Мотиви към присъда по НОХД № 1209 по
описа за 2009г. на ШРС
Подсъдимият А.К.А. е предаден на съд по обвинение по чл.195,
ал.1, т.5 и 7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК, за това, че на
28.06.2009г., в гр.Шумен, при условията на повторност, след предварителен
сговор с Р.М.Г. и Р.Г.М., отнел чужди движими вещи- меден казан за варене на
ракия, 4бр. медни тави и 6 бр. медни съдове с формата на чаши, всичко на обща
стойност 222,00 лева, от владението на Р.А.П. ***, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият Р.М.Г. е предаден на съд по обвинение по
чл.195, ал.1, т.5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, за това, че
на 28.06.2009г., в гр.Шумен, след предварителен сговор с А.К.А. и Р.Г.М., отнел
чужди движими вещи- меден казан за варене на ракия, 4бр. медни тави и 6 бр.
медни съдове с формата на чаши, всичко на обща стойност 222,00 лева, от
владението на Р.А.П. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като макар и непълнолетен при извършването на деянието е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Подсъдимият Р.Г.М. е предаден на съд по обвинение по
чл.195, ал.1, т.5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, за това,
че на 28.06.2009г., в гр.Шумен, след предварителен сговор с А.К.А. и Р.М.Г.,
отнел чужди движими вещи- меден казан за варене на ракия, 4бр. медни тави и 6
бр. медни съдове с формата на чаши, всичко на обща стойност 222,00 лева, от
владението на Р.А.П. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като макар и непълнолетен при извършването на деянието е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Пострадалото лице не предявява граждански иск срещу тримата
подсъдими за причинени имуществени или
неимуществени вреди.
Преди даване ход на делото подсъдимите правят искане
да се проведе предварително изслушване и на основание чл.371, т.2 от НПК
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласяват да не се събират повече доказателства за тези факти.
Съдът прецени, че самопризнанията на подсъдимите по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което с
протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата ще ползва
самопризнанията, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода на съдебното
следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на
подсъдимите за деянията, описани в обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатите
обвинения и предлага на съда, предвид високата степен на обществена опасност на
подсъдимите, да определи на подс.А. наказание ”лишаване от свобода” в размер над
средния, допустим от закона, с оглед задължителното приложение на чл.55 от НК,
а на подсъдимите Г. и М.- наказание пробация в размер около средния, предвиден
в закона.
В хода на съдебното следствие подсъдимите заявяват, че
разбират в какво са обвинени и се признават за виновни, че са наясно с
последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и са съгласни с тях.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 28.06.2009г.
тримата подсъдими решили да извършат кражба на метални вещи от вилен имот,
собственост на св.Р.П. ***, находящ се в местността “Чашка” край гр.Шумен. В
изпълнение на замисленото тримата проникнали
в двора на имота и от намиращия се там навес взели меден казан за варене на
ракия с вместимост 100л., 4бр. медни тави с вместимост по 15л. и 6бр. медни
съдчета във формата на чаши. След като се отдалечили, подсъдимите намачкали
отнетите вещи и предали казана за варене на ракия и една от медните тави на св.Д.И..
След разкриването на деянието вещите били иззети от И. и върнати на
собственика.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на самопризнанията на подсъдимите в хода на съкратеното
съдебно следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, които признават изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласяват да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът намира,
че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на
чл.283 от НПК- от показанията на свидетелите Р.А.П. и Д.Р.И., както и от
приобщените по делото писмени доказателства. От заключението на назначената съдебно-икономическа
експертиза е видно, че общата стойност на отнетите вещи възлиза на 222,00 лева.
От заключенията на съдебно-психиатричните експертизи се установява, че при
извършването на деянията подсъдимите Р.Г. и Р.М., макар и непълнолетни, са
могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят
постъпките си. Експертизата не приема наличие на увлечение или лекомислие с
оглед на очертания модел на отклоняващо се поведение по отношение и двамата
подсъдими, но се отчита, че възрастовите и личностови особености са ги улеснили
при извършването на деянието.
От приложените бюлетини за съдимост на подсъдимите А. и
Г. се установява, че двамата са осъждани за престъпления против собствеността,
а подсъдимият М. е неосъждан както при извършване на деянието, така и при
постановяването на присъдата.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подс.А. е
осъществил състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и 7, вр. с чл.194,
ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК, а подсъдимите Г. и М.- състава на престъпление
по чл.195, ал.1, т.5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3, тъй като,
след предварителен сговор помежду си, са отнели чужди движими вещи от
владението на св.П., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвоят, като за подс.А. деянието е осъществено при условията на повторност.
Деянията са извършени с пряк умисъл, като извършителите
са съзнавали техния общественоопасен характер и са искали настъпването на
общественоопасните им последици.
При определяне на наказанията съдът съобрази
разпоредбата на чл.58а от НК, задължаваща съда в производството по чл.372, ал.4
от НПК, при липса на алтернативно
предвидени различни наказания, да определи наказанието при условията на чл.55
от НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства,
поради което и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК определи на подс.А. наказание
“лишаване от свобода” под най-ниския предел, предвиден в закона. Като отегчаващи
обстоятелства по отношение посочения
подсъдим съдът отчете предходните осъждания за престъпления против
собствеността, извън обуславящото правната квалификация на деянието, а също и
наличието на заявителски материали за други престъпления- обстоятелства, издаващи
трайна престъпна нагласа у извършителя, а като смекчаващи- неособено високата
стойност на откраднатото, направените на досъдебното производство
самопризнания, както и тежкото му материално положение. По изложените съображения,
при отчитане както на смекчаващите, така и на отегчаващите обстоятелства, съдът
определи на подсъдимия А. наказание около средния допустим размер, а именно-
шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът определи общо наказание на подсъдимия
А. измежду наложеното с настоящата присъда и с присъдата по НОХД№
907/09г. на ШРС, като наложи най-тежкото от определените наказания, а именно шест месеца лишаване от
свобода. На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг
режим на изтърпяване на определеното общо наказание, като прие също, че на
основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС същото следва да бъде изтърпяно в затворническо
заведение от закрит тип. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът приведе в
изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено на
подсъдимия А. с присъдата по НОХД№ 1377/07г. на ШРС, което да бъде изтърпяно
при строг режим, в затворническо заведение от закрит тип, тъй като от бюлетина за съдимост на същия е видно,
че процесното деяние е извършено в изпитателния срок, установен с
посочената присъда.
По отношение подс.Г. като отегчаващи обстоятелства съдът отчете също наличието на осъждания
за други престъпления против собствеността и на голям брой образувани досъдебни
производства и заявителски материали за други престъпления, както и лошите
характеристични данни- видно от приложената характеристика, Г. не учи, извършва
бягства от специализираната институция, където е бил настанен, укрива се, което
е наложило обявяването му за издирване, а многобройните профилактични беседи не
са дали никакъв резултат. Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете невисоката
стойност на откраднатото, направените самопризнания на досъдебното производство
и тежкото материално положение на подсъдимия, който е оставен без родителски
контрол и грижи, а често- и без средства за прехранване. Предвид изложеното съдът
счете, че наказание обществено порицание няма да гарантира постигането на
целите по чл.36 от НК и на основание чл.58а, вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК замени наказанието лишаване от свобода без предвиден най- нисък размер, с
пробация. С оглед изложените отегчаващи обстоятелства съдът определи размер
около средния на посоченото наказание, а именно -налагане на следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две
години с периодичност три пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от две години. Предвид наличието и на смечаващи
обстоятелства обаче съдът не наложи други пробационни мерки, освен
задължителните.
По отношение подс.М. съдът отчете като отегчаващи
обстоятелства наличието на голям брой образувани досъдебни производства и
заявителски материали за други престъпления, както и лошите характеристични
данни- видно от приложената характеристика, М., както и брат си Р.Г., не учи, движи се в компания на криминално
проявени, а наложените възпитателни мерки не са дали резултат. Като смекчаващи
обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, ниската му
възраст, невисоката стойност на откраднатото, направените самопризнания на
досъдебното производство и тежкото материално положение на М., който е оставен
без родителски контрол и грижи, а често- и без средства за прехранване. Предвид
изложеното съдът счете, че и по отношение него наказанието обществено порицание
няма да гарантира постигането на целите по чл.36 от НК и на основание чл.58а,
вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК замени наказанието лишаване от свобода без
предвиден най- нисък размер с пробация. При отчитане както на отегчаващите,
така и на смекчаващите обстоятелства,
съдът определи размер малко над минималния на посоченото наказание, а
именно - следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от една година с периодичност три пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия
А. да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 13,34
лева и пет лева такса за издаване на изпълнителен лист, на подс.Г.- разноски в
размер на 83,34 лева и пет лева такса за издаване на изпълнителен лист, а на
подс. М.- разноски в размер на 83,34 лева и също пет лева такса за издаване на
изпълнителен лист.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: