Решение по дело №560/2014 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 435
Дата: 28 октомври 2015 г. (в сила от 12 март 2016 г.)
Съдия: Иванета Йорданова Митова
Дело: 20144310100560
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

                             

               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                       

                               

                                        гр. Ловеч, 28.10.2015г.

                                В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти състав  в публичното заседание на втори юни   през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНЕТА МИТОВА 

при секретаря  М.К. като разгледа докладваното от съдията   гр. дело №560  по описа за 2014 год,за да се произнесе съобрази:  

 

            Иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК :

 

   Постъпила е искова молба от „Топлофикация София" ЕАД вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията с ЕИК *********, гр. София ул. Ястребец 23Б, представлявано от Стоян Цветанов - изпълнителен директор чрез процесуален представител Александър Тунчев – юрисконсулт,срещу: Р.И.М., ЕГН **********,***, с цена 678,41 лева и правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ищецът сочи ,че на 18.10.2013 г. , дружеството им е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 3321636 срещу Р.И.М. за сумата от 678,41 лв., от които 593,35 лв. - главница, представляваща стойност на не заплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2010 г. - м.04.2013 г., и 85,06 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2010 г. до 04.10.2013 г., като претендират и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсулско възнаграждение. Сочат ,че в срока по чл. 414 от ГПК Р.И.М. е депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което със съобщение, получено от дружеството ни на 25.11.2013 г., съдията докладчик е указал, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл.415, ал. 1 от ГПК, предявява  иск за установяване на съществуването на вземането   за консумирана и не заплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу Р.И.М. за топлоснабден имот находящ се в гр. София, общ. Слатина, ул. Гео Милев № 22, вх. 2, ап. 2, за периода от м.11.2010 г. - м.04.2013 г. Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането им са следните:

- Р.И.М. е потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн., ДВ. бр.107 от 9 Декември 2003г.,

изм. ДВ. бр.18 от 5 Март 2004г., изм. ДВ. бр.18 от 25 Февруари 2005г., изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.ЗО от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.65 от 11 Август 2006г., изм. ДВ. бр.74 от 8 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.49 от 19 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.55 от 6 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.54 от 16 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.35 от 3 Май 2011г., изм. ДВ. бр.47 от 21 Юни 2011г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2012г., изм. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г./, съгласно който "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице -собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Ответникът е ползвател на топлоснабдения имот, което е видно от приложения по делото нотариален акт. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът е потребител на ТЕ и за нея важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

-Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от "Топлофикация София" ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР, публикувани във в-к "Новинар" и в-к "Демокрация" на 23.05.2002г. в сила от 22.06.2002г.; Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение №ОУ-067/12.12.2005г., публикувани във в-к "Пари" на 23.12.2005г. в сила от-2270" 1.2006г.; Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София Г"ЕА"Д на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к "Дневник" на 14.01.2008г. в сила от 13.02.2008г.; В раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответникът/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите.суми.

Ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № 229172 е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си. "Топлофикация София" ЕАД е изпратила покана, за доброволно изпълнение на задължението до длъжника, с която същият е уведомен за размера на дължимите суми, както и, че ако сумите не бъдат заплатени доброволно в 7 - дневен срок, ще бъдат предприети действия за събирането им по съдебен ред. Въпреки отправената от тях писмена покана да заплати доброволно дължимата сума и обезщетение за неизпълнение в размер на законната лихва от деня на забавата до изплащането й, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ответникът не е погасил задължението си.

Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата  за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния  регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71от Наредба №2 /28.05.2004 г., за топлоснабдяването , издадена от Министъра на енергетиката и енергийните ресурси /обн. ДВ бр.68 от 03.08.2004 г. /  и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки,  които потвърждават, че сумите за топлинна енергия, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните  тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултата от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най - старото.Моли съда, след като се убедите в основателността и истинността на изложените от тях твърдения, в обстоятелствената част на исковата молба, да бъдат призовете на съд и да се постанови  решение, с което да се признае за установено по отношение на Р.И.М., че дължи на „Топлофикация София" ЕАД сума в общ размер на 678,41 лв., от които 593,35 лв. - главница, представляваща стойност на нез аплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2010 г. - м.04.2013 г., и 85,06 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2010 г. до 04.10.2013 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.Моли, да им бъдат присъдени направените съдебни разноски и юрисконсулско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.

   В срока по чл.131 от ГПК е постъпил  отговор становище  от ответника Р.Ив. М., с адрес: ***, Липсата на собственост на имота за процесния период, не предпоставя наличието на възникнало облигационно правоотношение по реда на чл.153, ал.1 от ЗЕ и чл. 106а ал.1, ал.4 от отменения ЗЕЕЕ, както и чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.Категорично оспорва , че е собственик на имота. Съгласно съдебната практика предявения иск срещу нея следва  да бъде отхвърлен в хипотезата на липса на собственост на имота.

Ищецът се позовава на разпоредбата на nap. 1 т.42 от ДР на ЗЕ, че е потребител на топлинна енергия. Съгласно чл.153, ал.1, и nap. 1, т.42 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдяваният имот. Съдебната практика постановява, че собственика на имота е и носител на вещното право./Решение по ч. гр. д № 16195/2012, ГО - 90 състав, Решение от 05.06.2013г. по гр. д. № 410/2012г, 69-ти състав и др./За договор при общи условия е характерно, че клаузите на бъдещия договор не се разискват, но договорът се счита сключен от момента, когато направеното предложение от едната страна се приеме от другата, само тогава общите условия стават договорни условия - условия на единичния договор, сключен въз основа на тях. Така с подаването на молба за откриването на партида от собственика, респективно ползвателя на вещното право, следва да се счита, че последният е сключил договор с топлопреносното предприятие. От този момент възникват и договорните отношения между страните.Противно на логиката и на правните принципи е да се приеме, че само с факта на придобиване на собствеността и по силата на легалната дефиниция за потребител на топлинна енергия, без никакво друго действие от страна на физическото лице, което не е търговец, същото става страна по договора при общите условия в случая с „ Топлофикация София". До откриването на партида на името на новия собственик задължено лице остава стария такъв, макар да не е вече потребител на топлинна енергия в качеството си на собственик. Той остава задължен по договора, по който е бил страна и който договор се прекратява на практика със закриването на партидата.Действително нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ предвижда, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственика или титуляра на вещното право на ползване на топлоснабдения имот. Именно с оглед обстоятелството, че след прехвърляне на собствеността на имота старият собственик вече е нямал качеството на потребител, то той е следвало да поиска на това основание прекратяване на договора с писмено заявление до топлопреносното предприятиепо чл. 41 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Като не го е направил, се е поставил в положение, при което е продължил да бъде страна по сключения с „Топлофикация" договор за доставка на топлинна енергия, поради което дължи и уговорената цена.От всичко това се налага извода, че до подаването на молба-декларация за откриване на партида (т.е. сключване на договор с новия собственик задължено лице) за сумите за ползвана топлинна енергия остава предходния собственик.В този смисъл счита ,че няма представен основния документ, а именно Заявление-Декларация за откриване на партида и абонатен номер, който доказва, че е в облигационни отношения с ищеца.Без да е представена тази Декларация са нарушени всякакви законови изисквания.Недопустимо е да се представя от ищеца произволно лице, за което да се твърди, че е в облигационни отношения. Недостатъчно условие е ответникът да е собственик на имота. Съгласно закона трябва да има подадено Заявление - Декларация за откриване на партида. Съдебната практика/Решение на СРС от 10.01.2011г. гр.д.№33055/2010г., Решение на СРС от 25.07.2011г. по гр.д.№54041/2010г. и др./, обявява за недължими сумите претендирани от ищеца, когато се установи липсата на законно открита партида/аб.номер/ с подадена Молба-Декларация.

Твърди ,че ищецът трябва да ангажира доказателства за изправността на уредите, чрез които се извършва измерването на топлинната енергия за процесния период. Ищецът не е ангажирал доказателства относно изправността на уредите, поради което трябва да се приложи последицата от не доказване този определен релевантен факт. Поради липсата на представени в тази насока доказателства е очевидно, че ищецът не е изпълнил свое законово и договорно задължение да подържа в изправност измервателните уреди на топлинна енергия. Така се възпрепятства възможността да бъдат точно измерени доставените количества топлинна енергия и съответно заплатена стойност от страна на ответника. Липсата на тези доказателства са основание за отхвърляне изцяло на исковата молба./Решение 17.07.2012г. по гр.д. № 48554/2010 на СРС, 30-ти състав/.От страна на ищеца не са ангажирани доказателства за извършено отчитане на индивидуалните разпределители или за пречки в абоната, поради които е било възпрепятствано такова отчитане, като основание за служебно начисляване на задълженията. Съгласно чл.144, ал. 1 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на имотите се разпределя между отделните имоти въз основа на дяловите единици, определени по индивидуални разпределители, монтирани на отоплителните тела в имот, като съгласно ал.4- топлинна енергия, отдадена от едно отоплително тяло е произведено от дяловите единици, определени по показания на индивидуалния разпределител на отоплителното тяло, и топлинната енергия за една дялова единица. Третото лице помагач не представи отчетните документи. При липсата на отчетни документи и с оглед изричното оспорване от моя страна, приетите по делото експертизи е безпредметно да бъдат обсъждани, защото без отчетни документи, положителен извод за наличие на основание за начисляване на задължения за плащане в претендирания размер и за сочения от ищеца обем потребление не може да бъде направен./Решение от 30.01.2012г. по гр.д. № 15912/2011 63-ти състав СРС, Решение от 01.08.2012г. по № 14272/2011 на СГС IV-a състав, Решение П-58-107 от 08.07.2011 по гр.д. № 45225/2010 на СРС - 58 състав и др./

Съгласно законовите разпоредби, приспадане и добавяне на суми от изравнителни сметки към други фактури, може да става само с изричното съгласие на потребителя на топлинна енергия. /Решение-14.05.2012г.гр.д.155/2011г. 37състав, Решение № от 16.12.2011г. на СРС по г.д. № 5382/2011г., 37-ми състав, Решение от 11.07.2012г. г.д.№ 11952/2011г. на СГС и др. /

В тази връзка ищецът трябва да представи документ за съгласие от нейна страна за приспадане или добавяне на суми от изравнителни сметки към други фактури. Със суми за връщане от ищеца са били прихванати стари задължения/извън процесния период. Не се установява безспорност на тези вземания, както и, че ответника е изразил съгласие с прихващането. Съгласно чл.31, ал 4 от Общите условия от 2002г. и чл.30, ал.6 от Общите условия от 2006г. от волята на потребителя зависи дали сумата да бъде приспадана или върната.Същевременно оспорването на насрещните задължения на ответника/липсата на ликвидност/ препятства извършването на извънсъдебно прихващане и такова също не може да бъде възприето. Същия смисъл е и при действието на Общите условия от 2008г., и макар там изрично да е вписано, че сумата в повече се приспада, или по желание на купувача се въстановява/чл.32, ал.З/. Уговорката не изключва приложението на чл. 103, ал.1 от ЗЗД-приспаднатите задължения трябва да са установени като безспорни.

За да се начисляват суми за потребена енергия трябва да се спазват изискванията на Общите условия за продажба на топлинна енергия от 2002, 2005, 2007г., които ищецът твърди, че са със силата на обвързващ договор спрямо мен.

Друго доказателство, че не са спазени общите условия за продажба на топлинна енергия е нарушението на Раздел V чл.24 т.4 от Общите Условия за продажба на топлинна енергия от 2002г и 2005г..

Представеният Договор № 3083 от 26.08.2002г. с „Техем сървисис"ЕООД е незаконен, защото неразделната част от него, Протокол /без дата/ на Общото събрание на СЕС не е нотариално заверен съгласно това изискване на Раздел V чл.24 т.4 от Общите Условия за продажба на топлинна енергия от 2002г и 2005г..

Друг протокол не е представен което означава, че дяловото разпределение се води незаконно в разрез с нормативната уредба. /Решение № от 18.06.2012г. по г.д. №10328/2011 на СРС, 51-ви състав/Моли на основание чл. 190 от ГПК да бъде изискан от третото лице помагач „Техем сървисис"ЕООД валиден заверен нотариално протокол към договор за дялово разпределение, което ще докаже дали има законово основание за извършване на услугата дялово разпределение.Липсват Фактурите които при тяхна изрядност са единственият счетоводен документ доказващ търговска сделка.От представените доказателства с исковата молба не се доказва безусловно, че между мен и „Топлофикация София" ЕАД има сключен валиден договор за доставяне и потребление на топлинна енергия за посочения в исковата молба период. Оспорва представените в тази връзка копия от публикувани Общи условия във вестник, след като не са спазени изискванията за обнародване, договорите и специалните условия между „Топлофикация" ЕАД и „Техем сървисис"  ЕООД.Съгласно нормата на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП (Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия, обн. ДВ. бр. 30 от 2 април 1999г., и отменен с § 14 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за защита на потребителите - ДВ, бр. 99 от 9 декември 2005г., в сила от 10.06.2006 г.), неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправна е клаузата, която:изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, в това число изключване на правото на обезщетение;предвижда необосновано кратък срок за автоматично продължаване на договора при не противопоставя не на потребителя; позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора на непредвидено в него основание;

предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е завишена в сравнение с тази, уговорена при сключването на договора;задължава потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът не изпълни неговите;изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други правни средства за защита на потребителя, като предвижда арбитраж, който не разрешава спора според закона, незаконно ограничава доказателствените средства на разположение на потребителя или му налага доказателствена тежест, която според приложимото право е на другата страна по договора;поставя други подобни условия.

Неравноправните клаузи са нищожни, освен, ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузи, които са. били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия (чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от същия закон).Това доказва, че клаузата от ОУ за рекламация е par excellence (в най-висока степен) неравноправна клауза. Тя е договорна уговорка, която ограничава възможността на потребителите да възразят по отношение на получаваните от тях сметки от монополиста. Налице е нарушение на всяка една от цитираните точки   (чл. 35 от ЗЗП - отм.). Следователно тя е абсолютно нищожна.

Нормата на чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването е с аналогично съдържание (30 дневен срок). Тя е неприложима в случая, доколкото е последващ нормативен акт (чл. 14 от ЗНА). Дори обаче да не беше така, то на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА би се приложил законът (за защита на потребителите), а не противоречащият му подзаконов нормативен акт.От изложеното следва, че се дължи някаква цената на ползваната енергия, но въпросът за нейният размер не е предрешен и ищецът следва да установи размерът на вземането си.Приложените документи, с които се претендират сумите са негодни. Съгласно нормата на чл. 182 от ГПК - вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите; и чл. 55 от ТЗ - редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. Редовността не се предполага, а следва да се докаже от този, който се позовава на вписването - Решение № 155 от 13.03.2007г. на ВКС, ТК. Това нормално се установява чрез ССчЕ.

Вписванията на търговеца са изключение от правилото, че писането не доказва нищо в полза на този, който го е писал, но то е доказателство против него (scriptum pro scribente nihil probat, sed contra scribentem). Законодателят е дал възможност на търговците, която не е задължение, а възможност, за съда, да се възползват от счетоводството си, ако те е водено редовно. В случая счетоводните вписвания са в разрез с нормата на чл. 24 от ЗБНБ. След запетаята може да има само два символа (цифри). Неоспорим факт е, че представените от ищеца фактури са израз на признание на неизгоден за него факт (чл. 175 от ГПК), че е водил нередовно счетоводство. По тази причина дългът следва да се установи с други доказателства различни от счетоводната документация на търговеца.

Това се отнася както до главницата, така и до претендираните лихви, които се дължат от падежите на всяка от месечните сметки.

Не са представени и отчети за показанията на общия топломер в абонатната станция с технически и нормативно обоснован технологичен разход на топлинна енергия, който се приспада от измереното показание на топломера и е за сметка на топлопреносното предприятие, като това нарушение е детайлизирано по надолу.

За периода на натрупване на сумите "Топлофикация София" АД не е редуцирала показанията на общия топломер в абонатната станция с технически и нормативно обоснован технологичен разход на топлинната енергия в абонатната станция, който се приспада от измереното показание от топломера и е за сметка на топлопреносното предприятие, съгласно изискванията на Наредбата за топлоснабдяване (ДВ, бр. 31 от 2002 г.), а именно тези на:чл. 46, ал. 2. "Количеството на технологичните разходи на топлинна енергия в абонатна станция се определя от техническата характеристика на абонатната станция, съгласно данни на производителя или експериментални резултати от топлопреносното предприятие и е за сметка на собственика."

т. 3 на приложение към чл. 59, ал. 1. "Количеството на технологичните разходи на топлинна енергия в абонатна станция се определя съгласно чл. 46, ал. 2 от топлопреносното предприятие и се приспада от количеството енергия за разпределение, когато абонатната станция е негова собственост."

Видно от приложеното извлечение на сметки от м. 11.2010г. до м. 04.2013г. (вкл.) са отчислявани технологични загуби символично без всякакво нормативно основание.

По този начин "Топлофикация София" ЕАД незаконосъобразно е завишавала начисляваните суми за топлинната услуга.

В тази връзка, моли  уважаемия съд, на основание чл. 190 от ГПК да задължи "Топлофикация София" АД да представи пред съда съответните записи и доказателствен материал за отчисляване на технологичните загуби от показанията на общия топломер, съгласно изискваните на законовата и нормативна уредба, посочена по-горе за периода на формиране на изискуемите суми, както и нормативното основание за начина или методиката за изчисляване на технологични загуби в абонатната станция и назначеното от съда вещо лице, отчитайки горните наши твърдения и да се произнесе по достоверността на тези данни.Моля, на назначеното вещо лице да се възложи, след като установи двете нарушения, след като съгласно чл. 190 от ГПК "Топлофикация София" АД представи разпечатки за редуциране на технологични загуби да се произнесе по достоверността и   статута на нормативното и техническо основание за начина на изчисляване.

"Топлофикация София" ЕАД никога не са ни представяли съответните протоколи и »
документи за узаконяване на АС съгласно изискванията на нормативната уредба. На вещото лице да се възложи да се произнесе за наличието на такива документи за AC, a липсата им, което е нарушение на ЗЕ и прави оспорими всички сметки. 

За периода на натрупване на сумите "Топлофикация София" ЕАД е нарушила законовите изисквания след две неплатени сметки да прекрати топлоподаването в дома ми, съгласно чл. 109, ал. 3 на Закона за енергетиката и енергийната ефективност /ДВ, бр. 69/99, бр.108/01, бр.63/02 и бр.9/03/.По този начин "Топлофикация София" ЕАД от м. 01.2011г. (видно от приложеното извлечение от сметки в нарушение на горната законова разпоредба незаконосъобразно е завишавала начисляваните суми за топлинната услуга и я е въвеждала принудително в задължения, въпреки желанието им да се преустанови топлоподаването в жилището им, след като са престанали да заплащаме незаконосъобразно формираните сметки.

В тази връзка, моли уважаемия съд, на основание чл. 190 от ГПК да задължи "Топлофикация София" АД да представи пред съда съответните записи и доказателствен        |; материал за всеки месец за процесния период, защото всички данни за това са единствено при   | тях. В стойностите на приложените фактури към делото и тези посочени в извлечението от сметки може да има съществени различия, които да доказват произволност на начислението на суми от Топлофикация-София ЕАД.В сумата, претендирана по делото, са включени незаконосъобразно начислени лихви в нарушение на ЗЗД. Не са спазени изискванията на чл. 86 от ЗЗД, като неправомерно са завишавани начисляваните лихви в по-голям размер от допустимия в закона, без каквото и да е нормативно основание, съгласно изискванията на закона.

В тази връзка, молим уважаемия съд, на основание чл. 190 от ГПК да задължи "Топлофикация София" АД да представи пред съда съответните записи за начислените лихви за всеки месец за процесния период и нормативното основание за това и в задачите на счетоводната експертиза да се включат отговорите на въпросите :

Какво е нормативното основание за начисляване на лихви със завишен размер?Спазени ли са изискванията на чл. 86 от ЗЗД?

Освен това в реквизитите на всяка една от съобщенията към процесиите данъчни фактури, издадени от "Топлофикация София" АД единичната цена на КВТЧ е посочена с шест значими цифри след десетичната запетая и по този начин е - калкулирана и дължимата сума. Съгласно чл. 24 от Закона за БНБ: "Паричната единица на Република България е Левът разделен на 100 стотинки".При това положение, повече от два знака след десетичната запетая не се разрешават, освен при издаване на фактура с насрещна валутна престация по официалния обменен курс на БНБ в деня на издаването на фактурата. В този смисъл са и писма № 94-00-5/27.01.2006 г. и 94 -  00-5/21.03.2006 на Министерство на финансите, Дирекция "Данъчна политика".В тази връзка "Топлофикация София" АД е осъдена и на двете инстанции и по гр. д. № 17547/06 на СРС, е издаден изпълнителен лист, изплатен безпрекословно от "Топлофикация София" АД.Моли, съгласно чл. 157 на ГПК назначеното вещо лице, да установи това нарушение и да стойности начислената без основание и в нарушение на закона сума за топлинна енергия и съгласно чл. 190 от ГПК да изиска горните писма от МФ.Тази задача да се включи и в счетоводната експертиза, с което ще се докаже, че за всеки отоплителен сезон, противозаконно сметките са й завишавани.Действителният начин да се докаже основателността на иска от ищеца, е да се ангажират доказателства, произхождащи техническите уреди (памет), с които е подавана топлинна енергия към съответната етажна собственост, или по друг начин, различен от архивна документация (чл. 154, ал. 1 от ГПК), ако това въобще е възможно. След това да се установи дяловото задължение на ответника, като цената ще се установи от уважаемия съд, в случая решаващия орган по реда на чл. 162 от ГПК.

Императивната разпоредба на §1 от ДР на ЗЗП се отнася към всички разпоредби на материалните и на процесуалните закони включително и на ГПК. Тъй като тази разпоредба се явява специална по отношение на ГПК тя дерогира прилагането на тези процесуални разпоредби които и противоречат. Следователно е недопустимо да се претендират суми в полза на топлопреносното предприятие, ако не представят надлежни писмени доказателства удостоверяващи вземането. Доказателства са Императивната разпоредба на § 1 от ДР на ЗЗП се отнася към всички разпоредби на материалните и на процесуалните закони включително и на ГПК. Тъй като тази разпоредба се явява специална по отношение на ГПК тя дерогира прилагането на тези процесуални разпоредби които и противоречат. Следователно е недопустимо да се претендират суми в полза на топлопреносното предприятие, ако не представят надлежни писмени доказателства удостоверяващи вземането.

Доказателства, освен посочените липсващи по-горе документи са и:

протоколи за пускане в експлоатация на абонатните станции и съответните такива за извършени експлоатационни проби, чрез които е осъществявано топлоснабдяването на имота и са начислени сметки за потребена топлинна енергия ;

сертификати за годност за топлоразпределителните прибори и пригодността им за вграждане в отоплителната ни инсталация;

протоколи за между проверочен метрологичен преглед на измервателните уреди от лицензирана лаборатория от ДАМТН;

отчет за показанията на общия топломер в абонатната станция с технически и нормативно обоснован технологичен разход на топлинна енергия, който се приспада от измереното показание на топломера и е за сметка на топлопреносното предприятие;

5.           актове за рекламация и възражения съгласно чл. 128 от ЗЗП.

Липсата на тези писмени доказателства от страна на ищецът, особено в частта липсата на какъвто и да е протокол за отчет за редовност на приборите и на самите отоплителни тела(монтаж,демонтаж,работещи, затапени, КПД на топлоотделяне), на документи удостоверяващ текущ държавен метрологичен контрол съгласно изискванията на Закона за защита на потребителите, Закона за измерванията , Наредба №2 за топлоснабдяване и на НАРЕДБА за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

   Съдебният контрол за законосъобразност, включва не само представените от длъжника възражение и безспорни писмени доказателства за липса на задължение но и на представените от ищецът писмени документи, с които искат да бъде присъдена дължимост на суми. Липсата на тези изискуеми по силата на тези нормативни актове, относими към настоящото производство и направените възражения на длъжника са законово основание първоинстанционният съд с определение да се отхвърли исковата молба на "Топлофикация София" АД.

   По искане на ищците  е привлечено по делото ,на осн. чл.219 , ал.1 от  ГПК , трето лице – помагач на ищеца – „ТЕХЕМ СЪВИСИС”- гр.  София ,ул. „Проф. Г.Петров” №3.

   Депозирано е от последното Молба вх. №492 /20.01.2015 г., да се гледа делото в тяхно отсъствие ;не оспорва иска и приложените доказателства. Твърди ,че е изготвяло дяловото разпределение  на топлоснабдения  имот  на клиент с аб. №229172 в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове. Представя и писмени доказателства.

   С определение в закрито заседание по реда на чл. 140 от ГПК, съдът е приел  като относими допустими  представените писмени доказателства изготвил е проекто – доклад и е насрочил съдебно заседание.

  В съдебно заседание, ищеца,редовно призован ,   не изпраща представител.  Депозирани са писмени молби от него чрез юриск. Т.Т.Петкова със съд.а-с :г. София , ул. „Ястребец” №23Б, която  е представила молба  вх. № 499 /20.01.2015 г. и списък с разноски по чл.80 от ГПК

 Ответникът , редовно призован, се представлява от дъщеря си Ю.К., която оспорва иска .Депозирано е писмено становище по допуснатите е-зи.

 Третото лице , редовно призовано , не изпраща представител.

  Съдът като съобрази  приетите по делото по съответния ред писмени доказателства, заключенията по допуснатите съдебни технически и  икономически експертизи , допълнителните такива, становищата на страните , преценени по отделно и в тяхната връзка и взаимна обусловеност , прие за установено следното:

  ЛРС е постановил ЗАПОВЕД  от 21.10.13 г..  за ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ   по чл. 410 от ГПК     по ч.гр.д. №16906 /13 г.  по описа на РС - София, по която е постановено длъжникът: Р.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на кредитора "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" Е АД, ЕИК *********, представляван от Стоян Петров Цветанов, с адрес София, р-н Красно село, ул. "Ястребец" № 23 Б, сумата от 593,35 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.11.2010 до м.4.2013 ведно със законна лихва за периода от 18.10.2013 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 85,06 лв. за периода от 31.12.2010 г. до 04.10.2013 г. и 125 лв. разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 100 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

Посочено е ,че вземането произтича от следните обстоятелства:

Длъжникът е ползвал доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР. СОФИЯ, ЖК "ХРИСТО СМИРНЕНСКИ", БЛ. 19, вх. Г, ап. 91, абонатен № 229172 , и не е погасил задължението си.

   Срещу тази заповед е било подадено възражение от длъжника , по което е посочено , че не е носител на вещното право на имота.    

   Съдът е разпределил доказателствената тежест по делото.

   Разгледал е възражението за пасивна легитимация на ответницата.В случая в подкрепа на твърдението на ищцата ,че не е собственик на имота следва да се съобрази нот.акт №195 , том І , дело №174/2004 г. , по силата на който Р.М. и Г.МАРИНОВ на 20.04.2005 г. продават на Ю.Г.К. процесния имот като и двамата прехвърлители си запазват пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху продаваемия имот. Съгласно практиката е налице ограничено вещно право на ползване върху апартамента в полза на Р.М. и Г.МАРИНОВ като приобретателката, съобразно практиката на съдилищата е получила само т.нар. „голата собственост върху вещта” . Тя е била длъжна да обезпечи и ползването на имота от продавачите до края на живота им. За ответницата това право на ползване не е прекратено по възможните му начини – например отказ и т.н.. Затова го е и отхвърлил , тъй като ищцата по силата на този нотариален акт е имала право да живее и ползва пожизнено апартамента си заедно с МАРИНОВ.

Няма данни да е сменена партидата на апартамента на името на Ю.Г.К., която видно от представеното  у - ние за раждане   е дъщеря на прехвърлителката и признава ,че именно тя живее в имота към настоящия момент и към процесния период.  

 Конкретни доказателства до кога ответницата е живяла на адреса  се представят – служебна бележка изх. №22 /27.02.2014 г. от Гл.спец АО – к-во Казачево , чет я живее повече от 12 години на ул. «Раковски» 15 в с. Казачево. ,  пълномощника й заявява ,че това е станало през 2002 г. и представя ЕР издадено на нейно име ,но по същото е вписано постоянен адрес ***.

Няма доказателства и за смяна на партидата по собствеността на новите приобретатели на апартамента.

Горните съображения и доводи на ответната страна не променят извода на съда , че ответницата е носител на вещно право на ползване върху имота и е пасивно легитимирана по настоящия иск.

Ответникът спори ,че се намира в каквито и да е договорни отношения с ищеца .По делото обаче последният  е ангажирал Молба вх. №33006 /01.11.94 г. от Р. М. *** АД  за откриване  на партида на процесния адрес.

За този обект в етажна собственост на вх. „Г” ,представлявано от етажния собственик Р.М. / съгласно списък на етажните собственици, подписан от нея под №20 , посочила 4 бр.радиатори/ , е  било взето решение по Протокол от 13.06.2002 г. за сключване на договор за извършване на услугата „Топлинно счетоводство”  с „ТЕХЕМ СЪРВИСИС”ЕООД- гр. София  и са упълномощени трима собственика за подписване на договор с третото лице. това е било направено  и за вход „Г”.

Упълномощени са от двата входа и лица – за „Г” – ЙОРДАНКА Ив. ДОНЧЕВА, които да сключат за тяхна сметка споразумителен протокол с „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД – гр. Ловеч.

Още в него е посочено ,че се определя относителния дял  на разхода на топлинна енергия , свързан с топлоотдаване от главните линии на общите сградни инсталации в размер на 20 на сто от общото количество. ЙОРДАНКА Ив. ДОНЧЕВА е декларирала с декларация рег. №2343 /26.08.2002 г. , че подписите на етажните собственици на вх. „Г” са положени пред нея, т.е съдът приема ,че в това число и на Р.М..

Приложения Договор У- №313 /11.07.2011г.  , сключен между ищеца и третото лице на 11.07.2011 г. е неотносим към периода на иска и не следва да се коментира.

Приложените ОБЩИ УСЛОВИЯ /стр.48 от делото/ , приети с решение по П-л №53 от 28.03.2013 г и одобрени от ДКЕВР са неотносими също към процесния период.

Приложен е от 3 –то лице и Протокол от 08.05.2011 г. , по който е видно че представители на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС”ЕООД- гр. София  са извършили посещения две безплатни посещения във входове В и Г за отчет на индивидуалните уреди с констатации ,че не е осигурен достъп в вх. Г на четири имота, включая процесния – 91 . На входните врати са били залепени / пуснати съобщения в пощенските кутии за неотчетени уреди и възможните последици от това е относим  и посочва ,че третото лице е изпълнявало задължението си по договора .

Издаден е и документ за главен отчет за аб.№229172 от 08.05.2012 г. за периода 01.05.2011 – 30.04.2011г. .

На 23.04.2013 г. е извършено съгласно Протокол последно безплатно посещение на вх.”Г” и отново в апартамент №91 не е осигурен достъп.

   Второто съществено възражение на ответната страна е ,че през 2010 г. – 2011 г.  пълномощника на ответницата – дъщеря й е заявила в откритото съдебно заседание ,че не е ползвала парно отопление  и отоплителна инсталация в апартамента е свалена през 2005 г от ищеца – твърдение , потвърдено и от вещото лице Н.Н. в открито съдебно заседание ,че нямат парно и топла вода към настоящия момент в апартамента - „Захранването с топла вода и отопление към настоящия момент е прекъснато, срязани са тръбите , няма ги”.

   От страна на третото лице това е потвърдено с представения от тях Акт за съдебно изключване на отопление на 02.04.2005 г. на Р.М. - абонатен №229172,съгласно които цялостно радиаторите са демонтирани , т.вода – спряна.

Този документ не беше представен в оригинал ,но и не се оспори до приключването на устните състезания по делото и съдът се позовава на него.

   Нещо повече – в допълнителното си заключение вещото лице е посочило ,че при оглед на жилището е констатирало ,че ограничаване на консумацията на топла вода от инсталацията за БГВ е извършено само със спирателен кран ф25 ппр., което с него предпоставя възможности за консумиране на топла вода.

   С Решение №5 /22.04.2010 г. по конституционно дело №15 от 2009 г. КС на РБългария се е произнесъл ,че не се установява противоконституционност на разпоредбата на чл.153 , ал.1 и 6 от ЗЕ и отхвърли искането на омбудсмана на РБ, поради което съдът следва да прилага тази разпоредба и съгласно 153 ,ал.1 от ЗЕ , потребителите в сграда етажна собственост , които прекратят топлоподавнето към отоплителните тела в имотите си остават потребители на топлинна енергия , отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ ,ЗС и ЗУЕС и всички собственици  и носители на вещни права следва да се считат потребители и да поемат ползите и тежестите ,свързани с употребата на общата вещ . На това основание съдът приема ,че ответницата следва да заплаща доставената топлинна енергия за общите части на сградата в определен от общото събрание процент – в случая 20 . С разпоредбата на чл.153 ,ал.1 от ЗЕ всички собственици / титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост , която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140 ,ал.1 т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условия и ред , определени в Наредбата по чл.46,ал.3 . Самия начин на определяне на количеството енергия ,  отдадена от сградна инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивдуален разпределител е уредено в чл.143,,ал.1 и ал.3 от ЗЕ – ТОПЛИННАТА ЕНЕРГИЯ , отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата – ЕС да се разпределя между всички потребители , пропорционално на отопляемите я обем на отделните имоти по проект .

   След като е взето решение на общото събрание за присъединяване към топлопреносната мрежа всеки собственик придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинна енергия . Вътре в сградата в режим на ЕС отношенията по повод ползване ,разпределение и заплащане на постъпилата топлинна енергия са само между потребителите и те определят какви суми ще се заплащат за общите части на сградата. От представения протокол на Общо събрание е прието ,че изчислението ще бъде 20 % .

    От заключенията на в.л. Н.Н. се изяснява методиката на изчислението като той подробно я е описал и съдът го възприема като компетентно и безпристрастно депозирано. Освен това то  е дало отговор на всички въпроси, поставени от ответната страна,включая и за АС и за топломерите , монтирани там в каквато връзка са формулирани множество доводи по писмения отговор от ответната страна, обосноваващи по всякакъв начин от нейна страна недължимостта на процесната сума.

   От заключението на в.л. Н.А. от 06.03.2015 г. се установи ,че няма плащания от ответника за процесния период.

   Същото по допълнителното си заключение е установило разлика в сумите по извлечението и справката от ответника като за м. октомври 2012 г. задължението й е в размер на 11,690 лева , а в извлечението – 63,93 лева или в повече с 54,24 лева , което следва да се съобрази от съда и намали сумата по главницата на 574,99 лева.

   Освен това вещото лице е установило ,че е начислена за отопление на имота и сумата 247,77 лева , въпреки че в имота няма радиатори, която е претендирана по заявлението . Безспорно по делото се установи и прие ,че парно отопление в процесния имот няма , т.е  тази сума не е дължима от ответницата и според съда й е неправилно начислена.

   Или съдът приема ,че сумата по главницата още следва да се намали с последната – 247,77 лева или приема ,че иска е основателен и доказан за сумата 327,22 лева – главница , а до пълния претендиран размер на сумата 593,35 лева иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

   По отношение на претенцията за мораторни лихви  съдът съобразява ,че тя на първо място е изчислен за друг размер на главницата ; на второ – началния период е от 31.12.2010 г. до 04.10.2013 г. ,който се приема от настоящия състав  ,наличността на покана , и с помощта на „оn line  калкулатор може да я изчисли и като извърши това прие ,че същата е в размер на 92,98 лева ,т.е над уважения размер по заявлението , който съдът следва да приеме за действително или иска по чл.86 от ЗЗД съдът приема за основателен и доказан в претендирания размер или за сумата 85,06 лева. 

   По разноските :  

   В заповедното производство те следва да се редуцират до сумата 75,96 лева съобразно уважения размер.

   В настоящото исково производство са извършени разноски от ищеца в размер на общо 730 ,00 лева –  или по съразмерност на уважения размер на исковете , следва да бъде осъден ответника  да заплати разноските на ищеца  пред настоящата инстанция в размер на 443,63 лева.

   На ответника М. ,разноските са 100,00 лева  и съобразно отхвърления размер на иска , ищеца  следва да й заплати сумата 39,23 лева.

 Воден от горните съображения ,съдът 

                                     

                                         Р   Е   Ш   И   :

 

   ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.И.М. ЕГН **********,***,  с а-с за призоваване : с. Казачево ,общ. / обл. Ловеч , ул. „Раковски” 15 , че същата дължи на „Топлофикация София" ЕАД,  вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията с ЕИК *********, гр. София ул. Ястребец 23Б, представлявано от Стоян Цветанов - изпълнителен директор чрез процесуален представител Александър Тунчев – юрисконсулт, сумата в общ размер на общо 412,28 лева , от които сумата 327,22 лева   - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2010 г. - м.04.2013 г., сумата  85,06 лева - законна лихва за забава върху тази сума ,начиная от 31.12.2010 г. до 04.10.2013 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 18.10.2013 г. до окончателното изплащане на сумите, а искът до пълния претендиран размер на главницата 593,35 лева или за сумата 247 ,77 лева – начисление за отопление на имот , като неоснователен и недоказан,  отхвърля.

   ОСЪЖДА Р.И.М., с горните данни ,да заплати на „Топлофикация София" ЕАД - гр.София , с горепосочените данни , сумата 75,96 лева – разноски по заповедното производство както и сумата 443,63 лева – разноски за настоящото исково производство съобразно уважения размер на исковете.

   ОСЪЖДА „Топлофикация София" ЕАД - гр.София , с горепосочените данни, да заплати на Р.И.М., с горните данни , сумата 39,23 лева – разноски по делото съобразно отхвърления размер на иска.

   Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч. гр. дело № 16906 /2013 г. на Софийски районен съд.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: