№ 8723
гр. София, 26.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20231110124614 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Ищецът Г. А. Н. е подала искова молба срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“
ООД за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 9, ал. 2 в сключения
между страните Договор за потребителски кредит № *********/11.02.2022 г.,
предвиждаща заплащане на такса за „динамично плащане“ в размер на 499,95
лева поради противоречие със закона и заобикаляне на закона, накърняване на
добрите нрави и неравноправност на клаузата.
Ищецът твърди, че на 11.02.2022 г. сключил с ответното дружество - „БИ
ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, Договор за паричен заем № *********. Излагат се
твърдения, че в договора било посочено, че клиентът ще се възползва от
услугата „динамично плащане“, за която било уговорено възнаграждение в
размер на 499,95 лева или 50 % от главницата. Твърди, че заплащането на
допълнителната такса е включено към месечните погасителни вноски. Счита
се, че оспорваната клауза е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от
ЗЗП, както и че не е индивидуално уговорена. Излага се твърдения, че т. 7.4
от ОУ гласи следното „При ползването на тази възможност, кредиторът
осигурява свой представител, който ще посещава настоящия адрес на
кредитополучателя или друго предварително уговорено с него място при
условие, че то се намира в квартала по настоящия адрес на
кредитополучателя, в рамките на работното време на кредитора, за да
извърши кредитополучателят редовно плащане“. Ищецът излага, че тази
договорка е против икономическия му интерес, както и че не е бил посещаван
от служител на ответника, на когото да заплати дължимите вноски, а че е
извършвал плащания чрез „Изипей“ и на каса в офис на ответника. Твърди се,
че клаузата е нищожна, поради противоречия с добрите нрави, тъй като
уговорката водела до оскъпяване на кредита, а не се предоставяла услуга на
кредитополучателя, както и поради противоречие с разпоредби на ЗПК. Сочи
също, че е налице и заобикаляне на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, според която ГПР не
може да бъде в по-висок от 5 пъти размера на законната лихва. Посочва се, че
1
уговорката не кореспондирала и с изискванията на разпоредбата на чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК. Направено е искане за уважаване на исковата претенция и
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131. ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Оспорват се
изложените твърдения от страна на ищеца и се развиват подробно
съображения в насока, че клаузата е валидно уговорена при спазване на
законовите изисквания. Посочва се, че дейността на финансовите институции
се осъществява при регулаторен режим и контрол, гарантиращи пазарна
дисциплина и сигурност на клиентите, което не позволявало допускане на
пороците, визирани от ищеца. Възразява се срещу твърденията на ищеца, че
предлаганите от кредитора доброволни действия представлявали скрита
възнаградителна лихва, че ГПР не отговарял на истината и че не бил изчислен
съгласно методиката, посочена в закона. Посочва се, че допълнителните
действия не били калкулирани в ГПР. Подчертава се, че ищецът бил запознат
при сключване на договора с оспорваната клауза и сам е пожелал
извършването на допълнителните действия, което не била задължителна
предпоставка за отпускане на кредита. Направено е искане за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на разноски. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищеца.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът
намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от ЗЗД, вр. чл. 146 от ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и
чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за паричен заем от ********* от 11.02.2022 г., в чл. 9,
ал. 2 от който е уговорена клаузата, предвиждаща заплащане на такса за
„динамично плащане“ в твърдения размер, която договорна клауза накърнява
добрите нрави, сключена е при противоречие със ЗЗП и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
при заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В доказателствена тежест на ответника е да установи възраженията си,
както и че уговорена валидно посочената клауза.
Във връзка с изложеното и като съобрази направените от ищеца
доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
18.04.2024 г. от 9.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ
2
ДОКАЗВАНЕ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА , че между страните е сключен
договор за заем № ********* от 11.02.2022 г., част от съдържанието на който
е оспорваната клауза, а именно: клаузата, предвиждаща заплащане на такса за
„динамично плащане“ в размер на 499,95 лева, с посочената от ищеца в
исковата молба съдържание.
ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ответника в срок до първото
по делото открито съдебно заседание /включително/ да представи копие
договор за паричен заем от ********* от 11.02.2022 г. и погасителен план към
него. При неизпълнение в срок на указанията съдът ще приложи последиците,
предвидени в разпоредбата на чл. 161 от ГПК.
УКАЗВА на ищеца в срок до първото по делото открито съдебно
заседание /включително/ в писмена молба до съда С ПРЕПИС за ответника да
уточни искането си за съдебно удостоверение, като посочи кои спорни
обстоятелства, относими към предмета на делото, ще доказва с
доказателственото искане. При неизпълнение на указанията в цялост или в
срок съдът ще остави доказателственото искане без уважение като
неуточнено и неотносимо.
На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекто-доклада по
делото, като те могат да вземат становище по него най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по
делото съдебно заседание.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ , че за разрешаването на спора си
те могат да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на
спора. Така те ще спестят време, усилия и средства. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3