РЕШЕНИЕ № 123
гр. Самоков, 22.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в публичното заседание, проведено на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ КИРИЛ ПАВЛОВ
при участието на секретаря Параскева Георгиева, сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 228 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по предявена жалба от "Г” ЕООД, със седалище и адрес на управление Б., хотел „И.п.”, ЕИК 20......., представлявано от Г.Г.Г.ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 007.... от 31.03.2017 г.на Зам. Директор на ТД на НАП-Софиия, с което на основание чл. 185 ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност на посоченото търговско дружество жалбоподател е наложена имуществена санкция от 3000 лева за нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба Н-18 от 13. 12. 2006 година на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на НП и се иска отмяната му, включително и поради това, че случаят е маловажен и че в този смисъл, административно наказващия орган е следвало да обсъди и приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В жалбата се съдържа и оплакване, че незаконосъобразно имуществената санкция е наложена на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, тъй като в случая не се касае за нарушение, което води до неотразяване на приходи.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от процесуален представител адвокат Андрей Кюркчиев, който поддържа жалбата. Пледира да се отмени наказателното постановление на посочените в жалбата основания.
Възиваемата страна, редовно призована не се явява в съдебно заседание. Чрез пълномощника си юрисконсулт Ерска представя писмено становище в което иска потвърждаване на наказателното постановление и изразява доводи за неоснователност на жалбата.
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Дружеството-жалбоподател "Г” ЕООД, със седалище и адрес на управление Б., хотел „И.п.”, ЕИК 20....... стопанисва търговски обект по смисъла на §1т.41 от ДР на ЗДДС – ски гардероб, находящ се в курорта Б., хотел „И.п.”.
На 12. 02. 2017 год., в посочения търговски обект е извършена проверка от контролните органи на данъчна администрация, като, установената фактическа обстановка е описана в Протокол за извършена проверка№ 0212.../12.02.2017 год.
При проверката е установена следната фактическа обстановка:
В търговския обект е монтиран, въведен в експлоатация и работещ ЕКАФП.
При проверката е установено,че дневния оборот от монтирания в обекта ЕКАФП, съгласно изведения междинен отчет от фискалната памет е в размер на 20,01 лв., Няма суми служебно въведени във фискалното устройство ФУ, нито служебно изведени, като находящото се в обекта фискално устройство притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени”.
Фактическата наличност в обекта е в размер на 580 лева, видно от съставения опис на паричните средства, който опис е изготвен и подписан лично от Г.Г.Г.управител и законен представител на търговското дружество жалбоподател.Записаната в касовата книга като начално салдо сума е 0 лв. Установена е разлика в размер на 559, 99 лв.
С оглед на горе установените факти,проверяващите достигат до извода,че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си,извън случаите на продажба да отбелязва всяка промяна на касовата наличност(начална сума, въвеждане и изваждане на пари във и извън касата) на ФУ,чрез операциите"служебно въведени" и "служебно изведени" суми.
Налице е доказано нарушение на чл. 33, ал.1от Наредба№Н-18 от 13.12.2006 год.на МФ. Посочените фактически констатации се установяват както от Протокола за извършена проверка № 0212... от 12. 02. 2017 година, подписан и от Г.Г.Г.управител и законен представител на търговското дружество жалбоподател. Посочените фактически констатации се потвърждават и от показанията на свидетелите Д.Й. и Ц.Д. инспектори при наказващият орган, които съдът кредитира, като безпротиворечиви, достоверни и последователни и в тясно логическо и житейство единство с доказаните и безспорно установени факти. Така наличността от 580 лева е лично удостоверена от управителя и законен представител на жалбоподателя Г.Г.Г.и за съда това изявление е с характер на извънсъдебно признание, кореспондиращо на протокола за проверка и констатациите в него, също потвърдени от Г.Г.Г. Съдът не кредитира твърденията му в жалбата, че това са лични негови средства. Самият Г.Г.Г.е визирал сумата 580 лева като налични средства в обекта и е съставил опис на касова наличност. Съдът кредитира този опис банкнотите – 6 банкноти по 50 лева – 300 лева, 12 банкноти по 20 лева – 240 лева и 4 банкноти по 10 лева.
На 13. 02. 2017 г.свидателката Д.Д.Й. съставя акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството–жалбоподател, като преценява, че е налице административно нарушение на разпоредбите на чл. 33, ал.1 от Наредба№Н-18 от 13.12.2006 год.на МФ. При описание на нарушението в АУАН е визирано, че на 12. 02. 2017 година, при извършената проверка на търговския обект ски гардероб с работещ ЕКАФП, подробно описан в АУАН, изведения междинен отчет е 20, 01 лева, а е констатирана фактическа наличност 580 лева, като във ФУ няма служебно въведени суми. В АУАН е визирано при описание на нарушението, че е установена разлика в размер на 599, 99 лева между фактическата наличност в касата и тази разчетена от ФУ – фискалното устройство.
При връчването на АУАН,представляващият търговското дружество жалбоподател Г.Г.Г.не е вписал възражение срещу АУАН и не е представил такива възражения и в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН – в тридневен срок от подписване на АУАН.
Въз основа на образуваната административна преписка, административно-наказващия орган издава обжалваното наказателно постановление № 007.... от 31.03.2017 год. с което на търговското дружество жалбоподател за нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба Н-18 от 13. 12. 2006 година на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС. В обжалваното наказателно постановление описанието на нарушението за което е наложена посочената имуществена санкция е описано по начин идентичен на този в АУАН, цитиран по-горе.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, по отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е депозирана в срок и е процесуално допустима, подадена от легитимирано лице, законния представител и управител на търговското дружество жалбоподател.
По същество жалбата е неоснователна.
Относно компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Заместник Директор на ТД на НАП-София, упълномощен с това правомощие, съгласно заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. на Изпълнителния Директор на НАП, препис от която е приложен по делото.
Относно процесуалната и материално правна законосъобразност на обжалвания административен акт:
Съдът счита,че при съставянето на наказателното постановление, административно наказващия орган не е допуснал съществени процесуални нарушения,които да са довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Нарушението е описано коректно както в АУАН, така и в НП, като не са налице обстоятелства, по които жалбоподателят да не е могъл да се защити.
Също така при съставяне на наказателното постановление, АНО е обсъдил основанията на чл. 27 от ЗАНН относно мотивите за налагане на конкретния размер на имуществената санкция.
Съдът приема,че административно наказващия орган и проверяващите стриктно са спазвали правните норми на материалния закон и правилно са ги приложили. Пълно и точно е изяснена фактическата обстановка.Събрани са категорични и безспорни доказателства,установяващи вината на жалбоподателя и допуснатото административно нарушение.
В случая административното нарушение се състои в това,че жалбоподателят представляван от своя управител държи като наличност в търговския обект 580 лева, а съгласно междинния отчет на фискалното устройство дневният оборот е 20, 01 лева, във ФУ няма служебно въведени суми и се явява разлика от 559, 99 лева между фактическата наличност в търговския обект и тази разчетена във фискалното устройство, което е нарушение на чл. 33 ал. 1 от 33 ал. 1 от Наредба Н-18 от 13. 12. 2006 година на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на цитираната разпоредба извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Наличният в търговският обект ЕКАФП е притежавал посочените функции, но няма служебно въведени суми.
Не са основателни възраженията в жалбата, че че случая е маловажен и като такъв, административно наказващия орган е следвало да прецени и приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление,макар и лаконично, административно наказващия орган е приел,че не са налице условията на чл. 28 от ЗАНН.Това той е сторил преценявайки тежестта на допуснатото административно нарушение. Съдът също намира, че посочената сума в повече с 559, 99 лева наличност в обекта неразчетена от фискалното устройство не е маловажен случай нито с оглед съдържанието на нарушението, нито с оглед стойността му.
Касае се за голяма сума пари в повече от разчетената от фискалното устройство надхвърляща установената в страната месечна минимална работна заплата. Щом в търговския обект има 559 лева и 99 стотинки в повече от разчетените с фискалното устройство не може да се направи извод, че нарушението не води до неотразяване на приходи. Поради това законосъобразно наказващият орган е приел за приложима разпоредбата на чл. 185 ал. 2 от ЗДДС като е наложил имуществена санкция в размер на 3000 лева, което е минимума за такова нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба№Н-18 от 13. 12. 2006 год. на МФ. В тази насока доводите на жалбоподателя и процесуалния му преставител за неприложимост на санкциите по чл. 185 ал. 2 от ЗДДС са неоснователни. Именно затова са установени функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” в ЕКАФП. Щом констатираната разлика от 559, 99 лева в повече не е използвана функцията „служебно въведени” и тази разлика е била налична в обекта и във владение на управителя и законен представител на търговското дружество жалбоподател, нарушението е доказано, при положение, че лично от този управител е визирана в документ „опис на касова наличност” 580 лева като обща стойност на всички налични средства, като са посочени от него и банкнотите от които тази сума е формирана. Няма значение че сумата не е била в касата. Важното е че е била налична в търговския обект, потвърдено с извънсъдебно признание от управителя и законен представител на търговското дружество, материализирано както в съставения от него опис, така и в протокола за проверка.
Според съда с оглед събраните доказателства и техния анализ поотделно и в тяхната съвкупност се достига до категоричния и несъмнен извод, че търговското дружество - жалбоподател е допуснало, визираното в наказателното постановление административно нарушение, а именно нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба№Н-18/2006 на МФ, за което поради неговото съдържание не може да се направи извод, че не води до неотразяване на приходи.
Според съда с оглед факта,че имуществената санкция е определена в минимума,предвиден в законовия текст на чл. 185 ал. 2 от ЗДДС действително приложим в случая, АНО е съобразил в максимална степен всички възможни смекчаващи обстоятелства.
С оглед изложеното, съдът счита, че наказателното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва изцяло да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 007.... от 31.03.2017 г.на Зам. Директор на ТД на НАП-София, с което на "Г” ЕООД, ЕИК 20....... на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция от 3000 лева за нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба Н-18 от 13. 12. 2006 година на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно пред Административен съд София област в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: