№ 455
гр.
Велико Търново, 28.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на пети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М. разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело №
581/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на
Я.О.М. ***, чрез *** Д. Ст. С. ***, офис 20 против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0352-000119/13.08.2019г. на Началник РУ Свищов към ОД на МВР Велико Търново.
В подадената жалба се твърди, че заповедта е издадена в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Оспорва описаната в нея фактическа
обстановка, тъй като не отговаряла на действителната такава. Моли да се постанови решение, с което
да се отмени ПАМ като незаконосъобразна.
Ответникът - Началник РУ Свищов към ОД на МВР Велико Търново не се явява и не заема
становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът установи от
фактическа страна следното:
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0352-000119/13.08.2019г. на Началник РУ Свищов към
ОД на МВР Велико Търново е прекратена регистрацията на лек автомобил БМВ 320 Д
с рег. № ***, собственост на Я.О.М..
Като фактическо основание за издаване на заповедта е
посочено обстоятелството, че на 13.08.2019г. около 03.30ч. в гр. Свищов, ул.
„Академик Александър Божинов“ до кафе „Сикрет“, посока към жилищни сгради на
същата улица, управлява собствения си лек автомобил, отказва да му бъде
извършена проверка за установяване употреба на наркотични вещества или техни
аналози с техническо средство Дрегер Дръг Чек и е във видимо адекватно
състояние. Издаден е талон за изследване номер 0008457. Не е изпълнено
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
За така установеното нарушение на Я.О.М. е съставен АУАН № 67882/13.08.2019г. /л. 8 от делото/, като по делото няма
твърдения и данни издаденото въз основа на този АУАН наказателно постановление №
19-0352-001182/26.08.2019г. на Началник РУ към ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов /л.
7 от делото/ да е оспорено по съдебен ред, респ. отменено като
незаконосъобразно.
Върху заповедта за прилагане на ПАМ няма отбелязване за датата на връчване
срещу подпис на Я.О.М.. Недоволен от нея, на 10.09.2019 г., я е
оспорил чрез Началник сектор към ОДМВР – РУ Свищов пред Административен съд -
Велико Търново.
Като писмени
доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в административна
преписка изх. писмо с рег. № 352000-4672/11.09.2019 г. от РУ Свищов.
Обявен от
съда за служебно известен факт е, че на производство пред Административен съд
Велико Търново е адм. дело № 580/2019г., имащо за предмет Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 19-0352-000120/13.08.2019 г., издадена
от началник на РУ-Свищов към ОД на МВР – Велико Търново, с която на
жалбоподателя е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. Правно основание за мярката е управление на автомобила без да притежава
валидно СУМПС – същото е обявено за невалидно, тъй като е изгубено/откраднато
от 11.01.2018г.
При така
установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Съдът
приема, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори
горепосочения индивидуален административен акт.
При
разглеждането й по същество и след проверка на оспорения административен акт по
реда на чл. 168, ал.1 от АПК, на основанията по чл. 146 от АПК, съдът намира,
че жалбата е неоснователна по следните съображения:
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0352-000119/13.08.2019г. на Началник РУ Свищов към
ОД на МВР Велико Търново е издадена
от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т.2а се налагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г., на основание чл. 165 от ЗДвП, министърът на
вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура,
осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна, със Заповед № №
366з-2141/27.07.2017 г. Директорът на ОД на МВР гр. Велико Търново, на
основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, е оправомощил началниците на групи в сектор ПП
при ОД на МВР Велико Търново да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки. Настоящата заповед е издадена от Началник сектор към ОД на МВР - Велико
Търново, РУ Свищов, от което следва, че заповедта е издадена от компетентен
административен орган.
Съдът
намира, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, водещи до отмяна на оспорения
административен акт.
Процесната
заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз
основа на описани и установените с нея обстоятелства. Същата съдържа
необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй
като в текста на акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо
едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му
материалноправно основание за прилагане на принудителната административна
мярка. В разпоредителната част на същата като правно основание е посочена
разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, с което е конкретизирана
правната норма, която отговора на описаната фактическа обстановка.
Заповедта е издадена в съответствие
и с материалния закон и неговата цел. С оспорената заповед административният
орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, посочена като правно
основание за издаване на процесната заповед, се прекратява регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство:
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
При анализ
на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са
предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на
която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си
компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за
движение по пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на Я.М.,
административният орган се е позовал на посочените в чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП хипотези, а именно – отказ да му бъде извършена проверка за установяване
употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер
Дръг Чек и неизпълнено предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
В жалбата не
се конкретизира кои факти, посочени в оспорената заповед не отговорят на
действителната фактическа обстановка. От писмените доказателства по делото се
установява, че на 13.08.2019г., около 03.30 часа в гр. Свищов, ул. „Акад. Александър
Божинов“, като водач на МПС БМВ 320 Д с рег. № ***, до кафе „Сикрет“, посока
към жилищни сгради на същата улица, Я.М. управлява собствения си лек автомобил
БМВ 320 Д, като отказва да му бъде извършена проверка за установяване употреба
на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Дрегер Дръг
Чек, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. Издаден е талон
за изследване номер 0008457, като не е изпълнено предписанието за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
От страна на жалбоподателя не се
сочи и доказва различна фактическата обстановка, поради което съдът намира, че
в случая са налице кумулативно предвидените от закона предпоставки за налагане
на процесната ПАМ на
основание чл. 171, т. 2а ЗДвП, а именно лицето отказва да му бъде извършена проверка с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на такива. По тази причина същият следва да понесе неблагоприятните последици, които
законът свързва с едно такова поведение - да
изтърпи наложената принудителна административна мярка.
Нито във възражение
по АУАН, нито в жалбата се сочат различни обстоятелства, респ. доказателствата,
които се претендира да не са взети предвид при съставянето на акта. АУАН и
процесната заповед са актове, връчени на жалбоподателя, поради което
неоснователно е искането да му се даде срок да се запознае със същите. С процесната ПАМ, не се цели санкциониране на нарушителя и/или трети лица,
а постигане на правноопределен резултат – подобряване на пътната обстановка в
страната, ограничаване и намаляване на пътнотранспортните произшествия.
Срокът на мярката, определен от
административният орган, е в минимума визиран в нормата на чл. 171, т. 2а,
б.“а“ от ЗДвП, поради което съдът намира, че наложената принудителна
административна мярка е съобразена не само с материалния закон, но и с целта на
същия - осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа
за съразмерност по чл. 6 от АПК.
Въз основа на изложените съображения
съдът приема, че Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0352-000119/13.08.2019г. на Началник РУ Свищов към
ОД на МВР Велико Търново е валидна и
законосъобразна, включително и в частта й относно определения срок на ПАМ, а
жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, пети състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.О.М. ***, чрез *** Д. Ст. С. ***, офис 20 против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 19-0352-000119/13.08.2019г. на Началник
РУ Свищов към ОД на МВР Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр.
последно от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: