№ 23
гр. Велико Търново, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Г. М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20234001000224 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 88/ 17.07.2023 г. по т.д. № 182/ 2022 г. по описа на ОС – Плевен ЗД
„Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на А. Ц. Ц. сумата 180 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и сумата 4 140.60
лв. – застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, от настъпилото на
09.02.2022 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”
– смъртта на И. Л. Ц., настъпила на 22.03.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата на обезщетението за неимуществени вреди и върху сумата 1 837.18 лв. –
имуществени вреди, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
ПТП – 13.07.2022 г. до окончателното издължаване, а по отношение на сумата 2 303.42 лв. –
имуществени вреди – от датата на депозиране на ИМ на 30.11.2022 г. до окончателното
заплащане. Исковата претенция на Ц. за обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над 180 000 лв. до 250 000 лв. като частичен иск от иск с общ размер 500 000 лв. е
отхвърлена като неоснователна. С решението ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на С.
Ц. К. сумата от 20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпилото на 09.02.2022 г. застрахователно събитие по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” – смъртта на И. Л. Ц., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП
- 13.07.2022 г. до окончателното издължаване, като искът й за разликата над 20 000 лв. до 30
000 лв. като частичен иск от иск с общ размер 200 000 лв. е отхвърлен като неоснователен.
1
Срещу решението са подадени въззивни жалби от двете страни.
ЗД „Бул Инс“ АД обжалва решението в осъдителната му част по отношение на двете
ищци, като излага съображения за неправилност и необоснованост на акта. Съдът изобщо не
обсъдил направените от него възражения и не уважил доказателствените му искания, при
което допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. По делото не била
доказана пряка причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилата смърт на дъщерята и
внучката на ищците, защото причинените й травми по своя медико-биологичен характер не
били опасни за живота й, а било установено, че тя се разболяла от COVID-19, вследствие на
което получила остра дихателна и сърдечна недостатъчност, довели до леталния изход. Т.е.
счита, че връзката между травмите от ПТП и настъпилата смърт не е пряка, а е опосредена
от заразата й с Ковид-19. Изводите на вещото лице – лекар били противоречиви и не
съответствали на приложената медицинска документация и конкретно на протокола за
аутопсия. Сочи, че своевременно оспорил заключението на съдебно-медицинската
експертиза и направил искане за повторна такава, но съдът не уважил искането му. По
отношение на решението по иска на С. Ц. К. прави оплакване срещу извода на съда, че тя е
материално легитимирана да претендира обезщетение за вреди. Поддържа, че не е налице
предвиденото според тълкувателната практика на ВКС изключение, обуславящо
присъждане на обезщетение, а отношенията между баба и внучка са били нормалните,
традиционно присъщи на тази родствена връзка. Ако й било дължимо обезщетение, то
следвало да намери приложение разпоредбата на § 96 вр. чл.493а КЗ. Моли решението в
обжалваните му части да бъде отменено и исковете отхвърлени изцяло или да бъде намален
размерът на присъдените обезщетения. Претендира разноски за производството.
А. Ц. Ц. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен искът й за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 180 000 лв. до претендирания размер от 250 000 лв.
Съдът правилно анализирал относимите към определяне размера на обезщетението
обстоятелства, но неправилно определил паричния еквивалент на вредите, като присъдил
занижено обезщетение. Ангажирани били доказателства, че след инцидента и особено след
смъртта на детето й здравословното й състояние силно се влошило, хроничните й
заболявания се обострили, като психическото напрежение и стрес са създали
неблагоприятен фон за тяхното протичане. Вещото лице е дало заключение, че в близко
бъдеще ще й се наложи да пристъпи към хемодиализа, а към датата на жалбата тя вече е
поставена на такава три пъти седмично, което сочи на влошаване на състоянието й. Моли
съдът да отмени решението в обжалваната му част и да уважи иска й в пълния заявен
размер. Процесуалният представител претендира разноски по чл.38 ал.2 ЗАдв.
С. Ц. К. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен искът й за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до претендирания размер от 30 000 лв.
Правилно съдът приел, че между нея и починалата й единствена внучка е съществувала
изключителна, особено близка връзка, но счита, че присъденото й обезщетение е занижено и
не отговаря на изискванията на чл.52 ЗЗД за справедливост. Моли съдът да отмени
решението в обжалваната му част и да уважи иска й в пълния заявен размер. Процесуалният
2
представител претендира разноски по чл.38 ал.2 ЗАдв.
Всяка от страните е подала отговор на въззивната жалба на насрещната страна със
становище за нейната неоснователност.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и
следва да се разгледат по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от
ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид оплакванията на страните и събраните по делото
доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбите, намира следното:
Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени документи,
експертизи и свидетелски показания – по делото са безспорно установени като обективни
факти от действителността релевантните за спора обстоятелства: И. Ц. на 23 г. – дъщеря на
ищцата А. Ц. и внучка на ищцата С. К. е пострадала при ПТП на 09.02.2022 г. като пътник в
автомобил Ауди А4 с рег.№ ВР9*****, управляван от А. Г.. Механизмът на ПТП е изяснен
от заключението на приетата по делото авто-техническа експертиза: Водачът управлявал
автомобила със скорост 131,4 км/ч и на излизане от ляв за него завой завъртял кормилния
кръг на волана в посока, обратна на часовниковата стрелка, под ъгъл по-голям от 7 градуса,
при което движението на МПС се променило в дъга на ляв завой, ходовите му гуми
навлезли върху северния банкет и автомобилът се ударил в ствола на крайпътно дърво.
Вследствие на действащия ударен импулс купето на автомобила получило хоризонтална и
вертикална ротация и се разцепило на части, които са намерени в различни участъци,
северно от пътното платно. Като причина за настъпване на ПТП вещото лице сочи
поддържаната от водача висока скорост и действията му чрез органите за управление
(скоростния лост, кормилен кръг на волана, педала на газта и спирачката), довели до
отклоняване на направлението на управляваното от него МПС под ъгъл по-голям от 7
градуса. Според експерта при движение с разрешената за дадения участък скорост 90 км/ч
или по-малка и своевременно предприето ефективно спиране към момента на отклонение
водачът би имал техническата възможност да спре преди крайпътното дърво и да
предотврати настъпилото ПТП. Водачът, чиято отговорност за управлението на процесното
МПС е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ЗД
„Бул Инс“ АД, е загинал при реализираното ПТП, което е обосновало прекратяване на
образуваното ДП № ЗМ-45/ 2022 г. Вследствие на удари от или върху елементи на купето на
автомобила и тежко сътресение на тялото при падането му върху земната повърхност на И.
Ц. са били причинени множество травматични увреждания: гръдна травма – множествени
счупвания на ребра, контузия на бял дроб, излив на кръв в плевралното пространство,
навлизане на въздух подкожно; коремна травма – контузия на слезката, излив на кръв зад
3
гръбната коремница; счупване на лявата подбедрица и изкълчване на ляво коляно;
гръбначна травма – компресионно счупване на гръбначни прешлени. След инцидента тя е
била откарана в УМБАЛ “Д-р Г.Странски“ ЕАД гр. Плевен в много тежко състояние в
травматично-хеморагичен шок, с дихателна недостатъчност. В продължение на 42 дни
лекарите са провеждали медикаментозно и оперативно лечение – тя е била поставена на
белодробна вентилация (ИБВ) за целия престой в заведението, извършени са й били седем
операции: за обработка и възстановяване на увредените съдове на левия долен крайник, за
ампутация на крайника над коляното поради настъпили тромбози и впоследствие гангрена,
коремни операция по повод кръвоизлив и впоследствие при настъпил перитонит и
перфорация на сигмата. Независимо от лечението състоянието й е било персистиращо тежко
и на 22.03.2022 г. Ц. е починала. Съгласно заключението на приетата пред
първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза причина за смъртта на И. Ц. е
полиорганна недостатъчност, причинена от генерализирана контузия на тялото, травматичен
бял дроб, ОДССН, мозъчен оток, на фона на инфекция от Ковид-19 и двустранна
интерстициална пневмония. Вещото лице е съобразило данните от аутопсията на трупа й.
Видно от посоченото в протокола, констатирано е възпаление на белите дробове – дифузна
двустранна интерстициална пневмония, травматичен пулмонит и плеврит, некрози на
белодробния паренхим в зоната на травмата на счупените ребра, усложнения от травмата –
респираторен дистрес синдром при възрастни в хроничен стадий, на фона на доказана
Ковид-инфекция. Установено е, че в болнично заведение на пострадалата са й били
проведени три теста за Ковид-19 – на 11.02.2022 г. тестът е бил позитивен, след това
съответно на 21.02.2022 г. и на 14.03.2022 г. – негативен. Вещото лице е посочило, че при
постъпването си в болничното заведение Ц. е била заразена с вируса, което не означава, че е
била болна, нито има информация тя да е боледувала от тежка форма на инфекцията. Според
него на тази инфекция не може да се отдаде самостоятелно значение за настъпване на
сърдечно-съдовата и дихателна недостатъчност, а тя може да се разглежда само като
неблагоприятен фон за травматичното заболяване. Изяснило е, че усложнения в протичането
на травматичното заболяване при пострадалата и дихателната недостатъчност са резултат от
получените при ПТП увреждания – счупени ребра, разкъсване на плеврата и навлизане на
въздух подкожно, контузията на белия дроб, изливът на кръв в плевралното пространство,
както и шокът. Категорично е в заключението си, че смъртта на Ц. не се дължи на ковидна
инфекция.
Поради оплакванията на застрахователя за допуснато от ОС – Плевен процесуално
нарушение, изразяващо се в неуважаване на искането му за допускане на повторна
експертиза с оглед несъгласие и оспорване на приетата такава и поддържане на
възражението му за липса на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и смъртта
на И. Ц., пред ВТАС е допусната и приета повторна и допълнителна съдебно-медицинска
експертиза от вещо лице лекар интернист-пулмолог. Вещото лице е направило подробен
анализ на обективните данни от проведените на пострадалата рентгенови изследвания,
описаното състояние на белите й дробове още при приемането й и проведеното лечение и
дава заключение, че в нито една рентгенография на бял дроб по време на хоспитализацията
4
й няма рентгенови данни, на базата на които да е възможно да се постави диагноза Ковид-
пневмония. Лекуващите лекари също не са счели, че пострадалата има активна Ковид-
инфекция, въпреки изолирането на вирусната РНК, защото в терапевтичната схема за
лечението й не са използвани специфични медикаменти за лечение от Ковид-19, какъвто
медикамент за България бил Ремдесевир. Посочило е, че промените, интерпретирани като
пневмония, са установени две седмици след положителния ПСР, а според наблюдаваната
динамика на рентгенови промени при Ковид-19, тогава промените се резорбират, а не се
появяват. Излага, че при нея било невъзможно да се използват клинични критерии за
поставяне на диагноза Ковид-19, тъй като тя през цялото време е била на изкуствена
белодробна вентилация. Експертът е категоричен в заключението си, че причината за
настъпилата остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност е състоянието на белия
дроб вследствие на гръдната травма и настъпилият поради нея възпалителен процес.
Безспорно е, че с писмено заявление, получено от ЗД „Бул Инс“ АД на 13.07.2022 г.,
ищците са отправили до застрахователя извънсъдебни претенции за определяне на
застрахователни обезщетения от смъртта на И. Ц., но с писма от 21.07.2022 г. и от
31.10.2022 г. ответникът е отказал изплащане на обезщетение.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка ВТАС напълно споделя
формирания правен извод на първоинстанционния съд, че са осъществени всички
елементи на фактическия състав на чл.432 ал.1 КЗ, обуславящ ангажиране
отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, причинени на трети лица
от застрахования при него деликвент. Налице е противоправно поведение на водач,
чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
застрахователно дружество. Безспорно е установена вината на водача Георгиев за
настъпване на процесното ПТП – същият е управлявал автомобила с превишена и
несъобразена скорост, при което е допуснал нарушение на чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1
ЗДвП. Съдът изцяло кредитира заключенията на двете приети по делото съдебно-
медицински експертизи, които са теоретично обосновани и подробно аргументирани с
медицинската документация и си съвпадат в извода, че смъртта на И. Ц. е настъпила
като пряка и непосредствена последица от деянието – от получените при ПТП травми.
Неоснователно е оплакването на застрахователя, че всяко от причинените на И. Ц.
травматични увреждания по своя медико-биологичен характер не е било опасно за
живота й – вещите лица детайлно изясниха какво представлява инфекцията Ковид-19 и
била ли е тя налична при пострадалата, естеството на получената от нея травма на
белия дроб и връзката между тази травма и настъпилата остра сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност, довела до смъртта й. При наличието на застрахователно
събитие по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ застрахователят дължи застрахователно
обезщетение на пострадалите лица.
Съдът споделя изводите на ОС – Плевен за основателност на предявените от А.
Ц. искове и на основание чл.272 ГПК препраща към изложените в тази насока мотиви.
Материалната легитимация на майката да претендира и да получи обезщетение за
всички причинени й неимуществени и имуществени вреди не се спори по делото. За да
определи справедливия размер на обезщетението, съобразно указанията, дадени с
Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, въз основа
на събраните доказателства, съдът в настоящия казус отчете следните фактори:
5
И. е единственото дете на ищцата А. Ц., което тя е отгледала от 7-годишната му
възраст сама с помощта на своите родители. Относно отношенията между майката и
дъщерята и настъпилите промени в живота на ищцата след смъртта на последната, съдът
кредитира свидетелските показания като достоверни, защото свидетелите безпротиворечиво
споделят свои непосредствени впечатления. Установява се, че двете са били много близки,
отношенията им били изключително топли и сърдечни. Майката била изключително
грижовна, отговорна и взискателна към дъщеря си, не разполагала с достатъчно доходи, но
никога не лишавала дъщеря си от нещо, а правила всичко възможно, за да задоволи нуждите
й. Двете били като приятелки. И. била усмихнато, лъчезарно, контактно дете, с артистични
заложби, много слушала майка си, споделяла й, гордеела се с нея и й казвала, че тя е пример
за нея като родител. След като е доказано естеството на връзката между майката и дъщерята
– на взаимна обич, уважение, доверие, грижа и подкрепа, не е необходимо да бъде доказвано
настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, които са нормално
присъщи на трагична загуба на любим човек, каквато загиналата несъмнено е била за своята
майка. Нормална е реакцията й на шок, на силна тревога и притеснение докато детето й е в
болницата дали ще оцелее, дали ще се възстанови, как ще приеме ампутацията на крака си,
безутешната скръб, чувството за безпомощност и безнадеждност от смъртта на детето й,
меланхолията, изживяването на загубата всеки ден, нарушенията на съня и на апетита,
самоизолацията. На доказване подлежат само специфичните вреди, които се твърди да са
настъпили в резултат на ПТП. Съдът съобрази, че ищцата е загубила единствената си
дъщеря, своята радост и надежда за бъдещето. Съгласно съдебно-психиатричната експертиза
при ищцата А. Ц. не се установява разстройство, надхвърлящо нормалнопсихологичните
преживявания на скръб вследствие на настъпилата смърт на дъщеря й, но в периода 09.02. -
22.03.2022 г. при нея са били налице психологични реакции на т.нар. преждевременна
скръб, при която човек се тревожи за загуба, която предстои. Тази нейна реакция е обяснима,
защото тя видяла състоянието на дъщеря си при пристигането си в болницата – подпухнала
и посиняла до неузнаваемост; спряла да ходи на работа и прекарвала в болницата по цял
ден, виждайки детето си в безпомощно състояние, с игли и медицинска апаратура. Лекарите
не давали големи надежди, но тя непрестанно вярвала и се надявала, че детето й ще оживее.
Изживявала е това кошмарно очакване повече от месец. След като й се обадили през нощта
и й съобщили, че И. е починала, тя се сринала емоционално. Вещото лице е посочило, че от
узнаването на новината за кончината на дъщеря й до настоящия момент при нея е имало
значима динамика в симптомите, за което данни се съдържат и в свидетелските показания –
от потиснато настроение, нарушен апетит, редукция на телесната маса /тя отслабнала с 20
кг./ и нарушения в съня, като към датата на освидетелстването й се наблюдава лека
редукция в описаната симптоматика и въпреки персистиращите симптоми, тя е постигнала
задоволително разрешение на кризисната ситуация и не е последвало състояние на психична
дезорганизация. Във връзка с психотравменото събитие при нея е формиран механизъм на
психологична защита, наречен изолация.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза се
установява, че преди трагичния инцидент А. Ц. е била във влошено здравословно състояние
6
– през 2019 г. тя е била диагностицирана със заболявания в областта на сърдечната
патология – исхемична кардиомиопатия, хронична исхемична болест на сърцето, състояние
след остър инфаркт на миокарда през м.03.2008 г., нестабилна ангина пекторис през
м.12.2014 г., артериална хипертония от над 14 г., сърдечна недостатъчност и др; бъбречна
патология – автозомно доминантна бъбречна поликистоза, хроничен пиелонефрит, хронична
бъбречна недостатъчност; чернодробна патология – чернодробна поликистозна болест;
бронхиална астма с давност от 3 г. След процесното ПТП и след смъртта на дъщеря й на
22.03.2022 г. А. Ц. е диагностицирана с първична глаукома, на 13.06.2022 г. е постъпила в
болница по повод обострен хроничен пиелонефрит, където поради напредналата азотна
задръжка и развиващата се нефросклероза на бъбреците е обсъдена необходимостта от
хемодиализно лечение, на 01.08.2022 г. е постъпила в болница по повод обострена хронична
застойна сърдечна недостатъчност, впоследствие също е постъпвала в болнично заведение
по повод на обостряне на хроничните й сърдечни и бъбречни заболявания. Пред ВТАС е
представена епикриза от 06.10.2023 г., в която е отразено, че от м.04.2022 г. се бележи
значително и бързо влошаване на бъбречната функция, след проведено лечение е имало
частично подобрение, но на 07.07.2023 г. е предприето хемодиализно лечение по спешност.
Вещото лице е разяснило, че бъбречната поликистоза у възрастни е генетично предаващо се
заболяване, което е хронично, нелечимо и в своята еволюция води до развитие на хронична
бъбречна недостатъчност. Сред усложненията най-честото е хроничен пиелонефрит, който
ускорявал хроничната бъбречна недостатъчност. По отношение на сърдечната
недостатъчност е посочило, че при ищцата то е хронично състояние, чието лечение е
симптоматично, като важни мерки са физически и психически покой и др. За първичната
глаукома излага, че не е от групата на т.нар. соматопсихични заболявания и не може да се
сочи причинна връзка между възникването на това заболяване и преживяното в периода
09.02. - 22.03.2022 г. и впоследствие. Вещото лице сочи, че влошаването на здравния статус
на ищцата от една страна, е логичното клинично развитие на хроничните й заболявания, а от
друга – психическото напрежение и стрес създават неблагоприятен фон за протичане на
заболяванията й, т.е. могат да допринесат за влошаването. С оглед така даденото
заключение, ВТАС приема за доказано, че бързото влошаването на здравословното
състояние на ищцата по повод хроничните й бъбречно и сърдечни заболявания се намира в
пряка причинно-следствена връзка с вредоносното деяние, причинило смъртта на дъщеря й.
За определянето на обезщетениeто ВТАС взе предвид и икономическата
конюнктура в страната към датата на ПТП, критерии за която са лимитите на
застрахователно покритие по чл.492 КЗ, минималната работна заплата към м.02.2022 г.
– 650 лв. и средната работна заплата в страната в началото на 2022 г. по данни на НСИ
около 1560 лв. Съобрази и практиката на съдилищата при сходни казуси с обезщетения
за родители при смърт на пълнолетно дете.
При съвкупния анализ на така обсъдените обстоятелства, относими към
определянето на размера на обезщетението, и при следване на принципа, че
обезщетението има за цел единствено да репарира вредите, които пострадалият търпи
от момента на вредоносното събитие и ще търпи за в бъдеще и не следва да се допуска
то да служи за повишаване на стандарта на живот на пострадалия, ВТАС счита, че на
7
ищцата следва да бъде определено обезщетение в размер на 220 000 лв. Присъденият
от ОС – Плевен размер съдът намира за занижен, неотговарящ на критериите за
справедливост, поради което решението му следва да бъде отменено в частта, с която
исковата претенция на А. Ц. е отхвърлена за сумата над 180 000 лв. до 220 000 лв.,
ведно със законната лихва върху нея и да й бъде присъдено допълнително обезщетение
от 40 000 лв. В частта, с която искът й е отхвърлен за разликата над 220 000 лв. до
претендирания размер от 250 000 лв. като частичен иск от 500 000 лв.,
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Правилно е и
решението в частта на иска за имуществени вреди. Обжалването на решението в тази
му част е основано единствено на оплакванията за липса на причинно-следствена
връзка между деликта и смъртта на И. Ц., които оплаквания бяха приети за
неоснователни.
По отношение на предявения от С. К. иск по чл.432 ал.1 КЗ: ВТАС не споделя извода
на ОС – Плевен, че бабата на починалата И. Ц. е материално легитимирана да получи
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. С Тълкувателно решение № 1/
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г. бе разширен кръгът на лицата,
които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни
близки, като бе прието, че освен посочените в Постановление № 4/ 25.05.1961 г. низходящи
– деца, възходящи – родители и съпруг на пострадалия и в Постановление № 5/ 24.11.1969 г.
– фактическият съжител, отглежданото от пострадалия неосиновено дете и отглеждащият
пострадалия, „по изключение“ възможността за обезщетяване следва да се допусне и за
лица, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. В разясненията, дадени от ВКС, е посочено, че в
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, бабите,
дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките помежду им
се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, но
само ако поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за претендиране, респ. получаване на обезщетение не
е достатъчна само формалната връзка на родство, а следва да бъде доказано, че смъртта на
близкия човек е причинила на преживелия родственик морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № 4/ 61 г. и № 5/ 69 г. на Пленума на ВС – че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия. С оглед така дадените
разяснения, при съобразяване на събраните по делото доказателства ВТАС намира, че
ищцата К. не е материално легитимирана да получи застрахователно обезщетение. По
делото е установено от показанията на разпитаните свидетели, че след като бащата напуснал
семейството си, от 1-ви до 4-5-ти клас /11-12 г. възраст/ бабата изцяло е подпомагала
майката в грижите по отглеждането на детето – те живеели заедно и тя гледала И. докато
майката ходи на работа, водела я и я прибирала от училище. След това тя се прибрала в с.
8
Пелишат и оттогава те не са живели в едно домакинство, но са поддържали непрекъснато
отношения, като И. прекарвала всяка ученическа ваканция при баба си и дядо си,
празнували заедно рождения й ден и празниците, ходела си събота и неделя. Бабата много се
радвала на единствената си внучка, гордеела се с нея, глезела я и й угаждала, а детето я
уважавало и много си споделяло с нея. Безспорно се доказва, че между двете са
съществували голяма близост, искрена взаимна обич и привързаност, но тези отношения не
се характеризират с изключителност. Не им придава изключителност и обстоятелството, че
е имало период от живота на детето, през който бабата в известна степен е заместила
бащата, участвайки в грижите по отглеждането и възпитанието му, защото от тогава е
изминал значителен период от време, детето е пораснало, изменили са се неговите нужди,
станало е пълнолетно и е поело само отговорността за живота си. Според
общоупотребимото значение на думата в българския език „изключителност“-та изисква
отклонение от типичното, приетото или правилното, нещо което е специално, извънредно,
извънмерно, надхвърлящо нормалната степен, а в случая изложеното от свидетелите
установява обичайните за родствената връзка баба – внуци отношения, типични за
българската традиция духовна и емоционална близост, характеризираща се с обич, грижа и
подкрепа. Поради тези отношения е естествено нелепата и мъчителна смърт на И. да се
отрази негативно в емоционален план на ищцата – възрастна жена на 77 г., която е загубила
единствената си внучка – да се чувства съкрушена и отчаяна, да страда от трагичната загуба,
да плаче, да извършва обреди и ритуали, но по делото не се установява претърпените от нея
в пряка причинно-следствена връзка със смъртта вреди да са изключителни, т.е. да
надхвърлят като интензитет и по продължителност болките и страданията, които би
изпитала всяка баба от смъртта на свой внук. Съгласно заключението на съдебно-
психиатричната експертиза при ищцата не се установява психично разстройство, защото
емоционалните й преживявания не надхвърлят нормалнопсихологичните реакции, свързани
със загубата на близък член на семейството. Тя е преживяла нормален процес на скръб,
които протича в пет етапа – отричане, гняв, уговаряне, депресия и приемане и макар това
състоянието на скръб според експерта да е констатирано и към момента на
освидетелстването, т.е. малко повече от година след инцидента, това е нормално с оглед
изминалия кратък период от трагичния инцидент.
По изложените съображения ВТАС намира, че в настоящия казус не може да
бъде счетено, че по изключение С. К. следва да получи обезщетение наред с най-
близкия човек на починалата – нейната майка. Поради несъвпадане на правните изводи
на двете инстанции по предявения от К. иск по чл.432 ал.1 КЗ решението на ОС –
Плевен следва да бъде отменено и исковата й претенция – отхвърлена.
По разноските: При този изход на спора пред въззивния съд следва да бъде
отменено решението и в частта за разноските, с която А. Ц. Ц. е осъдена да заплати на
„Бул Инс“ АД разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска, над 2
116.80 лв. до присъдената сума 4 555.05 лв. и с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да
заплати на адв. Г. Г. от АК – Плевен адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство пред ОС – Плевен над 12 892 лв. до
присъдената сума 13 295.39 лв. Предвид отхвърлянето на исковата й претенция С. К.
9
следва да бъде осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД допълнително разноски за
производството пред ОС – Плевен – сумата 2 480 лв. ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъде
осъден да заплати допълнителна държавна такса за първоинстанционното
производство в размер на 800 лв., изчислена върху допълнително присъденото на
ищцата Ц. обезщетение 40 000 лв. след приспадане на обезщетението, присъдено на
ищцата К., чийто иск е приет за неоснователен, т.е. върху сумата 20 000 лв.
За въззивното производство разноските по допуснатата експертиза следва да
останат за сметка на застрахователя, тъй като тя е допусната във връзка с възражението
му за липса на причинно-следствена връзка между смъртта на И. Ц. и процесното ПТП,
което възражение бе прието за неоснователно с оглед даденото заключение. Следва да
му бъдат присъдени разноски, съразмерно на уважената част от жалбата му и за защита
срещу въззивните жалби на ищците, съразмерно на отхвърлената им част, при
съобразяване разпоредбата на чл.9 ал.1 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, която предвижда за изготвяне на въззивна жалба и отговор по
въззивна жалба без осъществяване на процесуално представителство, размерът на
възнаграждението да е 3/4 от възнаграждението по чл.7. В случая процесуалният
представител на застрахователя само е депозирал въззивна жалба и отговор на
въззивните жалби на насрещните страни, както и списък на разноските, но не е взел
участие в единственото проведено пред ВТАС съдебно заседание, независимо че по
негово искане по делото е допуснато изслушването на повторна и допълнителна
съдебно-медицинска експертиза, като дори не е заел становище по нея. При обжалваем
интерес 204 140.60 лв. и уважена жалба за 20 000 лв. от заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 15 480 лв. след редуцирането му до размер на 3/4 – 11 610
лв. следва да се присъди сумата 1 137.45 лв., а от заплатената държавна такса следва да
се присъди сумата 400 лв. Тези разноски общо в размер на 1 537.45 лв. следва да се
възложат в тежест на С. К.. За защита срещу нейната въззивна жалба с обжалваем
интерес 10 000 лв., която е счетена за неоснователна, от заплатеното адвокатско
възнаграждение след редуцирането му до размер на 3/4 следва да се присъди сумата 1
170 лв. Или общо за двете инстанции С. К. следва да заплати на застрахователя сумата
5 187.45 лв. А. Ц. следва да бъде осъдена да заплати на застрахователя разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от въззивната й жалба.
Обжалваемият интерес е 70 000 лв., уважената част е 40 000 лв. и отхвърлената част е
30 000 лв., при което от заплатеното възнаграждение в размер на 7 560 лв. след
редуцирането му до размер на 3/4 – 5 670 лв. следва да се присъди сумата 2 430 лв.
На адв. Г. Г. от АК – Плевен следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
осъществената защита на А. Ц. Ц., съразмерно на уважената част от жалбата й. При
обжалваем интерес 70 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.7
ал.2 т.4 от Наредбата възлиза на 6 250 лв. и съразмерно на уважената жалба следва да
се присъди сумата 3 572 лв. На адв. Г. е дължимо и възнаграждение за осъществена
защита на Ц. срещу въззивната жалба на ЗД „Бул Инс“ АД. Решението по иска на Ц. е
обжалвано от застрахователя изцяло, т.е. обжалваемият интерес е 184 140.60 лв.
/включва имуществени и неимуществени вреди/ и минималното адвокатско
възнаграждение съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата възлиза на 12 015.62 лв. Жалбата е
приета за изцяло неоснователна и за това на адв. Г. е дължим този размер. Общо
дължимото на адв. Г. възнаграждение е 15 587.62 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 88/ 17.07.2023 г. по т.д. № 182/ 2022 г. по описа на ОС –
Плевен в частта, с която e отхвърлен предявеният от А. Ц. Ц. против ЗД „Бул Инс“ АД иск
за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от настъпило на 09.02.2022 г.
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” – смъртта на
И. Л. Ц., ведно със законната лихва върху него, считано от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото ПТП – 13.07.2022 г. до окончателното издължаване, за
разликата над 180 000 лв. до 220 000 лв., в частта, с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да
заплати на С. Ц. К. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от настъпило на
09.02.2022 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”
– смъртта на И. Л. Ц., ведно със законната лихва върху него, считано от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП – 13.07.2022 г. до окончателното
издължаване, в размер на 20 000 лв., както и в частта за разноските, с която А. Ц. Ц. е
осъдена да заплати на „Бул Инс“ АД разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част
от иска, над 2 116.80 лв. /две хиляди сто и шестнадесет лв. и 80 ст./ до присъдената сума
4 555.05 лв. и с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на адв. Г. Г. от АК – Плевен
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред
ОС – Плевен над 12 892 /дванадесет хиляди осемстотин деветдесет и два/ лв. до присъдената
сума 13 295.39 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87, да заплати на А. Ц. Ц., ЕГН
**********, сумата 40 000 /четиридесет хиляди/ лв. /разликата над 180 000 лв. до
220 000 лв./ - застрахователно обезщетение за причинени й неимуществени вреди от
настъпило на 09.02.2022 г. застрахователно събитие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” – смъртта на дъщеря й И. Л. Ц., ведно със законната лихва
върху него, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП –
13.07.2022 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Ц. К., ЕГН **********, против ЗД „Бул Инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер
№ 87, иск с правно основание чл.432 КЗ за присъждане на застрахователно
обезщетение в размер на 20 000 лв. за причинени неимуществени вреди от настъпило
на 09.02.2022 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” – смъртта на И. Л. Ц., ведно със законната лихва върху него, считано от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП – 13.07.2022 г. до
окончателното издължаване, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА А. Ц. Ц., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87,
сумата 2 430 /две хиляди четиристотин и тридесет/ лв. – направени разноски за
производството пред ВТАС, съразмерно на отхвърлената част от въззивна й жалба.
ОСЪЖДА С. Ц. К., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87,
сумата 5 187.45 лв. /пет хиляди сто осемдесет и седем лв. и 45 ст./– направени
разноски за производството пред двете инстанции, съразмерно на отхвърления иск.
11
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87, да заплати на основание чл.38 ал.2
ГПК на адв. Г. Г. от АК – Плевен, с адрес гр. Плевен, ул. Сан Стефано №12, ет.2, офис
6, адвокатско възнаграждение за осъществената защита на А. Ц. Ц., съразмерно на
уважената част от жалбата и за защитата й срещу въззивната жалба на ЗД „Бул Инс“
АД – сумата 15 587.62 лв. /петнадесет хиляди петстотин осемдесет и седем лв. и 62
ст./
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВТАС допълнителна държавна такса за производството
пред ОС – Плевен в размер на 800 /осемстотин/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12