МОТИВИ към решение по АНД №1507/2019г. по описа на КРС:
Районна прокуратура – гр.Кюстендил е
внесла за разглеждане предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание на Д.С. от гр.Кратово, Р.С.Македония за
престъпление по чл.313, ал.1 НК.
В постановлението се твърди, че С. на
11.03.2019г. в гр.Кюстендил, в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР пред орган
на властта – М. Г. К. – системен администратор в сектор „Пътна полиция“, посредством
упълномощено лице – Е. С., е потвърдил неистина в нотариално заверена писмена
декларация от 06.03.2019г., че е установил „обичайното си пребиваване в
Република България“ по смисъла на параграф 6, т.46 от допълнителните разпоредби
на Закона за движение по пътищата, която по силата на закон – чл.151, ал.5 от
Закона за движение по пътищата се дава за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
Представителя на Районна
прокуратура-гр.Кюстендил поддържа обвинението и пледира за приложение на чл.78а НК с налагане на минимално наказание.
Обвиняемият е взел присъствено участие в съдебното производството. На
досъдебното производство е дал обяснения за случилото се. В съдебно заседание
заявява, че се затруднява да със значението на понятието „постоянно
пребиваване“.
Защитникът му – адв.Антимов от АК-гр.Кюстендил пледира за оправдаване на
подзащитния му, като излага подробни съображения.
Кюстендилският районен съд, след като обсъди събраните в хода на
наказателното производство доказателства както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Обвиняемият Д.С. е роден на
***г. в гр.Кратово, Република Северна Македния, македонец, постоянно
пребиваващ в Република България, със средно образование, неженен, шофьор,
неосъждан, ЕГН **********.
Обвиняемият е македонски гражданин, притежаващ статут на временно
пребиваващ в Р.България. През 2012г. С. подал документи за придобиване на
българско гражданство. С тази цел същият се регистрирал адресно в гр.Кюстендил,
ул.“Осоговоска“№21, вх.В, ет.3, ап.13, където обаче не живеел. С. живеел заедно
със семейството си, състоящо се от баща, майка, брат и сестра в гр.Кратово, в Р.С.Македония.
На 26.03.2019г. обвиняемият сключил трудов договор с търговско дружество „Терна
Транс“ООД, гр.Кюстендил. Обвиняемият посещавал Република България инцидентно –
само четири дни в периода от 01.03.2018г. до 22.03.2019г.
На 28.02.2018г. обвиняемият упълномощил св.С. да го представлява пред различни държавни институции, в това число и пред
ОД на МВР – гр.Кюстендил. Пълномощното било нотариално заверено.
На 06.03.2019г. обвиняемият, придружаван от свидетеля С., се явил в нотариалната кантората на св.Манева, където подписал писмена
декларация, с която декларирал, че е установил обичайното си пребиваване в Р.България
по смисъла на параграф 6, т.46 ЗДвП., като декларацията била нотариално
заверена.
На 11.03.2019г. св.Стойнева, в качеството й на пълномощник на обвиняемия С.,
подала заявление за издаване на СУМПС, ведно с подписаната от него на
06.03.2019г. декларация пред нотариус Манева в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – гр.Кюстендил и входирани с №1433/11.03.2019г.
От назначената съдебно-графическа експертиза е видно, че подписът положен
след графа „Декларатор“ в оригиналната декларация от 06.03.2019г. е положен и е
изпълнен от обвиняемия Д.С..
Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
доказателства – обясненията на обвиняемия, показанията на разпитаните
свидетели, заключението на графическата експертиза, посочените писмени
доказателства и справка за съдимост.
Релевантните обстоятелства са установени по безспорен и категоричен начин,
а преценката им налага извод, че обвиняемият С. на 11.03.2019г. в гр.Кюстендил
пред сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР е потвърдил неистина, че е установил
обичайното си пребиваване в Република България, в нотариално заверена писмена
декларация от 06.03.2019г., която по силата на закон – чл.151, ал.5 ЗДвП се
дава за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, с което е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 НК.
Непосредствен обект на престъплението по чл.313, ал.1 НК са обществените отношения,
свързани с реда за създаване на документи.
От обективна страна, изпълнителното деяние се характеризира с действие – в
писмена декларация, която по силата на закон – чл.151, ал.5 ЗДвП - се дава пред
орган на властта – структурите на МВР, в случая сектор “ПП” при ОД на МВР –
гр.Кюстендил – за удостоверяване истинността на някое обстоятелство, в случая,
че установил обичайното си пребиваване в
Република България. Обвиняемият е потвърдил неистина, декларирайки горното, при
положение, че това не е сторено.
Субект на престъплението е обвиняемият.
Деянието е извършено виновно, при форма и вид на вината – пряк умисъл.
Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял същите.
Предвид обстоятелството, че за извършеното от обвиняемия деяние се
предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или “глоба” в размер от
100 до 300 лева, с оглед факта, че същият не е осъждан, по отношение на него не
е прилаган института, регламентиран в чл.78а НК и предвид това, че от деянието
няма нанесени и невъзстановени имуществени вреди, съдът прие, че са налице
кумулативно изискуемите се предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78а НК, предвиждаща освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
С оглед данните по делото, при индивидуализацията на наказанието, съдът
съобрази: степента на обществена опасност на деянието и на дееца, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства, доходите на обвиняемия и семейното
му положение.
Степента на обществена опасност на деянието не е завишена. Този извод съдът
направи като взе предвид: степента на увреждане на обществените отношения,
времето, мястото, начина на извършване на престъплението. Степента на
обществена опасност на дееца е ниска. Липсват отегчаващи обстоятелства.
Размера на глобата съдът определи при изключителен превес на смекчаващите
над отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно 1 000 лева.
С
така определеното административно наказание съдът прие, че ще се постигнат
целите на наказанието по отношение на обвиняемия и по отношение на останалите
членове на обществото.
Обвиняемият беше осъден да заплати сторените деловодни разноски в размер на
37, 86 лева по сметка на ОСлО при ОП-гр.Кюстендил.
По тези съображения съдът постанови решението си.
Районен съдия: