Р Е Ш Е Н И Е
№.............
Гр. София, 22.11.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен
състав в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА СТАНЧЕВА
при секретаря Екатерина Калоянова
като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 9486 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 72202 от 14.04.2020 г. по гр.д. № 39994/2018
г. по описа на СРС, ГО, 154 състав съдът е отхвърлил
предявения установителен иск от „Ф.И.“ ЕАД,
ЕИК ********, представлявано от А.В.Г., с адрес гр. София, ул. “********правно
основание чл. 422, във връзка с чл. 124 от ГПК и съобразно разпоредбата на чл.
415, ал. 1 от ГПК с искане да се произнесе с решение, с което да признае за
установено, че С.С.К., ЕГН **********, с адрес ***
дължи на ищеца сумата от 940.31 лв., главница по Договор за потребителски кредит
№ ******** от 11.12.2013 г., сключен с „П.Ф.Б.“ ООД, ведно със законна лихва за
периода от 04.07.2017 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на
114,41 лв. за периода от 04.07.2015 г. до 15.04.2016 г., лихва в размер на
181,79 лв. за периода от 04.07.2015 г. до 30.05.2017 г., такса в размер на
213,91 лв. за периода 04.07.2015 г. до 15.04.2016 г.
Недоволен от решението, с което установителните искове при
квалификацията на чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД са отхвърлени е останал ищецът „Ф.И.“
ЕАД, който в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, чрез процесуалния си представител юрк. Т.К.го обжалва
при твърдения, че решението е неправилно – незаконосъобразно и необосновано,
постановено в противоречие на материалния и процесуален закон по подробно
изложени съображения.
Въззиваемата страна – С.С.К., не е депозирала писмен отговор по реда на чл. 263, ал.
1 от ГПК.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176
от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по
гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на
ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010
г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията
по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
Обжалваното решение е
издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на
предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна
проверка на постановеното решение в обжалвата му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното
решение е допустимо.
Същото е и правилно
по следните съображения:
Предявените пред първоинстанционния
съд искове са установителни при правна квалификация чл. 415 вр. чл. 422 ГПК за
признаване на установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумите
по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 12.07.2017 г. по ч.гр.д.№ 44300/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 154 състав.
Съобщението за заповедта е връчено на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК и производството се развива по реда на чл. 415, ал. 1, т.2
от ГПК и предвид разпоредбата на чл. 415
вр. чл. 422 от ГПК за ищеца е налице интерес от търсената защита и
производството се явява процесуално допустимо.
По делото е представен Договор
за потребителски кредит № ******** от 03.06.2015 г., сключен между „П.Ф.Б.“ ООД, като кредитор, и ответника С.С.К., като кредитополучател, от който се установява, че договорът е сключен за сума на кредита в размер на 1 000
лв., който бил предоставен на ответника като наличност по банковата му сметка и
сумата е получена от него при подписване на договора, което обстоятелство е
потвърдено от кредитополучателя с подписването на договора. По силата на
договора кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума на 45 седмични
погасителни вноски, които съставляват изплащане на главницата, фиксирана
договорна лихва в размер на 114,41 лв., лихва в размер на 181,79 лв. Ищецът
претендира и такси в размер на 213,91 лева, начислени за използване на услугата
„Кредит у дома“, която съгласно чл. 25 от договора представлява домашно
посещение за събиране на дължимите суми. Навежда се, че ответникът е
преустановил плащанията по договора, като падежът на първата неплатена вноска
настъпил на 03.07.2015 г., поради което е начислена лихва за забава, а на
15.04.2016 г. настъпил и падежът на цялото задължение, поради което и на тази
дата е станал изискуем неплатеният остатък от кредита.
С оглед на ангажираните по
делото писмени доказателства безспорно се установява, че между „П.Ф.Б.“ ООД, като кредитор, и ответникът С.С.К.,
като кредитополучател е сключен Договор за
потребителски кредит № ******** от 03.06.2015 г. с посочените по-горе
реквизити.
Правото си на кредитор на спорното вземане
ищцовото дружество „Ф.И.“ ЕАД установява от представения по делото Договор за прехвърляне на
вземания от 28.07.2016 г., сключен между него и „П.Ф.Б.“ ООД, ЕИК ********, в предмета на който са и вземания по сключения с
ответника К. договор.
От заключението на изготвената и приета по делото пред първоинстанционния съд съдебно
счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена, се установява, че съгласно Договор за потребителски кредит № ********
от 03.06.2015 г. на ответника е предоставен кредит в размер на 1 000.00 лв. Задължението
на ответника за фиксирана възнаградителна лихва е в
размер на 136.60 лв., задължението за такси е в общ размер на 632.80 лв., от
които такса за оценка на досие - 50.00 лв., такса за услуга „кредит у дома“ – 582.80
лв. Последната вноска, направена от С.С.К. за
погасяване на задълженията по процесния кредит е на
13 януари 2016 година и е в размер на 9.07 лв. Извършените плащания от
ответника за погасяване на задълженията по процесния
кредит, отразени системата на „П.Ф.Б.“ ООД са в размер на 382.91 лв. Общо
задълженията на ответника към датата на цесията – 28.07.2016 г. са в размер на
1386.49 лв., но съгласно сключения договор между „П.Ф.Б.“ ООД и „Ф.И.“ ЕАД за
прехвърляне на вземания е направена отстъпка в размер на 117.86 лв. на
ответника и след направената отстъпка
задължението за такси по погасителен план е в размер на 1651.54 лв., от
които главница – 1000.00 лв., договорна лихва 136.60 лв., такси 514.94 лв. С извършените плащания в размер на 382.91 лв. са
погасени задължения за главница в размер на 59.69 лв., договорна лихва в размер
на 22.19 лв. и такси в размер на 301.03 лв., следователно задължението на
ответника след направените погасявания е в размер на 1268.63 лв. – главница
940.31 лв., договорна лихва 114.41 лв., такси 213.91 лв., а лихвата за забава
върху дължимата главница в размер на 940.31 лв. за периода от 04.07.2015 до 30.05.2017
г. е в размер на 182.20 лв.. Общо задълженията на ответника по Договора за
потребителски кредит, включително лихвата за забава, са в размер на 1450.83 лв.
По делото пред СРС е представено Пълномощно от 08.09.2016 г., с което цедентът „П.Ф.Б.“ ООД е упълномощил цесионера „Ф.И.“ ЕАД да уведомява по законоустановения
ред всички свои длъжници за сключения на 28.07.2016 г. Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия).
От страна на „П.Ф.Б.“ ООД, чрез „Ф.И.“ ЕАД, е изпратено
уведомително писмо за извършената цесия, като от представените пред първоинстанционния съд 2 броя известия за доставяне на уведомлление за цесия до С.С.К. е
видно, че известието за доставяне на уведомлението до декларирания от ответника
адрес по местоживеене *** се е върнало с отбелязване, че пратката е
непотърсена. Другото известие за доставяне, изпратено на адреса на ответника,
на който същият е адресно регистриран, е върнато с отбелязване, че е
„преместен“. Други доказателства за това ответникът да е търсен за
уведомяването му за извършената цесия не са представени. Следователно уведомителното писмо не е
достигнало до адресата си.
Съгласно чл. 99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен
ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Прехвърлянето поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по
отношение на третите лица и длъжника от момента на съобщаване на последния от
предишния кредитор - изискване на чл. 99, ал.4 ЗЗД. Установеното с тази норма и с нормата на чл. 99, ал.3 ЗЗД задължение на цедента
(стария кредитор) да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането, има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Настоящият въззивен състав приема, че в
разглеждания казус цесията не проявила
своето действие, доколкото длъжникът/ответникът не е получил Уведомлението от
стария кредитор за извършената цесия.
В установената съдебна практика е възприето становището, че
поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който следва да
бъде уведомен длъжникът за извършената цесията, то надлежно уведомяване е
налице и тогава, когато уведомлението е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане. В случая по делото са представени
доказателства, че цедентът е упълномощил цесионера да извърши това съобщаване
от негово име. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне
съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор
/цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В случая
обаче длъжникът С.С.К. не е получил препис от исковата молба и приложенията към нея, вкл.
Уведомлението от стария кредитор за извършената цесия, видно от върнатите в
цялост призовки, в които длъжностното лице е отбелязало, че при посещенията на
изброените дати както на постоянния адрес, така и на настоящия лицето не е
намерено, тъй като не живее на тях. ИМ и приложенията са
връчени на длъжника по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, чрез залепване на
уведомление, и на същия на основание чл.47, ал.5 от ГПК е назначен особен представител.
Предвид изложеното съдът приема, че ответникът С.С.К., не е надлежно уведомен
за извършената цесия. В
тежест на ищеца е да докаже съобщаване на станалото прехвърляне на вземанията
по процесния договор за заем на длъжника. Доказателства
за това не са представени от страна на ищеца в производството, поради което
искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Доколкото не се установява
активната материално правна легитимация на ищцовото
дружество безпредметно се явява обсъждането на другия спорен въпрос относно дължимостта на исковите суми.
В упражнение на правомощията си по
чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди
решението, с което е отхвърлен предявеният при квалификацията на чл.422 от ГПК установителен иск.
Така мотивиран Софийски градски съд,
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 72202 от 14.04.2020
г. по гр. д. № 39994/2018 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.