РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Исперих, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20233310100378 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 321, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл.
49 ал. 4 и ал. 5 от СК.
Постъпила е искова молба вх.№ 1791/29.05.2023 г. от А. К. М. от с.К.,
против Е. Н. М. от с.К., като моли съда да постанови решение, с което да бъде
прекратен брака й с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен, без
произнасяне по въпроса за вината. Претендира за упражняването на
родителските права по отношение народеното от брака дете Н. Е. Н., като на
бащата бъде определен подходящ режим на лични отношения с детето и бъде
задължен да заплаща на същото ежемесечна издръжка в размер на 600.00 лв.
Ищцата заявява, че между нея и ответника е сключен брак на 06.04.2019
г., от който имат родено едно дете Н. Е. Н., родена на 09.06.2019 г. Твърди се,
че първоначално отношенията между съпрузите били нормални, но в
последствие се влошили, тъй като ответникът не се интересувал от
семейството си. Започнали да се карат за дребни неща. Съпругът постоянно
викал и се карал за нещо, включително и пред детето, като по този начин ги
стресирал. При употреба на алкохол ставал и агресивен. През 2020 г. заминал
да работи в чужбина, но когато се прибирал продължавал да се кара на
съпругата си за всевъзможни неща. От родителите му разбрала, че ответникът
имал психически проблеми и при завръщането си в България през месец
януари 2023 г. посетили психиатър, който предписал лечение. Въпреки това
той не пиел лекарствата си и продължил да се държи със съпругата си по
същия начин. От януари 2023 г., когато заминал за чужбина, съпрузите почти
не се чували и не се търсели. В резултат на това в брачните отношения на
страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, с което ищцата
обосновава исковите си претенции.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответника Е. М. не депозира писмен отговор,
не заявява становище по иска, не прави възражения, нито доказателствени
искания. След насрочване на делото в открито с.з. е постъпил писмен отговор
с вх.№ 3035/12.09.2023 г. от ответника, действащ чрез адв.Ф. И. от АК –
Силистра, като заявява, че депозира същия извън законовия срок тъй като е
бил в чужбина, прибрал се е в страната на 16.08.2023 г., за което представя
самолетен билет и от свои роднини е разбрал за воденото дело за развод.
Счита иска за допустим, но неоснователен. Според него в брачните
отношения не е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство и в тази
връзка не желае прекратяване на брака. Твърди, че изложените в исковата
молба обстоятелства относно фактическата раздяла между съпрузите,
неполагане на грижи от негова страна за семейството и злоупотребата му с
алкохол не отговарят на истината. Намира, че се нуждаят от време, за да
заздравят семейните отношения. Той самият напуснал работа в чужбина и се
завърнал в България, за да бъде със семейството си. Отрича твърденията в
исковата молба, че не си приемал редовно лекарствата.
В случай на уважаване на исковата молба заявява, че не възразява
родителските права по отношение на детето Н. да се предоставят на майката,
но твърди, че не е в състояние да заплаща претендираната издръжка в размер
на 600.00 лв., тъй като към настоящия момент вече бил безработен. Освен
това счита, че посочения в исковата молба режим на лични отношения с
детето е твърде ограничен, а той бил силно привързан към дъщеря си.
Във връзка с така предявените искове страните са постигнали писмено
споразумение за доброволно уреждане на спора помежду им, което депозират
в с.з. на 28.09.2023 г., като заявяват, че желаят да се премине към
производство за развод по взаимно съгласие по чл. 50 от СК.
Предвид изразеното от страните желание да се премине към
производство за развод по взаимно съгласие, съдът на основание чл. 321 ал. 5
от ГПК промени редът на съдебното производство от развод по общия ред в
производство по развод по взаимно съгласие. Съпрузите подписват
споразумение по чл. 49 ал. 4 СК в писмен вид, с което уреждат отношенията
помежду си, упражняването на родителските права, режима на лични
отношения и издръжката по отношение на роденото от брака дете Н. Е. Н.,
както и въпроса с фамилното име на ищцата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото
Удостоверение за сключен граждански брак, страните по делото са сключили
такъв с Акт № 42/06.04.2019 г. на Община Исперих (л. 6 от делото). Същото
удостоверява, че след сключването на брака съпругата е приела да носи
фамилното име М.. От общото си съжителство страните имат родено едно
дете – Н. Е. Н., родена на 09.06.2019 г., видно от представеното удостоверение
за раждане (л.7).
В съдебно заседание двамата съпрузи заявяват категоричното си
становище за прекратяване на брака и постигнатото в този смисъл сериозно и
непоколебимо взаимно тяхно съгласие.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Исковата молбата за развод следва да бъде уважена.
Налице са предвидените в закона предпоставки за прекратяване на
гражданския брак между страните при условията на чл. 49 ал. 5 от СК.
Съпрузите са изразили своето категорично желание за прекратяване на брака
им по този ред, с оглед на което съдът приема сериозно и непоколебимо
2
взаимно тяхно съгласие за това, по смисъла на цитираната законова
разпоредба, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.
Постигнатото между страните споразумение по чл. 49 ал. 4 от СК не
противоречи на закона и морала. С него са защитени правата и интересите и
на двамата съпрузи, както и тези на роденото от брака малолетно дете.
Следва да се постанови решение, с което сключеният между страните
граждански брак да бъде прекратен по взаимно съгласие и при условията на
постигнатото между тях споразумение, което да бъде утвърдено от съда.
В производството се дължат следните такси: 40.00 лв. окончателна
държавна такса и върху присъдения размер на издръжка се дължи държавна
такса в размер на 180.00 лв. Предвид изхода на делото и заявеното в
споразумението на страните, същите следва да бъдат осъдени да заплатят по
равно дължимата държавна такса или по 20.00 лв. за всеки един от тях, а
ответникът Е. М. следва да заплати и ДТ върху присъдената издръжка.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения с Акт № 42/06.04.2019 г. на Община Исперих,
ГРАЖДАНСКИ БРАК между А. К. М., ЕГН **********, от с.К., обл.Разград
и Е. Н. М., ЕГН ********** от с.К., обл.Разград по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
на съпрузите.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните СПОРАЗУМЕНИЕ по чл.
49 ал. 4 от СК, в следния смисъл:
1. След развода страните се съгласяват родителските права по отношение
роденото от брака дете Н. Е. Н. с ЕГН-**********, родена на 09.06.2019
г., да се упражняват от майката А. К. М. и то да живее при нея.
2. На бащата Е. Н. М. се определя режим на лични отношения с детето Н.
Е. Н. както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9
часа в събота до 18 часа в неделя и два пъти по десет дни през лятото,
които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и по
един ден за религиозните празници „Байрям“ и два дни от коледната
ваканция, с преспиване по настоящ адрес на бащата.
3. Бащата Е. Н. М. се задължава да заплаща на малолетното дете Н. Е. Н.,
чрез нейната майка и законен представител А. К. М., ежемесечна
издръжка в размер на 250.00 лева (двеста и петдесет лева), считано от
датата на завеждане на настоящото дело – 29.05.2023 г. до настъпване на
обстоятелства за изменение или прекратяването й, ведно с дължимата
лихва за всяка просрочена вноска.
4. Имуществените отношения между страните са уредени доброволно. Към
настоящия момент живеят в различни жилища и нямат спор за ползване
на семейно жилище.
5. Страните са трудоспособни и нямат претенции за издръжка един спрямо
друг.
6. Страните се споразумяват след прекратяване на брака съпругата А. К.
М. да носи предбрачното си фамилно име ХЪЛМИ.
ОСЪЖДА А. К. М., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Исперих
сумата от 20.00 (двадесет) лева окончателна ДТ, дължима по
производството.
ОСЪЖДА Е. Н. М., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Исперих
3
сумата от 20.00 (двадесет) лева, представляваща - окончателна ДТ, дължима
по производството и сумата от 180.00 (сто и осемдесет) лева – дължима ДТ
върху размера на присъдената издръжка.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
4