Р
Е Ш Е Н И Е №124
гр.Силистра, 30.11.2018 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Стефка
Димитрова и с участието на прокурор…….….., като разгледа докладваното от съдия М.Славова
адм. дело № 172 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Т.Х.Т. от гр. Силистра против Ревизионен
акт №Р-03001917006790-091-001/07.06.2018 г., поправен с РА
№П-03001918117515-003-001/25.06.2018г., потвърден изцяло с Решение № 200/ 03.09.2018г.,
издадено по реда на чл.155 ал.2 ДОПК от органа по чл.152 ал.2 ДОПК. Оспорващият
твърди, че релевираният РА бил немотивиран и необоснован, като доминират
съображенията, че неправилно бил приложен редът по чл.122 ДОПК, довел до
неадекватно определяне изобщо на основа за облагане с данъци, в ракурса на
чл.122 ал.2 и чл.124 ДОПК. По аргумент от чл.124а ДОПК, същите правила били
недопустимо приложени и относно установените задължителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗЗО. Жалбоподателят поддържа, че нито едно от посочените от органите по приходите обстоятелства
от чл.122 ал. ДОПК не било доказано, поради което и по аргумент за противното
от чл.124 ал.2 ДОПК, настоява,че същите подлежат на пряко и пълно доказване в
процеса от данъчните органи, каквото не било проведено. Ето защо счита, че единственото
законосъобразно разрешение на спора, е отмяна на оспорения РА, щом не са били
налице основания за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122-чл.124 ДОПК.
Твърди още, че за него не било възниквало задължение да води
счетоводна отчетност, тъй като не бил извършвал независима икономическа дейност
съгласно дефиницията от чл.3 ал.2 ЗДДС, а всички
получени суми по наложените платежи бил предавал на управителя на „М***е***г***
“ ЕООД, ведно с печата на дружеството при всяко отчитане, с което оспорва
главния решаващ извод за „водена търговска дейност по занятие “ по разума на
чл.1 т.1 ТЗ. Настоява, че е извършвал фактически действия по получаване на
парични суми от името и за сметка на дружеството, каквито между-впрочем били
извършвани и от други лица, но данъци били установени само за него. Освен това
поддържа, че пратките, свързани с продажба на аксесоари за мобилни телефони, били
изпращани от офис на дружеството и от неговия управител, поради което и всички
отчетни документи на куриерската фирма „Спиди“ АД, съгласно представения
договор между двете търговски дружества, били издавани на „М***е***г***“ ЕООД гр.Варна;
с ЕИК:***, представлявано от И***С***К***. В обобщение на тези твърдения счита,
че процесните суми никога не са имали характер на негови собствени доходи, поради
което и всякакви изводи за осъществявана търговска дейност на негов риск, били
без доказателствена основа, а и неверни. Възразява относно позоваването на
ответния орган на събрани материали по водено наказателно дело, както и относно
крайно опосредения, според него и следователно, неверен извод, че заплатените
суми на google и facebook са били свързани с реклама на осъществявана от него дейност,
представляваща продажби на аксесоари за мобилни телефони. В резултат на горните
възражения настоява, че не е реализирал доходи през ревизирания период; още
по-малко бил надхвърлил оборота за задължителна регистрация по ЗДДС към м.декември.2015
г., както и че не са били налице предпоставките от чл.4 ал.3 КСО за
задължителното му осигуряване, като самоосигуряващо се лице с качество на търговец,
за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2016 г. Или, с жалбата са релевирани отменителните
основания от чл.160 ал.2 ДОПК, във връзка с чл.146 т.2-т.5 АПК, като не се
оспорва компетентността на приходните органи.
Ответникът - Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна
при Централно управление на Националната агенция за приходите чрез представител
по пълномощие гл.юрисконсулт В***И***, оспорва изцяло жалбата. Излага аргументи
в подкрепа на главните решаващи изводи на приходните органи, като счита, че не
са налице съмнения относно приложимостта на особения ред по чл.122 ДОПК за
провеждане на процесната ревизия, както и че оспорващият е извършвал през
продължителен период от време /01.01.15 г. - 30.04.17 г./ независима
икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея /чл.3 ал.1 ЗДДС/,
тъй като многократно, редовно и по
занятие е продавал аксесоари за мобилни телефони, доставяни на клиентите чрез
куриерска фирма, получавайки приходи от наложен платеж. Настоятелно възразява
срещу главното му твърдение, че е извършвал фактически действия по получаване
на процесните суми от наложените платежи, но от името и за сметка на
дружеството и никога, в своя полза. Позовава се на установено обстоятелство в
досъдебно производство № ***17 г. по описа на ТС БОП-Варна /пр.пр.№ ***17г. на
СП София/, че управителят и едноличен собственик на капитала на „М***е***г***“ ЕООД
– И***С***К*** /бездомник/ нито е познавал жалбоподателя, нито е създавал
каквито и да е отношения с него, както и, че самият той е нямал представа с
каква дейност „се занимава“ дружеството. С оглед на всичко това, настоява
жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени в полза на ответната администрация
съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 3209
лева, съгласно правилото от чл.161 ал.1 ДОПК, във вр.с чл.8 ал.1 т.4 от Тарифа
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Производството
е по реда на чл.156-чл.161 ДОПК, във връзка с §2 ДР ДОПК и чл.145 и следващите
от АПК.
Съдът, като обсъди изложените в жалбата
доводи и становището на ответния решаващ орган и след преценка на доказателствата
по делото, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице -
адресат на оспорения РА; при спазване на срока по чл.156 ал.1 ДОПК, след изчерпване
на процедурата по Глава осемнадесета, във връзка с чл.156 ал.2 ДОПК и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебния контрол за
законосъобразност е Ревизионен акт №Р-0300 **********-091-001/07.06.2018 г., поправен
с РА №П-03001918117515-003-001/25.06.2018 г., потвърден изцяло с Решение
№200/03.09.18 г.,издадено по реда на чл.155 ал.2 ДОПК от директора на Дирекция
„ОДОП“ гр.Варна при ЦУ на НАП, с който
са установени в тежест на Т.Х.Т. задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски, както следва: 1.Данък
върху доходите на ЕТ по чл.48 ал.2 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица /ЗДДФЛ/ за 2015 г. в размер на 2 156 лв. и лихва на основание
чл.175 ДОПК във връзка със Закона за лихвите върху данъци, такси и други
подобни държавни вземания /ЗЛДТДПДВ/ от 458.22 лв., както и данък за 2016 г. в
размер на 18 176 лв. и лихва от 2 021.76 лв.; 2.Данък върху добавената стойност по ЗДДС по данъчни периоди от
м.01.2016 г. до м.04.2017 г. включително, общо в размер на 44 122.03 лева
и лихва от 7 189.42 лева; 3.Задължителни
осигурителни вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице по КСО в размер на
2 479.98 лева за 2015 г. и лихва от 563.55 лева, както и за 2016 г.- 3 993.60
лв. и лихва от 480.93 лв.; 4.Задължителни
здравноосигурителни вноски за самоосигуряващи се лица по ЗЗО в размер на 1 549.99
лв. за 2015 г., ведно с лихва от 352.22 лв. и за 2016 г.- 2 496 лв. и лихва от
300.60 лв.; 5.Задължителни вноски за ДЗПО-УПФ:
за 2015 г. от 968.74 лева и лихва 220.12
лв., както и за 2016 г.- 1 560.00 лв., ведно с лихва от 187.87 лева.
Ревизионното производство е образувано
съгласно чл.112 ал.1 ДОПК със Заповед за възлагане на ревизия №Р-03001916006790-020-001/10.10.17г.
/л.703/, изменена с последващи заповеди ЗИЗВР №Р-03001917006790-020-002/05.12.2017г.
/л.700/; №Р-03001917006790-020-003/19.01.18г. /л.697/ и №Р-03001917006790-020-004/19.02.18г.
/л.694/- всички надлежно връчени по електронен път на ревизираното лице. Обхватът
на възложената ревизия е определен до установяване на задължения за годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г.; данък върху
добавената стойност- първоначално за данъчни периоди, включени в горния времеви
отрязък /за финансовите години 2015 и 2016/, но с последната ЗИЗВР този период
е изменен - до 30.04.2017г.; задължителни осигурителни вноски за фондовете на
ДОО, за ДЗПО-УПФ и ЗЗОВ за самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2015г.
до 31.12. 2016г., като е определен краен срок за завършване на ревизията -23.03.2018г.
Всички заповеди са издадени от С***А***П***, изпълняваща длъжността „Началник
на сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД НАП Варна, изрично определена за
лице, което да възлага ревизии, съгласно чл.112 ал.2 т.1 ДОПК и Заповед № Д-1249/30.06.17
г. /л.706/. Разпоредено е ревизията да бъде извършена от Я***П***П*** - старши
инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и от Ж***Й***Г*** - инспектор
по приходите, което е в съответствие с нормативната регулация от чл.113 ал.6 ДОПК, във връзка с чл.7 ал.1 т.4 ЗНАП и Заповед №Д-1/03.01. 2017 г. /л.728/.
В срока от чл.117 ал.1 ДОПК е издаден Ревизионен
доклад №-03001917006790-092-001/04.04.2018 г. /л.89-л.114/, връчен по
електронен път на ДЗЛ на 18.04.2018 г. /л. 115-гръб/ По реда на чл.117 ал.5 ДОПК жалбоподателят е подал
молба за удължаване на срока за писмено възражение срещу РД, която е била
уважена, но въпреки това възражение не е било депозирано. На основание чл.119
ал.2 ДОПК е издаден оспореният Ревизионен акт, поправен с РА за поправка
/арг.чл.133 ал.3 ДОПК/, тъй като е била установена допусната фактическа грешка
в колона 2, ред 2 от таблица 3 /стр.14 от РА; л.78-гръб от делото/, където е било отразено задължение за ДДС,
вместо задължение за фонд ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лице.
В хода на ревизията е било установено, че
жалбоподателят е местно физическо лице по смисъла на чл.4 ал.1 т.1 ЗДДФЛ, с
постоянен адрес в гр. Силистра. С Искане за предоставяне на документи и писмени
обяснения от задълженото лице /ИПДПОЗЛ/ от 23.10.17 г. /123-л.127/, такива са
били представени /л.129-л.138/, вкл. писмени обяснения, в които по т.II.1. жалбоподателят е заявил, че не е изпращал пратки
чрез куриери и не е получавал суми по наложен платеж за ревизирания период като
физическо лице; както и по т.VI.7; 9 и 10 - че
е приемал суми по наложен платеж от името и за сметка на „М***е***г***“ ЕООД,
които е предавал на управителя И***С***К***, за което не разполага с документи,
но с отчитането на всяка сума предавал и печата на дружеството на управителя му.
Тази позиция се поддържа и към настоящия момент.
От представените по същия ред извлечения от
разплащателна сметка на оспорващия в „Първа инвестиционна банка“ АД за периода:
01.01.2015 г.-31.12.2016 г. е установено, че същият е внесъл в брой сумата от
90 750 лева и е наредил преводи в полза на Google и на Facebook в общ
размер на 90 552.98лв., както следва: през 2015г.-42 813.49 лева и през
2016г.- 47 739.49 лева. В хода на ревизията са приобщени и събраните
доказателства при извършена проверка на „М***е***г***“ ЕООД, ЕИК:***, приключила с Протокол № П-03000317022014-073-001/05.09.17г.
/л.313-л.316/, от които е видно, че ТД е регистрирано по ДОПК на 11.03.2013 г.;
не е регистрирано по ЗДДС; предметът му на дейност е „електронна търговия с
аксесоари за мобилни телефони“ чрез интернет сайт за онлайн пазаруване www.***.bg, както и чрез страница във Facebook - ***.bg. С друг
протокол са приобщени допълнително събрани доказателства при извършена проверка
на „М***е***г***“ ЕООД, приключила с Протокол №П-03000317210945-073-001/07.02.2018г.
/л.188-л.190/, видно от които е, че дружеството няма регистрирани фискални
устройства; не е подавало ГДД по чл.92 ЗКПО, както и ГФО по чл.40 ЗСч за целия ревизиран
период; няма офис нито друг материален и човешки ресурс за извършване на
търговска дейност. Сключило е Договор № 83216/26.11.14г. /л.195-л.206/ с
куриерска фирма „Спиди“АД за извършване на куриерски и транспортни услуги на
територията на страната, от врата до врата. Последната е представила справки, както
следва: - всички изпратени пратки по партидата на „М***е***г***“Е ООД; - всички
получени куриерски пратки по партидата на дружеството;- както и получените и
изпратени пратки, в които вместо име на изпращач, респ. на получател, са
посочени едни и същи, повтарящи се телефонни номера и в двете позиции, за
периода:01.01.14г- 31.12. 2016г. Първите две справки са издадени до 31.12.2017г.
Приобщени са били и съответните доказателства за всички изплатени суми по
наложен платеж на „М***е***г***“ ЕООД, както и за издадените фактури от „Спиди“АД
и банковото движение, свързано с разплащането по тези фактури, вкл. и чрез
вноски в брой на каса в банка; платежни документи /РКО/ за изплатените суми на
клиент „М***е***г***“ ЕООД за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г.
След анализ на горните документи, се
установява, че макар в същите като клиент да е посочено „М***е***г***“ ЕООД, сумите
са били изплащани на конкретни физически лица, като настоящият жалбоподател за
периода от 01.01.2015г. до 30.04. 2017г., е получил суми от наложен платеж в
общ размер на 344 756.84 лева. След про верка на всички платежни документи -
РКО се установява, че през цялата 2016 година /л.359-л.568/ сумите от всички
наложени платежи са получавани единствено и само от жалбоподателя Т.Х.Т.. От
същите първични документи за 2015г. /л.569-л.597/ е видно, че са извършени
чувствително по-малко на брой доставки чрез куриер, като на 09.03.15г. и на
30.03.15г., сумите са получени от К***И***К***, който не е поставил печат на „М***е***г***“
ЕООД, а на 06.04.; 27. 04.; 11.05. и 25.05.2015г. същото лице е получило суми
от наложен платеж, но с поставен вече печат на дружеството. Общата получена от
него сума възлиза на 2 528.20 лева, която е с много нисък относителен дял
в изплатените за ревизирания период наложени платежи общо от 374 004.96
лева, от които стойността на върнатите пратки от клиенти по куриер възлиза на 2
070.08 лв., или получените реално суми са 371 934.88 лева. Освен това на
11.06., 17.06. и 29.06.15г. изплатените суми от наложен платеж от „Спиди“АД са
получени от друго лице – А***Г***А*** /л.587-л.594/ и възлизат на 3745.15 лева.
Същият обаче, е получил изплатените суми от наложен платеж и на датите 26.10.15г.
/л.263-гръб-л.265/; 10.08.15г./л.277-гръб-л.278/; 03.07.15г. /л.278-гръб-л.279/; 24.08.15г. /л.281/; 10.07.15г. /283/ и на
29.07. 2015г. /л.287-л. 288/, в размер общо на 13 852.10 лева, като по делото
са налице безспорни данни, че срещу това лице се води ревизионно производство
по ДОПК. През 2017г. /в релевирания по делото период от 01.януари до 30.април/
сумите от наложен платеж са получавани от Т.Т., с изключение на датите
31.01.17г. и 03.02.17г. /л.235-л.238/, когато са изплатени 5 656.19 лева
на О*** М***.
Същественото
в случая е, че всички останали суми, общо в размер на 344 756.84 лева са
получени от оспорващия, след надлежно приспадане на стойността на върнатите
от клиенти стоки /по куриер/, както и получените суми от други лица /подробно
посочени по-горе/. Последните представляват изолирани случаи в процеса на системно
и трайно получаване през ревизирания период на наложени платежи от настоящия
жалбоподател. Оплакването му, че суми от същата делова дейност, са получавани и
от други лица, не само от Т., но само на него били установени данъци, следва да
бъде ирелевирано изцяло, за целите на настоящото произнасяне.
С ИПДСПО № Р-03001917006790-041-030/11.01.18
г. от „Регистър.бг“ ООД Варна е изискана информация за сключените с Т.Х.Т.
договори за предоставяни услуги на последния, както и заверени копия на
издаваните фактури, вкл. разплащателни документи по тях, каквито са постъпили
по ревизионната преписка /л. 303-л.308/. От тях се установява, че на 30.04.2014
г. жалбоподателят е подал заявка за регистрация на домейн ***.bg, в която като регистрант е посочен именно той, а не търговското
дружество. Същият е вписан и като лице за административни, финансови и
технически контакти, във връзка с която регистрация са издадени общо 5 фактури
за регистрация и поддържане на домейн, всяка на стойност от по 70.40 лева.
С Приемо-предавателен протокол от
28.08.2018 г., по преписката са постъпили подробно описани в него документи, създадени
и приложени в досъдебно наказателно производство № ***/2017г. по описа на ТС
БОП гр.Варна /л.39-л.60/, от които се установява, че управителят на „М***е*** г***“
ЕООД Варна – И***С***К*** /л.45/ е бил бездомник и не е знаел, че е собственик
и управител на 6 еднолични ограничено отговорни търговски дружества, а още
по-малко какъв е техния предмет на дейност. Познавал е само лицето С***Д***С***,
който го е развеждал по различни институции и му е давал да подписва множество
документи. Лице с имена А***Г***А*** изобщо не познава, а още по-малко
останалите получатели на наложени платежи, вкл. жалбоподателя Т.Х.Т.. Ето защо
защитната теза на последния - че е извършвал фактически действия по получаване
на процесните суми, които е отчитал на управителя на ЕООД, връщайки му всеки
път печата /и неясно по какъв начин се е оказвал у него при всяко следващо
плащане/, не издържа критиката на установените факти по делото. Освен това, видно
от документа, намиращ се на л.57 от делото е, че на 09.05.2018г. И****С***К***
е починал, което осуетява каквото и да е друго доказване с негово участие. Неоснователно
е възражението за недопустимо обсъждане на доказателства, събрани в наказателно
производство, което несъмнено е с различна правна природа от ревизионното по
ДОПК. Това е така, защото от една страна, в действащото право не се намира
подобна забрана, а от друга, въпреки многократно даваната възможност на ревизираното
лице да ангажира доказателства за времето и начина на отчитане на сумите от
наложените платежи на управителя на „М***е***г***“ ЕООД, такива в хода на ревизията
не са били представени. Препятствана е и възможността съдът служебно да издири
и събере такива, което неизбежно налага да бъдат съобразени доказателствата, създадени
от починалия вече управител на ЕООД и събрани с личното му участие, по реда на
НПК, във воденото от Специализираната прокуратура наказателно производство.
/Вж.Решение №4367/03. 04.2018г., по адм.д.№11653/2017г. на ВАС, IО/.
Обобщавайки горните факти и
обстоятелства, обосновано приходните органи са приели, че жалбоподателят е
реализирал доходи от търговска дейност по занятие - продажби на аксесоари за
мобилни телефони, доставяни на клиентите чрез куриерска фирма. Дейността е
осъществявана чрез интернет сайт за пазаруване с домейн http:// ***.bg и група за търговия в социалната мрежа Facebook -
https://www.facebook. сom/pg/***.bg, като поръчките са изпълнявани чрез пратки по куриер,
а заплащането е извършвано посредством услугата „наложен платеж“. Безспорно е
също така, че Т.Т. е регистрирал и поддържал домейн, превеждал е редовно суми
за реклама в Google и Facebook, поради което приходните органи са отклонили като несъстоятелно
твърдението му, че горната дейност е извършвал от името и за сметка на „М***е***г***“
ЕООД и следователно, не е получавал приходи от нея. Напротив, образувал е
предприятие, което по своя предмет и обем е изисквало делата му да се водят по
търговски начин, съгласно чл.1 ал.3 ТЗ, като очевидно не са налице изключенията
от чл.1 ал.2 ТЗ. Следователно, както правилно е приел и ответният орган, Т***Т***,
през ревизирания период, е имал търговско качество. Най-много продажби на
аксесоари за мобилни телефони са извършени през 2016 г., когато единствено и
само той е получил всички суми от наложените платежи и липсват каквито и да е
доказателства - да ги е предавал някому, респ. да ги е внасял по чужди банкови
сметки или каквото и да е друго, годно да разколебае извода, че ги е получавал
за себе си.
Поради горното, правилно ревизиращите
са приели, че са налице обстоятелства по чл.122 ал.1 ДОПК, визирайки: т.2 -
налице са данни за укрити приходи или доходи; т.4- липсва или не е представена
счетоводна отчетност съгласно ЗСч; т.5- документите, необходими за установяване
на основата за облагане с данъци липсват или са повредени до степен на
негодност за ползване; като с Уведомлението по чл.124 ал.1 ДОПК /л.180-л. 181/ е
релевирана и т.1-за ревизирания период не са подавани ГДД по чл.50 ЗДДФЛ. Последното
е връчено на жалбоподателя по електронен път на 10.04.2018 г. /л.182/ и в дадения
му 14-дневен срок за становище и представяне на доказателства, същият не е
реагирал. Това не е направил и по-късно, вкл. и в съдебния процес В този ракурс
преценено оплакването му за разместена доказателствена тежест е неоснователно, защото
чл.124 ал.2 ДОПК категорично разпорежда, че констатациите на РА по реда на
чл.12 ДОПК се считат за верни до доказване на противното, поради което
задължение именно на жалбоподателя е да ги опровергае с всички допустими доказателствени
средства по ДОПК, което не е сторил. В този контекст, законосъобразно ревизията
е била извършена по особения ред при наличие на обстоятелствата от чл. 122 ал.1
т.1, т.2, т.4 и т.5 ДОПК.
Извън процедурните възражения и несъгласия на
жалбоподателя, обсъдени по-горе, спорът по същество е съсредоточен върху довод
за неправилност на извода на приходните органи, че е извършвал независима
икономическа дейност на свой риск и генерирайки приходи за себе си, който
именно е легнал в основата на оспорения Ревизионен акт №Р-03001917006790-091-001/07.06.2018г.,
поправен с РА №П-03001918 117515-003-001/25.06.2018г., потвърден изцяло с
Решение №200/03.09.2018 г. на ответния решаващ орган. Съгласно чл.9 §1 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11. 2006 година относно общата система на
данъка върху добавената стойност - „Всяка
дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, вкл. в
областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии, се
счита за „икономическа дейност“. Експлоатацията на материална и нематериална
вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално
за икономическа дейност“Директивата е транспонирана в националното ни право
почти буквално, видно от дефиницията на чл.3 ал.2 ЗДДС, чието изречение второ
допълва определението по следния начин: “Независима икономическа дейност е и
всяка дейност, осъществявана редовно и по занятие срещу възнаграждение,
включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел
получаване на редовен доход от него.“ При тази легална формулировка на
понятието „независима икономическа дейност“, правилно приходните органи са
приели, че дейността на жалбоподателя през ревизирания период, попълва съдържанието
на законовата дефиниция. Това е така, защото ревизираното лице е реализирало
доходи от търговска дейност по занятие - търговия със стоки, доставяни чрез
куриер и заплащани с „наложен платеж“. Извършвало е многократно продажби на
аксесоари за мобилни телефони, използвайки куриерските услуги на „Спиди“АД, без
да документира доставките, нарушавайки счетоводното и данъчно законодателство, като
не е подавало и годишни данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ. Видът на
реализирания доход правилно е определен като доход от търговска дейност по
занятие по смисъла на чл.1 т.1 ТЗ. В този контекст преценен, същият е такъв с
източник по чл.26 ал.7 ЗДДФЛ, т.е. доход от стопанска дейност на физическо
лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като ЕТ. /Вж.Решение
№4955/26.04.16г. по адм.д.№1674/15г. на ВАС, VIII О/
Преценявайки доказателствата относно
реализираните нетни приходи /без дължимия ДДС/ и извършените разходи - за
заплащане на куриерските услуги; за поддръжка на домейн и за реклама, на основание
чл.122 ал.2 ДОПК, приходният орган е определил правилно облагаемата основа по
чл.48 ал.2 ЗДДФЛ за 2015 и 2016 години /пряк данък, дължим на годишна основа/.
По този начин е спазен принципът за съпоставимост между приходи и разходи. След
приспадане на задължителните осигурителни вноски е определена годишната данъчна
основа за доходите от стопанска дейност на лицето за двете години - 2015 и 2016,
а дължимият данък по чл.48 ал.2 ЗДДФЛ е изчислен с данъчна ставка от 15% върху
вярно определените облагаеми основи.
Извършвайки независима икономическа дейност, от
която е получил доходи за себе си /липсват каквито и да е доказателства за
обратното/, жалбоподателят през м. декември.2015 г е достигнал облагаем оборот
за регистрация по ЗДДС, но до 14.01.16 г. не е подал заявление за това, в
противоречие с изискването от чл.96 ал.1 ЗДДС, в приложимата му редакция към
ДВ,бр.63/06г. Правилно са приети за дати на всяко отделно данъчно събитие,
датите, на които „Спиди“ АД е изплащало сумите от наложените платежи на
жалбоподателя. Определената по реда на чл.122 ДОПК данъчна основа, подлежаща на
облагане с ДДС, както и размерът на самия ДДС, са определени съответно на
закона, по данъчни периоди, съгласно чл.86 ал.1 и ал.2,вр. с чл.67 ал.2 и чл.12 ЗДДС. Спазено е и изискването преди формиране на конкретното задължение за ДДС за
всеки данъчен период /месец/, да е установен достигнат оборот от 50 000
лева, което е видно от таблицата на л.106 от делото /стр.34-стр.36 от РД/.
Предвид изведените по-горе изводи за осъществявана от
жалбоподателя независима икономическа дейност през ревизирания период и
получени доходи от нея, същият е подлежал на задължително обществено
осигуряване по аргумент от чл.4 ал.3 КСО за периода:01.01.15г.-31.12.16г. На
основание чл.122 ал.2, във вр.с чл.124а ДОПК правилно органът по приходите е
определил осигурителните вноски за съответните фондове на база минимален
месечен осигурителен доход за самоосигуряващо се лице в размер на 420 лева и в
годишен размер за всяка отчетна година - от 5040 лева. Вярно установеният
облагаемият доход от извършваната дейност /продажби на стоки с наложен платеж/
за 2015г. - 19374.83 лева и за 2016г. - 129 224.78 лева, законосъобразно е
намален с 5040 лв., формирайки окончателния осигурителен доход за двете отчетни
години, нормативно ограничен до максимален такъв. Осигурителният доход, умножен
по 12.8% дава резултат, представляващ задължения за ДОО, вярно изчислени в
размер на 2 479.98 лева за 2015 г. и на 3 993.60 лева за 2016 г., със
съответните лихви за забава. Съгласно разпоредбата на чл.127 ал.1 КСО
жалбоподателят подлежи на задължително осигуряване за допълнителна пенсия в
универсален пенсионен фонд, чиито размери, при нормативно определените 5 %
/чл.157 ал.1 т.1 б.“в“ КСО/, са вярно изчислени за двете финансови години,
както следва:за 2015 г.-968.74 лева и за 2016 г.-1560.00 лв., ведно със
съответните лихви. Горните констатации са относими и за установените задължения
на жалбоподателя за задължително здравно осигуряване, нормативно определено в
размер на 8% върху окончателния осигурителен доход,или за 2015 г. -1549.99 лева
и за 2016 г.-2496.00 лева, ведно с лихви за забава.
Съдът е сезиран не толкова със спор за
размера на установените публични задължения на жалбоподателя, а по-скоро със
спор за тяхната дължимост изобщо, защото централният спорен /конфликтен/
момент, който следва да получи разрешение с настоящия съдебен акт е за вида и
характера на извършваното от жалбоподателя през ревизирания период - получавал е фактически от името и за сметка
на „М***е***г***“ ЕООД процесните суми от „наложен платеж“ или е осъществявал
независима икономическа дейност, на свой риск, генерирайки доход за себе си,
в установения по делото размер, който не е декларирал съгласно данъчното
законодателство.
По-горе са изложени подробни съображения защо
настоящият състав приема, че фактите по делото следва да бъдат квалифицирани
като осъществяване на „независима икономическа дейност“, съгласно разума на
чл.3 ал.2 ЗДДС от лице, което макар и да не е регистрирано като ЕТ, е
осъществявало по хипотеза търговска дейност, съгласно чл.1 ал.3 ТЗ. Изводът се
стабилизира допълнително и с установяването на фактите, че жалбоподателят, в
личното си качество, от свое име и за своя сметка, е извършвал действията във
връзка с осъществяваната търговска дейност през релевирания период - регистрирал
е домейн за продажба на аксесоари за мобилни телефони и е плащал поддръжката
му; администрирал е група за търговия в социалната мрежа Фейсбук; превеждал е
суми за реклама в Google и Facebook; приемал е поръчки и е изпращал стоките чрез куриер
до клиенти на територията на цялата страна, като е получавал суми от „наложен
платеж“, по предварително уговорен начин на плащане с купувачите. Следователно,
без съмнение са налице укрити приходи по смисъла на фискалното ни
законодателство. Същите е следвало да бъдат декларирани чрез подаване на ГДД по
чл.50 ЗДДФЛ за съответните години, което не е сторено. През м.декември. 2015 г.
жалбоподателят е надхвърлил оборота за задължителна регистрация по ЗДДС и на
основание чл.96 ал.1 ЗДДС е следвало да подаде заявление за регистрация в срок
до 14.01.2016 г.,след която дата е имал задължение за всеки данъчен период, по
аргумент от чл.125 ЗДДС, да подава справка-декларация и отчетни регистри по
чл.124 ал.1 ЗДДС.
Несъмнено е налице и обстоятелството от
чл.122 ал.1 т.1 ДОПК - до започване на ревизията не е подадена декларация, когато
задължението се определя с декларация. Данъчната основа, определена по реда на
чл.122-чл.124 ДОПК, вярно отразява действително получените доходи само от Т.Х.Т.
и извършените от него разходи, в размера, в който са установени от ревизията.Приходите
за всеки отделен период са определени на базата на извършените продажби, по
които плащането е получено с „наложен платеж“, чрез куриерска фирма, по арг. от
чл.122 ал.2 т.8 ДОПК. Поради непредставянето на никакви други документи, в
признатите разходи за целите на облагането, са приети посочените по-горе - за
интернет реклама и за куриерски услуги. Според чл.11 ал.1 т.1 ЗДДФЛ доходът се
смята за придобит на датата на плащането в брой.
Аналогично, при облагане по ЗДДС, следва да бъдат
установени конкретните доставки, страните по тях, както и датите на данъчните
събития. Представените по де-лото платежни документи /РКО/, съдържат данни за
датата на плащане и размера на получените от тази дейност доходи. Следователно,
жалбоподателят е данъчно задължено лице съгласно чл.3 ал.1 и ал.2 ЗДДС,а според
чл.102 ал.3 т.2 ЗДДС, за определяне на данъчни задължения на РЛ в случаите,
когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се
приема, че дължи данък за извършените от него облагаеми доставки, за които
данъкът е изискуем от получателя, за периода - до отпадане на основанията за
регистрация. С РА правилно е определен размерът на дължимия ДДС като включен в стойността
на получените наложени платежи в съответствие с разпоредбата на чл.67 ал.2 ЗДДС, изчислен по формулата от чл.53 ал.2 ППЗДДС, поради което в тази му част, за
допълнително определените задължения за ДДС, ведно с лихви, РА подлежи на
потвърждаване.
Задълженията за осигурителни вноски
във фондовете на ДОО, ЗДПО-УПФ и ЗЗО за периода 01.01.2015 г.-31.12. 2016 г., както
се обсъди по-горе, също са правилно определени и дължими по силата на
установения факт, че жалбоподателят е осъществявал търговска дейност на свой
риск и, следователно подлежи на задължително обществено осигуряване като
самоосигуряващо се лице.
По аргумент от чл.160 ал.2 ДОПК, във вр. §2 ДР ДОПК и
чл.168 ал.1 АПК, съдът дължи произнасяне на всички основания за оспорване на процесния
акт. Спорът е повдигнат за дължимостта /а не толкова за размера/ на определените
публични задължения както по ЗДДФЛ, така и по ЗДДС, вкл. и КСО и ЗЗО. Като
субсидиарно задължението за лихва следва съдбата на главното, но с жалбата не са
наведени самостоятелни възражения относно нейния размер. При така очертания
предмет на съдебния контрол относно установените публични задължения на
жалбоподателя с оспорения РА и с оглед събраните по делото доказателства, преценени
в тяхната взаимна връзка, се налага извод, че по същество, жалбата е
неоснователна. Направените с ревизионния акт установявания кореспондират изцяло
с възложените предметни и времеви предели на ревизията. Същият отговаря изцяло
на изискванията от чл.120 ал.1 ДОПК, определящ задължителните елементи от
съдържанието му. Съгласно ал.2 на с.чл., ревизионният доклад е приложен като
неразделна част от РА. Ето защо се приема, че при извършване на ревизията не са
допуснати съществен нарушения на административнопроизводствените правила; ревизията
е извършена и процесният РА е издаден от лица, разполагащи с нужната материална
и териториална компетентност, като е спазена и нормативно установената форма. С
оглед на приетото, че оспорващият е извършвал независима икономическа дейност и
следователно, по дефиниция е данъчно задължено лице, съгласно чл.3 ЗДДС /при
отсъствие на предпоставките на ал.3 на с.чл. ЗДДС/, респ. чл.3 т.1 ЗДДФЛ и чл.4
ал.3 т.5 КСО /самоосигуряващо се лице - задължително осигурено за инвалидност
поради общо заболяване, за старост и за смърт/ и чл.127 ал.1 КСО, съответно чл.33
и сл. от ЗЗО. Ето защо, няма основание да се счете, че е нарушен материалния
закон и неговата цел, предвид установените и обсъдени по-горе факти.
В обобщение, при проверката по чл.160 ал.2 ДОПК, настоящият
състав установи, че не са налице отменителни основания от чл.160 ал.2 ДОПК, вр.
с чл.146 АПК, по отношение на установените публични задължения и тяхната
дължимост от жалбоподателя. Присъждане на съдебни разноски своевременно е
поискал ответният орган, каквито с оглед изхода на процеса и на основание чл.161
ал.1 изр.2 и 3 ДОПК, му се дължат в размер на 3 208.40 лева, съгласно чл.8
ал.1 т.4 от Тарифа №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. А щом всичко изложено до тук е така, то оспореният РА,
потвърден изцяло с релевираното Решение № 200/03.09.2018 г. на директора на
дирекция „ОДОП“ гр.Варна при ЦУ НАП, като
съответен на фактите по делото и закона и, установяващ вярно дължими от Т.Х.Т.
публични задължения, следва да остане в сила, воден от което и на основание чл.160
ал.1 ДОПК, Административният съд гр.Силистра
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Х.Т. ***, срещу Ревизионен акт № Р-03001917006790-091-001/07.06.2018
г., поправен с РА №П-03001918117515-003-001/25.06.18 г., потвърден изцяло с
Решение № 200/03.09.18 г., издадено от директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при ЦУ на НАП, с който са установени в тежест
на Т.Х.Т. задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, както
следва: 1.Данък върху доходите по
чл.48 ал.2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2015 г.
в размер на 2 156 лева и лихва на основание чл.175 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс във връзка със Закона за лихвите върху данъци, такси и други
подобни държавни вземания от 458.22 лева, както и за 2016 г. в размер на
18 176 лева и лихва от 2 021.76 лева; 2.Данък
върху добавената стойност по Закона за данък върху добавената стойност, по
данъчни периоди от м.01.2016 г. до м.04.2017 г. общо в размер на 44 122.03
лева и лихва от 7 189.42 лева; 3.Задължителни
осигурителни вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице по Кодекса за
социално осигуряване в размер на 2 479.98 лева за 2015 г. и лихва от
563.55 лева, както и за 2016 г. - 3 993.60 лева и лихва от 480.93 лева; 4.Задължителни здравноосигурителни вноски
за самоосигуряващи се лица по Закона за здравното осигуряване в размер на 1 549.99
лева за 2015 г., ведно с лихва от 352.22 лева и за 2016 г.- 2 496 лева и лихва
от 300.60 лева; 5.Задължителни вноски за
ДЗПО-УПФ: за 2015 г. от 968.74 лева и
лихва 220.12 лева, както и за 2016 г.- 1 560.00 лева, ведно с лихва от
187.87 лева.
ОСЪЖДА Т.Х.Т., с ЕГН:********** ***, да заплати Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр.Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, с
административен адрес: гр.Варна, бул.“Осми приморски полк“ №128, сумата от 3 208.40 /Три хиляди двеста и
осем 0.40/ лева - разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138 ал.1 АПК, във
връзка с §2 ДР ДОПК.
СЪДИЯ: