Р E Ш Е Н И Е
№ 15
гр.Плевен, 08.01.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
декември две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Иво Радев, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 1034 описа за 2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 519
от 26.10.2020 г.,
постановено по анд № 20204430201699/2020 г., Районен съд – Плевен е отменил
Наказателно постановление № РД-05-58 от 20.08.2020 г., издадено от Директор РЗИ
– Плевен, с което на Д.Т.К. ***, ЕГН **********, на основание чл.209а ал.1 от
Закона за здравето, е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева за нарушаване на чл.63 ал.1 и ал.4 от Закона за здравето, за това, че при
извършена инспекция на 18.07.2020 г. от инспектор М.Ц.в обект Снек-бар на фирма
„Кадес Сервиз“ ЕООД гр.Плевен, ж.к.***, е констатирано, че лицето Д.К. не
спазва т.2 от Заповед № РД-01-402 от 15.07.2020 г. на Министерство на
здравеопазването – не носи лична предпазна маска на лицето като управител на
обекта.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална здравна
инспекция – Плевен, с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност, поради нарушение на материалноправни и процесуални
норми при издаването му. Сочи, че неправилно PC-Плевен е приел, че са нарушени императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като липсва пълно словесно съвпадение на описаното
нарушение. От представената преписка се установява според касатора, че в АУАН и
спорното НП е написано едно и също нарушение, а именно: „не носи лична
предпазна маска на лицето, като управител“. Според касатора неправилно PC-Плевен е приел, че в АУАН не е
ясно коя нормативна уредба и кой закон е нарушен с посочване на съкращение
„33“. В самата бланка на издадения АУАН има определено място за посочване на
нарушението, като в настоящият случай е посочен нарушената правна норма и е
ползвано съкращение 33, но на следващият ред, отново в бланката има указание за
посочване наименование на закона и там е изписано с думи“ „Закона за здравето“.
Счита за безспорно доказано, както от представените писмени доказателства, така
и от гласните/показанията на актосъставителя и на свидетелят/ такива, че при
извършената инспекция на 18.07.2020 г. в обект Снек-бар на фирма «Кадес сервиз»
ЕООД, гр. Плевен, ж.к. ***, г-н К. не спазва т. 2 от Заповед РД-01-
402/15.07.2020 г. на Министерство на здравеопазването, т.е. не се носи лична
предпазна маска на лицето, като управител на обекта, с което се нарушава чл.
63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за здравето. Твърди, че инспекторите на РЗИ-Плевен
в съответствие с длъжностните си характеристики нямат правомощия и/или
задължения да проверяват заеманата длъжност на лицето, което извършва
нарушение, а посочват същата по подадена информация от проверяваното лице.
Последното е в съответсвие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, а именно: «Актът
за установяване на административното нарушение трябва да съдържа: 6.
собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му
адрес и местоработата, единен граждански номер».
Сочи се още, че неправилно РС е
приел, че има разлика и несъответствие в ползването на думата „предпазна“, а не
„защитна“ маска. Действително в заповедта на министъра на здравеопазването се
говори за „защитна“, но точно това обстоятелство е следвало да се санира от
съда, защото смисъла и значението на употребената дума е едно и също/носенето
на маска е, за да се предпази и защити здравето на хората/ и безспорно не е
изпълнено. Персоналът, в това число и управител на обект следва да спазват
всички противоеподимични мерки, включително и носене на маска: маската трябва
да покрива носа и устата. В тази връзка няма резон да се разглежда изречение
2-ро в т. 2 на въпросната заповед на министъра на здравеопазването, а именно:
че по изключение се допуска обслужване на клиенти без защитна маска за лице или
предпазен шлем, когато са осигурени механични прегради от стъкло или друг
прозрачен материал. Видно от представените доказателства и от показанията на
актосъставителя и свидетеля наказаното лице се е движило по цялата територия на обекта,
без маска, който е бил пълен с хора. Последното категорично изключва
приложението на изречение 2-ро в т. 2 от Заповед РД- 01-402/15.07.2020 г. на
M3.
Сочи се, че действително в
издадения АУАН е посочен чл. 63 (1) (3) от Закона за здравето, като нарушение,
а в НП е посочен чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за здравето, като извършено
нарушение, което води до разминаване между посочените разпоредби. Според
касатора неправилно PC-Плевен е
възприел, че последното не би могло да бъде „санирано“ по силата на чл. 53, ал.
2 от ЗАНН, което е сторил Директорът на РЗИ, като е преквалифицирал нарушението
по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от 33, като се е позовал на установените с АУАН факти.
Според касатора приложимостта на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН е разгледана и приета и в
Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на Върховен
административен съд, съгласно което е възприето, че: Неточната квалификация на
нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената
правна норма е правилно посочена в наказателното постановление. Това е видно от
правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 ЗАНН да издаде наказателно
постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. В случай, че фактическите обстоятелства, приети в акта въз
основа наличните по преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение,
наказващият орган би могъл да преквалифицира деянието, ако правилната според
него правна квалификация е относима към установените обективни и субективни
признаци на деянието. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и да
потвърди наказателното постановление и да присъди направените по делото
разноски.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.П.с
пълномощно на л.15 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея
основания, по същество моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП,
претендира присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Ответникът Д.Т.К., в съдебно заседание се представлява
от адв.П. с пълномощно на л.20 от делото, който моли съда да остави в сила
оспореното решение, претендира разноски на основание чл.38, ал.2 вр. ал. 1,
т.3, предл. второ от ЗА.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, чe на 18.07.2020г в гр.Плевен при извършена
инспекция в снек-бар в гр.Плевен, жк „Сторгозия“ на фирма „Кадес сервиз“ЕООД,ГР.Плевен
е констатирано, че К. не спазва т. 2 от Заповед №РД-01- 402/15.07.2020г на
Министерство на Здравеопазването, т.е не носи лична предпазна маска на лицето,
като/барман/ управител на обекта. При което е съставен АУАН № 00036 от
18.07.2020г. за нарушение на чл.63, ал.1, т.3 от Закона за здравето. Въз основа
на акта било издадено обжалваното наказателно постановление №
РД-05-58/20.08.2020г , в което била отразена същата фактическа обстановка,
описана в АУАН, като е записано, че е осъществено нарушение по чл. 63 , ал.1 и
ал.4 от Закона за здравето и била наложено наказание по реда на чл. 209а, ал.1
от Закона за здравето. Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка
съдът приел за установена по безспорен и категоричен начин от показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели П. и Ц., които съдът
кредитирал като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
останалите доказателства.
Съдът изложил съображения, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия, но не отговарят
на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на административно
наказателното производство и ограничават правото на защита на К.. На първо
място според въззивния съд е налице недопустимо нарушение на императивните
разпоредби на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не е спазено
изискването за пълно съвпадение в
словесното описание на нарушението, посочено както в АУАН, така и това,
отразено в наказателното постановление. В случая несъответствието се изразява в
това, в АУАН като нарушени са посочени –чл. 63, ал.1 и ал.3, а в НП- чл.63, ал.1 и ал.4 от ЗЗ. На второ място е
посочено, че не става ясно коя нормативна уредба от кой закон е нарушена. Дали
това е норма от Закон за занаятите,
Закон за земеделските земи, Закон за застраховането или Закон за
здравето. Така изписаните в скоби цифри не показват по ясен и категоричен начин
дали се касае за алинея, точка или предложение на чл.63 от 33. Според съда това
разминаване в посочената правна квалификация в АУАН и в НП не може да се приеме
за техническа грешка. На следващо място като нарушение се сочи вписването при
описание на нарушението на „предпазна маска“ вместо „защитна маска“ , с което
понятие си служи Законът за здравето. Сочи се, че в посочената като нарушена
т.2 от съответната министерска заповед не се споменава „предпазна маска”. Освен
това т.2 от тази заповед изисква
носенето на маска при непосредствено обслужване на клиенти и то само, ако няма осигурени механични
прегради. В случая непосредственото обслужване на клиенти не се е извършвало от
управителя на обекта, в каквото качество
е наказан К.. В това си качество според съда той не е наказателноотговорно
лице. Освен това няма доказателства К.
да е изпълнявал нито длъжност управител
на дружеството, нито управител на търговския обект. На тези основания съдът
отменил оспореното НП и присъдил на К. направените разноски по делото.
Според касационната инстанция оспореното
решение е правилно по резултата си, макар и
касационната инстанция да не споделя повечето от изложените от въззивния
съд съображения, обосновали крайния извод за неправилност на НП.
Не се споделя
изводът, че посочването в санкционните актове само на абревиатурата на
нормативния акт, в случая „ЗЗ“, от който са нарушени разпоредби, съставлява съществено процесуално нарушение и
нарушава правото на защита на санкционираното лице. На първо място, в съставения
АУАН, освен абревиатурата „ЗЗ“, по –нататък, на втора страница на акта, е
посочено пълното наименование на закона- в случая Закон за здравето. На второ
място, съдът е цитирал несъществуващи закони, които според него имат една и
съща абревиатура със Закона за здравето-Закон за земеделските земи, Закон за
застраховането. На последно място, очевидно жалбоподателят е запознат все пак и
е наясно, че се касае за нарушение на Закона за здравето, защото още в първоначалните изречения на подадената
жалба е цитирал пълното наименование на относимия Закон за здравето, като е
посочил, че е наказан на основание чл.209а, ал.1 от с.з.. Жалбата е изготвил и
подписал лично, поради което не може да
се приеме, че не е бил наясно с относимия нормативен акт, поради което и не е
нарушено или ограничено правото му на защита.
Касационната
инстанция не споделя и изводите на съда относно съществеността на нарушението,
че вместо „защитна“ маска, с каквото понятие си служи цитираната в НП заповед
на министъра на здравеопазването, е посочено и в двата санкционни акта
„предпазна“ маска, и счита същите за необосновани. „Защитна“ е прилагателно име
и според българския тълковен речник означава „който има способност, свойства да
защитава, отбранява, предпазва“. Прилагателното
„защитна“ е образувано от глагола
„защитавам“, двете думи са сродни, като значението на защитавам е „браня, пазя, вардя, отбранявам, завардвам, охранявам, предпазвам“. В зависимост от контекста, в който се
използва глаголът, той може да има следните значения: 1. Кого,
какво. Отбранявам с бой, борба. Бяха готови да защитават страната си; 2. Кого, какво. Предпазвам, охранявам,
запазвам. Защитавам от буря. Защитавам от химикали. Защитава от болести;
3. Кого. Водя защитата при съдебен процес. Защитавам довереника
си;
4. Кого. Покровителствам, застъпвам се, подкрепям;
5. Какво. Отстоявам публично научни постижения за добиване на научна
степен. Защитавам кандидатска дисертация и т.н. Налага се извод, че
прилагателните имена „предпазна“ и „защитна“ маска са синоними и имат едно и
също значение. Те се употребяват в разговорната реч и в двата варианта, с едно
и също значение, а именно - да предпазят някого от болест. Ето защо неточното
посочване в НП на прилагателното “предпазна“, вместо „защитна“ маска, не
съставлява изобщо нарушение, още по-малко съществено такова.
Неправилни са
и изводите на съда относно погрешната правна квалификация на деянието, дадена в
съставения АУАН, с който е започнало административнонаказателното производство.
Видно е от административнонаказателната преписка, че в съставения АУАН
нарушението е квалифицирано като такова по чл.63, ал.1 и ал.3 от Закона за
здравето, а в издаденото наказателно постановление-като такова по чл.63, ал.1 и
ал.4 от Закона за здравето. Вероятно допуснатата грешка в правната квалификация
на деянието в съставения АУАН се дължи на предходната редакция на нормата на чл. 63, ал.1 от ЗЗ в редакцията от ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г
до 14.05.2020 год., според който текст при възникване на извънредна епидемична
обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на
територията на страната или на отделен регион.Като понастоящем с малки промени
нормата на ал.1 е станала ал.4 на чл.63. Но причините за допусната неточност са
без правно значение. По-същественото е, че в мотивите на постановеното от
Върховен административен съд Тълкувателно
решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по
по тълк. д. № 7/2010 г. е разписано, че квалификацията на административното
нарушение е подвеждането на фактическия
състав на нарушението /деянието с неговите фактически белези/ под съответно
нарушената административнонаказателна норма. Неточната квалификация на
нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената
правна норма е правилно посочена в наказателното постановление. Това е видно от
правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2
ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната нередовност
в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. В случай, че фактическите
обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по преписката доказателства,
сочат на друг вид нарушение, наказващият орган би могъл да преквалифицира
деянието, ако правилната според него правна квалификация е относима към
установените обективни и субективни признаци на деянието. В случая това е
сторено от АНО-на основание и във връзка с правомощията си по чл.53, ал.2 от ЗАНН АНО е преквалифицирал деянието, като
е дал правилна правна квалификация на същото, поради което и в тази насока не е
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Касационната инстанция намира, че
оспореното решение е правилно единствено на основание обстоятелството, че
привлеченото към отговорност физическо лице Д.К. не е субект на вмененото му
нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, при обявена извънредна
епидемична обстановка по ал. 1 Министърът на здравеопазването въвежда със
заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. На това
основание е издадена приложената на л.12-15 от въззивното дело Заповед № РД-01-402/15.07.2020
год., в т. I. 2 от която е предвидено,
че: "При непосредствено обслужване на клиенти, изискващо разстояние
по-малко от 1, 5 м. е задължително използването на защитна маска за лице или
предпазен шлем. По изключение се допуска обслужване на клиенти без защитна
маска за лице или предпазен шлем, когато са осигурени механични прегради от
стъкло или друг прозрачен материал, позволяващ почистване или дезинфекция".
Т.е. субект на нарушение според повелята на тази част от заповедта е лице,
което не носи някое от изброените лични предпазни средства в случаите, в които
непосредствено обслужва клиенти, и то такова обслужване, изискващо разстояние
по-малко от 1,5 м. На първо място привлеченото лице К. е посочено и в
съставения АУАН , и в издаденото НП като „управител на обекта. Видно е от УАС
на търговското дружество „Кадес сервиз“ ЕООД, че управител на дружеството е
друго лице. Няма доказателства по делото К. да е управител на самия търговски
обект, за управлението и дейността на когото да отговаря. Но най-същественото
за отговорността му в случая е факта, че К. не е установен от контролните
органи непосредствено да обслужва клиенти, т.е. да извършва работа като
сервитьор, барман или друг служител, обслужващ непосредствено или обслужващ
изобщо клиенти. Според показанията на актосъставителя Цветанова, влизайки в обекта на процесната дата, К. е
седял вдясно на една маса, отвън на двора. Впоследствие той е влизал, излизал в
и от обекта. Според показанията на св.Попова, К. е възможно да е бил и клиент
на заведението, тъй като е стоял на масата вдясно, с компания, бил е в градината с компания. Никой от
свидетелите не съобщава К. да е извършвал каквато и да е дейност по обслужване
на клиенти. Налага се извод, че не е събрано нито едно писмено или гласно
доказателствено средство, от което да се установи, че наказаното лице К. непосредствено
е обслужвал клиенти, когато е установен да не
носи защитна маска. Напротив, той е седял отвън, на открито, в двора, на
пейка, заедно с компания и единствено се е представил като управител на обекта
и е съдействал на контролните органи при проверката, предоставяйки изисквани от
тях документи. След като не е обслужвал
непосредствено клиенти и то на разстояние, по-малко от 1.5 м., той не може да
бъде административнонаказателнооотговорно лице за неносенето на защитна маска,
каквото е изискването на т. I. 2 от Заповед
№ РД-01-402/15.07.2020 год. на Министъра на здравеопазването- не е
нарушил въведените противоепидемични мерки. Затова и неправилно е ангажирана
неговата отговорност.
Ето защо оспореното решение на това основание следва
да се остави в сила.
При този изход на делото и
с оглед направеното искане от пълномощника на ответника, на същия следва да се
присъдят разноски. В настоящото
производство се претендира заплащане на
минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата за адвокатските
възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, който е представлявал ответника
в настоящото производство, на основание чл. 38, ал.
1, т. 3 пр. 2 от ЗА. Искането е основателно. В самото приложено на
л.20 от делото адвокатско пълномощно е посочено, че е предоставена безплатна
правна помощ на горното основание. Правото на адвоката да окаже безплатна
адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.
1, т. 3 пр. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2
от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право
на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение
се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно
да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в
който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.
1, т. 3 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството,
че клиентът е близък на адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице,
поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатско възнаграждение.
Относно размера на същото: По силата на
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.63, ал. 1
от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл.144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси
субсидиарно приложение намира ГПК. А съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с
който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по
искането за разноски. Размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в
Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 7.09.2004г., за
изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално
представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на
базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 50 лв. В чл.18, ал.2 от с.н. е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. А
според чл.18, ал.3 - за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2
възнаграждението е 300 лв. В случая се касае за касационно административнонаказателно
съдебно производство, което е образувано във връзка с обжалване на решение,
отменящо наказателно постановление, с което е наложено административно наказание
глоба в размер 300 лева. При това положение е приложима разпоредбата на чл.18,
ал.2 от Наредба № 1 от 7.09.2004г. , поради което размерът на адвокатското възнаграждение в
случая следва да се определи по правилата на чл.7, ал.2 ,т.1 от Наредбата-при
материален интерес до 1000 лева-възнаграждението за адвоката е в размер на 300
лева. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, която
допуска намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер,
предвиден в чл.36 от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското
възнаграждение, определен от съда, не е прекомерен. При това положение,
доколкото искането за присъждане на разноските е направено своевременно, следва
да се присъдят направените разноски за възнаграждение за един адвокат,
представлявал ответника пред касационната инстанция, на стойност 300 лева, като
същите следва да се възложат в тежест на Регионална здравна
инспекция-Плевен.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 519 от 26.10.2020 г.,
постановено по анд № 20204430201699/2020 г. на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция-Плевен да заплати
в полза на адвокат Людмил Пенчев П. от Адвокатска колегия-Ловеч разноски,
представляващи възнаграждение за един адвокат, представлявал ответника пред
касационната инстанция, в размер на 300 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.