Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 05.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на петнадесети
март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
РАЙКИНСКА
При секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от
съдията т.д.
№ 2831 по
описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.),
съединен с иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
„Г.Д.С.“ ЕООД твърди в исковата си молба, че на 20.12.2012 г. сключил
застраховка „Гражданска отговорност“ – „Отговорност на работодателя“ със ЗАД
„ОЗК – З.“ АД по полица № 0710-400-2012-00003, валидна за периода от 22.12.2012
г. до 21.12.2013 г. и същата покривала отговорността на застрахования до
60 000 лева за едно събитие. В рамките на застрахователното покритие
попадала отговорността на застрахования за имуществени и неимуществени вреди,
нанесени на негови работници и служители, вследствие на трудова злополука.
На
същата дата – 22.12.2012 г. била сключена и застрахователна полица №
0710-400-2012-00279 за застраховка „Правни разноски“ към сключената застраховка
„Гражданска отговорност“.
Между
ищеца и „Ч.М.“ ЕАД бил сключен договор, по силата на който ищецът се задължил
да извършва сервизни и крепежни дейности на обект „Ч.М.“
ЕАД, а именно Рудник „Челопеч. За изпълнение на договора ищецът ангажирал свои
работници, които били изпратени на обекта. Същите следвало да бъдат под надзора
на „Ч.М.“ ЕАД, което дружество следвало да им проведе инструктаж, да следи за
спазване на правилата за осигуряване здравословни и безопасни условия на труд и
да им осигури работно облекло и лични предпазни средства. Един от изпратените на
посочения обект работник на ищеца бил Х.К., на длъжност „Минен работник“. На
23.12.2012 г. около 09.15 ч. Х.К.работел в Рудник Челопеч, като извършвал рехабилитационна дейност във вентилационен комин. Коминът
бил пълен със скален материал, нивото на който се сваляло с по 2 м. за
извършване на всеки цикъл на бетониране, като били извършени три цикъла. При
подготовка за четвърти цикъл на бетониране, Х.К.се намирал в комина, за да
прикачва обръчите за синджирите на тирфора и изчуквал
с чук ламаринените кофражни елементи, за да се отделят от бетона. Изведнъж
кофражните елементи пропаднали и колегите на Х.установили, че той липсва, след
което го намерили да лежи на хор. 105, върху материала под комина, като се бил претъркулил от 18-19 м. височина и вследствие на удара
получил счупване и луксация на дясна лакътна става, разкъсно-контузни
рани в областта на главата, шията, гръдния кош, корема и на гръбначния стълб в лумбалната област, а също – контузия на таза и десния крак.
Настъпилата
злополука била приета за трудова с разпореждане № 34/13.02.2013 г. на
длъжностно лице на НОИ. За това бил уведомен застрахователя, който бил
привлечен по-късно като трето лице помагач на страната на работодателя. Х.К.предявил
иск по чл. 200 КТ срещу ищеца. С влязло в сила решение ищецът бил осъден да
заплати на Х.К.35 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 09.04.2015 г. до окончателното изплащане на
главницата; 1000 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода 23.12.2012 г. – 09.04.2015 г.; 6 068.77 лева –
обезщетение за претърпени имуществени вреди; 500 лева – мораторна
лихва върху обезщетението за имуществени вреди; 2 281.31 лева – разноски
пред въззивния съд; 2 043.59 лева – разноски
пред първоинстанционния съд 1 742.75 лева –
държавна такса и 320 лева – депозит за вещи лица.
На
27.06.2017 г. ищецът превел по банков път на Х.К.сумата 56 162.93 лева, а
на 04.07.2017 г. поканил ответника да му заплати сумата като застрахователно
обезщетение. На 01.08.2017 г. ответникът отказал, тъй като застрахователят не
дължал обезщетение за вреди, настъпили от или вследствие на неспазване на
нормативните изисквания за безопасност и охрана на труда и противопожарната
охрана.
Ищецът
поддържа, че не нарушение на нормативно изискване е довело до трудовата
злополука, а инцидентът настъпил вследствие злополучно развитие на
обстоятелствата, за което работодателят нямал вина. Застрахователят сключил
полицата, като бил наясно с дейността на ищеца и след като е поел риска от
настъпване на събитието.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде осъден
ответникът да му заплати 1. Сумата
30 000 лева частично от 41 068 лева, представляващо заплатеното от
ищеца обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на Х.К.; 2. 9 159.37 лева, представляващи
лихва за забава върху главницата за периода 03.10.2014 г. до 03.10.2017 г.; 3. 4 324 лева – разноските,
сторени от Х.К.за адвокатско възнаграждение; 4. 2 165 лева, представляващи сторени от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение по съдебното производство с Х.К., 5. 2062 лева – разноски за държавни
такси и вещи лица, платени от ищеца по съдебното производство с Х.К.; 6. Законната лихва върху главницата,
считано от 03.10.2017 г. до окончателното плащане на сумата и 7. Разноските в настоящото
производство.
С
молба от 28.12.2017 г. ищецът е уточнил, че частичната претенция от 30 000
лева е част от изплатеното на Х.К.обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 35 000 лева.
Ответникът
не е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения
срок. Депозирал е по-късно становище по иска с твърдения за неговата
неоснователност. На основание чл. 370 ГПК, направените в депозираното извън
срока по чл. 367 ГПК правоизключващи възражения
следва да се третират като ненаправени и същите не са предмет на делото (така
т. 4 от тълкувателното решение по тълк..д. № 1/2013
г. на ВКС, ОСКТК, Решение № 429/21.06.2010 г. по гр.д. № 1151/2009 г. на І
г.о., Решение № 358/18.06.2010 г. по гр.д. № 1183/2009 г. на ІІІ г., Решение №
382/06.01.2015 г. по гр.д. № 1558/2014 г. на ІV г.о. и др.)
Ищецът
е депозирал допълнителна искова молба, с която поддържа първоначалната искова
молба.
В
последното съдебно заседание по делото ищецът е уточнил, че по застрахователна
полица от 20.12.2012 г., чийто номер завършва на 279 (полица №
0710-400-2012-00279) се претендират сумите по т. 4 и т. 5 от петитума на исковата молба (общо 4 227 лева, от които
2165 лева – разноски за адвокатско възнаграждение и 2062 лева – присъдени в
тежест на ищеца разноски), а всички останали суми се претендират по
застрахователната полица, чийто номер завършва на 003 (полица №
0710-400-2012-00003).
Съдът, след като
прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представена застрахователна полица № 0710-400-2012-00003/20.12.2012
г. по застраховка „Обща гражданска отговорност“, секция І „Отговорност на
работодателя“, сключена между „Г.Б.Д.С.“ ЕООД и ЗАД „ОЗК З.“, при общ брой на
застрахованите лица – 30 лица, заети по трудов договор, със срок на
застраховката от 22.12.2012 г. – 21.12.2013 г., при лимит на отговорността
60 000 лева за едно събитие, в т.ч. 30 000 лева за едно увредено лице
и 120 000 лева за срока на застраховката, при покритие по Общите условия и
Секция І. Включено е специално условие, че застрахователното обезщетение се
изплаща по споразумение между страните по застраховката и увреденото лице или
въз основа на съдебно решение. Застрахованият е декларирал, че е получил и се е
запознал с Общи и специални условия по застраховката и ги приема.
По делото е представена и застрахователна полица №
0710-400-2012-00279/20.12.2012 г. по застраховка „Обща гражданска отговорност“,
сключена между „Г.Б.Д.С.“ ЕООД и ЗАД „ОЗК-З.“, със срок на застраховката от
22.12.2012 г. – 21.12.2013 г., при лимит на отговорността за разходи за съдебни
разноски 2 000 лева за едно събитие, 10 000 лева за срока на
застраховката. Застрахованият е декларирал, че е получил и се е запознал с Общи
и специални условия по застраховката и ги приема.
Представени са две платежни нареждания за изплатени от ищеца на
19.12.2012 г. суми в размер на по 153
лева по застраховка Обща гражданска отговорност и Отговорност на работодателя,
сключени със ЗАД „ОЗК З.“, както и извлечения от банковата сметка на ищеца
относно посочените плащания, като ответникът изрично е заявил, че не оспорва
плащането на дължимите застрахователни премии по двете процесни
полици.
С Уведомление за щета вх. № 1081/24.04.2015 г. по застрахователна
полица № 0710-400-2012-00003/20.12.2012 г. „Г.Б.Д.С.“ ЕООД е уведомил
застрахователя, че на 23.04.2015 г. е настъпило застрахователно събитие, като
вредата от него е подадена искова молба от Х.Н.К.пред РС – Пловдив с вх. №
16346/09.04.2015 г. с приблизителна стойност на вредите 48 326.60 лева.
Посочено е още, че има издадено Разпореждане № 34/13.02.2013 г. за трудова злополука,
щетата е открита на 23.12.2012 г. в 9.15 ч. и са уведомени РУСО, гр. Пловдив,
РУСО, гр. София и ИА ГИТ, гр. София.
С Уведомление за щета вх. № 1082/24.04.2015 г. по застрахователна
полица № 0710-400-2012-00279/20.12.2012 г. „Г.Б.Д.С.“ ЕООД е уведомил
застрахователя, че на 23.04.2015 г. е настъпило застрахователно събитие, като
вредата от него е подадена искова молба от Х.Н.К.пред РС – Пловдив с вх. №
16346/09.04.2015 г. с приблизителна стойност на вредите 48 326.60 лева.
Посочено е още, че има издадено Разпореждане № 34/13.02.2013 г. за трудова
злополука, щетата е открита на 23.12.2012 г. в 9.15 ч. и са уведомени РУСО, гр.
Пловдив, РУСО, гр. София и ИА ГИТ, гр. София.
С писмо от 28.04.2015 г. застрахователят е уведомил застрахования,
че по отношение застрахователна полица № 0710-400-2012-00279/20.12.2012 г. посоченото
събитие попада в раздел „Изключени рискове“, чл.. 5.15 по сключения
застрахователен договор, тъй като застрахователят не дължи обезщетение за вреди
при задължения съгласно трудовото законодателство. Затова е заведена щета по
застрахователна полица № 0710-400-2012-00003/20.12.2012 г.
Представено е платежно нареждане от ищеца по сметка на С.М.–
клиенти, относно Х.К.по гр.д. № 36/2017 и гр.д. № 4304/2015, с което са
преведени 56 162.93 лева. От приложените дела на ПлРС
и ПлОС е видно, че С.М.е представлявал Х.К.в
производството по чл. 200 КТ.
С писмо от 04.07.2017 г. ищецът е поискал от ответника да му
изплати застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
0710-400-2012-00003/20.12.2012 г. в размер на 56 162.93 лева, въз основа
на решения на ПлРС и ПлОС.
С писмо от 01.08.2017 г. застрахователят е постановил отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение на осн. чл.
3, ал. 3.1 от Раздел ІІ „Специални изключения“ от Специалните условия по секция
„Отговорност на работодателя“ – Застрахователят не дължи обезщетение за
вреди, настъпили от или вследствие на неспазване на нормативните изисквания за
безопасност и охрана на труда и противопожарната охрана. Това писмо е получено
от ищеца на 18.08.2017 г., видно от представената обратна разписка.
По делото е представен Договор за предоставяне на услуги за
сервизни и крепежни дейности, сключен между „Ч.М.“
ЕАД и „Г.Б.Д.С.“ ЕООД от януари 2012 г., съгласно който ищецът се е З.ължил да извърши сервизни и крепежни
дейности на територията на възложителя, със свой собствен персонал.
Представен е Протокол за трудова злополука № 2/27.12.2012 г., настъпила
в Рудник Ч.М. АД на 23.12.2012 г. с пострадал Х.Н.К., който при
разглобяване8закачване на обръчи на кофража на пътеходен
комин с телфер, се подхлъзва и пропада в наклонен комин.
С разпореждане № 34/13.02.2012 г. НОИ, РУСО, гр. Пловдив е приета
трудова злополука, станала с Х.Н.К.на 23.12.2012 г. , станала в рудник
„Челопеч“, при която същият получил увреждания - счупване и луксация на дясна лакътна става, разкъсно-контузни рани в областта на главата, шията, гръдния
кош, корема и на гръбначния стълб в лумбалната
област, а също – контузия на таза и десния крак.
Към
доказателствата по делото са приобщени гр.д. № 4304/2015 г. на ПлРС и гр.д. № 36/2017 г. на ПлОС.
Същите са водени по искова молба на Х.Н.К.против „Г.Б.Д.С.“
ЕООД Видно от решенията по посочените дела ПлРС
е осъдил „Г.Б.Д.С.“ ЕООД да заплати на Х.Н.К.обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от трудова
злополука, претърпяна от ищеца на 23.12.2012 г. в размер на 20 000 лева,
като за разликата до пълния размер на претенцията 40 000 лева искът е
отхвърлен. Осъден е да заплати и мораторна лихва
върху присъдената главница за периода от 23.12.2012 г. до 09.04.2015 г. в
размер на 1000 лева, заедно със законната лихва върху главницата за периода от
09.04.2015 г. до окончателното й изплащане. Ищецът е осъден да заплати и
обезщетение за имуществени вреди от трудовата злополука в размер на 6068.77
лева, заедно с мораторна лихва в размер на 500 лева,
изчислена върху всяко вземане, включено в главницата за периода от 25-то число
на следващия месец до 09.04.2015 г, заедно с мораторна
лихва в размер на 500 лева, изчислена върху всяко вземане, както и направените
разноски в производството в размер на 1 500 лева. „Г.Б.Д.С.“ ЕООД е осъден
да заплати в бюджета 1 462.75 лева. Х.К.е осъден да заплати на ищеца разноски в
размер на 900 лева.
При въззивното обжалване на първоинстанционното решение ПлОС
го е отменил в частта, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен в
частта над 20 000 лева до 35 000 лева и е присъдил на Х.К.още
15 000 лева. Първоинстанционото решение е
отменено и в частта за разноските и в тази част е постановено, че се осъжда „Г.Б.Д.С.“
ЕООД да заплати на Х.Н.К.2043.59 лева – разноски пред първата инстанция и
2281.31 лева разноски пред въззивната инстанция, както
и 600 лева държавна такса.
Решенията са постановени при участието на третото лице помагач З.
„ОЗК З.“ АД
По делото са представени Общи условия по застраховка „Обща
Гражданска отговорност“, обхващащи няколко видове застраховки, включително
„Отговорност на работодателя“. Застрахователното покритие на застраховката е за
сумите, които застрахованият на законно основание стане отговорен да заплати
като компенсация за материални щети или телесни увреждания, причинени през
срока на застраховката на трети лица във връзка с описаната в полицата дейност;
разходите, направени със съгласие на застрахователя за установяване на
събитието и размера на евентуалните претенции и за ограничаване на вредите,
когато е действал с необходимата за случая грижа; разходите по защитата на
застрахования, ако същите са направени със съгласието на застрахователя в
процеса на привличането му в делото на страната на застрахования като трето
лице помагач; таксите и разноските, присъдени по делото за обезщетение,
заведено от ищеца, ако това обезщетение е дължимо по условията на полицата.
В Специалните условия по Секция І – Отговорност на работодателя е
посочено, че с тази застраховка се застрахова отговорността на застрахования
като работодател за вредите, причинени на негови работници или служители, при
или по повод изпълнение на задълженията им по трудово правоотношение и
възникнали през срока на застраховката. Застрахователното покритие по тази застраховка
включва сумите, които застрахованият на законно основание стане отговорен да
заплати като компенсация за причинените неимуществени и имуществени вреди на
работниците и служителите вследствие на трудова злополука, настъпила при
изпълнение на трудовите им задължения в периода на действие на застраховката.
Застрахователната защита обхваща и вредите от трудовата злополука, причинени от
непреодолима сила при или по повод на възложената работа, извършена и без
нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана
в предприятието; разходите, които застрахованият целесъобразно е направил за
ограничаване на вредите, предмет на настоящите условия, както и други разходи,
направени със съгласието на застрахователя; експертни и свидетелски разноски по
граждански дела срещу застрахования във връзка със застрахователни събития,
покрити от застраховката.
Застрахователят не дължи обезщетение за вреди настъпили от или
вследствие на неспазване на нормативните изисквания за безопасност и охрана на
труда и противопожарната охрана според
т. 3.1. на Специалните условия, както и в други случаи, подробно описани.
В Раздел Х от Общите условия е уредена процедурата при възникване
на застрахователно събитие. Според нея застрахованият е длъжен да уведоми
застрахователя при възникване на събитие, което би довело до предявяване на
иск, в 3 дневен срок от узнаването; да уведоми застрахователя за предявени
искове в 7-дневен срок от узнаването и да привлече застрахователя като трето
лице помагач.
Застрахователят изплаща обезщетение въз основа на извънсъдебно
споразумение между страните по застрахователния договор и увреденото трето лице
или въз основа на влезли в сила съдебни решения срещу застрахования. В случая,
когато са постановени влезли в сила решения и застрахованият е платил въз
основа на тях, обезщетението се изплаща на застрахования – т. 31.2.
застрахователят изплаща застрахователното обезщетение в срок до 15 дни от
получаване на всички документи и данни, удостоверяващи отговорността на
застрахователя. В същия срок застрахователят уведомява застрахования за
евентуалния си отказ да изплати обезщетение, като посочва мотиви за това.
По делото е представен трудов договор № 441/06.01.2012 г., сключен
между „Г.Б.Д.С.“ ЕООД и Х.Н.К., последният на длъжност „минен работник“ със
срок до завършване на определената работа. С допълнително споразумение от
14.12.2013 г. Х.Н.К.е преназначен на длъжността портиер. Трудовото
правоотношение с него е прекратено със заповед от 10.12.2014 г., по взаимно
съгласие на страните.
Така установената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
С оглед твърденията на ищеца относно съдържанието на юридическите
факти, от които извежда правото си на застрахователно обезщетение и
формулирания петитум съдът намира, че е сезиран с иск
по чл. 208, ал. 1 вр. чл. 200 КЗ. Твърдението е за
сключена имуществена застраховка с ответника, с която е застрахован риска от възникване
на имуществена отговорност на работодателя към неговите работници и служители,
за претърпени от тях имуществени и неимуществени вреди, претърпени по време или
във връзка с възложената им работа. Застраховката е на имуществената
отговорност на работодателя и цели обезщетяване на вредите от изплащане на
обезщетение, включително такова по чл. 200 КТ, и е от вида на имуществените
застраховки, когато застраховано е оценимо в пари
благо на ищеца – чл. 200 КЗ (отм.), съотв. – при настъпване на застрахователно събитие (възникване
работодателската отговорност на ищеца) застрахователят дължи изплащане на
застрахователно обезщетение – чл. 208, ал. 1 КЗ.
Съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок.
За да бъде основателен иск за заплащане на
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка, ищецът
следва да докаже валидното му сключване, своята изправност по договора,
настъпването на застрахователно събитие, настъпване на вреди в причинна връзка
с него и техния обем, съотв. – дължимото обезщетение
до размера на застрахователната сума (чл. 193, ал. 2 КЗ отм.). Ответникът
следва да докаже правоизключващите и правопрепятстващите си възражения, но такива в случая не са
предмет на делото.
Не се спори между страните, а и се установява от
събраните писмени доказателства, че между страните е бил действащ валиден договор
по застраховка „Обща гражданска отговорност“, секция І „Отговорност на
работодателя“, във връзка с който са подписани застрахователни полици № 0710-400-2012-00279/20.12.2012 г. и № 0710-400-2012-00003/20.12.2012
г., с които е застрахована отговорността на работодателя за вреди, причинени на
негови работници и служители по време или във връзка с изпълняваната работа,
като застрахователят е поел задължение да обезщети застрахования работодател за
вредите от дължимото или изплатеното от него обезщетение на пострадалия
работник, както и разноските, които е сторил в проведено съдебно производство с
предмет отговорността на работодателя, но до определени лимити.
Установява се още от събраните писмени доказателства, че на
23.12.2012 г. при трудова злополука, установена по реда на чл. 58 и сл. КСО, е
пострадал Х.Н.К., който е бил в трудово правоотношение с ищеца на длъжност
„минен работник“ и към момента на злополуката е работил на обект, на който
ищецът е поел задължение към собственика да извърши определена работа със свои
работници. За претърпените от Х.К.болки и страдания, както и претърпените от
него имуществени вреди в причинна връзка със злополуката ищецът е осъден с
влязло в сила решение да заплати обезщетение и разноски, каквито се установи,
че са заплатени от ищеца в общ размер на 56 162.93 лева.
Установява се от събраните писмени доказателства - застрахователни
полици, Общи условия и Специални условия по застраховка „Обща гражданска
отговорност“, Секция І „Отговорност на работодателя“ и съдебните решения, че
съобразно механизма и причината за претърпените от работника на ищеца - Х.К., вреди, съобразно закона – чл. 200 КТ,
отговорност носи работодателя и същата е реализирана по съдебен ред, които
обстоятелства съставляват застрахователно събитие в покритието на сключения
застрахователен договор и застрахователни полици №
0710-400-2012-00003/20.12.2012 г. и № 0710-400-2012-002793/20.12.2012 г., както
и че застрахования риск „отговорност на работодателя“ е реализиран на
23.12.2012 г. с трудовата злополука на работника Х.К., като застрахователното
събитие е настъпило в периода на действие на двете полици.
Видно от събраните доказателства, ищецът е изпълнил задълженията
си по застрахователния договор, посочени в застрахователните полици и Общите
условия (заплатил е дължимите застрахователни вноски, уведомил е застрахователя
за заведеното срещу него дело във връзка с трудовата злополука и го е привлякъл
като трето лице помагач, депозирал е искане за изплащане на обезщетение, с
приложени изискуемите се документи), като не се установи единствено изпълнение
на задължението за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие в 24-часов срок, каквото е изискването на Специалните договорености по
полиците.
Съгласно чл. 193, ал. 1 и ал 2 КЗ (отм.), при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен
да плати на застрахования застрахователно обезщетение, като
застрахователят не може да бъде задължаван над застрахователната сума, освен
когато това е предвидено в този кодекс или е уговорено между страните. Задължението на застрахователя може да отпадне при посочени
в закона или договора, включително Общите условия към него, случаи. Такъв
случай е предвиден в чл. 206, ал. 3 КЗ (отм.) - застрахователят има
право да откаже плащането, ако застрахованият не е изпълнил задълженията си в
сроковете по ал. 1 и 2 с цел да попречи на застрахователя да установи
обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е
направило невъзможно установяването им от застрахователя. Според чл. 206, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен в
7-дневен срок от узнаването да уведоми застрахователя, освен ако в договора е
предвиден друг подходящ срок, (а в процесните полици
е предвиден срок от 24 часа).
Общата разпоредба за отказ да се извърши застрахователно плащане при
имуществени застраховки се съдържа в чл. 211 КЗ (отм.), като според нея отказ е
допустим при умишлено увреждане, при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор, което е значително с оглед на интереса на
застрахователя и е било предвидено в закон или застрахователния договор. За да
възникне право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение по чл.208 КЗ (отм.) в хипотезата на неизпълнено задължение на
застрахования за уведомяване, предвидено в закона и застрахователния договор,
неизпълненото задължение следва да е от такова естество, че да се намира в
причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, с обема на
произлезлите от събитието вреди или с възможността те да бъдат доказани. Това е
валидно във връзка с приложението на чл.211, т.2 КЗ (отм.), но е приложимо и за
случаите, в които застрахователят обосновава правото си на отказ от изплащане
на застрахователно обезщетение с поведение на застрахования, което поради
потенциалната опасност да предизвика настъпване на застрахователното събитие,
да способства за увеличаване на вредите от събитието или да препятства
доказването им е предвидено в договора или Общите условия като основание за
освобождаване от застрахователна отговорност, включително под формата на
изключен риск. Аналогично на хипотезите, покриващи фактическия състав на
чл.211, т.2 КЗ (отм.), в тези случаи правото на застрахователя да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от доказване на причинна
връзка между поведението на застрахования и настъпването на застрахователното
събитие, респ. обема на вредите и/или възможността за доказването им.
(така безпротиворечивата съдебна практика
на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 224/20.07.2015 г. по
т.д. № 4554/2013 г. на ВКС, І т.о., Решение № 207/13.01.2017 г. по т.д. №
3394/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 167/07.02.2017 г. по т.д. № 1655/2015
г. на ВКС, ІІ т.о. и др.)
В настоящия случай не се установява неизпълнението на задължението за
уведомяване на застрахователя в уговорения срок за настъпване на
застрахователното събитие – възникване отговорност на работодателя от настъпила
трудова злополука, да е попречило на застрахователя да установи
обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението да е
направило невъзможно установяването им от застрахователя. Обстоятелствата, при
което е настъпила трудовата злополука, са установени в административната
процедура по чл. 58 и сл. КСО, като за разследването на злополуката е съставен
протокол, който до доказване на противното е валиден (чл. 58, ал. 6 КСО), и с
разпореждане злополуката с работника Х.К.е призната за трудова. Това
разпореждане е официален удостоверителен документ, установяващ, че злополуката
е трудова. Застрахователят е имал възможност да оспорва двата документа в
исковото производство по чл. 200 КТ, в което е участвал като трето лице
помагач. Ето защо, посоченото неизпълнение не освобождава застрахователя от
задължението му да плати застрахователно обезщетение.
Застрахователят
не е въвел своевременно в процеса факти, въз основа на които да е направил правоизключващо отговорността му възражение, а
несвоевременно въведените след срока за
отговор на исковата молба не следва да бъдат разглеждани, на основание чл. 370 ГПК.
С оглед на установеното, а именно – наличие на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка на съответното
застраховано имущество по риск от намаляване имуществото на работодателя при
реализиране на отговорност за вреди към работниците и служителите му;
настъпване на застрахователното събитие, от което са последвали вреди и
покритие към датата на настъпване на събитието, то ответникът дължи изплащане
на застрахователно обезщетение в срок до 15 дни от представяне на всички
документи (чл. 208, ал. 1 във р. чл. 206, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 32 от Общите
условия) и до размера на поетия риск, но не повече от вредата. В случая поетият
риск по застрахователна полица № 0710-400-2012-00003/20.12.2012 г. е 60 000
лева за едно събитие, но не повече от 30 000 лева за едно увредено лице,
а по застрахователна полица №
0710-400-2012-002793/20.12.2012 г. – 2000 лева за едно събитие. По
отношение размера на вредата на работодателя-ищец от изплащане на обезщетение
по чл. 200 КТ и от съдебни разноски се установява от съдебните решения на ПлРС и ПлОС, с които ищецът е
осъден да ги заплати, че същите са 35 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, мораторна лихва в размер на 1000
лева, обезщетение за имуществени вреди – 6 068.77 лева и мораторна лихва в размер на 500 лева, или, обезщетенията с
лихвите възлизат на общо на 43 568.77 лева. Присъдени са още 2043.59 лева
– разноски пред първата инстанция и 2 281.31 лева – разноски пред втората
инстанция (общо 4227 лева), 1742.75 лева – държавна такса, 320 лева –
експертизи (общо 2062.75 лева). От приобщените дела, образувани по иска по чл.
200 КТ на Х.Н.срещу „Г.Б.Д.С.“ ЕООД се установява, че дружеството е направило
разноски за адвокат за двете инстанции в размер на 2 900 лева, от които в
настоящото производство се претендират 2 165 лева.
Или, при сравнение с исковата претенция, се установява, че ищецът
е дължал и е заплатил обезщетения и разноски, каквито претендира като вид и
размер.
Според направеното в последното съдебно заседание уточнение,
ищецът претендира по застрахователна полица № 0710-400-2012-00003/20.12.2012 г.
общо 34 324 лева без да се взема предвид претенцията за мораторна лихва върху главницата от 30 000 лева (по т.т. 1 и 3 от петитума на исковата
молба) и по застрахователна полица № 0710-400-2012-00279/20.12.2012 г. – общо
4 227 лева (по т. 4 и т. 5 от петитума на исковата
молба), както и законната лихва върху главницата за периода от 03.10.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата. В същото време обаче беше установено, че по
първата полица застрахователната сума за едно пострадало лице е 30 000
лева, а по втората – застрахователната сума за едно събитие е лимитирана до 2000 лева. Съгласно чл. 193, ал. 2 КЗ (отм.)
застрахователят не може да бъде задължаван за повече от застрахователната сума.
Следователно, по застрахователна полица № 0710-400-2012-00003/20.12.2012 г.
застрахователят отговаря само за 30 000 лева, а по застрахователна полица
№ 0710-400-2012-00279/20.12.2012 г. – само за 2000 лева. До тези суми исковете
са основателни и следва да бъдат уважени, а за разликата до пълния претендиран размер ще следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По отношение претендираното обезщетение
за мораторна лихва в размер на 9 159.37 лева за
периода 03.10.2014 г. до 03.10.2017 г. върху главницата от 30 000 лева,
съдът намира, че тази акцесорна претенция е частично
основателна. Както бе посочено по-горе, застрахователят дължи да изплати
застрахователно обезщетение в 15 – дневен срок от получаване на всички
необходими документи или в същия срок да постанови отказ – т. 32 от ОУ и чл.
208, ал. 1 КЗ (отм.) В случая няма данни кога точно е приключило представянето
на документи от застрахования, но иск за изплащане на обезщетение е депозиран
на 04.07.2017 г., а отказ е постановен на 01.08.2017 г. Следователно, може да
се приеме, че най-късно на 01.08.2017 г. са представени всички изискуеми
документи и застрахователят е дължал плащане на обезщетение до 16.08.2017 г. и
е изпаднал в забава на следващия ден. За периода 17.08.2017 г. до 02.10.2017 г.
включително, съдът изчислява мораторната лихва върху
30 000 лева с помощта на електронния калкулатор на НАП и същата е в размер
на 391.70 лева. Претенцията за мораторна лихва върху
застрахователното обезщетение не зависи от уговорения лимит на
застрахователното обезщетение и дължимостта й не се
влияе от него. До изчисления размер акцесорният иск е
основателен, а за разликата до пълния предявен размер, както и за периода
03.10.2014 г. до 16.08.2017 г. включително ще следва да се отхвърли.
Като законна последица от уважаването на иска и при направено
искане за това, на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва от датата
на исковата молба - 03.10.2017 г. до
окончателното погасяване на задължението.
По разноските: При този изход от спора, ищецът има право на разноски, съобразно
чл. 78, ал. 1 ГПК. Той претендира такива в общ размер на 5 108.41 лева, които
са изцяло доказани. Съобразно уважената част от исковете му се дължат 3 468.10
лева.
Ответникът също има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът, при съобразяване цената на иска, фактическата и
правна сложност на делото и правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
ЗПП и чл. 25, ал. 2 във вр. ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, определя на 450 лева. От тях, съобразно
отхвърлената част от исковете му се дължат 144.50 лева.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД “О.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на “Г.Д.С.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, следните
суми: 1. Сума в размер на 32 000 (тридесет и две хиляди) лева, (от които 30
000 лева - застрахователно обезщетение за вреди от изплащане на обезщетение
от работодателя-ищец за трудова злополука с Х.Н.К., настъпила на 23.12.2012 г.,
дължимо по застрахователна полица № 0710-400-2012-00003/20.12.2012 г., сключена
по застраховка „Отговорност на работодателя“, с действие от 22.12.2012 г. до
21.12.2013 г. и 2000 лева - застрахователно
обезщетение за вреди от направени съдебни разноски в исково производство
относно същата трудова злополука, дължимо по застрахователна полица №
0710-400-2012-00279/20.12.2012 г., сключена по застраховка „Отговорност на
работодателя“, с действие от 22.12.2012 г. до 21.12.2013 г.), на основание чл.
208, ал. 1 КЗ (отм.), ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на исковата молба –
03.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума до пълния предявен общ размер от 38 551 лева
(формиран от сбора на следните суми: 30 000 лева – частично от 35 000
лева – платено обезщетение за неимуществени вреди, 4 324 лева - разноски на Х.К.за адвокатско възнаграждение,
2 165 лева – разноски на “Г.Д.С.” ЕООД за адвокатско възнаграждение, 2062
лева – възложени в тежест на “Г.Д.С.” ЕООД разноски за държавна такса и вещи лица, всички по
гр.д. № 4304/2015 г. на ПлРс и гр.д. № 36/2016 г. на ПлОС), като неоснователен; 2. Сума в размер на 391.70 лева (триста деветдесет и един лева и
седемдесет стотинки) - лихва за забава
върху 30 000 лева за периода 17.08.2017 г. до 03.10.2017 г., на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като отхвърля иска до пълния предявен размер от
9 159.37 лева, както и за периода 03.10.2014 г. до 16.08.2017 г.
включително, като неоснователен и 3.
Сумата 3 468.10 лева (три хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и десет
стотинки) – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “Г.Д.С.” ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на ЗАД “О.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** сумата 144.50 лева
(сто четиридесет и четири лева и петдесет стотинки) – разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: