Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № ……………

гр.Русе, 21.05.2021 год.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският районен съд, СЕДМИ наказателен състав, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                   Председател: Мирослав Йорданов

 

при секретаря Наталия Тодорова,

като разгледа докладваното от съдията АНДело № 1420 / 2020 год. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на „ДМВ“ ЕООД против Наказателно постановление № 36 / 21.05.2019 год. на зам. директора на ТД в Агенция „Митници“, с което на дружеството на основание чл.126а, ал.1 от ЗАДС е наложена имуществена санкция в размер на 800 лв. С нея се излагат оплаквания за незаконосъобразност на наказателното постановление.

В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя изтъква подробни съображения в подкрепа на заявеното в жалбата. Претендира издаденото наказателно постановление да бъде отменено от съда.

          Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща процесуален представител, който я счита за неоснователна и иска от съда, да потвърди наказателното постановление като обосновано и законосъобразно издадено.

Русенската районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема отношение по случая.

          Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в законоустановения 7 - дневен срок. По същество е основателна.

Дружеството - жалбоподател управлявало данъчен склад с идентификационен номер BGNCA00338001, с адрес - гр. Мартен, обл. Русе, местност “До селото“, за който притежавало лиценз № 492 от 22.12.2011, издаден от Агенция „Митници“. Във връзка с това, дружеството можело да въвежда, извежда и складира светли горива – „Газьол маркиран“, „Газьол немаркиран, „Биодизел“, „Други масла съдържащи биодизел“ и „Минерален терпентин“, както и тежки горива – „Масла и други продукти, в които ароматните съставки преобладават“, „Други смазочни масла и други масла“ и „Отпадъчни масла“. За дейността на дружеството, в данъчният склад били одобрени точки за контрол (ТК), необходими за измерването на продуктите и контрола осъществяван от митническите органи. За въвеждането и извеждането на светлите горива били одобрени седем ТК - с номера 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 10, които били снабдени с гама обемни разходомери за течности, различни от вода, с показващо електронно устройство тип AMS 502, които предавали данни за резултатите от измерване към информационната система на Агенция „Митници“.

За въвеждане и извеждане на тежките горива била одобрена една контролна точка – ТК 9, която представлявала автовезна, която също предавала данни за резултатите от измерване към информационната система на Агенция „Митници“.

На 21.11.2018 г., екип от митнически служители, извършили проверка в данъчния склад управляван от „ДМВ“ ЕООД, при която констатирали тръбна връзка до резервоар R1-7, свързваща тръбопровод за светли горива с тръбопровод за тежки горива. Поради това извършили тест, целта на който била да се установи дали на практика от резервоар за светли горива може да бъде изведена такава акцизна стока до точката за извеждане на тежки горива - автовезната. Били отворени всички кранове от резервоар R1-9 по изходящия тръбопровод за светли горива до помпа № 3 намираща се в Помпеното помещение. Отворени били и всички кранове на помпата по входящия тръбопровод за светли горива, през установената тръбна връзка и през тръбопровода за тежки горива до мястото за разтоварване на тежки горива. Така се установило, че течността от резервоар R1-9 за светли горива протекла по изходния тръбопровод към помпата, преминала през нея и обратно по входящия тръбопровод за светли горива, през процесната тръбна връзка, след което преминала през тръбопровода за тежки горива и протекла от мястото за разтоварване на тежки горива, където били източени около 600 л. в предварително приготвен еднотонен и оразмерен ПВЦ съд. От течността в този съд, с Протокол за вземане на проба № 98 от 21.11.2018 г. била взета проба. Проба била взета и от течността, която останала в меката връзка след тръбопровода за разтоварване на тежки горива. Затова бил съставен Протокол за взема на проба № 99 от 21.11.2018 г. За извършените действия и направените констатации от митническите служители бил изготвен Протокол за извършена проверка № 18BG4000A042322/21.11.2018 г.

Визираните проби били предадени за анализ в Митническа лаборатория Русе. След изследването била изготвена Митническа лабораторна експертиза № 18_22.11.2018 от 03.12.2018 г., от която се установява, че пробата взета с протокол за вземане на проба № 98 представлява „тежко гориво“, „газьол“, съдържащ биодизел, с тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0,002%, но непревишаващо 0,1%. Това гориво било класирано с код 2710 20 17 на КН. Била изготвена и Митническа лабораторна експертиза № 19_22.11.2018 от 03.12.2018 г. съгласно заключението на която, пробата взета с протокол за вземане на проба № 99 представлява „тежко гориво“, „газьол“, съдържащ биодизел, непревишаващо 0,001%. Стоката била класирана в код 2710 20 11 на КН. Предвид резултатите митническите служители стигнали до извода, че течностите от двете проби попадат в групата на газьолите и съответно, представляват светли горива.

С оглед тези констатации и след като преценил, че през процесната тръбна връзка могат безпрепятствено да се извеждат енергийни продукти от резервоари за съхраняване на светли горива, до мястото за разтоварване на тежки горива, като се заобикалят одобрени от митническите органи точки за контрол за светли горива, срещу дружеството бил съставен АУАН, затова че е осъществило състава на нарушение по чл.126а, ал.1 от ЗАДС вр. чл.6, ал.1, т.16 от Наредба № H-1 от 22.01.2014 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване и контрол на акцизни стоки.

Въз основа на този акт, заместник-директора на Териториална дирекция Дунавска в Агенция „Митници“ издал обжалваното наказателно постановление, с което на осн. чл.126а, ал.1 от ЗАДС на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 800 лв.

Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

При така изложеното, се налагат следните правни изводи:

На първо място при издаването на наказателното постановление, както и при съставянето АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН, което да го опорочава до такава степен, че води отмяната му.

Както в АУАН, така и в НП са отразени само датата на извършената проверка, обстоятелствата при които е проведена и направените констатации. Дружеството-жалбоподател е санкционирано, затова че на 21.11.2018 г. при извършената проверка е констатирана неодобрена тръбна връзка, позволяваща преминаването на енергийни продукти от съдове за съхранение на светли горива и извеждането им от разтоварището за тежки горива, заобикалящи одобрените точки за контрол, с което са нарушени изискванията на чл.6, ал.1, т.16 от визираната Наредба. Това обаче е датата на извършената проверка, а не датата на извършване на твърдяното нарушение. Освен това липсва описание на показателите на заобиколените според наказващия орган точки за контрол преди и непосредствено след извършване на проверката, от която да е видно дали същите са отчели и не изведеното количество гориво. Не е описано и какво е било количеството гориво в резервоар R1-9 преди и след теста, нито вида му и кода по КН.

С оглед изложеното не е посочена датата на която нарушението е извършено и конкретните обстоятелствата, при които е допуснато, каквото е императивното изискване на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Чрез наказателното постановление наказващия орган развива в пълнота своята обвинителна теза и предназначението му е да формулира така административното обвинение, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното нарушение и участието на нарушителя в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. В него задължително трябва да са посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на нарушителя в осъществяването му и към тях се отнасят както датата на извършване на нарушението, така и на обстоятелствата, при които е осъществено. Липсата им съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице и не обезпечава преценката на съда по същество в рамките на осъществения контрол за законосъобразност. Следва да се отбележи, че точното и категорично посочване на тези реквизити са абсолютно необходими в съдържанието на АУАН, съответно на НП, тъй като чрез тях се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване. Те не могат да се предполагат и извеждат по тълкувателен път, а следва да бъдат точно посочени от наказващия орган, за да е ясна неговата воля.  Освен изложеното датата на извършване на нарушението е от съществено значение, с оглед преценката относно сроковете по чл.34 от ЗАНН за образуване и прекратяване на административнонаказателното производство. След изтичането им се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение и има за последица невъзможност да се реализира отговорността на нарушителя по образуваното административнонаказателно производство. Затова датата на извършване на нарушението, която наказващият орган е приел (която в случая е неясна), е от съществено значение в административнонаказателното производство. Допуснато е съществено процесуално нарушение, опорочаващо издаденото НП, което води до незаконосъобразност на същото, тъй като порокът не може да се преодолее по пътя на чл. 53, ал.2 от ЗАНН.

На следващо място наказателното постановление се явява необосновано.

При разглеждането и анализа на приобщените по делото доказателства не става категорично ясно дали установената връзка е била одобрена или не от Агенция Митници. Отговорът на този въпрос е от значение относно съставомерността на деянието, а по него е налице спор между двете страни. Дружеството – жалбоподател сочи, че през 2017 г. е предоставило технологична схема, в която е отразена констатираната тръбна връзка. В подкрепа на твърдението си представя и копие от схемата, за която твърди, че е представена пред митническите органи и тя е одобрена от тях. В тази връзка са и показанията на свидетелите С.Г. и И.С.Е., които сочат, че пред митническите власти е представена схема, на която е отразена установената тръбна връзка и тя е била разрешена.

От своя страна наказващият орган прилага схема, за която твърди, че е представена от дружеството и на нея процесната връзка не е отразена. В тази връзка са разпитаните в качеството на свидетели митнически служители извършили проверката досежно, която се твърди, че установената връзка е разрешена. Единият от тях сочи, няма спомен дали е имало така, а другият, че подобна връзка не е имало.

Доказателствата относно това, коя схема е била представена пред наказващия орган са противоречиви. И двете схеми са без никакви имена и подписи на лицето или лицата, от които са изготвени и представени. Свидетелските показания също не допринасят за установяване, коя от двете схеми е релевантна към делото.

При така изложеното не може по категоричен начин да се направи извод, че въпросната тръбна връзка не е била одобрена. Митническите органи е следвало да изискват при представяне на технологични схеми, същите да са подписани от изготвилите ги лица. Именно този пропуск води до неяснота на въпроса, било ли е искано разрешение за изграждането на подобна връзка и дадено ли е било то.

Митническите органи не са изследвали, съответно липсват доказателства, дали изведеното гориво е идентично с това, което се намира в резервоар R1-9. Не е установено и какво количество гориво и вид се съдържало в резервоара преди и след проведения тест. Освен това не са установени преди и след теста, и данните на показателите от контролните точки, за които се твърди, че са заобиколени. Административнонаказателното обвинение следва да бъде доказано по несъмнен начин, чрез обективни находки, каквито е можело да бъдат събрани, а не само въз основа на субективни констатации на митническите служители. Тези обстоятелства са от значение за да се приеме по категоричен начин, вмененото нарушение.

В тежест на наказващия орган е да докаже твърденията си, подкрепени с доказателства, по такъв начин, че да изключва всякакво съмнение относно наличието на съществените елементи от обективната страна на състава на нарушението. Недопустимо е административнонаказателната отговорност да се ангажира въз основа на предположения, поради което наказателното постановление подлежи на отмяна.

В допълнение на мотивите, следва да се отбележи, че процесната връзка обслужва част от технологичния процес на дружеството, като най-икономичен за него вариант и няма никакви представени доказателства, че дружеството е допускало извеждане на светло гориво през разтоварището за тежки горива, заобикаляйки контролните точки, нито подобно твърдение от страна на митническите органи. С други думи не са налице данни за причинени вреди на фиска на държавата.

 

          Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, съдът

                                             

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36 / 21.05.2019 год. на зам. директора на ТД в Агенция „Митници“.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                             

Районен съдия: