Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. СВИЛЕНГРАД,
19.04.2013 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Свиленградският районен съд, в
открито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и тринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Калоян П.
при секретаря А.Д., като
разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 1013/2012 г. по описа на
съда, за да се произнесе съобрази следното:
Ищецът К.П.К.
***, твърди, че по силата на Трудов договор № 1/16.05.2011 г. е работил по
трудово правоотношение при ответното дружество “П.п.– С.” ЕООД на длъжност „Механик
транспортни средства”. С Допълнително спаоразумение № 26/29.11.2011 г. бил
преназначен на длъжност „Механик гараж транспортни средства”, а с Допълнително
споразумение № 14/09.08.2012 г. бил преназначен на длъжност “Монтьор двигатели”. Със Заповед №
21/20.08.2012 г. на управителя на дружеството трудовото му правоотношение било
прекратено.
За
времето от 01.01.2012 г. до 20.08.2012 г. уговореното трудово възнаграждение не
било изплащано редовно на ищеца, а за някои от месеците въобще не било
изплатено. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не му
изплатил и обезщетение за неползван платен годишен отпуск – 10 дни за 2011 г. и
12 дни за 2012 г.
След
изменението размера на иска с молба представена в съдебно заседание на
21.01.2013 г., моли съда да да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да му заплати общо сумата 3097,75 лева, представляваща сбор от
неплатени трудови възнаграждения за времето от 01.01.2012 г. до 20.08.2012 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на
исковата молба в съда – 02.11.2012 г., до окончателното й изплащане, както и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск - 10 дни за 2011 г. и 12 дни за
2012 г. в общ размер на 643,54 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на постъпване на исковата молба в съда – 02.11.2012 г., до окончателното
й изплащане. Претендира разноски по делото
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, във вр. с чл. 242 КТ и чл.
224 КТ.
В
съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Т. ***, поддържа исковете.
Ответното
дружество “П.п.– С.” ЕООД с писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Гунчева
от АК – Хасково, оспорва иска по размер относно претенциите за неплатено
трудово възнаграждение за месеците май и юни 2012 г., като твърди, че дължимите
суми са по 285,25 лева.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че по силата на сключен
между страните Трудов договор № 1/16.05.2011 г., ищецът е работил по
трудово правоотношение при ответното дружество на длъжност „Механик транспортни
средства”, считано от 18.05.2011 г., с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 600 лева. С Допълнително спаоразумение № 26/29.11.2011 г., считано от
01.12.2011 г. ищецът бил преназначен на длъжност „Механик гараж транспортни
средства”, а с Допълнително споразумение № 14/09.08.2012 г., считано от
09.08.2012 г. - бил преназначен на длъжност
“Монтьор двигатели”, при същото основно месечно възнаграждение от 600
лева..
Със
Заповед № 21/20.08.2012 г. на управителя на дружеството, трудовото
правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 325, т. 3 от КТ
- поради изтичане на уговорения срок, считано от 20.08.2012 г., на която дата и
заповедта била връчена на ищеца.
Със
заповедта за уволнение било наредено на ищеца да се изплатят обезщетения по чл.
224 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 10 дни за 2011 г. и 12
дни за 2012 г..
Обстоятелствата
относно трудовото правоотношение между страните били отразени и в трудовата
книжка на ищеца.
От
приетото по делото заключение на вещото лице Б., се установява, че ответното
дружество не е изплатило на ищеца дължимото трудово възнаграждение в общ
размер на 3097,75 лева за периода месец януари – 2012 г. – месец август
2012 г. или по месеци както следва: месец януари 2012 г. – 435,25 лева; месец
февруари 2012 г. – 535,25 лева; месец март 2012 г. – 205,25 лева; месец април
2012 г. – 507,07 лева; месец май 2012 г. – 285,25 лева; месец юни 2012 г. –
285,25 лева; месец юли 2012 г. – 538,00; месец август 2012 г. – 306,43 лева.
Вещото
лице дава заключение и че размера на неизплатеното обезщетение за неползван
отпуск за 2011 г. и 2012 г. – 22 дни е общо 643,54 лева.
Съгласно чл. 242 от КТ,
положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, като съгласно чл. 128,
т. 2 от КТ работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа в установените с чл. 270, ал. 2 от КТ срокове,
а именно всеки месец, доколкото с договора не е уредено друго.
От установените
по делото факти, по които, с оглед и на отговора на исковата молба, не се и
спори, и въз основа на събраните доказателства се установи, че ответното
дружество – работодател не е изпълнило задължението си да заплати на ищеца
дължимото трудово възнаграждение изцяло или в пълен размер за
периода месец януари – 2012 г. – месец август 2012 г., като е останало
неиздължено със сумата в общ размер на 3097,75 лева или по месеци както следва:
месец януари 2012 г. – 435,25 лева; месец февруари 2012 г. – 535,25 лева; месец
март 2012 г. – 205,25 лева; месец април 2012 г. – 507,07 лева; месец май 2012
г. – 285,25 лева; месец юни 2012 г. – 285,25 лева; месец юли 2012 г. – 538,00;
месец август 2012 г. – 306,43 лева.
Съгласно чл.
224, ал. 1 и ал. 2 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът
или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск, което се изчислява по реда начл. 177 към деня на прекратяването на
трудовото правоотношение, а именно на основа на среднодневно брутно трудово възнаграждение
за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който
работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
От
установените по делото факти, по които, с оглед и на отговора на исковата
молба, не се и спори, и въз основа на събраните доказателства се установи, че
ответното дружество – работодател не е изпълнило задължението си да заплати на
ищеца дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск - 10 дни за 2011
г. и 12 дни за 2012 г. в общ размер на 643,54 лева.
Съгласно чл. 86 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
В конкретния случай се установи,
че към датата на прекратяване на трудовия договор – 20.08.2012 г. всички вземания на ищеца за трудово правоотношение и
за неползван платен годишен отпуск са били или са станали изизискуеми. Ето защо
доколкото законата лихва върху дължимите суми се претенидира от датата на
предявяване на исковата молба – 02.11.2012 г. и с оглед на установените вземания на ищеца от
ответника, искането за присъждане на законна лихва върху главниците се явява доказано
и основателно.
Поради
изложените съображения исковете по чл. 128, т. 2, във вр. с чл. 242 КТ и чл.
224 КТ, като доказани по основание и размер следва да се уважат, като се осъди
ответното дружество да заплати на ищеца общо сумата 3097,75 лева,
представляваща сбор от неплатени трудови възнаграждения за времето от
01.01.2012 г. до 20.08.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 02.11.2012 г., до
окончателното й изплащане, както и обезщетение за неползван платен годишен
отпуск - 10 дни за 2011 г. и 12 дни за 2012 г. в общ размер на 643,54 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на
исковата молба в съда – 02.11.2012 г., до окончателното й изплащане.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва
да се осъди да заплати на ищеца сторените по делото разноски за възнаграждение
за адвокат в размер на 350,00 лева.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва
да се осъди да заплати на Държавата по сметка на Районен съд – Свиленград,
държавна такса за образуване на делото в размер на 149,65 лева и сторените от
бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 100,00
лева.
Ето
защо, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
“П.п.– С.” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Свиленград,
бул. България № 193, ДА ЗАПЛАТИ на К.П.К. с ЕГН: ********** *** общо сумата
3097,75 /три хиляди деветдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/ лева,
представляваща сбор от неплатени трудови възнаграждения за времето от
01.01.2012 г. до 20.08.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 02.11.2012 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
“П.п.– С.” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Свиленград,
бул. България № 193, ДА ЗАПЛАТИ на К.П.К. с ЕГН: ********** *** общо сумата
643,54 /шестстотин четиридесет и три лева и петдесет и четири стотинки/ лева -
обезщетение за неползван платен годишен отпуск - 10 дни за 2011 г. и 12 дни за
2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 02.11.2012 г., до окончателното й
изплащане
ОСЪЖДА
“П.п.– С.” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Свиленград,
бул. България № 193, ДА ЗАПЛАТИ на К.П.К. с ЕГН: ********** ***, сторените по
делото разноски в размер на 350,00 /триста и петдесет/ лева за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
“П.п.– С.” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Свиленград,
бул. България № 193, ДА ЗАПЛАТИ на Държавата по сметка на Районен съд –
Свиленград, държавна такса в размер на 149,65 /сто четиридесет и девет лева и
шестдесет и пет стотинки/ лева и разноски за възнаграждение на вещо лице в
размер на 100,00 /сто/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ХОС в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: