№ 1241
гр. София, 09.12.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Даниела Врачева
Членове:Карамфила Тодорова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
в присъствието на прокурора Биляна Ем. Дукова
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20241000601498 по описа за 2024 година
прие следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК.
Образувано е по въззивна жалба на защитника на осъдения М. Ц. - адв. К.,
срещу определение от 04.11.2024г. на Софийски градски съд, наказателно
отделение, 36-ти състав, по нчд № 6165/2024, с което съдът е оставил без уважение
молба за предсрочно условно освобождаване на осъдения от изтърпяване на
остатъка от наказанието лишаване от свобода, наложено по нохд № 6591/22 на
Софийски районен съд.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
определението. Мотивира се, че осъденият има примерно поведение в затвора.
Прави се възражение срещу констатациите в доклада на ИСДВР за пропуск да се
актуализират оценките за осъдения по два критерия: „Анализ на оценката на риска
на правонарушителя“ и „Отношение към правонарушението“. Възразява се и
срещу извода на доклада по критерия „Обичайно дължимо поведение в места за
лишаване от свобода“, доколкото законът не предвижда такъв критерий. Прави се
искане определението да се отмени и лишеният от свобода се освободи предсрочно
условно.
Въззивният съд за пълно изясняване на обстоятелствата по делото изиска
писмено доказателство - актуален доклад по чл. 155 и 156 ЗИНЗС от Затвора
София. По този повод разгледа делото в публично заседание.
В заседанието пред апелативния съд защитникът поддържа жалбата и
доводите за примерно поведение на осъдения. Релевира, че М. Ц. е изявявал
желание да полага труд и е подавал няколко съответни молби. Също така по негово
желание се е записал в програмата „Анонимни алкохолици“, както и че не са му
1
налагани наказания. Представя доводи за несъответствие между оценката на риска
от рецидив, която се запазвала константна, и положителните констатации от
доклада по чл. 155 ЗИНЗС в точката „Поведение в местата за лишаване от
свобода“, доколкото тези констатации не са се отразили на оценката. Счита, че
осъденият е дал доказателства за поправянето си по смисъла на чл. 439а НПК.
Прави искане той да се освободи условно предсрочно от остатъка от наказанието
„лишаване от свобода“ и от „лишаване от право да управлява МПС“ и бъде
задължен за умерен срок от няколко месеца да посещава програмата „Анонимни
алкохолици“ в условията на свобода.
Осъденият Ц. в лична защита се присъединява към защитника си. Посочва
участието си в програмата „Анонимни алкохолици“ и заявява намерение за
разширяването й извън рамките на затвора. Подчертава, че работи и че е разбрал
вината си.
Представителят на началника на Затвора София, инсп. М., дава становище
за неоснователност на жалбата и за правилност на първоинстанционното
определение. Моли жалбата да се отхвърли, а определението се потвърди.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура също моли
жалбата да се остави без уважение. Счита обжалваното определение за правилно.
Представя доводи, че осъденият не се е поправил, не е критичен към деянието, за
което е осъден, че е осъждан пет пъти за такива деяния. Намира за изключително
опасно да бъде освободен и от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване
от право да управлява МПС“. Мотивира, че наказанието не е постигнало целите си
и предвид генералната и специална превенция осъденият не следва да бъде
освобождаван предсрочно.
Осъденият Ц. в последна дума заявява, че се е променил, взел си е поука от
извършеното и моли за благосклонност.
Съдът, като съобрази доводите на жалбата, на страните в съдебно
заседание и материалите по делото прие следното:
Жалбата е допустима за разглеждане. Подадена е от правоимащ субект и в
законовия срок. По същество е неоснователна.
Постановеното от първостепенния съд определение е правилно и обосновано.
Неговите изводи не се променят поради събраното от въззивната инстанция
писмено доказателство – актуален доклад за осъдения по чл. 155 ЗИНЗС,
доколкото не се установяват нови и различни от вече известните обстоятелства.
На първо място, вярно градският съд е приел, че осъденият е изтърпял
фактически повече от половината от наказанието лишаване от свобода, наложено
по нохд № 6591/22 на Софийски районен съд . По това дело с присъда № 70 от
20.02.2023г. на СРС на М. Ц. е определено наказание от една година и три месеца
лишаване от свобода, за това, че на 04.01.2020г. в гр. София, управлявал МПС –
лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 промила – 0,93
промила, установено по надлежния ред и след като е бил осъден за същото деяние
- престъпление по чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Съдът е определил първоначален
„строг“ режим за изтърпяване на наказанието, както и му наложил кумулативни
наказания - глоба в размер на 1000 лв. и на основание чл. 343г НК - „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
2
сила. Присъдата е вляза в сила на 31.10.2023г.
На 16.01.2024г. осъденият е постъпил за изтърпяване на наказанието в Затвора
София. Към датата на съдебното заседание на въззивната инстанция – 5 декември
2024г., остатъкът от наказанието „лишаване от свобода“, съгласно представена
актуална справка от Затвора София, възлиза на 2 месеца и 23 дни, фактическата
изтърпяната част от наказанието е 10 месеца и 20 дни, от работа - 1 месец и 17 дни.
На второ място, от представените доказателства – становище на началника на
затвора, доклад за лишения от свобода от ИСДВР, доклад за пробационна мярка,
първоначален план на присъдата, експертна оценка за психично и емоционално
състояние на лишения от свобода, първостепенният съд е приел, че лишеният от
свобода, макар да е дал определени, не е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне, при което не е изпълнено основанието на закона по чл. 70, ал. 1 НК във
втората му предпоставка.
Изводът на първия съд, като засягащ количествен аспект на доказателствата за
поправяне, приемайки, че те не са достатъчни, на практика, в качествен аспект
отхвърля да е постигнато поправяне на осъдения, тъй като то, по смисъла на
закона, не подлежи на степенуване. Условието на закона – чл. 70, ал. 1 НК, е лицето
да е дало „доказателства за своето поправяне“, без да поставя условие за
достатъчност. Критерият за поправяне на осъдения при това положение е чисто
качествен, като, логично, следва да се опира на съответните доказателства.
Техният обем следва да се преценява като такъв, който позволява съставяне на
съответната качествена оценка.
За да достигне до извода си, че не е изпълнено второто условие на нормата на
чл. 70, ал. 1 НК, първият съд обосновано е очертал доказателствата, които сочат на
неутралност на положението на осъдения в затвора – това, че той не е наказван, но
не е и награждаван, не е нарушавал правилата на затвора, не е в конфликтни
отношения с другите лишени от свобода, т.е. очертава се средно типично
правносъобразено поведение. Настоящата инстанция приема, че поведението на
осъдения в затвора може да се определи и като примерно, тъй като той е показвал
няколко типа положителна активност.
Подчертано положителен факт от престоя на осъдения в затвора е този, че е
полагал труд по собствена молба. Съгласно Заповед от 16.07.2024г. на началника на
НС ЗОЗТ Кремиковци, осъденият работи като „чистач алея“ по чл. 80 ЗИНЗС.
Установява се, че М. Ц. има отговорно отношение към труда и е изпълнителен. Не е
допускал нарушения на трудовата дисциплина.
Друг положителен момент от поведението на осъдения в затвора е
включването му от месец март 2024г. в програмата „Анонимни алкохолици“,
провеждана от външни специалисти на сдружението „Анонимни алкохолици
България“, особено като се има предвид, че сбирките се провеждат на напълно
доброволни начала.
Друг положителен момент е, че осъденият приема корекционната дейност с
разбиране, активно и мотивирано сътрудничи в изпълнението на целите и
задачите, планирани с него.
От останалите доказателства за личността на осъдения обаче не може да се
приеме, че е налице поправяне по смисъла на закона и че няма основателност в
3
това М. Ц. да продължи изтърпяването на наказанието. Напротив. Наред с
позитивните тенденции за осъдения, продължават да са налице и негативни, при
това с характер на устойчиви.
Все още, според доклада по чл. 155 ЗИНЗС, оценката на риска от рецидив –
т.е. възможността осъденият да повтори това, за което е осъден, остава
непроменена от първоначалните си стойности – 58 т., което отговаря на средни
стойности. Ето защо, не може да се приеме, че е постигнато поправяне на
осъдения, което, следва да се подчертае, наред с превъзпитанието, е една от
основните цели на наказанието.
Видно от доклада по чл. 155 ЗИНЗС, проблематично остава отношението на
осъдения към деянието, за което е признат за виновен и това че не приема
отговорността за него. Именно този критерий се явява показателен за това дали
процесът на поправяне е завършен, или не, и ако не е напълно завършен, може ли
да се приеме, че би бил завършен успешно в условия на свобода. Съвкупният
анализ на данните за личността на осъдения не дава сигурни гаранции, че
поправянето, за което са налице някои обещаващи тенденции, може да бъде
завършено при условията на свобода. Това е така поради констатацията на доклада
на ИСДВР, че протичащият корекционен процес реализира известни положителни
резултати, но едновременно с това успехът е недостатъчен да се обоснове
убедително становище за позитивиране на оценката на риска от рецидив. Ясно
изразените проблемни зони се запазват, а именно - запазва се проблемната зона
„отношение към правонарушението“, в допълнение към вече изложеното, следва
да се посочи че осъденият не показва мотивация за промяна на криминалното
поведение и се наблюдават утвърдени криминални нагласи.
Невярно е обаче съображението на първия съд в негативен за осъдения план -
че е осъждан пет пъти, тъй като по две от осъжданията си той всъщност е бил
освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а НК. Независимо от това,
остава значим фактът, че е осъждан два пъти преди осъждането наказанието по
което търпи сега, все за един вид престъпления - управление на МПС в пияно
състояние, както и е изтърпявал вече ефективно наказание лишаване от свобода.
Осъждането, по което е настоящото наказание, е и второто поред за престъпление,
квалифицирано по чл. 343б, ал. 2 НК.
Изложеното има своето значение да покаже завишените изисквания, на които
следва да отговори осъденият, за да се приеме, че се е поправил. Тъй като се касае
за личност неколкократно проявена в едно и също по вид престъпление, очевидно
условието да се приеме, че е поправен, не може да се удовлетвори само с примерно
поведение в трудовия процес, спазване вътрешните правила на затвора, участие в
програма „Анонимни алкохолици“ и сътрудничене на корекционните органи, след
като продължават да се наблюдават проблемни зони и най-вече непроменен риск
от рецидив. За това, че рискът остава непроменен не могат да се отправят укори
към корекционната дейност на администрацията на затвора, в какъвто смисъл
прави възражение защитникът. Не може да се твърди, че липсата на дължимата
промяна на осъдения има за причина слабости в специализираната работа с него, а
не се дължи на особености на личността. Съдебното минало и специфичната
повторяемост на едни и същи престъпления правят логичен извода, че трудностите
в корекцията са на полето на трайните и устойчиви модели на поведение у
4
осъдения. Ето защо, не може да се приеме, че поправителният процес, макар
започнал, е завършен. Констатации за това, че е започнал процес на поправяне, но
продължават да са налице и проблемни зони и че целите на наказанието не са
изпълнени, съдържа и докладът на инспектор пробация.
В допълнение към това, стои и фактът на неизпълнение на прогресивната
пенитенциарна система за лишения от свобода, който продължава да търпи
наказанието при „строг режим“. Не са изпълнени още задачите заложени в плана
на присъдата.
Прегледът на материалите по делото не показва некоректност на работата на
затворническата администрация в оценяването на личността на осъдения, в
частност не се открива некоректност по критерий „Обичайно дължимо поведение в
местата за лишаване от свобода“, посочен в жалбата. Докладът по чл. 155 ЗИНЗС и
не съдържа такъв критерий, а съдържа описание на поведението на осъдения в
затвора, чието значение беше вече обсъдено.
Само за пълнота на мотивите и по повод съответното искане на защитника
въззивният съд ще отбележи, че възможността за предсрочно условно
освобождаване по чл. 70, ал. 1 НК обхваща само наказанието лишаване от свобода,
неприложимо е за други наказания, в частност „лишаване от право да управлява
МПС“.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.11.2024г. на Софийски градски съд,
наказателно отделение, 36-ти състав, по нчд № 6165/2024, с което е оставена без
уважение молба за предсрочно условно освобождаване на М. Й. Ц. от изтърпяване
на остатъка от наказанието лишаване от свобода, наложено по нохд № 6591/22 на
Софийски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5