Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 06.02.2023 г. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VIII състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести януари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
при
секретар НИКОЛИНА НИКОЛОВА
и
с участието на прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Златко Мазников административно дело № 307 по
описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Р.С.В. *** против заповед № 349з-1398 от 18.04.2022 г.,
издадена от директора на Областна дирекция на МВР гр. Стара Загора, с която на
инспектор Р.С.В. – разузнавач V ст. в
група „Противодействие на престъпления във финансово-кредитната система“ на
сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към отдел „Криминална
полиция“ при ОДМВР-Стара Загора, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“
за срок от 6 (шест) месеца,
считано от датата на връчване на заповедта, за описано в заповедта деяние,
извършено на 16.11.2021 г. в нарушение на т. 71 от Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в МВР (ЕКПДСМВР), утвърден с МЗ № 8121з-348 от
25.07.2014 г. (обнародван
в ДВ, бр.67 от 12.08.2014 г.), квалифицирано по чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка
с чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР.
В жалбата и чрез пълномощника си адв. В.Д. жалбоподателката
излага доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена при
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на дисциплинарното
производство, в нарушение материалния закони и несъответстваща на целта на
закона, поради което иска да бъде отменена и да й бъдат присъдени направените
по делото разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на
Областна дирекция на МВР гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител по
делото – гл. юрисконсулт Р. м., оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено фактическа стрА.следното:
Жалбоподателката Р.С.В. е служител на
ОД на МВР гр. Стара Загора на длъжност разузнавач V ст. в група „Противодействие на
престъпления във финансово-кредитната система“ на сектор „Противодействие на
икономическата престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР-Стара
Загора (кадрова справка на л. 55).
Лицето Т.Д.П., ЕГН **********, подала по
ел. поща сигнали № 82102-2069 от 24.11.2021 г. (л. 64) и № 812102-2073 от 24.11.2021 г. (л. 66), адресирани до министъра на вътрешните
работи с копие до директора на Дирекция „Инспекторат“ в МВР, в които посочила,
че на личния мобилен телефон на приятеля й В.Т.В., ЕГН **********, чрез приложението
„Viber“ била
получена информация относно задграничните им пътувания, прикрепена в прикачени
файлове към сигналите (л. 65 и 67),
според която с лек автомобил „Ауди“, рег. № ***, двамата са излизали от
Република България, както следва: на
02.10.2021 г. през ГКПП „Капитан Петко Войвода“, като са се завърнали в
страната през същия ГКПП на 03.10.2021 г. в 10:03 часа; на 12.11.2021 г. в
16:38 часа през ГКПП „Кап. Андреево шосе“, като са се завърнали в страната през
същия ГКПП на 13.11.2021 г. в 15:41 часа. Без да е изрично посочено, изложеното
в сигналите навежда на извода, че тази информация, ползвА.според П. като
компромат, е била изпратена на мобилния телефон на приятеля й от лицето Р. Ж.,
от която той имал две деца, поради което се иска да бъде извършена проверка как
Ж. се е снабдила с информацията, съхранявА.в ИИС „Справки“ (Граничен контрол) на МВР,
кой
и как я е придобил и изнесъл извън рамките на МВР, респективно – откриване и
санкциониране на служителя, който го е направил.
На 03.12.2021 г. била изготвена справка
от журнала на Интегрираната информационна система (ИИС) „Справки“
(Граничен контрол) на МВР за служителите, които през периода
от 03.10.2021 г. до 24.11.2021 г. са извършвали справки за лицата Т.П. и В.В.,
според която (л. 69) през
този период са били извършени общо 6 справки за задграничните пътувания на
посочените лица, като всички те са били извършени от жалбоподателката Р.В. на
16.11.2021 г. между 14:17 часа и 15:10 часа, и с писмо рег. № 5290р-20480 от
03.12.2021 г. (л. 68) същата била изпратена от директора на
Дирекция „Комуникационни и информационни системи“
(ДКИС) на
директора на Дирекция „Инспекторат“ на МВР. Въз основа на събраната информация ВПД
директор на Дирекция „Инспекторат“ на МВР изготвил становище рег. № 4575р-3366
от 18.12.2021 г. (л. 63), с което предложил на министъра на
вътрешните работи материалите да бъдат изпрати на директора на ОДМВР-Стара
Загора, като компетентен дисциплинарно наказващ орган, за вземане на отношение
по наличните данни за извършени от жалбоподателката Р.В. нарушения на т. 71 и т.
75 от ЕКПДСМВР, съставляващи дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал.
2, т. 4 от ЗМВР.
С писмо рег. № 4575р-3426 от 14.12.2021
г. на ВПД директор на Дирекция „Инспекторат“
на МВР (л. 62) сигналите, подадени от П., ведно със
становище рег. № 4575р-3366 от 18.12.2021 г. и писмо рег. № 5290р-20480 от
03.12.2021 г. с приложената към него справка от ИИС „Справки“ (Граничен контрол) на МВР, били изпратени по компетентност
на директора на ОДМВР-Стара Загора и с негова заповед № 349з-2 от 04.01.2022 г.
(л. 23-24), връчена на жалбоподателката Р.В. срещу
подпис на 04.01.2022 г., като са й били разяснени правата и задълженията й в
дисциплинарното производство (л. 24), на
основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР била разпоредена проверка за изясняване на
постъпилите данни, че на 16.11.2021 г. в периода от 14:17 ч. до 15:10 ч. от нея
са били извършени 6 броя справки за задграничните пътувания на лицата Т.П. и В.В.,
които са били получени на личния мобилен телефон на последния чрез приложението
„Viber“ и са
били използвани „като компромат“ от Р. Ж. – нарушение на т. 71 („Служебната информация, с която разполага
държавният служител, не може да бъде използвА.с користна цел, нито да бъде разгласявА.пред
други лица освен по предвидения от закона ред“) и т.
75 („Държавният служител не
придобива и не разгласява служебна информация, съдържаща текст, графични и
художествени изображения, аудиозаписи, видеозаписи и други, извън установения
от закона ред, както и не вписва неверни данни в документи, издавани,
съхранявани или изисквани за нуждите на МВР“) от
ЕКПДСМВР, дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР –
„неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в МВР“, като проверката била възложена на Комисия в състав – председател: гл.
инспектор Ангелина Недялкова Баракова – началник сектор „ПИП“ към отдел „КП“
при ОДМВР-Стара Загора, и членове: ст. инспектор Димитър Георгиев Д. – началник
група „ППФКС“ в сектор „ПИП“ към отдел „КП“ при ОДМВР-Стара Загора, и комисар В.
И.Г. – началник отдел „Разследване“ при ОДМВР-Стара Загора, и било указано за
резултата от проверката комисията да изготви писмена справка, която да се
докладва в срок до 31.01.2021 г.
Жалбоподателката Р.В. не е поискала да
бъде подпомагА.в защитата си по дисциплинарното производство от посочен от нея
служител на МВР или от адвокат – чл. 205, ал. 3 от ЗМВР. С писмена покА.рег. №
349р-191 от 04.01.2022 г., връчена й на 04.01.2022 г. – л. 34, тя била поканена
в срок до 10.01.2022 г. да представи писмени обяснения по случая. В постъпилите
от нея такива – рег. № 349р-554 от 06.01.2022 г. (л. 38), същата заявила, че лицето В.В. й е
познато във връзка с изпълнение на служебните й задължения, произтичащи от
длъжностната й характеристика за заеманата длъжност, като посочила, че е
извършвала справки на лица по различни ДП (досъдебни производства), включващи пълни проверки на същите в
информационните масиви на МВР, както и общодостъпна информация в свободното
интернет пространство. В.В. бил засичан от нея като лице, свързано с лица от
криминалния контингент по линия „Данъчни престъпления" – Й.Г.Й.и А.П.А. от
гр. Казанлък. На 04.10.2021 г. получила постановление от инспектор СнежА.Петрова
– старши разследващ полицай, във връзка с извършване на ОИМ по отношение на
лицето Й/Й., регистрирано под № 349р-30341 от 29.09.2021 г., като дни преди
това била уведомена устно за предстоящите ОИМ, които трябвало да извърши, във
връзка с ДП № 349зм-104/2016 г. Резултатите от същите били отразени в ДЗ (докладна записка) peг.
№
349р-31100 от 05.10.2021 г. Посочила още, че по отношение на Йосифов е
извършвала множество проверки на задграничните му пътувания във връзка с искане
за обявяване на лицето за издирване – peг. № 349р-31602 (по ДП 349зм-104/2016 г.) и peг.
№
349р-692/08.01.2021 г. (по ДП № 349зм-158/2020 г.), чийто резултати били
отразени съответно в ДЗ рег. № 349р-32508
от 15.10.2021 г. и ДЗ № 349р-246 от 22.01.2021 г. Заявила също, че: е
извършвала проверка по отношение на лицето В.В., а впоследствие и на неговия
спътник – Т.П., но не си спомня за конкретната дата на месец ноември 2021 г.
(дали е била 16.11.2021 г.), за което била представила подробни обяснения във
вид, съобразен с разпоредбите на ЗЗКИ; че не познава лично В.В., Т.П. и Р. Ж.,
но поради това, че Казанлък е малък град, била чувала по отношение на едно от
лицата истории, които нямали връзка с извършваната проверка; че не е
предоставяла информация, станала й известна във връзка с изпълнение на
служебните й задължения, нито по отношение на някое от посочените лица, нито по
отношение на което и да било друго лице, освен по законоустановения ред; че не
е предоставяла паролите си за достъп до информационните масиви на МВР, като потвърдила,
че в конкретния случай справките са били извършвани лично от нея.
Жалбоподателката представила и писмени
обяснения № RB202305-001-06/02-100
от 07.01.2022 г., с които впоследствие комисията, извършваща проверката, се
запознала съгласно изготвения за целта протокол рег. № 349р-6038 от 23.02.2022
г. – л. 54.
Изискани били също и съответно
постъпили писмени сведения от лицата В.Т.В., Т.Д.П. и Р. К. Ж..
В обясненията си – рег. № 349000-628 от
11.01.2021 г. (л. 41), В.В. заявил, че от съжителството си на
семейни начала с Р. Ж. имал две деца – А.и В.В., но тъй като Ж., с която вече
не живеели заедно, имала съмнения, че той има отношения с Т.П., предприела
мерки чрез свои познати да направи проверка в МВР дали двамата – той и П., са
напускали заедно страната. На 16.11.2021 г. получил снимка по „Viber" от Р. Ж., на която видял свои
лични данни и тези на Т.П., както и данни на личния си автомобил с информация
кога и къде е напускал страната. Впоследствие получената снимка била препратена
от него на Т.П., която подала сигнал за това към органите на МВР. Посочил също,
че между Р. Ж. и Т.П. е имало разговор по този въпрос, но доколкото му е
известно, нямало изнудване от ничия страна. От Р. Ж. разбрал също, че
информацията за задграничните му пътувания с П. била придобита от нейна
приятелка от полицията, която той не познавал.
В обяснението си – рег. № 349000-1076
от 14.01.2022 г. (л. 42), Т.П. заявила, че с В.В. предприели
пътуване до Гърция и Турция на 12.11.2021 г., от което се върнали в страната на
13.11.2021 г. Няколко дни по-късно В. получил снимка на телефона си, на която
били отразени техни съвместни пътувания. Изпращач на снимката била Р. Ж., с
която В. е живял на семейни начала и от която имал две деца. На 23.11.2021 г. в
18,32 часа В. й препратил снимката по Вайбър. Същата наподобявала снимка от
монитор и тя предположила, че се касае за информация от информационните масиви
на МВР, тъй като съдържала и данни за предходно тяхно пътуване до Гърция на
02.10.2021 г. Заявила също, че й е станало неприятно, виждайки своите данни, и на
следващия ден подала жалба до министъра и Инспектората на МВР, понеже сметнала,
че служител от системата е злоупотребил с въпросната информация и я е
предоставил на Р. Ж., която от своя стрА.я използвала „като компромат“ срещу
двамата. Посочила, че е разговаряла с Ж. и я уведомила за подадената жалба, а
тя й казала, че това не я интересува, но не е била изнудвА.от Ж.. Към
обясненията си П. приложена копие на снимката – л. 43, идентична с приложената
към сигнала й до министъра на вътрешните работи с копие до директора на
Дирекция „Инспекторат“ в МВР.
В обяснението си – рег. № 349000-1077
от 14.01.2022 г. (л. 44), Р. Ж. заявила, че В. е мъжът, с когото
живеела на семейни начала 12 години, и познава Т.П., както и че разбрала, че
двамата имат връзка от 2-3 години, за която В. категорично отричал. Това била
причината да наеме частен детектив, от когото получила снимка с последното
задгранично излизане на П. и В. в Турция. Твърди, че намерила детектива в интернет,
но не може да посочи името му, както и че е изпратила получената от него снимката
на В.В., тъй като той отричал за връзката си с П., а по-късно разговаряла и с Т.П.,
която не отрекла за пътуването им и потвърдила връзката си с него, като я и информирала,
че е пуснала жалба за въпросната снимка. Заявила също, че не познава служители
на МВР и е получила снимката от детектива, който й обяснил, че е проследил П. и
В., както и че по никакъв начин не е изнудвала П. или В..
Във връзка даването на писмените си сведения
Ж. ангажирала като адвокат, който да я представлява по преписката, пълномощника
на жалбоподателката – адв. В.Д. (л. 45).
Изискани били и съответно постъпили
заповедта, с която на жалбоподателката Р.В. е бил предоставен достъп до АИС на
МВР, в това число до ИИС „Справки“ –
Граничен контрол: Справка за пътуване на лица, Справка за пътуване на ПС и
Справка за съвместно пътуване (л. 46-48), протокол за запознаване на служителите
от сектор ПИП с разпоредителни документи на МВР, в т.ч. и с Инструкция за реда
за обработване на лични данни в МВР № 8121з-1280 от 07.10.2021 г., подписан и
от жалбоподателката – л. 53, протокол на служителите от сектор ПИП при
ОДМВР-Стара Загора, присъствали на проведено на 29.10.2021 г. обучение без
откъсване от работа на тема „Опреснително обучение върху Етичен кодекс на
държавните служители на МВР“, сред които и жалбоподателката – л. 52, и кадрова
справка за жалбоподателката (л. 55), според която същата е на работа в МВР от
02.11.2012 г., като на настоящата й длъжност е от 27.09.2013 г., преминала е
шест курса за повишаване на професионалната й квалификация, награждавА.е била два
пъти с „Писмена похвала“ – през 2015 г. и 2021
г., и по време на службата си не е била наказвана.
По предложение на комисията, на която
било възложено извършване на проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР – рег. №
349р-3200 от 28.01.2022 г. (л. 59), със заповед на директора на ОДМВР-Стара
Загора рег. № 349р-3200 от 28.01.2022 г. – л. 25, с която жолбоподателката е
била запозната срещу подпис на 28.01.2022 г. в 16,30 ч. – л. 26, срокът за
приключване на проверката е бил удължен до 25.02.2022 г., поради неполучена от
Дирекция КИС – МВР официална справка по отправено запитване рег. № 349р-2779 от
25.01.2022 г. (л. 49) относно служителите на МВР, извършвали
справочни дейности за задграничните пътувания на лицата В.В. и Т.П. в периода
01.01.2021 г. – 16.11.2021 г. Последната – л. 51, удостоверяваща извършени на
16.11.2021 г. от жалбоподателката 6 броя справки за задграничните пътувания на В.
и П., постъпила по преписката на 01.02.2022 г. с писмо рег. № 5290р-1442 от 26.01.2022
г. – л. 50.
На 24.02.2022 г. въз основа на събраните
до момента доказателства проверяващата комисия изготвила обобщена справка рег.
№ 349р-6229 от 24.02.2022 г. – л. 31-33, в която изразила становище, че на
16.11.2021 г. между 14:17 часа и 15:10 часа жалбоподателката Р.В. в качеството
си на служител на ОДМВР-Стара Загора, на когото във връзка с изпълнение на
служебните задължения е предоставен достъп до АИС на МВР, в т.ч. ИИС „Справки“ (Граничен
контрол) – Справка
за пътуване на лица и Справка за пътуване на ПС, извършила справочни дейности
за задграничните пътувания на лицата В.В. и Т.П., като е била единствен
служител на МВР, извършил посочените справочни дейности за тези лица, предвид
което и тъй като достъп до тази информация имат само определените със заповед
служители на МВР, с оглед на съвпадението на данните от ИИС „Справки“ (Граничен
контрол)
с тези от снимката, изпратена по „Viber“ от Р. Ж. на В.В., може да се направи
обосновано предположение, че жалбоподателката има отношение към информацията в
тази снимка. Предвид това и тъй като не било установено от една стрА.по какъв
начин информацията за пътуванията на В. и П., с която жалбоподателката се е
запознала, е станала достояние на Ж., а от друга стрА.данните за пътуванията на
тези лица в изпратената от Ж. на В. снимка не са във вид, в който се
визуализират при извършване на справочни дейности в автоматизираната
информационна система за задграничен контрол от служители на МВР, комисията
приела:
за неустановено, че жалбоподателката е
използвала служебно известната й информация за задграничните пътувания на В. и П.
с користна цел (първата
хипотеза на т. 71 от ЕКПДСМВР) и че е
извършила нарушение на т. 75 от ЕКПДСМВР;
за установено, че на 16.11.2021 г. жалбоподателката е предоставила данни за
задграничните пътувания на В. и П. в нарушение на втората хипотеза на т. 71 от ЕКПДСМВР: „Служебната информация, с
която разполага държавния служител, не може… да бъде разгласявА.пред други лица
освен по предвидения от закона ред“, с което извършила нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 200, ал. 1, т.
12 от ЗМВР, поради което предложила да й се наложи предвиденото за това
нарушение наказание „порацание“.
На 24.02.2022 г. в 15:17 часа на жалбоподателката
била връчена покА.(л. 35) да се яви, за да се запознае с обобщената
справка на проверяваща комисия и материалите от дисциплинарното производство,
съответно да даде допълнителни писмени обяснения или възражения, както и да представи
доказателства за твърденията си, което тя направила на 25.02.2022 г. в 09,20
часа – л. 33 и 39.
Със заповед на директора на ОДМВР-Стара
Загора рег. № 349з-868 от 10.03.2022 г., с която жалбоподателката била
запозната срещу подпис на 11.03.2022 г. – л. 27, на основание чл. 206, ал. 4 от ЗМВР проверката била върната на проверяващата комисия, като й било разпоредено
да бъде поканена инспектор В. да предостави разпечатка от мобилните оператори
за входящите и изходящите обаждания от всички използвани от нея мобилни
телефони за периода 01.11.2021 г. – 30.11.2021 г. Поканата в тази насока била
връчена на жалбоподателката срещу подпис на 11.03.2022 г. в 11:35 часа – л. 36,
и на 18.03.2022 г. тя представила допълнителни писмени обяснения, с които отказала
за да предостави исканата й информация, позовавайки се на неприкосновеността на
личния живот на гражданите, свободата и тайната на кореспонденцията им и
другите съобщения – чл. 32 и чл. 34 от Конституцията на Република България (КРБ), както и на разпоредбите на чл. 5 и чл. 6
от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната
практика в МВР (ИДДПМВР).
На 30.03.2022 г. проверяващата комисия
изготвила обобщена справка рег. № 349р-20233 – л. 28-30, в която, позовавайки
се на събраните в хода на проверката доказателства, отново приела за
неустановено, че жалбоподателката е използвала служебно известната й информация
за задграничните пътувания на В. и П. с користна цел (първата хипотеза на т. 71 от ЕКПДСМВР) и че е извършила нарушение на т. 75 от ЕКПДСМВР, и за установено, че на 16.11.2021 г. е
извършила нарушение на втората хипотеза на т. 71 от т. 71 от ЕКПДСМВР: „Служебната информация, с
която разполага държавния служител, не може… да бъде разгласявА.пред други лица
освен по предвидения от закона ред“, представляващо нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 200, ал. 1, т.
12 от ЗМВР, като в допълнение към мотивите, изложените в тази насока в
предходната обобщена справка – л. 31-33, посочила още, че:
действията на жалбоподателката по
конкретните досъдебни производства, цитирани от нея в писмените й обяснения на
л. 38, във връзка с които тя твърди, че е извършила справки за задграничните
пътувания на В. и П., са били изпълнени около месец преди извършване на
справките;
получената снимка от В., а по-късно и
от П., на датата, на която жалбоподателката е извършила справочни дейности за
задграничните им пътувания, отразява съвместните им пътувания на 03.10.2021 г.
и на 12.11.2021 г., които данни са фигурирали в системата към тази дата – датата
на извършване на справочните дейности от
жалбоподателката;
представената от П. снимка на данните
за нейните и на В. пътувания не са във вид, в който се визуализират на монитор
при извършване на справочни дейности в автоматизираната информационна система
за граничен контрол от служители на МВР, но систематизирането им е в същата
поредност и последователност на имена, наименования, дати, часове и
местоположение, т.е. изпратената снимка по „Viber“ на В., съответно – на П., са доближава
максимално до визуализацията от монитора при извършване на справочни дейности в
автоматизираната информационна система за граничен контрол от служители на МВР,
като са премахнати само данните за служителя, извършващ справката, ЕГН на лицата и данните за документите им за
самоличност.
С оглед на изложеното от нея в
последната й обобщена справка проверяващата комисия предложила на директора на
ОДМВР-Стара Загора да наложи на жалбоподателката за нарушението, което
комисията е приела, че е извършила, дисциплинирано наказание „порицание“ за
срок от шест месеца до една година.
На 05.04.2022 г. в 10:20 часа на жалбоподателката била връчена покА.(л. 37) да се яви, за да се запознае с последната
обобщена справка на проверяваща комисия и материалите от дисциплинарното
производство, съответно да даде допълнителни писмени обяснения или възражения,
както и да представи доказателства за твърденията си, от която възможност тя не
се възползвала – л. 20, поради което на 11.04.2022 г. в 14:42 г. отново била
поканена да стори това, но от директора на ОДМВР-Стара Загора – л. 22, и на
11.04.2022 г. жалбоподателката подала писмени обяснения – л. 21, с които
потвърдила писмените си обяснения, давани до този момент в хода на проверката,
и заявила становището си, че не е извършила деяние, представляващо нарушение на
т. 71 от от ЕКПДСМВР, за което проверяващата комисия е предложила да й се
наложи дисциплинарно наказание „порицание“, и поискала справедливо произнасяне
от директора на ОДМВР-Стара Загора, базирано на всички събрани в хода на
проверката доказателства.
С оспорената заповед № 349з-1398 от 18.04.2022
г. директорът на Областна дирекция на МВР гр. Стара Загора, позовавайки се на
посочените по-горе доказателства, събрани в хода на проверката, след анализ на същите
и споделяйки фактическите и правни изводи на проверяваща комисия, обективирани
в обобщената й справка на л. 28-30 (с две допълнения: че приема за възможно
справките в АИС да са били извършени от жалбоподателката във връзка и със
служебен интерес, но че това според него не изключва възможността тези данни да
са били разгласени пред трети лица – В.В., Т.П. и Р. Ж., както и че видът, в
който те са били предоставени на посочените лица, би могъл да се придобие при
прехвърлянето им във формат WORD), наложил
на жалбоподателката дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 (шест) месеца,
считано от датата на връчване на заповедта, за описаното в същата деяние,
извършено на 16.11.2021 г. в нарушение на т. 71 от ЕКПДСМВР, утвърден с МЗ №
8121з-348 от 25.07.2014 г. (обнародван
в ДВ, бр. 67 от 12.08.2014 г.) – втората хипотеза: „Служебната информация, с
която разполага държавния служител, не може да… бъде разгласявА.пред други лица
освен по предвидения от закона ред“, квалифицирано по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР („Дисциплинарните
нарушения са: неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР“) във
връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12 от същия закон („Дисциплинарно наказание
"порицание" се налага за нарушаване на етичните правила за поведение
на държавните служители в МВР“), като
жалбоподателката е била предупредена, че при извършване на друго дисциплинарно
нарушение в срока на наложеното наказание ще й бъде наложено по-тежко
дисциплинарно наказание.
При определяне на вида и размера на
дисциплинарното наказание дисципланарно-наказващият орган (ДНО) в изпълнение на чл. 206, ал.2 от ЗМВР („При определяне на вида и размера на
дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата“) се е позовал на тежестта на извършеното
нарушение, приемайки, че с него е бил уронен престижа на МВР, настъпилите от
нарушението последици – били засегнати интересите на гражданите, като им било
причинено неудобство, обстоятелствата, при което е било извършено деянието – по
повод изпълнение на служебни задължения предвид служебно предоставен достъп до
АИС ГК, формата на вината, приемайки, че деянието е било извършено умишлено –
служителят съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е допускал настъпването им (т.е. евентуален умисъл), и цялостното поведение на
жалбоподателката по време на службата й, отразено в кадровата й справка –
награждавА.два пъти с „Писмена похвала“ и липса на наказания. В допълнение ДНО
изрично е посочил, че от анализа и оценката на събраните доказателства не се
установява наличието на обстоятелствата по чл. 198 от ЗМВР, тъй като
отклонението от изискванията за дължимото поведение не е незначително (т.е. нарушението не е маловажно по смисъла
на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР).
Оспорената заповед е била съобщена на
жалбоподателката срещу подпис на 18.04.2022 г., видно от отбелязването в нея – л.
17.
В хода на съдебното производств0 бяха
представени от пълномощника на жалбоподателката и приети като писмени
доказателства Приложения А към фактурите за ползваните от нея мобилни услуги
през периода 09.09.2021 г. – 08.11.2021 г. и разпечатки от входящите и
изходящите й повиквания през периода 09.09.2021 г. – 08.12.2021 г., касаещи
мобилен № **********, т.е. посочения от жалбоподателката на л. 17, 24 и
27.
Изложената фактическа обстановка обуславя
следните изводи:
Оспорването е направено в законово установения 14-дневен
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР (на 03.05.2022 г. жалбата е депозирА.пред
административния орган, а обжалваната заповед е връчена на 18.04.2022 г., като
1 и 2 май са били почивни дни) от
легитимирано лице с правен интерес против акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, предвид което жалбата е процесуално
допустима.
РазгледА.по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от материално
компетентен орган в лицето на директора на ОД на МВР гр. Стара Загора. С нея на
жалбаподателката в качеството й на инспектор – разузнавач V ст. в група „Противодействие на
престъпления във финансово-кредитната система“ на сектор „Противодействие на
икономическата престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР-Стара
Загора, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР –порицание.
Според разпоредбата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР ръководителите на структурите по
чл. 37 могат да налагат всички наказания по чл. 197 за служителите на младши
изпълнителски длъжности, а за служителите на висши ръководни, ръководни и
изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. В случая ДНО е ръководител на структура на
МВР по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР – директор на Областна дирекция, в частност
– на ОД на МВР гр. Стара Загора, служител на която по смисъла на чл. 142, ал.
1, т. 1 от ЗМВР е жалбоподателката, заемаща изпълнителска длъжност по смисъла
на чл. 143, ал. 1, т. 6 от ЗМВР съгласно Приложение № 1 към Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден със Заповед на министъра на вътрешните работи №
8121з-140 от 24.01.2017 г.
Обжалваната заповед е постановена при
съблюдаване на императивната норма на чл. 210 от ЗМВР за форма и съдържание на
акта за налагане на дисциплинарно наказание. Посочената разпоредба определя, че
дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се
посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са били нарушени, доказателствата,
въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се
налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. В случая в оспорената заповед е посочено, че жалбоподателката е извършила
нарушение т. 71 от ЕКПДСМВР (втората
хипотеза), съставляващо дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 във
връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, като описанието на деянието от
обективна стрА.почива на обстоятелствата, посочени в заповедта, и се изразява
най-общо в това, че на 16.11.2021 г. жалбоподателката в качеството си на
служител на ОДМВР-Стара Загора с предоставен достъп до АИС на МВР, в т.ч. ИИС
„Справки“ (Граничен
контрол) – Справка
за пътуване на лица и Справка за пътуване на ПС, извършила справочни дейности
за задграничните пътувания на лицата В.В. и Т.П., след което разгласила така
придобитата от нея служебна информация не по установения от закона ред.
Посочени и обсъдени са и доказателствата, въз основа на които е установено
нарушението – данните в дадените от жалбоподателката и от лицата В.В., Т.П. и Р.
Ж. писмени обяснения/сведения, снимката, получена от В. и препратена на П.,
заповедта и протоколите за предоставения на жалбоподателката достъп до АИС на
МВР, в т.ч. ИИС „Справки“ (Граничен
контрол) – Справка
за пътуване на лица и Справка за пътуване на ПС, за запознаването й с
разпоредителни документи на МВР, в т.ч. и с Инструкцията за реда за обработване
на лични данни в МВР, и обучението й на тема „Опреснително обучение върху Етичен
кодекс на държавните служители на МВР“, както и справките за извършените от нея
справочни дейности за задграничните пътувания на В. и П.. Посочени са също вида
и срока наказанието, обстоятелствата, които са взети предвид при определянето
му, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
При издаване на оспорената заповед не са били допуснати
съществени нарушение на приложимите в случая административно-производствени
правила. Дисциплинарното производство е било образувано, протекло и приключило
в съответствие с чл. 205 и сл. от ЗМВР,
а доколкото за изясняване на относимите обстоятелства и факти ДНО е разпоредил
извършването на проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР – и при спазване на правилата
от Инструкция на министъра на вътрешните
работи № 8121з-877 от 06.07.2022 г. за дисциплината и
дисциплинарната практика в МВР, в сроковете по чл. 195, ал. 1 във връзка с чл.
196 от ЗМВР и чл. 205, ал. 6 от ЗМВР, като в хода на дисциплинарното производство на жалобоподателката
са били осигурени процесуалните й права за участие в производството по чл. 205,
ал. 3 – 4 и чл. 206, ал. 1 от ЗМВР.
Оспорената заповед е и материално
законосъобразна. Изложените в нея фактически основания за издаването й
съответстват на посочените от ДНО разпоредби, обуславящи ангажирането на
дисциплинарната отговорност на жалбоподателката, и кореспондират със събраните
по делото доказателства. В случая няма спор, че жалбоподателката е имала достъп
до АИС на МВР, в т.ч. ИИС „Справки“ (Граничен контрол) – Справка за пътуване на лица и Справка за
пътуване на ПС, и на 16.11.2021 г. между 14:17 часа и 15:10 часа е извършила
справочни дейности за задграничните пътувания на лицата В.В. и Т.П., както и че
на същата дата В. е получил на мобилния си телефон чрез приложението „Viber“ снимка с тези данни, изпратена му от
лицето Р. Ж.. Независимо че не е безспорно установено защо жалбоподателката е
извършвала справочни дейности за пътуванията на В. и П. – със служебна цел,
както тя твърди в обясненията си, или по друга причина, и макар да не е
установено как Ж. се е сдобила с тези данни, то фактът, че изпратената от Ж. по
„Viber“ снимка се отнася за
две пътувания на В. и П. извън страната – на 02.10.2021 г. и 13.11.2021 г., а в
този период до датата на изпращане на снимката от Ж. на В. единственият
служител на МВР с достъп до ИИС „Справки“ (Граничен контрол), извършвал справочни дейности в тази
насока, е жалбоподателката, като последните са били извършени на 16.11.2021 г.,
т.е. когато в ИИС „Справки“ (Граничен
контрол) вече
са били генерирани данни за последното пътуване на В. и П. извън страната,
преценен в съвкупност с факта, че снимката е била изпратена от Ж. на В. на
датата, на която жалбоподателката е извършила справочните дейности, и
обстоятелството, че данните в получената от В. снимка – л. 65 и 67, ако и да не
са във вид, в който се визуализират на монитор при извършване на справочни
дейности в автоматизираната информационна система за граничен контрол от служители
на МВР – л. 51 и 69, са систематизирани в същата поредност и последователност
на имена, наименования, дати, часове с точност до секундите и местоположение (ГКПП), т.е. доближават се максимално до
визуализацията им на монитора при извършване на справочни дейности в
автоматизираната информационна система за граничен контрол от служители на МВР (премахнати са само данните за служителя,
извършващ справката, ЕГН на лицата и
данните за документа им за самоличност),
изключват от една стрА.достоверността на твърденията на Ж., че е получила тези
данни от нает от нея частен детектив, още повече, че тя не сочи името на
последния и конкретните обстоятелства по наемането му (името на детектива, кога го е наела, как
му е било заплатено за услугата и т.н.), а от
друга стрА.обуславят като единствено възможен извода, че тези данни са били
предоставени от жалбоподателката на Ж. или на трето лице, предоставило ги от
своя стрА.на Ж., т.е. жалбоподателката ги е разгласила не по установения от
закона ред. Не водят до различен от изложения извод данните от представените в
съдебно заседание разпечатки от входящите и изходящите й повиквания през
периода 09.09.2021 г. – 08.12.2021 г., касаещи мобилен № **********, посочен от
жалбоподателката на л. 17, 24 и 27, тъй като последният е само един от двата
мобилни номера, посочени в хода на дисциплинарното производство като ползвани
от нея – другият номер е ********** и е посочен от жалбоподателката на л. 26, но разпечатки за
входящите и изходящите й повиквания от него за този период и в частност на
16.11.2021 г. не са представени – нито в хода на дисциплинарното, нито в хода
на съдебното производство. Ето защо съдът намира, че противно на твърденията на
жалбоподателката и пълномощника й, деянието, съставляващо нарушение на т. 71 от
ЕКПДСМВР (втората
хипотеза), за извършването на което жалбоподателката е била наказА.дисциплинарно,
е доказано по категоричен начин в хода на дисциплинарното производство, както и
че с оглед на изложеното по-горе същото правилно е било квалифицирано от ДНО
като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 200, ал.
1, т. 12 от ЗМВР.
Законосъобразно ДНО е наложил на
жалбоподателката предвиденото за този вид нарушение дисциплинарно наказание – „порицание“,
съобразявайки се при определяне на срока му и позовавайки се на всички относими
обстоятелства по чл. чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, при това – позоваването не е
формално, а конкретно. В тази насока не могат да бъдат споделени възраженията
на жалбоподателката и пълномощника й, че противно на приетото от ДНО с деянието
си жалбоподателката не е уронила престижа на МВР, както че не ставало ясно в
какво се изразява неудобството, причинено на гражданите според ДНО. След като
става въпрос за неправомерно деяние, несъвместимо с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, то със същото по дефиниция се уронва
престижа на службата, тъй като подобно поведение е в разрез с основополагащите
за полицейските служители принципи, норми и задължения, които съгласно ЕКПДСМВР
съпътстват и регламентират тяхната дейност, отличаваща се с изисквания за висок
обществен, нравствен и професионален дълг. Дейността
на МВР е насочена не само към противодействие на престъпността, защита на
националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и
защита на населението, но и към защита на правата и свободите на гражданите –
чл. 2, ал.1 от ЗМВР, и сред основните принципи, при които се осъществява, са спазване на Конституцията
и законите, зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и защита
на информацията и източниците за нейното придобиване – чл. 3, ал. 1 от ЗМВР, поради
което разгласяването не по установения от закона ред на служебно придобита
информация за личния живот на гражданите, каквито са задграничните им пътувания
(кога, с кого, как и
къде),
безспорно засяга интересите им и им причинява психическо неудобство, тъй като
последните не могат да разчитат, че информацията за личния им живот, която
службите на МВР съхраняват, обработват и ползват, няма да бъде използвА.за цели
извън предписаните от закона. С оглед на изложеното неоснователно е и
възражението, че ДНО е нарушил принципа за съразмерност – последният е визиран
в чл. 6 от АПК и нарушаването му съставлява основание за отмяна по чл. 146, т.
4 от АПК, а не по т. 5 от АПК, както се сочи в жалбата – решение № 11084 от
23.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13845/2014 г., V о., още повече, че наложеното наказание е за
минималния предвиден от закона срок – шест месеца.
В
заключение следва да бъде отбелязано, че в административната преписка и в
частност в мотивите на оспорената заповед не се съдържат данни с издаването на
последната ДНО да е преследвал друга цел извън или освен дисциплинарното
наказване на жалбоподателката за извършеното от нея дисциплинарно нарушение с
предвиденото за него от закона дисциплинарно наказание, т.е. оспорената заповед
не е била издадена в несъответствие с целта на закона, съставляващо основание
за отмяната й по чл. 146, т. 5 от АПК.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че оспорената заповед е правилна и
законосъобразна – издадена е от компетентен орган, при спазване на установената
форма и административнопроизводствените правила, в съответствие с
материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата следва да
бъде отхвърлена, като неоснователна.
При този изход на делото и предвид
своевременно заявеното искане от ответника, на основание чл.
143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ жалбоподателката следва да бъде осъдена
да заплати на ОД на МВР гр. Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева, който според съда се явява адекватен на фактическата и правна сложност на
делото и осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство.
Водим от горните мотиви, Старозагорският
административен съд, VIII състав, на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.С.В., ЕГН **********, против заповед №
349з-1398 от 18.04.2022 г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР гр.
Стара Загора, с която й е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок
от 6 (шест) месеца, считано от датата на връчване на
заповедта, като е предупредена, че при извършване на друго дисциплинарно
нарушение в срока на наложеното наказание ще й бъде наложено по-тежко
дисциплинарно наказание.
ОСЪЖДА Р.С.В., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, кантора № 6 – адв. В.Д., да заплати на Областна дирекция
на МВР гр. Стара Загора сумата от 100
(сто) лева разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 211 от ЗМВР решението не подлежи
на касационно обжалване.
СЪДИЯ: