№ 296
гр. София, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Веселина Вълева
Георги Ушев
като разгледа докладваното от Венелин Иванов Наказателно дело за
възобновяване № 20241000600905 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава XXХIII от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Р.България от 04.04.2024г., за
възобновяване на ЧНД № 10026/2023г. по описа на Софийски районен съд, с осъден Р. А. Т.
и отмяна на Определение № 889 от 24.01.2024г., постановено по ЧНД № 10026/ 2023г.,
Софийски районен съд, 98 състав, в производство по чл.306, ал.1, т.1 НПК, с което
определил на основание чл. 25, ал.1 и ал.4, вр. чл. 23, ал.1 НК на осъдения Р. А. Т. едно общо
най-тежко наказание по наложените му до момента наказания.
В атакувания съдебен акт, СРС е включил в първа кумулативна група наказанията,
наложени с присъди по НОХД № 4776/2019г. на СГС, по НОХД № 1417/2019г. на PC-
Дупница и по НОХД № 1662/2020г. на СРС, като определил осъдения Р. Т. да изтърпи общо
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, чието изпълнение на основание чл.25,
ал.4, вр. чл. 66, ал.1 НК отложил за срок от 4 години.
Втора кумулативна група е била формирана по влезлите в сила съдебни актове по
НОХД № 1112/2017 г. по описа на PC-Дупница, НОХД № 294/2020 г. по описа на PC-
Дупница ( по което най – тежкото наказание е лишаване от свобода за срок от 2 години,
чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 4 години) и НОХД №
5458/2017 г. по описа на PC-Варна, като е наложено неправилно едно общо – най- тежко
наказание - пробация при следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по
настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от две години, 2. Задължителни
срещи с пробационен служител за срок от две години и 3. Безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 200 часа годишно за срок от две години.
С искането направено е в предвидения срок по чл.421 НПК се претендира, че освен
нарушението на материалния закон - чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК, е нарушено и
легитимното и принципно изискване за най - благоприятно съчетание на наказанията по
осъжданията на лицето.
В искането от и.ф. Главния прокурор на Р.България се твърди, че съдебния акт е
неправилен поради това, че в определената от първоинстанционния съд втора група от
наказания, най-тежкото се явява това по НОХД № 294/2020г. на PC-Дупница - като СРС в
1
нарушение на закона е определил общо наказание пробация.
На следващо място се претендира, че не било извършено пълно и цялостно групиране
в съответствие с изискванията за прилагане на най-благоприятното за осъдения съчетание. В
мотивите са изложени съображения, че неправилно е наложено едно общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ от 2 години, което е било отложено за срок от 4 години по
НОХД №294/20г., на РС гр.Дупница, вместо това по НОХД № 1662/2020г. на СРС в размер
на 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено на основание
чл. 66, ал.1 НК за срок от 4 години и 6 месеца, като противоречиво в заключителната част на
искането, прокуратурата претендира налагане на едно общо и най - тежко наказание -
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение е отложено на основание
чл.66, ал.1 НК за срок от 4 години, което е било наложено по НОХД №294/20г., а не това по
НОХД №1662/20г. на СРС, за което се твърди в мотивите на искането.
В искането на Главния прокурор се предлага в първата обособена група, да бъдат
включени присъдите по НОХД № 1112/2017г. на РС- Дупница и НОХД № 1417/2017г. на PC -
Дупница, като от тази съвкупност да се определи общо най - тежко наказание пробация,
включваща следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от 2години, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично, задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 2 години и безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 200 часа годишно за срок от 2 години. Навежда се аргумент, че след прилагане
разпоредбата на чл. 25, ал.2 НК, така определеното общо наказание нямало да разполага с
търпим остатък, поради пълното му изтърпяване за времето от 03.10.2017г. до 03.10.2019г.
За втора група, в искането се предлага да се наложи едно общо най - тежко наказание
от наложените по присъди по НОХД № 5458/2017г. на РС- Варна, по НОХД № 294/2020г. на
PC-Дупница и по НОХД № 1662/2020г. на СРС, в размер на лишаване от свобода за срок от
2 години, чието изпълнение на основание чл.25, ал.4, вр. 66, ал.1 НК бъде отложено за срок
от 4 години, а наложеното му наказание глоба в размер на 1000 лева по НОХД № 4766/
2019г. на СГС, да се търпи отделно.
Конкретно е формулирано искане за отмяна на влезлия в сила съдебен акт -
Определение № 889 от 24.01.2024г., постановено по ЧНД № 10026/ 2023г., Софийски
районен съд, 98 състав, който не е бил обжалван или протестиран пред по – горен съд и е
влязъл в законна сила на 09.02.2024г., с което се претендират допуснати съществени
нарушения по чл. 348, ал.1, т. 1 и т.2 НПК.
Настоящият въззивен съдебен състав, като съобрази, че искането и доводите по реда
на чл.420 ал.1 вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК са изложени от компетентен орган и доколкото са
съобразени със сроковете по чл.421 ал.1 НПК, прие следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо по реда
на XXХIII от НПК, тъй като е подадено от лице, попадащо в кръга на лицата по чл. 420, ал.
2 от НПК, и е срещу влязъл в сила съдебен акт, непроверен по касационен ред, като е
подадено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК.
Разглеждайки формулираните в искането за възобновяване искания и оплаквания,
Апелативен съд София намира следното:
Искането за възобновяване е основателно само в частта, с която се претендира
допуснато нарушение на материалния закон в Определение № 889 от 24.01.2024г. на СРС,
поради неправилно обособяване състава на кумулативните групи, което е довело до
неправилно налагане на едно общо наказание, което не е най - благоприятното за осъдения.
Същевременно настоящият състав намери, че предложеното групиране в искането също не е
правилно, поради това, че не е предложен най –благоприятната възможност за групиране на
наказанията. Най – благоприятното определяне на общото наказание, произтича от
При извършване на групиране на наложени наказания по чл.25 ал.1 НК се
съблюдават кумулативно два основни принципа: 1/.към момента на извършване на всяко от
престъпленията по отделните присъди да не е имало влязла в сила присъда от делата в
групата; 2/. извършваното групиране да е най-благоприятно за дееца. (т.5 от Постановление
№ 4/1965 г. на Пленума на ВС на РБ. )
Наложените наказания на осъдения Р. А. Т. са следните:
2
1. По НОХД №1112/2017г. на РС Дупница, по Споразумение му било наложено
наказание Пробация, със следните пробационни мерки: т.1 Задължителна регистрация по
настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от 2 (две) години.; 2.Задължителни
срещи с пробационен служител за срок от 2 (две) години.; 3.Безвъзмезден труд в полза на
обществото – 200ч. годишно за срок от 2(две) години.
Деянието е извършено в периода 29.02.2016 – 05.12.2016г., а Споразумението е от
11.08.2017г.
2. По НОХД №1417/2017г. на РС Дупница, по Споразумение му било наложено
наказание Пробация, със следните пробационни мерки: т.1 Задължителна регистрация по
настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от 1 (една) година; 2.
Задължителни срещи с пробационен служител за срок от 1 (една) година; 3.Безвъзмезден
труд в полза на обществото – 200ч. за срок от 1(една) година.
Деянието е извършено на 20.06.2017г., а Споразумението е от 12.10.2017г.
3. По НОХД №5458/2017г. на РС гр.Варна, по Споразумение му било наложено
наказание Пробация, със следните пробационни мерки: т.1 Задължителна регистрация по
настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от 1 (една) година; 2.
Задължителни срещи с пробационен служител за срок от 1 (една) година; 3.Безвъзмезден
труд в полза на обществото – 150ч. за срок от 1(една) година.
Деянието е извършено на 18.09.2013г., а Споразумението е от 30.11.2017г.
4. По НОХД №294/2020г. на РС Дупница, с Присъда №26004/28.01.22г. му било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години, изпълнението на което
на основание чл.66 ал.1 НК било отложено за срок от 4 (четири) години.
Деянието е извършено в периода 29.02.2016 – 04.12.2016г., а Присъдата е влязла в
сила на 21.07.2022г.
5. По НОХД №1662/2020г. на РС гр.София, с Присъда №20120313/19.05.21г. му било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 6(шест) месеца,
изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 НК било отложено за срок от 4 (четири)
години и 6(шест) месеца.
Деянието е извършено на 23.11.2017г., а Присъдата е влязла в сила на 09.06.2023г.
6. По НОХД №4766/2019г. на Софийски градски съд, по Споразумение му било
наложено наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лв.
Деянието е извършено на 23.09.2019г., а споразумението е от 26.11.2019г.
Най – благоприятно съчетание на наложените наказания се явява включване в една
кумулативна група на наказанията „Пробация“, по НОХД №1112/2017г., НОХД №1417/
2017г. и НОХД 5458/2017г., като по тях най-тежкото общо наказание е „Пробация“, със
следните пробационни мерки: т.1 Задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност два пъти седмично за срок от 2 (две) години.; 2.Задължителни срещи с
пробационен служител за срок от 2 (две) години.; 3.Безвъзмезден труд в полза на
обществото – 200ч. годишно за срок от 2(две) години.
Във втората група следва да бъдат включени останалите три наказания по НОХД
№294/2020г. на РС Дупница, НОХД №1662/2020г. на РС гр.София, като общото наказание
следва размера на най – тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години,
изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 НК е било отложено за срок от 4 (четири)
години, към което изцяло може и следва да се присъедини наказанието „Глоба“ в размер на
1000 (хиляда) лв. по НОХД №4766/2019г. на Софийски градски съд.
Така не се търпи нито едно наказание самостоятелно, доколкото всички са в група с
някои от останалите, при това с възможността за налагане на едно общо най- тежко
наказание, еднакво с претендираното в искането на Главния прокурор. Освен това
присъединяването във втората кумулативна група на наказанието „Глоба“ в размер на 1000
(хиляда) лв., е само правна възможност, която е предвидена в чл.23 ал.3 НК като решаващия
съд може да присъедини посоченото наказание изцяло или отчасти, в съответствие с
принципа за най-благоприятно съчетание на наложените наказания, по смисъла на чл.23 ал.1
НК. Предвид посоченото, настоящият състав не се съгласи с конкретно предложените
3
кумулативни групи в искането на прокуратурата.
В атакуваното определение Определение № 889 от 24.01.2024г. на СРС, наказанието
„Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лв., неправилно е било включено в първата кумулативна
група заедно с наказанията по НОХД 1417/2017г. и НОХД №1662/2020г., доколкото деянието
по НОХД №4766/2019г. е било извършено на 23.09.2019г., след постановяване на присъда по
едно от делата в съвкупността – НОХД№1417/2017г., която е влязла в сила на 12.10.2017г.,
т.е. което е в нарушение на чл.23 ал.1 НК.
Наказанията са посочени в чл.37 ал.1 НК, като същите са структурирани с оглед
тежестта им в низходящ ред, а тяхната тежест зависи от съответната продължителност на
наложеното от конкретен вид наказание. Срока по чл.66 НК не е посочено като вид
наказание. Продължителността на срока по чл.66 ал.1 НК, както и неговото приложение е
въпрос на конкретна преценка по реда на чл.25 ал.4 НК, поради което не е част от системата
на наказанията по смисъла на чл.37 ал.1 НК. В чл.23 НК е налице изискване за преценка
измежду няколко наложени наказания, да бъде определено едно общо в размер на най –
тежкото от тях, поради което в случая такова се явява именно това по НОХД№294/2020г.
От друга страна предвид законовото положение, че в производството по
възобновяване настоящата инстанция не действа като съд по фактите, а се произнася само
въз основа и в рамките на фактическите положения приети от предходните съдилища и
доколкото правилното приложение на закона, налага изцяло ново произнасяне по фактите, с
обособяване на нови кумулативни групи по така наложените му наказания, които да
осигуряват възможност за определяне на най-благоприятно съчетание на наказанията за
осъдения, това налага провеждане на ново първоинстанционно производство по чл.306 ал.1
т.1 НПК и реда на Глава XXI НПК за обезпечаване правата на осъдения в пълен обем,
включително възможността за инстанционна проверка на постановения съдебен акт.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1
т. 5 вр. чл. 348, ал. 1 т. 2 вр., ал. 3 т. 1 от НПК, Апелативен съд - София Наказателно
отделение, 10 състав
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ЧНД № 10026/2023г. по описа на Софийски
районен съд по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК, с което на осъдения Р. А. Т. е било определено
на основание чл. 25, ал.1 и ал.4, вр. чл. 23, ал.1 НК едно общо най-тежко наказание измежду
наложените му до момента.
ОТМЕНЯ Определение № 889 от 24.01.2024г. на Районен съд София, наказателно
отделение.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд София от стадия
на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4