, които са надлежно обсъдени при издаване на заповедта.
Намира за неоснователни оплакванията за противоречие между констатациите в КА и
установеното на място от СТЕ, като сочи, че при изготвяне на констативния акт
длъжностните лица преценяват как да опишат обекта и констатациите си за него,
доколко окомерната скица да е детайлна и размерите да са точни, за да се индивидуализира
строежа по местоположение и разположение в имота, спрямо другите обекти, като в
случая със схематичното и без претенция за точност описание на обектите, и
размерите им в КА, е постигната целта за която се съставя – да се опише и
индивидуализира обекта, предмет на проверката и за който са направени
констатации за изграждането му в нарушение на закона, без строителни книжа и
т.н. По изложените съображения счита, че схематичното отразяване на обектите в
окомерната скица в КА с приблизителни размери и форма на обектите, е достатъчно
и законосъобразно. Макар размерите и очертанията на обектите да не са точно
фиксирани, те ясно и еднозначно са описани като вид, местоположение,
разположение и характеристики, което в съвкупност с текстовото описание е достатъчно
за изводите дали е налице строеж, от коя категория е и има ли за него
строителни книжа. Изложени са и подробни съображения защо обектите, предмет на
заповедта, не са търпими по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от
ПЗР на ЗУТ. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като
неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултко възнаграждение.
След преценка на
събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна,
следното:
Съгласно
н.а. № ****., дв.вх.рег.№***/04.06.2019г. /л.8/, жалбоподателят А.Т.А. и
съпругата му Е. А. А., са признати за собственици в режим на СИО, на следния
недвижим имот, придобит на основание давностно владение: сграда с ид.10135.****.***.1, разположена в ПИ с ид.10135.****.***
в гр.Варна, район Младост, с административен адрес ул.***** № 1Б, с
предназначение жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи - 1 и застроена площ 120кв.м.
Видно
от скица № 15-798168-31.10.2018г. /л.9/ сградата е нанесена в КККР със ЗП -
120кв.м., предназначение - жилищна сграда, еднофамилна и собственик А.Т.А. -
1/1 ид.ч., на основание РС № ***/21.11.1980г. на ОНС - Варна /л.10/.
Видно
от приложената по преписката справка от системата на АГКК в КККР на гр.Варна
/стр.29/, ПИ с ид.10135.****.*** е частна общинска собственост съгласно АЧОС № ****.
Видно
от РС № ***/27.09.1980г. /в скицата е посочено РС № ***/21.11.1980/ на
ОНС - Варна, със същото на Т. А. О. е разрешено да построи жилищна сграда със ЗП 120кв.м. в парцел 5174, 15 м.р. в кв.М – по
одобрен архитектурен проект.
С
Акт за узаконяване № **/17.12.2001г. /л.11/ на главния архитект на Район
„Младост“ Община-Варна, на основание чл.226, ал.3, ал.4 и ал.7 от ЗУТ и в
съответствие с §16, ал.3 от ПЗР на ЗУТ, на името на А.Т.А. е узаконен строеж - едноетажна жилищна сграда със ЗП 80кв.м. в ПИ 9621
по плана на ЗПЗ на гр.Варна, без необходимите строителни книжа.
С рег.№ АУ054584МЛ_001МЛ/23.06.2017г. /л.13/ на А.Т.А. е
издадено удостоверение от кмета на Район „Младост“ за това, че в ПИ с ид.10135.****.***
има законно построена жилищна сграда с площ 80кв.м., съгласно акт за
узаконяване
№ **/17.12.2001г. на главния архитект на Район „Младост“.
С рег.№ АУ066342МЛ_001МЛ/23.07.2018г. /л.12/ на А.Т.А. -
наследник на Т. А. О. (съгласно удостоверение за наследници
№ ***/06.07.2018г.), е издадено удостоверение от кмета на Район „Младост“ за
това, че в ПИ с ид.10135.****.*** – представляващ част от ПИ ***по предходен КП
на ЗПЗ, има законно изградена сграда със
ЗП 120кв.м. по РС № ***/21.11.1980г.
Видно от Удостоверение
Рег.№ МД-Т19001706ВН/22.03.2019г. на директора на Дирекция „Местни данъци“ при
Община-Варна /стр.43 от пр./, едноетажна жилищна сграда с ид. 10135.****.***.1
с площ 120кв.м., изградена в ПИ 10135.****.***, е декларирана от А.Т.А.
с декларация вх.№ **********/10.08.2018г., като имотът е заведен с партиден № ***.
Във връзка с
извършвана проверка относно изясняване на обстоятелства в ПИ с ид.10135.****.***,
до ползвателя на имота е изготвена покана да се яви в район Младост на
27.04.2021г. и да представи: нотариален акт/договор за наем; налична строителна
документация за всички постройки /разрешения за строеж, разрешения за поставяне,
позволителни билети или др./. Поканата е поставена на оградата на строежа с КП
от 26.04.2021г. /стр.46-47/.
С
КП от 28.04.2021г. /стр.45/ е констатирано, че при извършения оглед строежът е
заключен с катинар, което препятства извършването на проверка.
На
12.05.2021г. е съставен КА № **/12.05.2021г. /стр.13/ от А К Ч – ст.сп. „Контрол по
строителство“ към район „Младост“ и М Г К – гл.експ. „Контрол по строителство“ към район „Младост“, относно извършена проверка на строежи
„Едноетажна сграда със ЗП 147,21кв.м. и частична надстройка с изпълнен надзид
до Н=1,30м. на покривната плоча със ЗП - 20,70кв.м.“, навес със ЗП - 31,50кв.м,
навес със ЗП **,00кв. и барака със ЗП 30кв.м., находящи се в ПИ с ид.10135.****.***,
гр.Варна, ул.*****. Проверката е извършена в присъствието на А.Т.А., идентифициран
като възложител и изпълнител на строежите. Според
раздел ІІ от КА – за строежите няма одобрен проект, в т.ч. съгласувани и
одобрени части на проекта, РС, протоколи за откриване на строителна площадка и
строителна линия, заповедна книга. Според
раздел ІІІ от КА – в ПИ с ид.10135.****.*** се извършва строеж, който не е
завършен в груб строеж (т.е. е в процес на строителство), представляващ „Едноетажна сграда със ЗП 147,21кв.м. с
частична надстройка с изпълнен надзид до Н=1,30м. на покривната плоча със ЗП - 20,70кв.м.“. В имота са изградени [още] навес със
ЗП - 31,50кв.м, навес със ЗП **,00кв.
и барака със ЗП 30кв.м. С РС № ***/27.09.1980г.
на Т. А. О. /починал на 07.09.1981г./ е разрешено да построи жилищна сграда от
120кв.м. С Акт за узаконяване №**/17.12.2001г. на името на А.Т.А. е узаконена
едноетажна жилищна сграда със ЗП 80кв.м. Към момента по действащия ПУП-ПРЗ на
ЗПЗ, одобрен с Решение № 196-13 по Протокол № 8/28.01.2004г. на ОбС-Варна,
изработен върху КП на ЗПЗ, гр.Варна, одобрен със Заповед №
РД-02-14-952/28.08.1998г., ПИ е отреден за паркинг. Констатирано е, че
установената едноетажна сграда е 147,21кв.м., а не 120кв.м. – както е по РС,
съответно – 80кв.м. по АУ, като от извършителя не е представена изисканата
строителна документация. Поради това че към момента на проверката все още се
извършва строежа, за същия не могат да се приложат разпоредбите на §16 от ПР на
ЗУТ, §184, § 183 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, както и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Разположението
на строежите в ПИ с ид.10135.****.*** е представено на окомерна скица към КА. Прието
е, че същите са извършени нарушения на чл.148, ал.1 от ЗУТ и установените
строежи са незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ.
Срещу КА са постъпили
възражения с Рег. № РД21010591МЛ/26.05.2021г.
С КП от 06.01.2022г. е
констатирано, че незаконните строежи не са премахнати.
Въз основа на КА № **/12.05.2021г.
кметът на Район „Младост“ Община-Варна издал Заповед № ***/26.01.2022г., с
която с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, вр.чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, разпоредил
премахването на незаконни строежи: „Едноетажна сграда със ЗП - 147,21кв.м. и
частична надстройка с изпълнен надзид до Н=1,30м. на покривната плоча със ЗП -
20,70кв.м.“, навес със ЗП - 31,50 кв.м., навес със ЗП - **,00кв.м. и барака със
ЗП - 30кв.м., находящи се в ПИ с ид.10135.****.*** по КК на гр.Варна, с административен
адрес гр.Варна, ул. „*****“ № 1Б, и е определен едномесечен срок от влизане в
сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото премахване.
Заповедта е съобщена на А.Т.А.
на 26.01.2022г.
В хода на съдебното
производство е назначена СТЕ, по която е прието заключение С.д. №
6996/03.05.2022г. От същото, както и от изявленията на вещото лице при
изслушване на заключението в с.з. на 10 май 2022г., се установява следното:
Съгласно Акт № ***/03.07.2019г.
ПИ 10135.****.*** по КККР на гр.Варна е частна общинска собственост с начин на
трайно ползване – за паркинг. Достъпът до имота е от югозападната граница. В
южната част на имота е изградена едноетажна масивна сграда ситуирана на
около 1,50м. от югозападната имотна граница и на 1,45м. от северозападната
имотна граница. Околовръст на югозападната и югоизточната фасада е изградена
покрита тераса с височина спрямо терена от 0,50м. до 1,25м. Достъпът до
сградата е посредством външно стоманобетонно еднораменно стълбище водещо до
терасата. В североизточната част на сградата е изградено външно стоманобетонно,
двураменно стълбище, даващо достъп до покривната плоча. Покривът е частично
плосък, а в северната част на сградата е едноскатен. Същият е с дървена
конструкция, покрита с битумни листи. Наклонът на ската е постигнат посредством
тухлен надзид. Средната височина от прилежащия терен до покривната плоча е Н=4,10м. Фасадата е измазана,
топлоизолирана. Дограмата е PVC.
Застроената площ на обета е 120,40кв.м. При изслушване на заключението
вещото лице посочва, че при огледа в едноетажната сграда е установено
помещение, което е подготвено за санитарен възел, но е по БДС, ВиК инсталацията
е на тапи – има инсталация, но все още нямало плочки.
В югозападната част на
едноетажната сграда е изградена Едноетажна масивна пристройка с плосък
покрив и средна височина от прилежащия терен до покривната плоча H=2,80м. Застроената площ е 12,20кв.м.
При изслушване на заключението вещото лице посочва, че тази пристройка не е
конструктивно свързана с Едноетажната сграда. Отделно пристроена е, с по-малка
височина, с отделна покривна плоча, залепена е за едноетажната голяма сграда с
площ 120кв.м. и представлява напълно отделна сграда. Относно предназначението
на постройката при огледа вещото лице е констатирало, че две от помещенията се
ползват за склад и едно- за санитарен възел. Вещото лице сочи, че пристройката от 12,20кв.м. не е описана в
заповедта, като е възможно Едноетажната сграда и пристройката да са
възприети като една обща сграда, с посочената площ от 147кв.м.
Относно описаната в
заповедта „надстройка“, вещото лице посочва, че [това] всъщност представлява частичен
покрив – цялата сграда от 120 кв.м. е с плосък покрив, на малка
част от който има скатен покрив - отразен с пунктир на Приложение № 4. За да се
получи този скат и наклона, от едната страна са вдигнати няколко реда тухли за
да се получи наклон и отгоре е поставена дървена покривна конструкция. Така
наречената „настройка“ няма самостоятелно предназначение, тя представлява частичен
скатен покрив на основната сграда. Посоченият в заповедта изпълнен надзид до
височина 1,30м. представляват тухлите, с които е изпълнен наклона.
Югоизточно от Едноетажната
сграда до оградата е монтиран навес от метална конструкция. Покривът е
едноскатен, покрит с OSB
плоскости и винил. Металните колони са закрепени на челото на терасата и към
бетоновата настилка на ниво терен посредством планки и анкери. Към улицата
навесът е заварен за оградата. Средната му височина от прилежащия терен е H=2,80м., застроената му площ е 40,00кв.м.
Северно от Едноетажната
сграда до северозападната ограда е монтиран навес от метална
конструкция. Покривът е едноскатен, покрит с ламарина. Част от металните колони
са замонолитени към бетонови фундаменти, а останалите подпори са тип Хюнебек,
подпрени на терена. Средната му височина от прилежащия терен е H=2,50м., застроената му площ е 26,44кв.м.
В северната част на имота
е поставена дървена барака с едноскатен покрив покрит с ламарина.
Средната ѝ височина от прилежащия терен е H=2,90м., застроената ѝ площ е 20,40кв.м.
При изслушване на заключението по отношение на бараката вещото лице
посочва, че конструкцията ѝ е дървена и буквално е поставена върху
терена. Тъй като не е трайно свързана с терена, поради липсата на фундамент, в
никакъв случай не представлява „строеж“, а преместваем обект. Според вещото
лице изпълнението ѝ противоречи на всякакви конструктивни норми и
правила, и е опасна.
Съобразно дефиницията за
„строеж“ по §5, т.38 от ДР на ЗУТ, вещото лице дава заключение, че обектите:
„Едноетажна сграда“, „Едноетажна пристройка“ и 2 бр. „Навес“, представляват
„строеж“, съответно V-та
и VI-та
категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква „а“ и т.6 от ЗУТ, а обектът
„Барака“, който не е трайно свързан с терена, не е „строеж“.
По отношение на
приложения по делото Акт за узаконяване № **/17.12.2001г. подписан от
Гл.архитект на район „Младост“ за едноетажна жилищна сграда, вещото лице е
констанирало, че в същия е цитиран инвестиционен проект за узаконяване, одобрен
на 22.08.2001г. от гл.архитект на Община-Варна, но според писмо изх.№ АГУП
21000104Мл_006Вн/07.05.2021г.,
в Архив на Община-Варна по „Регистър за разрешено строителство в гр.Варна“ за
2001г. не са установени предадени за съхранение Акт за узаконяване и одобрен
проект към него за жилищна сграда в ПИ **** по плана на ЗПЗ, гр.Варна на името
на жалбоподателя. Одобрени проекти към акта за узаконяване не са установени и в
район „Младост“, с такива не разполага и жалбоподателя. По отношение на РС №
***/27.09.1980г. на н-ка на отдел „Архитектура и благоустройство“ към
Община-Варна вещото лице е констатирало, че същото се съхранява в регистъра на
разрешенията за строеж, но не е открита предадена за съхранение проектна
документация. В заключение вещото лице е посочило, че поради липсата на
одобрени проекти не може да каже дали РС № ***/27.09.1980г. и Акт за
узаконяване № **/17.12.2001г. се отнасят за обекта на премахване „Едноетажна
сграда“, като единствено има еднаквост в застроените площи – разрешената по
РС № ***/1980г. и изпълнената на място. За останалите обекти, предмет на
заповедта за премахване, няма одобрени проекти и издадени разрешения за строеж.
При проверка на наличната
документация в район „Младост“ вещото лице не е установило декларация,
доказваща времето на извършване на строежа. При извършения оглед не може да се
каже приблизително годината на изграждане на обектите, предмет на премахване,
като видимо голяма част от материалите са стари. Над покривната плоча на
основната „Едноетажна сграда“ стърчи корозирала надлъжна армировка на колоните.
Обектите, предмет на премахване съгласно Заповед № ***/26.01.2022г. – не като строежи,
а като довършителни работи, са почти завършени. Стаите са боядисани, с
настилка, има прекарани инсталации, единствено мокрото помещение е по БДС
мазилка, ВиК – тапи.
Във връзка изследване
търпимостта на обектите по смисъла на §16, ал.1 и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ и
допустимостта им според правилата и нормативите, действали по времето на
извършването им, вещото лице дава заключение, че ако се приеме, че
„Едноетажната сграда“ е изградена от починалия на 07.09.1981г. Т. О. – баща на
жалбоподателя, в този период действащ на територията е бил ЗРП на 16-ти м.р.
одобрен със Заповед
№ **/21.04.1964г. на ИК на ГНС Варна, изменен с последваща Заповед № **/29.09.1971г.
на ИК на ГНС-Варна. По този план, ПИ 10135.****.*** – в който се намират
обектите, предмет на премахване, попада частично в улица, имоти ***, ***, части
от имоти ***и ***. Към момента действащ на територията е ПУП-ПРЗ на ЗПЗ –
гр.Варна, одобрен с Решение № 196-13 по Протокол № 8/28.01.2004г. на ОбС-Варна,
изработен върху Кадастрален план на ЗПЗ гр.Варна, одобрен със Заповед №
РД-02-14-952/28.08.1998г. на МРРБ. По този план, ПИ 10135.****.*** /част от
имот ***/, в който са обектите предмет на премахване, попада в улица, паркинг и
терен за озеленяване. При тези констатации, вещото лице дава заключение, че
обектите, предмет на премахване не са търпими. Същите не са допустими по
правилата и нормативите, действали по времето на тяхното извършване. Действащата
КК за ПИ 10135.****.*** и действащия ПУП, са отразени на повдигната в цвят
комбинирана скица Приложение № 3, а действащата КК за ПИ 10135.****.***,
местоположението и разположението, както и площта и размерите на обектите,
предмет на заповедта за премахване – на комбинирана скица-чертеж Приложение №
4.
Във връзка с Определение
№ 1590/26.05.2022г., с писмо С.д. № 8855/06.06.2022г.
началникът на РДНСК - Варна посочва, че в архива на РДНСК - Варна не е
установено наличието на преписка по издаването на НП № 56/06.12.1995г. – цитирана
в Акт за узаконяване № **/17.12.2001г. С писмо С.д. № 8972/08.06.2022г.
директорът на дирекция УЧРАУ при Община-Варна посочва, че след извършена
проверка в архива на общината по „Регистър за разрешено строителство в
гр.Варна“, не са установени предадени за съхранение Разрешение за строеж № ***/27.09.1980г.,
Акт за узаконяване № **/17.12.2001г. и строителни документи към тях за жилищна
сграда, находяща се в гр.Варна. Видно от отговор на гл.експерт „Архив“ в район
„Младост“, приложен към писмо С.д. № 9315/14.06.2022г. на зам.кмета на район
„Младост“, от извършената проверка в архив на Район „Младост“ - Община-Варна,
не е установена предадена за съхранение строителна документация към РС № ***/27.09.1980г.
и АУ № **/17.12.2001г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна - адресатът на оспорения административен акт, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваната
заповед е издадена на основание чл.225а, ал.1 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ,
според които кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповеди за премахване на строежи или на части от тях, от четвърта до шеста
категория, които са незаконни по смисъла чл.225, ал.2 от ЗУТ.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че обектите, предмет
на заповедта за премахване, с изключение на бараката, а именно: „Едноетажна сграда и частична надстройка с
изпълнен надзид“ и 2бр. „навеси“,
представляват строежи по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, които съгласно
чл.137, ал.1, т.5, буква „а“ и т.6 от ЗУТ са съответно V-та и VІ-та категория,
за които с оглед местоположението им компетентен да разпореди премахването им
като незаконни строежи съгласно чл.223, ал.1, т.8 и чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е
кметът на Община-Варна или упълномощено от него длъжностно лице. В случая
заповедта е издадена от кмета на район „Младост“, на който със Заповед № ***/11.08.2021г.
кметът на Община-Варна надлежно е делегирал свои функции по ЗУТ, а именно
правомощията по чл.223, ал.1, т.1-10 от ЗУТ за строежи от четвърта, пета и
шеста категория (т.1), както и издаването на заповеди по чл.225а, ал.1 от ЗУТ
за премахване на строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях,
незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ (т.6, вр.т.9).
В
хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна
на обжалваната заповед в частта на горепосочените строежи.
В
изпълнение на изискването на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, обжалваната заповед е
издадена въз основа на Констативен акт № **/12.05.2021г., съставен от
компетентни длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ – служители за контрол по строителството: А К Ч
- старши специалист „Контрол по строителство“ към район „Младост“, Община-Варна
и М Г К - главен експерт „Контрол по строителство“ към район „Младост“,
Община-Варна, в чиито преки задължения съгласно представените длъжностни
характеристики е вменено констатирането на незаконни строежи и строежи с
нарушения по чл.223, ал.2 от ЗУТ, както и съставянето констативни актове по
чл.225а, ал.2 от ЗУТ.
Констативен
акт № **/12.05.2021г. е съставен в присъствието на жалбоподателя, връчен му е
на 13.05.2021г., в указания срок същият е подал писмени възражения, обсъдени
при издаването на Заповед № ***/26.01.2022г., поради което правото му на защита
не е ограничено.
Обжалваната
заповед отговаря и на изискванията за форма по чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК,
като от обстоятелствената и разпоредителната част на същата става ясно какво
точно е разпоредено да бъде премахнато.
Действително
са налице разминавания между констатациите в КА и заключението по СТЕ, а
именно: по отношение на изградената в южната част на имота „едноетажна града“, СТЕ е констатирала, че същата е със ЗП 120,40
кв.м., а според КА и заповедта, сградата е със ЗП 147,21кв.м., като
най-вероятно разликата в застроената площ се дължи на установената от вещото
лице едноетажна масивна пристройка със
ЗП 12,20 кв.м., която видно от окомерната скица към КА не е предмет на
заповедта за премахване и която според вещото лице не е конструктивно свързана
с [основната] сграда (вж. изявление на в.л. арх.инж. Р.С. в с.з.
на 10.05.2022г.); по отношение на описаната в заповедта (към основната сграда) частична надстройка с изпълнен надзид но
Н=1,30м. на покривна плоча със ЗП 20,70кв.м., вещото лице при изслушване на
заключението сочи, че се касае за частичен скатен покрив на основната сграда, който
няма самостоятелно предназначение, означен с червен пунктир на Приложение № 4
към заключението; по отношение на монтирания югоизточно от едноетажната сграда
(до оградата) навес от метална
конструкция, СТЕ е установила ЗП 40кв.м., а според КА и заповедта, навесът
е със ЗП 31,50кв.м; по отношение на монтирания северно от едноетажната сграда
(до северозапазната ограда) навес от
метална конструкция, СТЕ е установила ЗП 26,44кв.м., а според КА и
заповедта, навесът е със ЗП **кв.м.
Тези
несъответствия между констатациите в КА № **/12.05.2021г. и заповедта, и
констатациите в СТЕ, се дължат на точността на извършените измервания и
възприетия подход на описание на констатираното на място, поради което не са пречка
за идентифициране на обектите, предмет на разпореденото премахване, респ. не
препятстват неговото изпълнение. Несъответствието между действителното
фактическо положение с констатациите в КА по чл.225а, ал.2 ЗУТ е основание за
отмяна на заповедта за премахване само при пълна невъзможност да се идентифицира
обекта, предмет на премахване, а настоящият случай не е такъв. Окомерната скица,
на която са представени незаконните строежи по КА, кореспондира изцяло със
скицата Приложение № 4 към СТЕ - налице е съвпадение по вид, местоположение и
разположение на обектите, поради което липсва неяснота относно подлежащите на
премахване незаконни строежи.
По
отношение на едноетажната сграда с частичен надзид към нея, както и по
отношение на установените на място 2бр. навеси, обжалваната заповед е издадена
и при наличието на материалноправните предпоставки за това, т.к. в случая е
безспорно установено, че за същите няма установени одобрени строителни книжа.
Неоснователно
жалбоподателят се позовава на РС № ***/1980г. и на АУ № **/2001г. Същите се
отнасят за разрешено (120кв.м.) и узаконено (80кв.м.) строителство, съответно в
парцел ****по КП 1956г. и ПИ ****по плана на ЗПЗ, които видно от удостоверение рег.№
АУ066342МЛ_001МЛ/23.07.2018г.
на кмета на район Младост и от заключението по СТЕ, попадат частично в ПИ
10135.****.***, но поради липсата на
одобрени проекти, не може да се установи дали същите се отнасят за процесната
Едноетажна сграда. Наличието само на съвпадение в площта (по РС, нот.акт и
установеното на място от СТЕ) не е достатъчно да се установи идентичност,
респ., че сградата е законно изградена, поради което премахването ѝ е
разпоредено в съответствие с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Отделно, според Акт за
узаконяване № **/17.12.2001г. същият се отнася за сграда със ЗП № 80кв.м., като
разликата в застроената площ е съществена и препятства обоснованото му отнасяне
към процесната сграда.
С
Определение № 577/**.02.2022г. съдът е указал на жалбоподателя, че в негова
тежест е да сочи доказателства за опровергаване съдържанието на КА № **/12.05.2021г.,
както и че установените като незаконни с него, и с процесната заповед строежи,
попадат в обхвата на РС № ***/1980г. и АУ № **/17.12.2001г., като доказателства
за тези обстоятелства не са ангажирани по делото. От страна на жалбоподателя не
са ангажирани доказателства и за инициирана и проведена процедура по чл.145,
ал.5 от ЗУТ за възстановяване на изгубени инвестиционни проекти.
Не
са доказани и условията процесните строежи да се ползват от режима на търпимост
по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./.
При
проверка на документацията в район „Младост“ и документите по преписката,
вещото лице не е установило декларация, доказваща времето на извършване на
строежа. Вещото лице посочва и че при огледа на място не може да се установи
приблизително годината на изграждане на обектите, предмет на премахване, като
материалите са видимо стари, а довършителните работи са почти завършени. При
тези констатации на вещото лице, неправилно в КА и заповедта е посочено, че
строителството не е приключило. СТЕ обаче категорично сочи (ако се приеме, че
„Едноетажната сграда“ е изградена от наследодателя на жалбоподателя), че според
ЗРП на 16-ти м.р., одобрен със Заповед
№ **/21.04.1964г. на ИК на ГНС Варна, изменен със Заповед № **/29.09.1971г. на
ИК на ГНС Варна, ПИ с ид. 10135.****.***, в който се намират обектите, предмет
на премахване, попада частично в улица, а според действащия към момента за
територията ПУП-ПРЗ на ЗПЗ-Варна, одобрен с Решение № 196-13 по Протокол №
8/28.01.20014г. на ОбС-Варна, ПИ с ид. 10135.****.*** попада в улица, паркинг и
терен за озеленяване, поради което дава заключение, че обектите, предмет на
премахване - Едноетажна сграда с надзид на покривната плоча и 2бр. навеси,
не са допустими по правилата и нормативите, действали по време на тяхното
извършване, поради което не са търпими.
По
изложените съображения правилно по отношение на „Едноетажна сграда с изпълнен надзид
на покривна плоча“ и 2бр. навеси, административният орган е приел, че се касае
за незаконни строежи по смисъла на чл.225а, ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ, подлежащи на премахване по реда на чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, поради
което жалбата в тази част следва да се отхвърли като неоснователна.
По
отношение на разпоредената за премахване „барака“ със ЗП 30кв.м.,
идентифицирана от СТЕ като дървена, с едноскатен покрив, покрит с ламарина, със
средна височина Н=2,90м. и ЗП 20,40 кв.м., обжалваната заповедта е
незаконосъобразна, т.к. обектът не представлява строеж по смисъла на §5, т.38
от ДР на ЗУТ, а е преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ.
Кръгът
на „преместваемите обекти“ е очертан от разпоредбите на чл.56, ал.1, чл.57,
ал.1 от ЗУТ и §5, т.80 от ДР на ЗУТ, като първите две класифицират обектите
според тяхното предназначение, а § 5, т.80 от ДР на ЗУТ –
според техните конструктивни
особености. В случая от заключението по СТЕ, което съдът кредитира изцяло като
компетентно и обективно дадено, безспорно се установява, че бараката не е
трайно свързана с терена. При изслушване на заключението вещото лице посочва,
че бараката е с дървена конструкция, която буквално е поставена върху терена,
не е трайно свързана с него, без фундаменти. При тези констатации, съдът
приема, че посочената в обжалваната заповед барака не е строеж по смисъла на
§5, т.38 от ДР на ЗУТ, а представлява преместваем обект по смисъла на §5, т.80
от ДР на ЗУТ, който не подлежи на премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ - така в Решение на ВАС № 5653/30.04.2018г. по
адм.д. № 1051/2018г; Решение на ВАС № 4027/27.04.2022г. по адм.д. № 215/2022г.
При
този изход на спора, страните взаимно си дължат разноски.
Съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК, жалбоподателят претендира разноски общо в
размер на 1810лв., от които 10лв. за държавна такса, 800лв. за депозит за вещо
лице и 1000лв. адвокатско възнаграждение, изплатено в брой видно от договор за
правна защита и съдействие серия Б № ***/28.03.2022г. Пропорционално на
уважената част от жалбата, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в
размер на 452,50лв. (четиристотин петдесет и два лева и петдесет стотинки). На
основание чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.** от Наредбата
за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. По компенсация на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 352,50лв. (триста
петдесет и два лева и петдесет стотинки).
Водим
от горното, Варненският административен съд, VІІІ – ми състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на А.Т.А., ЕГН: **********,***, Заповед № ***/26.01.2022г.
на кмета на Район „Младост“, В ЧАСТТА, с
която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, вр.чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е
разпоредено премахването на незаконен строеж: барака със ЗП - 30кв.м., находяща се в ПИ с ид.10135.****.*** по КК
на гр.Варна, с административен адрес гр.Варна, ул. „*****“ № 1Б, и е определен
едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение на
разпореденото премахване.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на А.Т.А., ЕГН: **********,***, против Заповед № ***/26.01.2022г. на кмета на
Район „Младост“, В ЧАСТТА, с която
на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, вр.чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е разпоредено
премахването на незаконни строежи: „Едноетажна
сграда със ЗП - 147,21кв.м. (според СТЕ 120,00кв.м.) и частична надстройка с изпълнен надзид до Н=1,30м. на
покривната плоча със ЗП - 20,70кв.м.“, навес
със ЗП - 31,50 кв.м. (според СТЕ 40кв.м.) и навес със ЗП - **,00кв.м. (според СТЕ 26,44кв.м.), находящи се в ПИ
с ид.10135.****.*** по КК на гр.Варна, с административен адрес гр.Варна, ул. „*****“
№ 1Б, и е определен едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за
доброволно изпълнение на разпореденото премахване.
ОСЪЖДА Община-Варна
да заплати на А.Т.А., ЕГН: **********,*** разноски за производството
в размер на 352,50лв. (триста петдесет
и два лева и петдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14
– дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: