№ 136
гр. *********, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря Л.Д.Б.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20241860100067 по
описа за 2024 година
Предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Производството по делото с образувано по искова молба на З. П. Й., ЕГН ********* и И. Х.
Й., ЕГН **********, с адрес: с. ****, ул. „**********“ № 24, чрез пълномощник адв.З. О.,
със съдебен адрес: гр.**********, ул. „******“ № 9, ет.2, срещу Община ******, БУЛСТАТ:
*********, с адрес: гр. ******, *********** област, пл. „**********“ № 1. В исковата молба
ищецът твърди, че е собственик на дворно място с площ от 600 кв.м., заедно с построената
върху него масивна, двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 19.47 кв.м.,
находящи се в землището на с.************, махала ********, в местността **********,
съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 131, том I, дело 530 от
20.09.1993г. на Ц.М., районен съдия в гр.*********.В исковата молба ищецът твърди, че
издаденият нотариален акт е по реда на пар.4а. ал.1 от Закона собствеността и ползването на
земеделските земи, съгласно който: ,.Гражданите. на които е предоставено право на ползване
върху земи по § 4. при спазване изискванията на актовете на държавните органи, посочени в
него. придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята
до 1 март 1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени. определени от
Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в сила на
оценката". В исковата молба ищецът твърди, че в самия акт са описани документите,
включително и такива от Община ******, които са основание за съставянето му, т.е. имотът
не е станал общинска собственост по силата на чл.19 от ЗСПЗЗ. Със заявление вх.№ 943-
128-1/12.07.2023г. ищецът е поискал издаване на скица и удостоверение за идентичност. С
писмо peг. № 943-128-1 от 18.07.2023г. Община ****** отказва издаването на скица, тъй като
са установили, че процесния имот е показан като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, стопанисвани от
1
общината. Същият попадал в списъка на Протоколно решение № 4 от 02.10.2008г. на
Областна дирекция „Земеделие и гори“, *********** област за определяне на имоти по
чл.19. ал.1 от ЗСПЗЗ и има съставен акт за общинска собственост. В исковата молба ищецът
твърди, че с молба рег.№ 943-128-2 от 30.08.2023г. е поискал Община ****** да отпише от
актовите книги за общинска собственост, на основание чл.64, ал.1 от Закона за общинската
собственост. Община ****** поискали да представят удостоверение за идентичност на
недвижимия имот, каквото ищецът поискал от ОСЗ. Н-к ОСЗ ********* - Бл. К. отговорил,
че не са компетентни да издадат исканото удостоверение за идентичност, тъй като е
необходимо геодезическо заснемане от лицензиран геодезист/ел.писмо от 13.09.23г./ В
исковата молба ищецът твърди, че правоспособен геодезист инж.В. С.ов издал
удостоверение за идентичност на процесния имот с имот с идентификатор 56137.14.33 по
кадастралната карта на област **********, община ******, с ************, одобрена със
заповед № РД-18-83/06.02.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК. Община ******
поискала и второ удостоверение за идентичност на процесния имот, като инж.В. С.ов издал
удостоверение за идентичност на процесния имот с имот с идентификатор 56137.14.33 по
кадастралната карта на област **********, община ******, с ************, одобрена със
заповед № РД-18-83/06.02.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК и на имот с
планоснимачен номер 014033 от КВС на землището на с.************, община ******. В
исковата молба ищецът твърди, че с писмо рег.№ 943-128-2-2 от 27.11.2023г. Община ******
отказала деактуване на процесния имот във връзка със съставен АЧОС №840 от 02.08.2013г.,
вписан в СлВп под № 188. том 6, партида № 15193 от 07.08.213г., като подробно пояснила,
че следва правото на собственост да се установи по съдебен ред. Това становище на Община
****** обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на иска по чл. 124 ГПК.
Ищецът моли съда на основание чл. 124 и сл. от ГПК във вр. с чл. 64, ал. 2 от ЗОбС да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община ******, че З.
П. Й., ЕГН ********* и И. Х. Й., ЕГН ********** са собственици на дворно място с площ
от 600 кв.м., заедно с построената върху него масивна, двуетажна жилищна сграда, със
застроена площ от 19.47 кв.м., находящи се в землището на с.************, махала
********, в местността **********, който имот е нанасен в кад.карта с идентификатор
56137.14.33 по кадастралната карта на област **********, община ******, с. ************,
одобрена със заповед № РД-18-83/06.02.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК. С
молба вх.№809, постъпила в съда на 07.03.2024г. от адв.З. О. – процесуален представител на
ищеца З. Й., молят съда да конституира като ищец по делото и съпругата на З. Й., И. Х. Й.,
ЕГН **********, сторено от съда с определение по делото. Ищецът, чрез процесуалните си
представители, в съдебно заседание моли иска да бъде уважен, ангажира доказателства,
претендира присъждане на сторените разноски по делото, представя списък по чл.80 ГПК
Ответникът община ******, с БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.******, пл.********** 1,
представлявана от Л. С. Ц. - Кмет на Община ******, в срока по реда на чл. 131 от ГПК е
дал писмен отговор, представил е писмени доказателства и не е направил доказателствени
искания. Ответникът община ****** в писмения си отговор счита, че правилно е отказала
деактуване на процесния имот. В общината е била водена преписка относно това.
2
Депозирано е искане по чл.64, ал.1 от ЗОС за издаване на заповед за отписване от актовите
книги на имот, актуван за частна общинска собственост. За поземлен имот с идентификатор
56137.14.33 по КККР на село ************, одобрен със заповед № РД-18-83/06.02.2020г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.************, м. „****-********", е
съставен Акт за частна общинска собственост № 840 от 02.08.2013год., вписан в Службата
по вписванията поз № 188, том VI, партида 15193 от 07.08.2013год., правно основание - чл.2,
ал.1, т.1, т.З и т.7 от Закона за общинската собственост, във връзка с чл.19(посочен в
отговора като чл.10, което настоящия съдебен състав риема за техническа грешка) от ЗСПЗЗ.
Ответникът община ****** в писмения си отговор твърди, че видно от Протоколно решение
№ 4 от 02.10.2008год. комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, определена със заповед № 153 от
11.06.2008год. на Директора на Областна дирекция "Земеделие"-гр.**********, е
определила имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища на територията на село
************,община ******. В приложение № 1 към раздел 1 на решението, под № 411 е
посочен имот № 014033 с площ от 0.694кв.м., представляващ нива във възстановими стари
реални граници. В същото протоколно решение комисията е определила имотите по
отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по
чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗЗ, а именно: имоти, които са в урбанизирана територия, наличие на
изградени сгради или несъответствие на действителния начин на трайно ползване.
Ответникът община ****** в писмения си отговор твърди, че към молбата за деактуване е
приложен нотариален акт, в който е описан имот-дворно място с площ от 600кв.м., с
построената в него двуетажна сграда със застроена площ от 19.47кв.м. В община ****** са
представени документи, които счита , че не доказват по безспорен начин правото на
собственост, поради липса на идентификация на имота. Описаният в акта за частна
общинска собственост с начин на трайно ползване-нива с площ от 694кв.м и не би могъл да
е идентичен с описания в представения с исковата молба нотариален акт. Освен това в
кадастралната карта в процесния имот няма заснета и нанесена сграда със застроена площ от
19.47кв.м. Ответникът община ****** в писмени си отговор счита, че нито една от
хипотезите на чл.64, ал. 1 от ЗОС не е налице, за да се деактува имот, поради това че същия
не е идентифициран по безспорен начин, поради което и с оглед гореизложеното, счита, че
предявения иск е неоснователен и следва да се остави без уважение, което становище
поддържа и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание.
Районен съд-*********, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По делото са представени Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 131, том I,
дело № 530/20.09.1993г. на Ц.М., районен съдия в гр. *********.; Акт за узаконяване № 46 от
04.08.1993г. Община ******; Писмо peг. №943-128-1 от 18.07.2023г. Община ******; Молба
рег.№ 943-128-2 от 30.08.2023г.; Ел.писмо от 13.09.23г. от ОСЗ *********; Удостоверение за
идентичност от инж. В. С.ов - имот и кадастрален идентификатор; Удостоверение за
идентичност от инж. В. С.ов; Писмо рег.№ 943-128-2-2 от 27.11.2023г. Община ******;
Писмо Рег.№ 943-128-1#1 от 18.07.2023г., заедно с обратна разписка за получаването му.;
3
Заявление Рег.№ 943-128-1 от 12.076.2023г.; Акт за частна общинска собственост № 840 от
02.08.2013год.
От изготвена СТЕ и изслушано вещо лице в съдебно заседание се установява, че са
направени посещения в община ****** и в ОСЗ *********. В разговор със служителите, а и
по допълнително приложените материали, предоставени на вещото лице по силата на
съдебното удостоверение, не се установява, че процесният имот описан от една страна като
дворно място (съгласно нотариален акт) и от друга страна като ПИ с пл.№014033 с площ от
0.694 дка (съгласно АЧОС) е бил част от урбанизирана територия, респективно в регулация.
В изготвената за целите на делото комбинирана скица с удебелена линия е посочен обхвата
на урбанизираната територия, съгласно който процесният имот попада извън очертанията.
По отношение на графични данни (атрибутна информация - координати на определящи
точки и номера на имот) поземлен имот с идентификатор 56137.14.33 е изцяло идентичен с
имот с пл.№ 014033 от КВС. Собствеността и по двата плана е вписана на Община ******.
Съгласно геодезическото заснемане и приложеният ортофотоплан се вижда, че има
разминаване между материализираната на място ограда на владения от жалбоподателите
имот и имотните граници по кадастрална карта и КВС. По делото има приложена и скица от
27.04.1994 г, издадена от общинската администрация, която за съжаление не е пригодна за
прецизен анализ и обработка. Анализирайки последния абзац от документа за собственост,
може да се направи извод, че въпросната скица по-горе е описана в документа като
„окомерна скица". Самото понятие окомерна скица не претендира за каквато и да е точност.
На база изложените аргументи, вещоотн лице дава заключение, че е налична частична
идентичност между процесния и имота, с който се легитимира ответника поради следните
причини: Разлика в НТП - дворно място в НА и нива в АЧОС; Разлика в площите - 600 м2 в
НА и 0.694 дка в АЧОС; Разлика между материализирана ограда и имотна граница. Тази
частична идентичност вещото лице е определило заради лекото разминаване в
местоположението, заради начина на трайно ползване, а по отношение на номерата от
картата на възстановената собственост, която касае земеделските земи и която мигрира към
кадастралната карта, няма абсолютно никакви разминавания. Тоест трябва да се каже, че
процесния имот е описан по един начин в кадастралния план, всъщност той е описан не в
нотариалния акт, а в акта за общинска собственост по един начин, с един номер, който
съответства с номера и с имота от актуалната кадастрална карта. Това вещото лице го е
посочило в експертизата, а именно, че поземленият имот от актуалната кадастрална карта и
поземления имот с планоснимачен номер от картата на възстановената собственост, на база,
на който имот е съставен акта за общинска собственост, са абсолютно идентични и като
местоположение, и като начин на трайно ползване. За този имот „33“, който е с границите и
който е по нотариален акт, освен лекото разминаване на материализираната на място
граница, със същия номер няма друг имот, това е имотът, дублаж няма. На скицата от 1994г.,
която е издадена от Общинската администрация, при нея, тъй като е непригодна сте
написали: „За прецизен анализ и изработка“, тя е въз основа на посчената окомерна скица,
от опита, който вещото лице притежава, окомерните скици се ползват при разрешение за
строеж, те нямат никакво отношение и никаква точност и прецизност, затова се казва
4
„окомерна“. Това, че е издадена 1994г. не значи, че тогава са издавали винаги такива
окомерни скици. Нотариалния акт е издаден на база тази скица, но въпросът е че окомерната
скица не носи никакви данни и никаква точност,така че вещото лице не знае защо така са го
издали. В Общината, те не отричат факта, че са я издали тази скица. Въпросът е, това което
трябва главно да се отбележи, че в нотариалния акт имотът е описан като дворно място,
това е същественото нещо. В ортофото плана, който вещото лице е приложило към
експертизата, то се вижда, че има къща, но в Акта за общинска собственост е описан само
като имот и не е описана къща. Пътят, който е на снимката от приложението и който е на
мястото, който минава, това, че има път там, вещото лице не твърди, че този път е изпълнен
правилно, а просто така са си го направили хората.
По предявения иск с правно основание чл.124 ГПК:
Ищците З. П. Й., ЕГН ********* и И. Х. Й., ЕГН ********** са собственици на дворно
място с площ от 600 кв.м., заедно с построената върху него масивна, двуетажна жилищна
сграда, със застроена площ от 19.47 кв.м., находящи се в землището на с.************,
махала ********, в местността **********, който имот е нанасен в кад.карта с
идентификатор 56137.14.33 по кадастралната карта на област **********, община ******, с.
************, одобрена със заповед № РД-18-83/06.02.2020г. на Изпълнителния директор на
АГКК. Община ****** твърди, че е собственик на имота по силата на закона - на основание
чл. 2, ал. 1, т.3 и т. 7 от ЗОбС, вр.чл.19 ЗСПЗЗ. Според цитираната разпоредба общинска
собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон.
Разпоредбите на чл.2, ал. 1, т.3 и т. 7 от ЗОбС не съставляват конкретен придобивен способ,
а само указват начините, в резултат на които общината може да придобие права на
собственост - имотите, чиято собственост е възстановена на общината при условия и по ред,
определени със закон, както и чрез сделка, давност или по друг начин, определен със закон.
При това положение и съставеният акт за частна общинска собственост, с който имотът е
актуван като общински, не легитимира общината като собственик на имота. Други
твърдения за факти, обосноваващи приложението на конкретен, предвиден в закона
придобивен способ, от ответника не са навеждани. Според чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ общината
стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на
собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. В
приложното поле на нормата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ се включват само онези земеделски
земи, които са подлежали на възстановяване (т. е., земи, попадащи в обхвата на чл. 10
ЗСПЗЗ), но не са заявени за реституция в предвидените в закона срокове, както и земи, които
не са изкупени от ползватели по реда и при условията на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично посочени в
закона остават държавна собственост - чл. 24 ЗСПЗЗ. В обхвата на реституционния закон не
са включени и земеделски земи, които не са били обобществявани/отнемани и които са
останали собственост на физически лица в реалните им граници, т. е., земи, които не попадат
в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ. Придобиването на правото на собственост върху земите по чл.
19, ал. 1 ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона, за разлика от хипотезите по чл. 25,
5
ал. 2 ЗСПЗЗ, които предвиждат възстановяване на притежавани преди 1947 г. от общините
земеделски земи /вр. Конституцията на НРБ от 1947 г./ по административен ред с акт на
органа по поземлената собственост. Съгласно § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (Изм. - ДВ, бр. 105
от 1992 г., в сила от 31 декември 1992 г.), гражданите, на които е предоставено право на
ползване върху земи по предходния параграф, придобиват право на собственост върху
същите, когато са построили сграда върху земята, ако до 30 септември 1993 г. заплатят
земята на собственика чрез общинския съвет по цени, определени от Министерския съвет
съобразно пазарните цени на съответния район, като в настоящия случай ищците са
представили доказателства за изпълнение на процедурата, уредена в цитираните
разпоредби, видно от приетите по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот
№ 131, том I, дело № 530/20.09.1993г. на Ц.М., районен съдия в гр. ********* и Акт за
узаконяване № 46 от 04.08.1993г. Община ******, подкрепени и от изготвената
съдебнотехническа експертиза от вещо лице-геодезист. Твърдението, че общината е
собственик на процесния имот, на основание чл. 2, ал. 1, т.3 и т. 7 от ЗОбС, вр. чл. 19 ЗСПЗЗ,
беше оборено от събраните по делото писмени доказателства, посочени по-горе,
С оглед изложеното, съдът намира, че искът по чл.124, ал.1 ГПК, да се признае за
установено по отношение на Община ****** с БУЛСТАТ: *********, че З. П. Й., ЕГН
********* и И. Х. Й., ЕГН ********** са собственици на дворно място с площ от 600 кв.м.,
заедно с построената върху него масивна, двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от
19.47 кв.м., находящи се в землището на с.************, махала ********, в местността
**********, който имот е нанасен в кад.карта с идентификатор 56137.14.33 по
кадастралната карта на област **********, община ******, с. ************, одобрена със
заповед № РД-18-83/06.02.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК, се явява основателен
и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалните представители на ищците З. П. Й., ЕГН ********* и И. Х. Й., ЕГН
**********, следва да бъде уважено и същите да бъдат възложени в тежест на ответника
Община ****** с БУЛСТАТ: ********* в размер на 3226,68 лева.
По изложените съображения, Районен съд-*********, първи състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на отношение на Община ****** с БУЛСТАТ:
*********, че З. П. Й. с ЕГН ********* и И. Х. Й. с ЕГН ********** са собственици на
дворно място с площ от 600 кв.м., заедно с построената върху него масивна, двуетажна
жилищна сграда, със застроена площ от 19.47 кв.м., находящи се в землището на
с.************, махала ********, в местността **********, който имот е нанасен в
кад.карта с идентификатор 56137.14.33 по кадастралната карта на област **********,
община ******, с. ************, одобрена със заповед № РД-18-83/06.02.2020г. на
Изпълнителния директор на АГКК.
6
ОСЪЖДА Община ****** с БУЛСТАТ: ********* да заплати на З. П. Й., ЕГН ********* и
И. Х. Й., ЕГН ********** общо сумата от 3226,68 лева-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – *********: _______________________
7