Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 869 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 232198 от 02.10.2019 г., постановено по гр. д. № 31856/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 29-ти състав, е отхвърлен предявеният
от „М.Б.“ ЕООД срещу З. „О.З.“ АД иск с правно основание чл. 435, вр. чл. 419,
ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 18 101,15 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по договор, сключен със застрахователна полица №
0310-300-2017-00035, с покрит риск „Отговорност на превозвача при международен
автомобилен превоз на стоки“ за товарен автомобил „VOLVO FH”, с рег. № ********за
настъпило на 27.10.2017 г. застрахователно събитие – кражба на товар, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 18.05.2018 г., до окончателното
изплащане.
Срещу
решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила
въззивна жалба от ищеца „М.Б.“ ЕООД, в която са изложени оплаквания за неговата
неправилност. Възразява се срещу приетото от СРС, че в процесния случай са
установени предпоставките на чл. 395, ал. 1, вр. ал. 4, изр. първо от КЗ, вр.
чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, като застрахователят не носи отговорност за
заплащане на застрахователно обезщетение по реализиран застрахователен риск и в
конкретния казус правилно е било отказано заплащането на заведената щета. В
тази връзка се оспорва изводът на първата инстанция, че ищецът е нарушил
задължението си по чл. 5, т. 16 от ОУ, като е паркирал натовареното превозно
средство на неохраняем паркинг. Излага се, че местата за специализиран паркинг
на камиони в Германия са именно от типа, на който е било паркирано и превозното
средство, като липсата на физическа охрана, СОТ, бариера и т.н. не прави един
паркинг неохраняем, още повече, че на мястото за паркиране е имало
видеонаблюдение. Намира се, че дори и да се приеме, че е налице неизпълнение на
ищеца на задължението по застрахователния договор, ответното дружество не е
излагало твърдения и не е доказало, че паркирането на неохраняем паркинг на
автомобила е причинило противозаконното отнемане на част от превозваните в него
вещи или е допринесло за него. Поради което се отправя искане за отмяна на
първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което да бъде
уважена в цялост исковата претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл.
263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника З. „О.З.“ АД.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба, с която е сезирана настоящата инстанция, е подадена от легитимирана
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Въззивният съд,
съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна
проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната
част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение правилността на
решение на СРС настоящият съдебен състав намира следното:
Софийски районен
съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 435,
ал.
1 от КЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 343, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме
определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно
събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.
Съгласно чл. 386, ал. 1 и 2 от КЗ,
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума /лимита
на отговорност/,
освен когато това е предвидено в кодекса. Застрахователното обезщетение е равно
на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност.
Съгласно чл. 405 от КЗ,
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг
от 15 дни от представянето на всички необходими доказателства, доколкото в
случая не се твърди да е налице претенция по застраховки на големи рискове,
когато срокът не е по-дълъг от 6 месеца или 1 година,
съгласно чл. 108, ал. 5 от КЗ. Това задължение застрахователят има и по застраховка на превозвания товар при сухопътни, въздушни
и речни превози, намираща основание
в нормата на чл. 419, ал. 1 от КЗ.
Съгласно
чл.
435 от КЗ ако е удовлетворил увреденото лице,
застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното
обезщетение в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/
и на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията
на чл. 434.
За
да бъде уважен предявеният иск, следва да са налице следните кумулативни
предпоставки на сложния фактически състав: наличие на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по застраховка за отговорност на превозвача на товари с покритие към датата
на настъпване на събитието; извършване на превоз със
застрахованото имущество; настъпване на застрахователното събитие при превоза на стоките, от което е последвала
отговорността на превозвача за
вреди; удовлетворяване на увреденото лице от страна на превозвача. От друга
страна, не следва да са налице обстоятелства, които изключват отговорността
на застрахователя да заплати търсеното обезщетение за настъпилото
застрахователно събитие.
С
оглед процесуалното поведение на страните и доводите, наведени
във въззивната жалба, съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК, уреждащ
т. нар. ограничен въззив, настоящата инстанция намира за породени в обективната
действителност тези материални предпоставки, обуславящи възникването на
предявеното спорно материално право и установени от районната инстанция, които
не са оспорени изрично от страните, а именно:
От представена по делото застрахователна полица №
0310-300-2017-00035 се установява, че между
ищеца, като застрахован, и ответника, като застраховател, е сключен договор със
срок на застрахователно покритие от 00:00 часа на 02.09.2017г. до 24:00 часа на
01.09.2018 г. при Общи условия за застраховка „Отговорност на превозвача при
международен автомобилен превоз на стоки“ по отношение на МПС влекач с рег. №
ВР *****, с рама № VY2RT40A7FB743613,
марка „VOLVO“
модел „FH”. З. „О.З.“ АД е застраховало отговорността
на „М.Б.“ ЕООД като превозвач на стоки, съгласно Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на товари /CMR/. Следователно е
налице първата предпоставка на предявения иск – валидно възникнало
застрахователно правоотношение между страните по застраховка за отговорност на превозвача на товари с покритие към датата
на настъпване на събитието.
Договорът за
застраховка, сключен между превозвача и застрахователя с предмет на
застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на
стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската
му дейност по превоз на стоки по занятие, притежава характеристиките на договор
за застраховка „Гражданска отговорност“. Предмет на такъв договор е рискът от
възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от
неизпълнение на договора за превоз, за вреди, които не могат да бъдат
предварително определени /така решение № 47 от 30.07.2019 г. по т. д. №
1502/2018 г., І ТО на ВКС; решение № 27 от 29.07.2016 г. по т. д. № 2415/2014
г., ІІ ТО на ВКС/.
Допълнително,
между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства – заявка
от 24.10.2017 г. и CMR
товарителница от 24.10.2017 г., се установява, че по време на действието на застрахователния
договор ищецът, в качеството си на превозвач, е приел поръчка за транспорт на
255 бр. велосипеди и 6 бр. кашони с общо тегло от 4 745 килограма. Предадената
за транспортиране стока била собственост на „Крос” ООД, като ищецът поел задължение да
превози стоката от склада на спедитора „К.Л.” ООД в гр.Видин, западна складова
зона, до посочен в поръчката адрес в гр. Рейне, Германия, със срок на доставка 
30.10.2017
г. Липсва спор, а и от приложените по делото CMR товарителница и инвойс №
**********/24.10.2017 г. се установява, че на същата дата пратката е била
натоварена от гр. Видин, западна складова зона, като е отпътувала по направление
с товарен камион „VOLVO FH”, рег. № ВР *****. Превозвачът е възложил
транспортирането на пратката на свой служител - св. И.В.И., на длъжност „шофьор
на товарен автомобил", което обстоятелство също не е спорно по делото. Не
е спорно и това, че на
26.10.2017 г. свидетелят спрял за задължителна почивка, като паркирал товарния
автомобил на място за отдих и бензиностанция Ауертал - Север, Гемаргунг
Ауертал, Бюкенбург. Затова съдът приема, че е налице втората от изискваните от закона
предпоставки за заплащането на обезщетение.
Не е спорно между страните, а се установява и от
представения по делото рапорт в превод от немски език, че на следващия ден -
27.10.2017 г., в ранните часове – 04:00 часа, св. И.проверил ремаркето и
установил, че платнището му е прорязано на три места и е отворена пломбираната
врата. За случилото се свидетелят И.съобщил на полицията, като при посещението
на местопроизшествието в резултат на установената взломна кражба от товарния
автомобил „VOLVO FH”, рег. № ВР *****, ремарке рег. № *******се установила
липсата на 35 велосипеда. Не се спори, че св. И.продължил пътя си и доставил
товара до крайната точка - фирма Батавус Баумкер Германия, гр. Рейне, като по
транспортни документи количеството и видът на липсващите стоки - 35 бр.
велосипеди, били описани при получаване на товара на база обема на доставката.
Липсва спор и за това, че ищцовото дружество е завело пред
ответника щета с № 0310-300-0008/2017 г., като с писмо изх. № 99-412/29.01.2018
г. З.
„О.З.“ АД е отказало да
изплати претендираното обезщетение, като се е позовало на чл. 5.16 от Общите
условия, съгласно който застрахователят не покрива отговорността на превозвача
при кражба на/от превозно средство, паркирано на неохраняем паркинг или
оставено без охрана, докато е било под отговорността на застрахования.
В депозирания пред СРС отговор на искова молба ответникът е
поддържал възражението си, че не дължи заплащането на претендираното
обезщетение на основание чл. 5.16 от Общите условия за застраховка „Отговорност
на превозвача при международен автомобилен превоз на стоки”, тъй като
превозното средство по време на кражбата е било паркирано на неохраняем
паркинг. Именно приемането от страна на районната съдебна инстанция за
основателно на така посоченото възражение е довело и до отхвърляне на исковата
претенция.
Настоящият съдебен състав, при внимателна преценка и анализ
на целия наличен по делото доказателствен материал и отнасянето на същия към
приложимата нормативна уредба намира, че в разглеждания случай процесното
събитие не представлява изключен риск по чл. 5.16, респ. по чл. 5.5 от Общите
условия, приложими към процесната застраховка, като изложените в обрания смисъл
мотиви на първата съдебна инстанция СГС намира за неправилни.
В съответствие с
правилото на чл. 395, ал. 4 от КЗ, при настъпването на застрахователно
събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е
следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1 и само ако изрично е
предвидил това в договора. В случай, че настъпването на застрахователното
събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, но това
неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора,
застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на
тежестта на неизпълнението, като съгласно чл. 408, ал.
1, т. 3 от КЗ, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение
само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие.
От събраните в
производството доказателства, и в частност – от показанията на разпитания по
делото свидетел И. И.– шофьор на товарния автомобил по време на инцидента, се
установява, че към момента на настъпване на застрахователното събитие, МПС-то е
било паркирано на място в паркинг в непосредствена близост до бензиностанция –
на 20-30 м. от нея, на който не е била осъществявана физическа охрана. Той е
бил осветен, имало е поставени знаци за видеонаблюдение, макар свидетелят да не
е видял камерите. Паркингът не е бил ограден с ограда и не е имал пропускателен
механизъм или чек система. По време на събитието шофьорът се е намирал в
кабината на камиона и е спял, като се е наложило да спре заради съблюдаването
на задължителната му почивка.
Съгласно чл. 5.16 от ОУ, застрахователят не
покрива отговорността на превозвача за загуба или щета при кражба на/от
превозно средство, паркирано на неохраняем паркинг, или оставена без охрана,
докато е било под отговорността на застрахования. Или, уредените хипотези са
две и те са алтернативни. В настоящия случай съдебният състав
намира, че при настъпване на
застрахователното събитие МПС е било под надзора, охраната на шофьора, който се
е намирал в него /така определение № 254 ОТ 05.05.2017 г. по т. д. № 381/2017
г. на ВКС, І ТО, с което не е допуснато като очевидно неправилно
въззивен акт, в който е прието сходно разрешение/, така че е без значение дали
паркингът е бил охраняем. За да се прецени дали превозното средство е оставено
без надзор или охрана, следва преди всичко да се отговори на въпроса – кога
такъв е налице. Според въззивния съд това е така, когато: 1./ превозното
средства се намира под непосредствената фактическа власт на превозвача или
лица, на които той е възложил, или 2./ превозното средство е заключено.
Съответно – без охрана ще е МПС, за което нито една от двете хипотези не е
налице. В конкретния казус и двете хипотези са били налице. От една страна,
физическото наличие на шофьора в самия камион изключва хипотезата на „оставяне
без охрана“, дори и същият да е спял. От друга страна, установено е, че
ремаркето, от което е извършена взломната кражба, е било с пломбирана врата,
която е била отворена след прорязване на три места на платнището на ремаркето.
Това налага извода, че не е налице хипотезата на изключен риск по чл. 5.16 от ОУ.
Според СГС не е
била налице и тази по чл.
5.5 от ОУ - застраховател не покрива отговорността на превозвача за загуба или щета
поради злонамереност или груба небрежност, проявена от застрахования, от негови
служители или други наети лица, използвани за извършване на превоза. Изяснено
е в правната теория и съдебната практика, че разликата между обикновената и
грубата небрежност е в степента на неполагане на съответната грижа. При
обикновената небрежност се касае до неполагане на грижата на добрия стопанин
/или търговец/, а при грубата небрежност – до неполагане на грижа, която и
най-небрежният би положил за своите работи. Установените по делото факти не
водят до извод за проявена от застрахования превозвач или негов служител груба
небрежност, довела до процесното събитие. За такава не може да се приеме
обстоятелството, че товарният автомобил е бил паркиран на неохраняем паркинг,
при положение, че превозното средство и ремаркето са били заключени и шофьорът
е бил в кабината на МПС-то. Ето защо не е налице и хипотезата на изключен риск
по чл. 5.5 от ОУ.
Предвид
изложеното СГС
приема, че настъпилото събитие кражба представлява
покрит риск по договора между страните и за вредите от него е дължимо
обезщетение.
Сключената
застраховка покрива риска да бъде ангажирана професионалната отговорност
на ищеца като превозвач за неточно изпълнение на превозните договори за периода
на покритие. По делото е установено, че отговорността на
ищеца за липсите, настъпили вследствие застрахователното събитие кражба, е
ангажирана от съконтрагента му по договора за превоз и
той е заплатил обезщетение на собственика на процесните вещи.
Съгласно заключението на изслушаната пред СРС
съдебно икономическа експертиза, по процесната щета фирма „М.Б.“
ЕООД е извършила плащания към „Крос“ ООД в общ размер на сумата от
18 101,15 лева, представляваща общата фактурна стойност по цени на
производителя на 35 броя велосипеди към момента на събитието, и които плащания
са били осчетоводени от двете дружества. Съответно, налице
е хипотезата на чл.435 от КЗ, поради което е възникнало правото на
ищеца да получи застрахователното обезщетение по договора за застраховка с ответника.
Процесният
превоз е международен и България е страна по Конвенцията CMR, затова
на основание чл. 1 от Конвенцията CMR нормите й са приложими
към превозното правоотношение между „М.Б.“ ЕООД и
„Крос“ ООД. Съгласно
чл.
17, ал. 1 от
Конвенцията, превозвачът
е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента
на приемането й за превоз до този на доставянето й. Следователно „М.Б.“
ЕООД носи отговорност за
повреждането на стоката в процесния превоз. Основанията за освобождаване на
превозвача от отговорност са предвидени в чл. 17, ал. 2 и сл. от Конвенцията CMR, но по делото не е твърдяно или
установено наличието на някое от тях. По тази причина съдът намира, че
превозвачът носи отговорност за липсата на превозвания товар.
Лимитът
на отговорността е определен със застрахователния договор съгласно чл. 23,
пар. 3 от КДМАПТ, и чл. 71
от ЗАП - до 8.33 разчетни парични единици на килограм липсащо бруто тегло.
Вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза, е заявило, че не
съществува парична единица „златен франк“, като в процесния случай сумата,
която се получава за установената частична липса на товара е при бруто негово
тегло от 649 кг, курс на SDR за евро за 27.10.2017 г.
– 1.208080 евро, е 12 773,70 лева – стойността на частичната липса по чл.
71 от ЗАП. Съответно, размерът на установената и претендирана в настоящото
производсто загуба надвишава определения от закона и
застрахователния договор максимален размер на отговорността. Затова, искът е
основателен до сумата от 12 773,70 лева и в този размер следва да бъде
уважен, като за разликата до предявените 18 101,15 лева
правилно е бил отхвърлен от районната съдебна инстанция.
Така, поради
частично несъвпадение на изводите на двете инстанции, постановеното решение
следва да бъде отменено в една част.
По
отношение на разноските:
С оглед
частичната отмяна на първоинстанционното решение, дължимите в исковото
производство разноски следва да бъдат преизчислени съразмерно с уважената част
от иска. Поради което, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 1 908,20 лева – разноски в производството пред
СРС. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следващите се на ответника разноски в
първоинстанционното производство са в размер на сумата от 103,01 лева, поради
което решението следва да бъде отменено в частта, в която на З. „О.З.“ АД са
присъдени разноски за разликата над 103,01 лева до присъдения от СРС размер от
350 лева.
Предвид изхода
на спора пред СГС и съобразявайки уважената част от въззивната жалба в полза на
„М.Б.“ ЕООД следва да бъде присъдена сумата от 255,48 лева – разноски пред
въззивната инстанция за заплатена държавна такса. Съобразявайки отхвърлената
част на въззивната жалба в полза на З. „О.З.“ АД следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение, които СГС определи на сума в размер
на 29,43 лева.
Воден
от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 232198 от 02.10.2019 г., постановено по гр. д. № 31856/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 29-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от „М.Б.“ ЕООД срещу „З.
„О.З.“ АД иск с правно основание чл. 435, вр. чл. 419, ал. 1 от КЗ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 12 773,70,
представляваща застрахователно обезщетение по договор, сключен със
застрахователна полица № 0310-300-2017-00035, с покрит риск „Отговорност на
превозвача при международен автомобилен превоз на стоки“ за товарен автомобил „VOLVO FH”, с рег. № ********за
настъпило на 27.10.2017 г. застрахователно събитие – кражба на товар, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 18.05.2018 г., до окончателното
изплащане, както и в частта, в които
„М.Б.“ ЕООД е осъдено да заплати на З. „О.З.“ АД сума над 103,01 лева до
присъдения от СРС размер от 350 лева – разноски по делото, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З.
„О.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 435, вр. чл. 419,
ал. 1 от КЗ сумата от 12 773,70, представляваща застрахователно
обезщетение по договор, сключен със застрахователна полица №
0310-300-2017-00035, с покрит риск „Отговорност на превозвача при международен
автомобилен превоз на стоки“ за товарен автомобил „VOLVO FH”, с рег. № ********за
настъпило на 27.10.2017 г. застрахователно събитие – кражба на товар, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 18.05.2018 г., до окончателното
изплащане
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 232198 от 02.10.2019 г., постановено по гр. д. № 31856/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 29-ти състав, в останалата част.
ОСЪЖДА
З. „О.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
от 1 908,20 лева - разноски пред СРС, както и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК сумата от 255,48 - съдебни разноски пред СГС.
ОСЪЖДА
„М.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на З.
„О.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК сумата от 29,43 лева - съдебни
разноски пред СГС.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.