Решение по адм. дело №339/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на С. В. К., [ЛНЧ], в качеството ѝ на майка и законен представител на А. А. К., родена на [дата]., [ЛНЧ], с адрес гр. Добрич, [улица], подадена чрез адв. М. В., ДАК, срещу Заповед № ЗСПД/Д-ТХ/2386 от 09.06.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич, с която е отказано отпускане на месечна помощ за отглеждане на детето А. К. до завършване на средно образование за периода от 01.05.2025 г. до 31.05.2025 г. на основание чл. 7, ал. 1 от ЗСПД.

В жалбата се твърди, че оспорената Заповед е неправилна и постановена в противоречие с материалния закон, процесуалните правила и целта на закона. Жалбоподателаката Казанцева и дъщеря ѝ са лица с временна закрила по Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), поради което тя е поискала отпускане на месечна помощ за детето по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, като е приложила доказателства, за да удостовери правния интерес – за посещаване на детска градина от детето.

Посочва се, че административният орган неправилно е преценил, че липсват документи за установяване самоличността на бащата, тъй като в свидетелството за раждане са записани имената и националността му. Настоява се, че жалбоподателката с малолетното си дете, придобили от 24.03.2023 г. временна закрила, пребивават на територията на страната повече от 183 дни в рамките на 12 месеца, с което всички условия на чл. 7, ал. 1, т. 1 – т. 5 от ЗСПД са изпълнени. Изтъква се, че семейните помощи за деца са особен вид социални помощи, въпреки че не са предвидени в чл. 39 от ЗУБ и чл. 2, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане.

Изтъкват се понятия като първостепенното значение на висшите интереси на детето, най-добрите интереси на детето и правото на жизнен стандарт на детето, залегнали в Конвенцията на ООН за правата на детето, която е част от вътрешното право на Република България и има предимство пред нормите от вътрешното право, които ѝ противоречат.

Направено е позоваване и на Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20.07.2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица.

Иска се от съда да отмени обжалваната заповед и да върне преписката за ново произнасяне при задължително спазване на указанията относно прилагане на нормите. Претендират се съдебни разноски, включително и за адвокатско възнаграждение в минимален размер.

В съдебно заседание адв. М. В. поддържа жалбата. Счита, че административният орган неправилно е поискал и извършил проверката за събиране на доказателства касателно основателността на искането за отпускане на месечна помощ. Намира за безспорно установено, че С. К. и детето ѝ са в България като резултат от военното положение в Украйна, а документи за съпруга ѝ не могат да се предоставят поради прекъснатите контакти, което обуславя обективни пречки за липсата на доказателства за бащата. Няма как да се иска негово ЕГН или ЛНЧ, при положение, че той не е в България.

Ответникът, Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич, към Агенция за социално подпомагане, в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Г. А., която оспорва жалбата като неоснователна. Изтъква, че заявителката е приложила към заявлението си само служебна бележка за проведени имунизации на детето, но в дадения от органа 14-дневен срок не е представила доказателства за изправяне на нередовностите, въпреки че е била предупредена за последиците. Настоява, че декларативното изявление на Казанцева, че съпругът ѝ живее в Украйна, за когото не посочва ЕГН, ЛНЧ или други идентифициращи признаци, не покриват изискванията на чл. 17 от ППЗСПД, тъй като един от задължителните документи е удостоверение за брутни доходи на семейството за последните 12 месеца преди подаване на заявлението. Всички други документи също не са били приложени, с изключение на бележката за имунизациите. Сочи, че законът изисква за този вид помощ да се направи преценка на база доходите на лицето, за да се определи то за правоимащо. Продължава, че липсата на ЕГН препятства извършването от органа на служебна справка. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В писмени бележки (вх. № 3451/ 15.10.2025 г.) процесуалният представител на ответника твърди, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, издадена е от материално и териториално компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа фактически и правни основания, при правилно приложение на материалния закон, съобразена е и с целта на закона, а при издаването ѝ са спазени административнопроизводствените правила. Изтъква значението на доходния критерий при отпускане на семейните помощи за деца, тъй като размерът им се определя от прага, който ежегодно се приема с държавния бюджет.

В съдебно заседание е приета като доказателство административната преписка.

Административното производство е започнало с подаденото от С. К. З.-декларация в № ЗСПД/ДТХ/2386/ 14.05.2025 г. (л. 7) за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7 от ЗСПД. С. К., [ЛНЧ], с настоящ адрес в гр. Добрич, [улица], с украинско гражданство, е декларирала, че е омъжена за А. К., с украинско гражданство, за когото е отбелязала, че е в Украйна. Посочила е, че отглежда в семейството дете – А. К., с [ЛНЧ], с украинско гражданство. За периода май 2024 г. – април 2025 г. е заявила, че семейството ѝ няма никакви доходи, облагаеми по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, доходи от пенсии, обезщетения, помощи и стипендии.

К. З.-декларация е приложена Служебна бележка № 53/ 13.05.2025 г. от д-р С., за това, че на детето А. А. К. са извършени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи (л. 12), изискване по смисъла на чл. 17, ал. 2, т. 7 от ППЗСПД. На 14.05.2025 г. заявителката Казанцева е попълнила Декларация за това, че е запозната с изискванията на чл. 5, ал. 1 от ППЗСПД и в 14-дневен срок се задължава да приложи към Заявлението-декларация регистрационна карта на чужденец за съпруга ѝ (л. 13).

На 02.06.2025 г. в частта от Завлението-декларация за служебно попълване е записано становището на длъжностното лице, че заявителката няма право на месечна помощ за отглеждане на едно дете. Изложените мотиви са свързани с прилагане на чл. 5, ал. 2 от ППЗСПД, тъй като при подаване на Заявлението-декларация С. К. е декларирала, че е омъжена за А. К., но не е представила негов документ за самоличност и не е декларирала негови пълни данни. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ППЗСПД на лицето е даден 14-дневен срок за отстраняване на нередовността, но необходимият документ не е представен, което е пречка за установяване дохода на семейството и правото му да получи семейни помощи (л. 10).

На 09.06.2025 г. Главен социален работник З. Х. е попълнила Лист за извършен предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа по чл. 7 от ЗСПД на вх. № ЗСПД/ДТХ/№2386/ 14.05.2025 г. от С. К. (л. 14). На този Лист е отбелязано с поставена отметка в полето „ДА“, че заявлението за отпускане на социално плащане е окомплектовано с всички документи съгласно нормативните изисквания, че предложението съответства на нормативната уредба, че са спазени нормативно регламентираните срокове, че подготвената заповед отговаря на изискванията на нормативната уредба.

След така проведената процедура Директорът на ДСП – Добрич издал Заповед № ЗСПД/Д-ТХ/2386 от 09.06.2025 г., с която отказва на жалбоподателката С. В. К. отпускане на месечна помощ за отглеждане на едно дете по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД – А. А. К. за срок от 01.05.2025 г. до 31.05.2025 г. Мотивите за отказа са идентични с тези, изложени от длъжностното лице, попълнило Заявлението-декларация. Допълнени са със съображения за това, че няма доказателства, удостоверяващи самоличността на бащата на детето и доказателства, че той е баща на същото, тъй като към заявлението е приложена само служебна бележка за имунизации. Направено е позоваване на чл. 17 от ППЗСПД с представяне на всички точки по чл. 17, ал. 2 от ППЗСПД и е сторен извод за необходимост от постановяване на отказ поради неизпълнение на указанията за изправяне на нередовности, в резултат на което е издадена оспорената пред съда Заповед.

В хода на настоящото съдебно производство са събрани нови доказателства. От жалбоподателката по делото са приложени Регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № ********* на К. С., Служебна бележка от ДГ „Първи юни“ Добрич и Удостоверение за раждане на А. А. К. с превод на български език. Регистрационната карта (л. 31) е с дата на първоначална регистрация 01.09.2022 г. и актуален срок на закрила от 07.03.2025 г. до 04.03.2026 г. В нейния раздел за придружаващи деца под 14-годишна възраст е записана К. А. – 30.08.2020, [ЛНЧ]. Служебната бележка удостоверява, че към 12.05.2025 г. А. А. К., [ЛНЧ] е записана и посещава ДГ № 17 „Първи юни“ Добрич. Видно от Удостоверение за раждане на А. А. К., нейните родители са К. С. В. – майка и К. А. В. – баща.

При така събраните доказателства съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Процесният акт е издаден от компетентен административен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до нарушение на материалния закон. Съдебният състав не констатира да е налице основанието, послужило за отказ, тъй като според чл. 5, ал. 1 ППЗСПД, в случаите, когато е прието заявление декларация с нередовни или липсващи документи, на лицето се дава 14-дневен срок за отстраняване на допуснатите нередовности. На жалбоподателката не са дадени валидни указания, които да са съобразени с разпоредбата на 7 от ЗСПД, съответно чл. 17 от ППЗСПД. Ето защо не са налице предпоставките на чл. 5, ал. 2 ППЗСПД.

Неправилно с оспореното решение директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич е отказал отпускането на месечна помощ за отглеждането на дете до завършването на средно образование, но не повече от 20 - годишна възраст, за детето А. К. за срок от 01.05.2025 г. до 31.05.2025 г. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗСПД месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на семействата, които отговарят на условията по чл. 4а от същия закон и живеят постоянно в страната, при условие че детето: 1. не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно образование на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 3. до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 4. има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние; 5. живее постоянно в страната. Според чл. 4а от ЗСПД право на семейни помощи по чл. 2, ал. 3 т. 2 от ЗСПД, а именно месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, имат семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година.

Между страните не се спори и това е изрично отразено в представените пред съда доказателства, че майката и детето живеят в България и са със статут на временна закрила, съответно че нямат доходи в страната. По делото са представени доказателства, че детето посещава детска градина и има задължителните имунизации. Единственият спорен въпрос по делото е относно самоличността и идентичността на бащата. Действително съгласно чл. 17, ал. 3 от ППЗСПД към заявлението декларация следва да се приложат следните документи, в случаите, в които Дирекция „Социално подпомагане“ не може да получи информацията по служебен път: удостоверение за брутните месечни доходи на семейството за последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца, през който е подадено заявлението декларация; решение на регионалния екип за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците със специални образователни потребности към регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, че детето не може да посещава училище - в случаите по чл. 18, ал. 2 от ППЗСПД; копие от влязло в сила решение на съда за допускане на развод между съпрузите – само в случаите, в които Дирекция „Социално подпомагане“ не може по служебен път да получи информация за съдебното решение.

В случая за изпълнение на изискването на закона семейството да живее постоянно в страната е относимо обстоятелството, че единият родител и детето живеят постоянно в страната. Административният орган не е дал валидни указания, за да събере относимите за отпускане на помощта доказателства. Абсурдно е да се указва представяне на регистрационна карта за чужденец за бащата, както е записано в декларацията с указания (л. 13), след като изрично е посочено от майката, че той живее в Украйна. В конкретния случай, административният орган при приемане на Заявлението-декларация е установил липса на доказателства за някои от обстоятелствата, поради което на жалбоподателката Казанцева е предоставена за попълване цитираната вече Декларация по чл. 5, ал. 1 от ППЗСПД с очертана необходимост да предостави обаче само регистрационна карта на чужденец за съпруга ѝ в 14-дневен срок. Няма указания за представяне нито на удостоверение за раждане на детето, нито за посещение на детска градина. Майката е декларирала, че няма никакви доходи, което при отсъствието на бащата, за който е посочено, че е останал в Украйна, изпълнява изискванията на закона.

След изтичане на срока социален работник е вписал липсата на исканите документи и се е обосновал, че остават недоказани определени факти. Последните обаче, както вече беше казано, никой не е поискал директно от заявителката и няма данни да са потърсени служебно от други компетентни органи.

Нещо повече, в Листа за извършен предварителен контрол за законосъобразност (л. 14) преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа по чл. 7 от ЗСПД по вх. № ЗСПД/Д-ТХ/№2386/ 14.05.2025 г. от С. К. е отбелязано, че заявлението за отпускане на социално плащане е окомплектовано с всички документи съгласно нормативните изисквания, че предложението съответства на нормативната уредба, че са спазени нормативно регламентираните срокове, че подготвената заповед отговаря на изискванията на нормативната уредба. Съобразяването на личната помощ с индивидуалната оценка но потребностите е маркирано като неприложимо. В този смисъл е налице противоречие между отбелязаното в листа за предварителен контрол и попълване на полето в Заявлението-декларация от служители на ДСП – Добрич, което само по себе си опорочава постановения отказ.

Цитираната от органа норма на чл. 5, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ППЗСПД предвижда при неотстраняване на недостатъците да се постанови отказ. Процесуалната пасивност на органа, който не е дал конкретни, изрични и относими към предмета на административното производство указания, е довела до това той да се произнесе при липса на данни от значение за административното производство – кой е бащата на детето, къде се намира, следва ли да се преценява какъв доход има и т.н. Като нейна последица е неспазване нормата на чл. 35 от АПК, която предвижда индивидуален административен акт да се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства – Регистрационна карта, Свидетелство за раждане и др. се установява твърдяната от жалбоподателката фактическа обстановка, която обаче не е била изяснена към момента на произнасяне на Директора на ДСП – Добрич. Неоснователно е възражението на ответника срещу приемането на тези доказателства, тъй като не били представени в административното производство, а едва в съдебното такова. Да, но в административното производство никой не е поискал представянето на тези доказателства, а съдът на основание чл. 171, ал. 5 от АПК е указал на жалбоподателката тяхната липса и тя е съобразила, че следва да ги представи.

Допуснатите от Директора на ДСП – Добрич нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като несъобразяването с императивните норми и правни принципи, е довело до необоснованост и неправилност на издадената от него Заповед поради това, че крайният извод за постановяване на отказа е направен, без да са събрани и обсъдени релевантните доказателства, съответно, без да са дадени валидни указания за онези факти и обстоятелства, които обуславят отпускане на месечна помощ. Органът следва да вземе предвид наличните по делото писмени документи, от които безспорно се установява кой е бащата на детето, а ако се съмнява в удостовереното, че същият не е в България, а в Украйна, то може служебно да събере доказателства за влизането му или не в страната, съответно, ако счете за необходимо, да извърши проверка получавала ли е майката доходи от чужбина за разписания от закона относим период.

За пълнота, съдът следва да отбележи, че лицата, на които е предоставена временна закрила, се ползват от системата на социалните помощи на държавата, в която пребивават, в частност от отпусканите по ЗСПД помощи. По отношение на чужденците разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД предвижда само, че семейни помощи се предоставят на постоянно пребиваващите и отглеждащи децата си в страната чужди граждани, ако е предвидено в друг закон или международен договор. ЗСПД не съдържа изрична уредба дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за пребиваващите в страната деца на чужди граждани, на които е предоставена временна закрила. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) чужденец е всяко лице, което не е български гражданин. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.

От данните по делото се констатира, че жалбоподателката като гражданин на Украйна, е чужденец с предоставена временна закрила, следователно има право на социално подпомагане с месечна помощ за отглежданото от нея дете в България. Както се посочи, разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД не съдържа нарочна уредба по отношение възможността за получаване на семейни помощи за деца от чужденци с предоставена временна закрила, но предвижда такава възможност за чужденци, ако това е уредно в международен договор или в друг закон. В случая е налице втората хипотеза, а именно друг закон - ЗУБ, въз основа на който - в чл. 39, ал. 1, т. 4, следва да се приеме, че чужденците с временна закрила имат право на семейни помощи за деца, съответно в случая в този смисъл правоимаща е и жалбоподателката като майка на детето Алиса.

С оглед изложеното, отказът за отпускане на помощта по чл. 7, ал. 1 ЗСПД се явява незаконосъобразен поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, довело до нарушение на материалния закон.

Оспорената заповед следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените по-горе указания по прилагане на закона, в определен срок, съгласно правилото на чл. 174 АПК.

При този изход на спора и своевременно стореното от процесуалния представител на жалбоподателката искане за разноски, на основание на чл. 143, ал. 1 от АПК в нейна полза следва да се присъдят разноски в размер на 10 лева внесена държавна такса. същевременно на основание чл. 143, ал. 1 АПК искането на адвокат М. В. за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно. Същото се претендира в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), при оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице. С. К. е представила декларация за материално положение и имотно състояние, от която е видно, че няма доходи и имущество. Предмет на делото е отказ за отпускане на месечна помощ за деца по чл. 7, ал. 1 ЗСПД за месец май 2025 г., размерът на която помощ, съгласно чл. 64, ал. 4, т. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. е 50.00 лв., като тази сума се явява и материалният интерес по делото. Ето защо и на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 ЗА, във връзка с чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.), в полза на адвокат В. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Водим от горното и на основание на чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 10, от 6 от ЗСПД, Административен съд – Добрич, III състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на С. В. К., [ЛНЧ], в качеството ѝ на майка и законен представител на А. А. К., [ЛНЧ], с адрес гр. Добрич, [улица], Заповед № ЗСПД/Д-ТХ/2386 от 09.06.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за детето А. К. на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за отглеждането на дете до завършването на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич за ново произнасяне по заявление с вх. № ЗСПД/ДТХ/2386/ 14.05.2025 г. от С. В. К., [ЛНЧ], при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, като ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за произнасяне.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич да заплати на С. В. К., [ЛНЧ], сумата от 10.00 лв. (десет лева), представляваща направените разноски за платена държавна такса.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ - Добрич да заплати на адвокат М. В. П., АК – Добрич, личен № **********, сумата от 400.00 лв. (четиристотин лева), представляващи определено от съда адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на С. В. К., [ЛНЧ].

Решението не подлежи на обжалване.