Р Е Ш Е Н И Е
№ 1079
гр. Пловдив, 24.06.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, II отделение, Х
състав, в публично съдебно заседание
на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като
разгледа докладваното от съдията Янко Ангелов административно дело № 982 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е административно, по реда на Раздел І
/Първи/ на
Глава Х /Десета
- чл. 145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 118 от КСО.
Делото
е образувано по жалба от Г.И.Я., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение
№ Ц 2153-15-6/14.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е
потвърдено Разпореждане № 0-15-000-00-01374580/12.03.2020 г. на Ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Пловдив.
В
жалбата са наведени доводи, че с оспорените решение и разпореждане на Я. е
отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
общо заболяване, с мотиви, че не е подадена Декларация
по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. Твърди се, че към настоящия момент и считано от 17.12.2017 г. му
е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване и освен,
че е ползвал програма за профилактика и рехабилитация към НОИ, са му били
изплащани други болнични, но такъв проблем не е имал. Счита за
незаконосъобразен отказа за изплащане на обезщетение. В заключение моли съда да
отмени Решение на Директора на ТП на НОИ и разпореждането.
В съдебно заседание Г.И.Я. не се явява, не се представлява.
Ответникът по жалбата-Директор на ТП на НОИ-Пловдив,
чрез юрк П. оспорва жалбата, представя писмени
бележки, претендира разноски.
Административен
съд-Пловдив, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка
на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното:
В
развилото се административно производство, на 09.03.2020 г. в ТП на НОИ Пловдив,
за Г.И.Я. като самоосигуряващо се лице - земеделски
стопанин, с ЕИК **********, е било представено
за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване удостоверение-приложение №9 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО)
за болничен лист № Е20200072738 с период от 19.02.2020 г. до 25.02.2020 г. вкл.
Издадено
е Разпореждане № 0-15-000-00-01374580/12.03.2020 г. на Ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Пловдив, с което е
отказано отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване по този болничен лист № Е20200072738, като са изложени мотиви,
че лицето не отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1 от КСО.
За
да обективира отказ за плащане в процесните актове,
административният орган е съобразил следното: На Г.Я. е отпусната наследствена
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 17.12.2017 г. По данни от регистъра на осигурените и самоосигуряващите се лица, същият в качеството си на
пенсионер не е подал декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, с която да
заяви желанието си да се осигурява по реда на чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ. По
данни от регистъра на приходите от осигурителните вноски за ДОО авансовите
осигурителни вноски за фондовете на ДОО са внасяни в срок. В регистъра на
осигурителите и самоосигуряващите се лица, в
качеството на самоосигуряващо се лице - земеделски
стопанин, с ЕИК **********, Г.Я. е декларирал начало на осигуряване за
инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и за общо заболяване
и майчинство, считано от 01.06.2017 г.
Административният
орган е посочил, че за да бъде Г.И.Я. осигурено лице за риска общо заболяване и
майчинство е необходимо да са изпълнени кумулативно следните условия: 1.да е
подадена декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, с която да е заявил
желанието да се осигурява по реда на чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ в предвидените
в наредбата срокове; 2.да упражнява трудова дейност по чл. 4 от КСО от датата,
от която е декларирал, че ще се осигурява за риска общо заболяване и
майчинство; 3.да са внесени дължимите осигурителни вноски. Не е спорно, че Я. е внасял авансовите
осигурителни вноски за фондовете на ДОО, но не е изпълнил задължението си да
подаде декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, с която да заяви желанието си
да се осигурява по реда на чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ след като е придобил
качеството си на пенсионер. Подаването
на декларация по реда на чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ, във връзка с чл. 1, ал. 2
от НООСЛБГРЧМЛ в предвидените в наредбата срокове е елемент от фактическия
състав, пораждащ правото на парично обезщетение при временна неработоспособност
за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия. В административното производство е
установено, че към 19.02.2020 г., Г.И.Я. *** декларация по реда на чл. 1, ал. 6
от НООСЛБГРЧМЛ, с която да е заявил, в качеството си на пенсионер, желанието си
да се осигурява за общо заболяване и майчинство, респективно към 19.02.2020 г. /началната
дата на временната неработоспособност/, констатирана с болничен лист № Е20200072738, Я. не се счита за осигурено лице и не
отговаря на условията на чл. 40, ал. 1 от КСО, поради което същият няма право
на парично обезщетение от фондовете на ДОО за периода 19.02.2020 г. до
25.02.2020 г. вкл. по посочения болничен
лист.
Редът
за осигуряване на самоосигуряващите се лица е уреден
с Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите
се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица
(НООСЛБГРЧМЛ). Във връзка с чл. 10 от КСО и чл. 1, ал. 1 от същата наредба,
задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО
възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и
продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването
или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по
утвърден образец (декларация за регистрация на самоосигуряващо
се лице обр. Окд-5) от изпълнителния директор на Националната
агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на
НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в
7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство. Задължението за
деклариране на тези обстоятелства е регламентирано в чл. 1, ал. 2 от
НООСЛБГРЧМЛ.
След
датата на отпускане на пенсията обаче, следва да се има предвид следното:
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО, самоосигуряващите се
лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се
осигуряват по свое желание. Т. е. разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО дава
възможност осигуряването на самоосигуряващите се лица
за времето, след като им е отпусната пенсия, да е тяхно право, но не и
задължение, и като правен субект те могат да преценят дали ще упражнят
предоставеното им от закона субективно право или ще се въздържат от
упражняването на това право.
В
този смисъл е и постановеното Решение № 5 от 29.06.2000 г. по конст. д. № 4/2000 г. (обн. - ДВ,
бр. 55 от 2000 г.) Конституционният съд на Република България е обявил за
противоконституционни разпоредбите на чл. 4, ал. 3 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО) по отношение на работещите пенсионери, включени в кръга на
задължително осигурените лица по този законов текст. В мотивите на решението е
изразено становище, че включването на работещите пенсионери в обсега на
задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 3 КЗОО (сега КСО, загл. изм. - ДВ,
бр. 67 от 2003 г.) би противоречало на същността, смисъла и основната цел на
общественото осигуряване, а събираните от тях осигурителни вноски наистина биха
добили характер на данъчно задължение. Пенсионерите не са задължени субекти за
задължително социално осигуряване на основанието по чл. 4, ал. 3 от КСО. При
липса на законово основание, пораждащо задължение за пенсионерите, упражняващи
трудова дейност като самонаети лица, да се осигуряват
по реда на КСО, за тази категория лица не е създадено нормативно задължение да
подават декларации до специализираните административни органи, с които "да
упражняват правото да не се осигуряват". Разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от КСО не създава "право на пенсионерите да не се осигуряват", а ги
изключва от кръга на лицата със задължение да се осигуряват съгласно цитираното
решение на Конституционния съд.
Напротив,
въведено е обратното задължение - за работещите пенсионери, които желаят да
продължат да се осигуряват за всички осигурени социални рискове, след като вече
им е отпусната пенсия, следва да сторят това чрез нарочно подаване на
декларация от момента в който им е отпусната пенсия. Регистрационният режим по
Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите
се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ)
се отнася за лицата, които са задължени да се самоосигуряват.
Декларациите по чл. 1, ал. 2 от наредбата се подават от лицата по чл. 1, ал. 1
от същата наредба, които имат задължение за социално осигуряване. На
деклариране подлежат обстоятелствата във връзка със започване, прекъсване,
възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е
регистрирано самоосигуряващото се лице. С чл. 4, ал.
6 от КСО на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, на които е отпусната
пенсия, е предоставено право да се осигуряват по свое желание и именно затова
те упражняват правото по чл. 4, ал. 6 от КСО с подаване на декларации за правноотносимите обстоятелства по реда на НООСЛБГРЧМЛ.
В
същия смисъл е и изричната разпоредба на чл. 1, ал. 6 (предишна ал. 5) от
НООСЛБГРЧМЛ - лицата, на които е отпусната пенсия, в случаите, когато
упражняват дейностите по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4, 5 и 6 от КСО, се осигуряват
по свое желание по предвидения с наредбата ред. За лицата по чл. 4, ал. 3, т.
1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия,
осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията по ал. 2.
Видът на осигуряването се променя по реда на ал. 4- ако е подадена декларация
по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП от 1 до 31 януари на
съответната календарна година.
Ето
защо, от момента, от който му е отпусната пенсия, Я. в качеството си на
пенсионер, упражняващ дейност като земеделски производител, не подлежи на
задължително социално осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, без да има
задължение да "упражни право да не се осигурява". Извършеното внасяне
на осигурителни вноски за периода след отпускането на пенсия до настоящия
момент не е предвидено от закона като конклудентно
действие, приравнено на декларация на пенсионера по чл. 4, ал. 6 от КСО в
съответствие с НООСЛБГРЧМЛ, че желае да се осигурява и съответно пораждащо
задължение за осигуряване. Като правото на Я. като пенсионер да не се осигурява
за всички осигурени социални рискове е „ex lege“ с настъпването на факта, без да са необходими някакви
допълнителни действия от негова страна, освен задължението в последната,
подадена декларация образец № 1 с данни за ДОО да се впише последния ден в
осигуряване и да подава ежемесечно декларация образец № 1 с данни само за
здравно осигуряване като лице, подлежащо задължително на здравно осигуряване по
реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване.
В
хипотезата, когато самоосигуряващо се лице, което е
придобило качеството пенсионер обаче, желае да продължи да се осигурява за
всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и
безработица, за това лице възниква необходимост да подаде допълнително, нова
декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице
на основание чл. 1, ал. 6, изр. второ от НООСЛБГРЧМЛ (обр.
Окд-5), за да удостовери факта, че е пенсионер и че желае да продължи да се
осигурява. В същата се попълва тази част, в която е вписан текстът
"Пенсионер съм и желая да се осигурявам" като се посочва вида
осигуряване и датата, от която лицето желае да се осигурява. В случай, че
изрично с подаването на декларация образец ОКд-5 лицето не изрази желание за
осигуряване, следва да се приеме, че лицето не желае да се осигурява за всички
осигурени социални рискове. Съгласно сега действащата редакция на изречение
второ на чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ, за тези лица осигуряването възниква от
датата, посочена в декларация образец Окд-5.
Административният
орган е постановил правилно и обосновано на доказателствата решение, жалбата
против което следва да се отхвърли.
При
посочения изход на спора, на ТП на НОИ Пловдив се дължат разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева, изчислено съгласно чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд-Пловдив, десети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.Я., с ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу Решение № Ц2153-15-6/14.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с
което е потвърдено Разпореждане № 0-15-000-00-01374580/12.03.2020 г. на
Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Пловдив.
ОСЪЖДА Г.И.Я., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ТП на НОИ
Пловдив разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
На основание чл.119, във вр.с чл.117, ал.1, т.2, б.“е“ от КСО, РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: