Р   Е  Ш  Е   Н   И   Е

гр. Ловеч,………..2017г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН  СЪД граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                                           

         При секретаря Галина Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.д.№1 по описа за 2017г. и за да се произнесе съобрази:

 

 

Производството е по реда на чл.226 и сл. от Кодекса за застраховането (отм.) във връзка с параграф 26 от Кодекса за застраховането обн., ДВ, бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г. и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, съответно предявени: застрахователно обезщетения в размер 164 526,13 лева, ведно със законната лихва; обезщетение за забава в размер 57 745.24 лева.

 

Постъпила е искова молба от С.А.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Ц.А. ***, със съдебен адрес:*** против ЗД”БУЛ ИНС”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, с посочено правно основание чл.429, във връзка с чл.477 и сл. от Кодекса за застрахованите и чл.86 от ЗЗД, с цена на иска 164 526.13 лева, от които по чл.429, във връзка с чл.477 и сл. от Кодекса за застрахованите 14 526.13 лева имуществени вреди и 150 000 лева неимуществени вреди; по чл.86 от ЗЗД – 57 745.24 лева обезщетение за забава.

Ищецът излага, че на 26.07.2013г. около 06:40 часа пострадал при пътно-транспортно произшествие в гр.Троян на ул.Христо Ботев срещу дом №228. Произшествието настъпило по вина на К.С.М., ЕГН ********** ***, който при управлението на лек автомобил марка „Рено”, модел „Меган Сценик”, с регистрационен номер ***, нарушил правилата за движение и причинил тежко пътно-транспортно произшествие. Сочи, че причина за настъпилото ПТП е обстоятелството, че водачът заспал зад волана, при което управляваното от него МПС на прав пътен участък излиза в дясно, извън пътя и се блъска в метален стълб. По случая било образувано досъдебно производство №325/2013г. по описа на РУ - Полиция гр.Троян.

Твърди, че се е возил на задната седалка на описаното МПС, с което е настъпил инцидента. От катастрофата преживял много болки и страдания, но въпреки това не искал К.С.М. да бъде подвеждан под наказателна отговорност, въпреки че по непредпазливост с деянието си му причинил няколко тежки и средни телесни повреди и множество леки, което променило живота му необратимо. В тази връзка се възползвал от правата си по чл.343, ал. 2 от НК и поискал прекратяване на образуваното наказателно производство. С Постановление изх.№1063/05.12.2013г. на Районна прокуратура - гр. Троян наказателното производство било прекратено. При прекратяване на наказателно производство на К.М. му било съставено Наказателно постановление №14-0359-000268 от 09.05.2014г., с което му е наложено наказание за ПТП-то, от което пострадал. Наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в сила.

Основава исковата си претенция за заплащане на обезщетение за нанесените му имуществените и неимуществените вреди на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в „***”АД, с период на покритие до 29.11.2013г., като в тази връзка, настъпилото ПТП попада в обхвата на застрахователното покритие на полицата.

В резултат на ПТП получил множество тежки травми: Счупване на прешлените в поясния отдел /трети и пети/ на гръбначния стълб, което наложи оперативна интервенция; Счупване на долна челюст, което също наложи оперативна интервенция; Счупване на седмо и осмо ребро в дясната гръдна половина; Излив на кръв в лявата гръдна половина, което наложи поставяне на торакоцентезен дрен; Излив на кръв в коремната кухина; Рана на главата, охлузвания и натъртвания по лицето, коленете, по ръцете, кръста и торса, които останала с месеци. В следствие на фрактура на два прешлена на гръбначен стълб - ЛЗ и Л5, до този момент не може да движа долните си крайници и е неподвижен и напълно парализиран от кръста надолу повече от 3 години.

Поради нанесените травми бил незабавно откаран в МБАЛСМ „Пирогов”ЕАД гр.София, където бил настанен в Клиниката по неврохирургия. За укрепване на гръбначния му стълб е извършена оперативна намеса, като му били имплантирани 8 титаниеви винта. Общият му престой в болницата бил от 26.07.2013г. до 19.08.2013 година. Твърди, че в последствие правил опити да се възстановя напълно, като му били изписвани различни процедури. В тази връзка се наложили болнични престои както следва: От 23.10.2013г. до 07.11.2013г. „МБАЛ – Троян” ЕООД, отделение по „Физикална и рехабилитационна медицина”; От 11.11.2013г. до 18.11.2013г. МБАЛ „Проф. д-р Параскев С.”***, отделение за „Физикална и рехабилитационна медицина”; От 12.12.2013г. до 21.12.2013г. „МБАЛ – Троян”ЕООД, отделение по „Физикална и рехабилитационна медицина”; От 10.02.2014г. до 17.02.2014г. в „Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс”ЕАД - Филиал Павел Баня.

Въпреки всички опити да възстановя здравето си и до този момент е неподвижен и не може да се обслужвам сам. Налага се да ползва инвалидна количка, тъй като долните му крайници са неподвижни. Не може да извършва елементарни движения, включително да се изправя самостоятелно от легнало в седнало положение.

Големите кръвонасядания носели постоянен риск от откъсване на тромби, което наложи специални лекарства против съсиреците на кръвта и за тяхното премахване.

Сочи, че преди катастрофата тежал 100 кг., но в следствие на интервенциите и стреса отслабнал с 50 кг. Не може да извършва елементарни движения и се чувствал постоянно изморен. Въпреки специалния „антидекубитален дюшек”, който се наложило да си купи, получава допълнителни рани по гърба и тялото от залежаване, тъй като не може да се обръща на страна. Залежаването налага да му бъде правен масаж за раздвижване на крайниците и тялото, който първоначално бил всеки ден, а сега му се прави два-три пъти седмично. Продължава да усеща болки при всяко движение, не може да носи никакви тежести и да натоварва организма си, както преди. Има белези, които трудно ще се заличат и ще останат завинаги.

Твърди, че преживените от него болки и страдания били изключително мъчителни. Те не са отшумели и продължава да ги усеща  и към настоящия момент. Получените наранявания все още имат непосредствено отражение в ежедневието му.

Всичко преживяно трайно променило начина му на живот. Не може да ходя на работа, която била основен източник на доходите, с които се прехранвал. Често ходил на работа с колелото си преди инцидента. Бил активен човек, въпреки възрастта си. Отделно от това имал малка градинка, която поддържал и от която добивал реколта, за да подпомогне бюджета си, а сега не може да го прави. Обичал да ходи на риболов, но след ПТП-то е абсолютно обездвижен и не може да извършва това свое любимо занимание. В тежест е не само за него, но и за близките му. Не може да върша нищо сам. Дори не може сам да ходи до тоалетна. Трайно е катетаризиран от ПТП до ден днешен. Опитвал многократно да премахне катетъра, но не усеща кога му се ходи до тоалетна и пак се налага да му поставят катетър. Също така се налага да му поставят памперси, което е изключително срамно за него. Съпругата му напуснала работа, тъй като при нето трябва постоянно да има човек, който да се грижи, а не може да си позволя да наеме такъв. Дъщерите му ежедневно се налага да са покрай него, като често се случва да излязат спешно от работа, за да му помогнат с нещо.

Ищецът сочи, че няма никаква възможност да излиза от къщи самостоятелно. Разчита само на съседите - мъже, които понякога го свалят от апартамента долу на площадката и после отново го връщат. В жилището, в което живее няма асансьор. Дъщерите и жена му нямат възможност да го вдигнат с инвалидната количка и затова няма възможност да се разнообразява по какъвто и да е начин, като разчита само на добрата воля на съседите си.

С Експертно Решение № 1997 от заседание № 169 от 13.11.2013г. на МБАЛ – Троян” ЕООД му е определена степен на инвалидност 95 % т.н.р. с чужда помощ. С Експертно Решение №2200 от заседание №186 от 11.12.2013г. на „МБАЛ – Троян”ЕООД му била извършена нова експертиза, която също установила, че в следствие на инцидента неработоспособността му е „95% т.н.р. с чужда помощ”. Последното Експертно Решение №1723 от заседание №159 от 27.10.2015г. на МБАЛ –Троян”ЕООД, установява същия процент инвалидизация, като няма никакво подобрение от момента след катастрофата до сега. Последното решение на ТЕЛК е пожизнено, като в този смисъл не се очаква никакво подобрение в здравословното му състояние.

Има пряка причинно-следствена връзка между причиненото ПТП от К.М. и трайната загуба на работоспособността в следствие на злополуката. К.М. не оспорва вината си.

Освен физическите травми, инцидентът имал и сериозно психологическото отражение в живота му. Преживеният ужас от катастрофата, фактът, че никога няма да може да проходи отново и че няма да може да се грижа сам за себе си, притеснението, че ангажира близките си, непрекъснато го потиска и го кара да се чувства непълноценен като личност.

Тежките манипулации по време на лечението, също му причинили болки и страдания, както и неудобства, които бил длъжен да търпи с оглед лечението му. Тези неудобства търпи и към този момент, тъй като няма вероятност да проходи.

Като пряка и непосредствена последица от произшествието претърпял и немаловажни за него имуществени вреди - разходи за лечение, лекарства, специална храна; разходи за раздвижване и рехабилитация, без които нямало да може да си възстанови способността за най-елементарни движения и които разходи прави към момента във връзка със залежаването.

В заключение ищецът акцентира, че много пъти се е чудил дали изобщо е имало смисъл да оживее след катастрофата и да продължи живота си, при положение, че не може да прави елементарни движения и не може да се обслужва сам по никакъв начин. Изцяло е в тежест на близките около него. Не може да се радва на живота, както се е радвал преди. Не може да се радва на децата си и внуците.

Ищецът посочва, че при тези обстоятелства, предявил пряко пред „***”ЕАД претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, покриващо претърпените от него имуществени и неимуществени вреди в следните размери: Имуществени вреди /общо/ - 14 526,13 лева, от които Разходи по лечението, за които има издадени фактури на стойност 13 726.13 лева; Пътни разходи от гр.Троян до гр.София и паркинги по време на лечението и за контролни прегледи в размер на 800.00 лева; Неимуществени вреди в размер на 150 000 лева или претенцията му общо възлиза на 164 526.13 лева.

Ищецът твърди, че каквито и документи да представял пред застрахователното дружество, те не били достатъчни за изплащане на обезщетение, поради което предявява настоящия иск. Когато човек има задължение за плащане на застрахователна премия отношенията с ответното дружество са едни, а когато поиска да му изплатят обезщетение по договора за претърпяната злополука, отношенията се променят.

Моли да бъдат призовани в ответника на съд и след като докаже основателността на исканията си, да се постанови решение, с което ответника „***”АД, ЕИК *** бъде осъден да му заплати застрахователно обезщетения в размер 164 526,13 лева, от които 14 526.13 лева имуществени вреди и 150 000 лева неимуществени вреди в следствие на настъпило ПТП през периода на действие на Договор за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, материализиран в Застрахователна полица 02112002642633, с период на покритие 30.11.2012г. до 29.11.2013 година; Обезщетение за забава в размер 57 745.24 лева, равняващо се на законната лихва върху сумата 164 526.13 лв. от момента на настъпване на увреждането - 26.07.2016г. до завеждане на делото - 06.01.2017 година; Обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 164 526.13 лева /сто и шестдесет и четири хиляди лева/ за периода от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

На основание чл.367, ал.1 от ГПК с Разпореждане №99 от 26.01.2017г., съдът е изпратил препис от исковата молба ведно с приложенията на ответника с указанията по чл.367 – чл.370 от ГПК.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК с отговора на исковата молба ответника оспорва иска по основание и размер, като завишен. Прави възражение за изтекла погасителна давност на главния иск и иска за лихва.

Възразява, че по делото не са представени категорични доказателства за причините за настъпване на ПТП. Така също няма и присъда, въз основа на която да бъде установено извършеното престъпление, за което се твърди в исковата молба и че то е в пряка връзка с причинените имуществени и неимуществени вреди на ищеца.

Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия, който не е бил с поставен предпазен колан.

Оспорва претендирания размер на обезщетение, като не съответстващ на чл.52 от ЗЗД, вредата и икономическата конюнктура в страната. Счита, че най-съществените травми при ищеца не са от процесното ПТП, а от лекарска немарливост, за което застрахователят не носи отговорност.

От представената документация било видно, че на 26.07.2013г. С.Ч. е бил участник в ПТП, като пътник на задната седалка на самокатастрофирал лек автомобил. За удостоверяване на получени телесни увреждания, вследствие на инцидента, са представени медицински документи на негово име. В представената медицинска документация няма представени данни, какво е било състоянието на пострадалия непосредствено след инцидента. От Епикриза изх.№25100 от Клиника по неврохирургия при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, гр.София за периода 26.07.2013г. - 19.08.2013г. е видно хода на заболяването, проведеното лечение и окончателната диагноза.

В съдебномедицинска експертиза №134/13г. по ДП №325/2013г. е направено заключение за нанесените на ищеца травми.

Ответникът възразява, че представените финансови документи, фактури и фискални бонове  е спорно да са в пряка връзка с ПТП или поне не всички от тях.

Ответникът заключава, че от медицинската документация и останалите писмени доказателства се установяват настъпилите телесни увреждания, водещата диагноза, като вида и степента на увреждане е 95% т.н.р. с чужда помощ. Счита, че с оглед на нанесените телесни увреждания и най-вече, с оглед на последиците от гръбначно-мозъчната травма, която е причинена до голяма степен, ако не и изцяло от лекарска некомпетентност, претенцията е завишена.

Приетият от съда отговор ведно с приложенията, с Разпореждане №195 от 22.02.2017г., на основание чл.372, ал.2 от ГПК е изпратен на ищеца. От страна на ищеца, в срока по чл.372, ал.1 от ГПК е подадена допълнителна искова молба.

Във връзка с направените възражения в отговора на исковата молба ищецът твърди, че исковете не са погасени по давност. Не са изтекли пет години от момента на настъпване на ПТП до завеждане на исковото производство. Към исковата молба са представени безспорни доказателства относно причините за ПТП. Действително наказателното производство е прекратено, но прекратяването не е защото няма извършено престъпление и настъпило ПТП, а защото ищецът се е възползвал от правната възможност образуваното наказателното производство срещу К.М. да бъде прекратено. Вината за ПТП безспорно се доказва и от влязлото в сила наказателно постановление, което не е обжалвано от К.М..

Възразява, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като от негова страна по никакъв начин не е допринесъл за увеличаване на уврежданията му. Относно твърдението, че лекарите не са си свършили компетентно работата заявява, че е изпълнявал всичко, което му е било разпоредено от лекарите. Действително е опериран няколко дена след настъпването на ПТП, но това е било поради обстоятелството, че лекарите са чакали момент, в който той ще бъде стабилизиран, за да бъде опериран, тъй като видно от документацията е имал излив на кръв в лявата гръдна половина и е бил с поставен дрен. Ако не бъде стабилизиран, лекарите са заявили, че вероятно няма да издържи операцията, като не могат да поемат риск да го оперират. От постъпването в болницата в гр.Троян, до изписването от „Пирогов”ЕАД, са му правени различни процедури и манипулации, като дори и да има някаква лекарска грешка, тя не може да се вмени в негова вина и в тази връзка няма как да има съпричиняване, тъй като с действията си той не е допринесъл за увеличаване на вредоносния резултат. Невярно е твърдението, че историята на заболяването започва от гр.София. Има данни за състоянието му непосредствено след катастрофата.

Считам, че исковата претенция не е със завишен размер. Ответникът е направил възражение, че претенцията не съответства на икономическата конюнктура в страната, тъй като България била най-бедната страна в ЕС. Видно от изложеното, ответникът навежда доводи, че животът и здравето в България са по-малко ценни от другите страни в ЕС, което е невярно.

В Кодекса за застраховането в чл.492, т.1 и т.2 е посочено, задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” следва да бъде с минимална застрахователна сума в размер на 10 000 000 лева за имуществени и неимуществени вреди при телесно увреждане. Предвид размерът на исковата претенция и това каква е минималната застрахователна сума на гражданската отговорност счита, че исковата претенция далеч не е завишена, с оглед на факта, че той ще остане инвалид на легло до края на живота си.

С Разпореждане №338 от 24.03.2017г. съдът е изпратил препис от допълнителната искова молба на ответника, на когото е указал, че в двуседмичен срок от получаването й може да подаде допълнителен отговор. Ответната страна не е взела становище по реда на чл.373, ал.2 от ГПК.

В съдебно заседание  ищецът се представлява от адв.Ц.А., който моли да се уважи предявения иск с оглед изложените в първоначалната и допълнителната искова молба твърдения, като съдът вземе предвид, че от ответната страна не са ангажирани доказателства  за да докажат твърдения от тях отрицателен факт, че  автомобилът не е бил с работеща обезопасителна уредба на задната седалка. Представени са писмени бележки с искане да бъде постановено решение, с което изцяло да се уважи предявения иск и се присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

При даване ход на устните състезания ответникът не се представлява по делото. С вх.№6710 от 308.2017г. е постъпил Списък по чл.80 с искане за присъждане на разноски.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.226 и сл. от Кодекса за застраховането (отм.) във връзка с параграф 26 от Кодекса за застраховането обн., ДВ, бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г. и иск  с правно основание чл.86 от ЗЗД, като се претендира: застрахователно обезщетения в размер 164 526,13 лева, от които 14 526.13 лева имуществени вреди и 150 000 лева неимуществени вреди в следствие на настъпило ПТП през периода на действие на Договор за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, материализиран в Застрахователна полица 02112002642633, с период на покритие 30.11.2012г. до 29.11.2013 година, ведно със законната лихва върху сумата 164 526.13 лева от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; обезщетение за забава в размер 57 745.24 лева, равняващо се на законната лихва върху сумата 164 526.13 лева от момента на настъпване на увреждането - 26.07.2016г. до датата на завеждане на исковата молба - 06.01.2017 година, както и направените по делото разноски.

От представените по делото: Констативен протокол за ПТП с пострадало лице peг.№ЗМ 325 от 29.07.2013г. на РУП – Троян;  Схема на местопроизшествието ПТП, станало на 26.07.2013г.; Постановление за прекратяване на наказателно производство изх.№1063 от 05.12.2013г. на Районна прокуратура - Троян; Наказателно постановление №14-0359-000268 от 09.05.2014г. на ОДМВР -Ловеч, РУП – Троян, се установява, че на 26.07.2013г. около 06:40 часа ищецът е пострадал при пътно-транспортно произшествие в гр.Троян на ул.Христо Ботев срещу дом №228. При управлението на лек автомобил марка Рено, модел „Меган Сценик”, с регистрационен номер ***, водачът К.С.М., ЕГН ********** ***, нарушил правилата за движение и причинил тежко пътно-транспортно произшествие. Причина за настъпилото ПТП е обстоятелството, че водачът заспал зад волана, при което управляваното от него МПС на прав пътен участък излиза в дясно, извън пътя и се блъска в метален стълб.

По случая е образувано досъдебно производство №325/2013г. по описа на РУ - Полиция гр.Троян.Ищецът се възползвал от правата си по чл.343, ал. 2 от НК и поискал прекратяване на образуваното наказателно производство. С Постановление изх.№1063/05.12.2013г. на Районна прокуратура - гр. Троян наказателното производство е прекратено. При прекратяване на наказателно производство на К.М. е съставено Наказателно постановление №14-0359-000268 от 09.05.2014г., с което му е наложено наказание за ПТП-то, от което ищецът пострадал. Наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в сила.

Видно от полица „Задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с № 02112002642633, с период на покритие 30.11.2012г до 29.11.2013 г., представена от ЗД”БУЛ ИНС”АД с вх.№4779 от 20.06.2017г. за лек автомобил марка „Рено”, модел „Меган Сценик”, с регистрационен номер ***, със застрахован К.С.М., с адрес: ***, е имало валидна застраховка към датата на настъпване на застрахователното събитие.

По делото е изслушана и приета съдебно-автотехническа експертиза, която е дала заключение, че лек автомобил „Рено Меган Сценик” е снабден фабрично с предпазни инерционни колани, както за предните две седалки, така и за задните три седалки или обезопасени са всички места – за водача и за четиримата пътници. Експерта сочи, че задните колани не са били обект на проверка от страна на вещото лице при огледа на автомобила през 2013 година. В заключението вещото лице се позовава на свидетелските показания дадени в досъдебното производство в насока, че както ищеца, така и останалите пътници не са били с поставени предпазни колани. В тази му част съдът не приема депозираното заключение, тъй като не се касае за доказателства непосредствено събрани в хода на гражданското производство.

От изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в следствие на претърпяното ПТП на ищеца били поставени следните медицински диагнози: Счупване на трети и пети прешлените в поясния отдел на гръбначния стълб; Счупване на долна челюст на две места; Счупване на седмо и осмо ребро в дясно и счупване на осмо ребро в ляво; Излив на кръв в лявата гръдна половина (хемоторакс); Малък излив на кръв в дясна гръдна половина; Рана на главата, охлузвания и натъртвания по лицето, коленете, по ръцете, кръста и гръдния кош, като в медицинската документация са отбелязани придружаващи заболявания: артериална хипертония втора степен; тежко стеснение (стеноза) на гръбначно-мозъчния канал в поясния отдел на гръбначния стълб от предшестващи дегенеративни (възрастово-болестни) изменения на костната тъкан. Вещото лице сочи, че при постъпване в лечебното заведение ищецът бил в тежко увредено общо състояние, със затруднено и учестено дишане наличие на долна вяла параплея, както и намалена активност от проводников тип от ниво поясни прешлени.Установения излив на кръв от лява гръдна половина наложил да бъде извършена гръдна операция (торакоцентеза). На 02.08.2013г. е извършена неврохирургична операция на поясните прешлени на гръбначния стълб, с цел стабилизирането му, като са имплантирани 8 титаниеви винта, закупени от близките на стойност 8 400.00 лева. На 05.08.2013г. е извършена операция на долната челюст, като счупените костни фрагменти били наместени и фиксирани с метални импланти (плаки и винтове) на стойност 1 446.00 лева, също закупени от близките. Въпреки извършената  операцията на гръбначния стълб, състоянието на долните крайници не се подобрило, долната вяла параплегия (пълна парализа от кръста надолу) останала. В това състояние бил изписан на 19 август 2013 година. Параплегията на долните крайници била съчетана с невъзможност да контролира тазовите резервоари поради „липса на усет" за изхождане по голяма и малка нужда (т.н. инконтиненцио). По тази причина още в болницата в Троян му бил поставен постоянен катетър. По данни на близките, при изписването от болницата бил значително отслабнал на тегло.

За подобряване на състоянието и опит за възстановяване на движението на долните крайници на ищеца били предписани различни процедури (физиотерапия, рехабилитация, масажи, раздвижвания). Това наложило болничен престой както следва: от 23.10.2013г. до 07.11.2013г. в отделение по физикална терапия в болница Троян; от 11.11.2013г. до 18.11.2013г. в отделение по физикална терапия в болница Ловеч; от 12.12.2013г. до 21.12.2013г. в отделение по физикална терапия в болница Троян; от 10.2.2014г. до 17.02.2014г. в специализирана болница по рехабилитация в Павел Баня. Проведените множество лечебни процедури не довели до отчетлив ефект и състоянието на долните крайници практически не се подобрило.

Експерта сочи, че ищецът трикратно е освидетелствуван от ТЕЛК, като с последния преглед от 27.10.2015г. му е присъдено 95% увреждане на здравето, с чужда помощ, пожизнено.

За да изготви заключението експерта  е извършил личен преглед в дома на ищеца в гр.Троян, поради невъзможността му за придвижване, като установил, че  същия е на легло, с постоянен катетър, с продължаваща инконтиненция на урина и изпражнения. Придвижването му е възможно само с инвалидна количка и само с помощта на близките, които имат допълнителни затруднения при пренасянето на количката по стълбите в апартамента, затова са закупили машина-стълбокатерач. Трудно се храни и бръсне сам. Не може сам да се изправи от легнало в седнало положение в леглото. Голяма трудност, както за него, така и за близките е прехвърлянето на тялото от леглото в инвалидната количка и обратно. На таблата на леглото си има заварена метална тръба, за която се захваща с ръце, за да надигне горната половина на тялото и подпомогне близките, при прехвърлянето на тялото. Поради залежаването отново е напълнял и станал „много тежък”, а в същото време мускулите му атрофирали. Състоянието му изисква непрекъснати 24 часови грижи, обръщане на тялото, чистене (смяна на чаршафи или памперси), дезинфекциране, талкиране на кожата за предотвратяване на т. н. „декубитуси” (пролежки) по кожата, смяна на катетри. Влошеното физическо здраве сериозно повлияло и върху неговата психика - станал плачлив, сънувал кошмари.

На конкретно поставените въпроси експерта сочи, че през първите 5-6 месеца след травмата Чалаков е търпял силни болки и страдания, следващите 5-6 месеца те са били средни и по-слаби, които продължават и до днес при обръщане на тялото, сядане в леглото и при хранене.

Вещото лице е категорично, че в конкретния случай няма и не се очаква дори и частично или минимално възстановяване двигателните функции на долните крайници и контрола върху тазовите резервоари. С реанимационните мероприятия е преодоляна опасността за живота, като е постигната стабилизация само на основните жизнени показатели, като дишане и сърдечна дейност, но пълната парализа на долните крайници е останала без никакво подобрение.

С оглед на направеното с отговора на исковата молба оспорване в насока, че най-съществените травми при ищеца не са от процесното ПТП, а от лекарска немарливост, за което застрахователят не носи отговорност, експерта сочи, че в конкретния случай след травмата пациентът е бил в шок, който е трябвало да бъде овладян с реанимационни мероприятия и други лечебни действия, предотвратяване на т.н. „възходящ оток на гръбначния мозък”, в противен случай не би издържал самата операция, която по същество представлява причиняване на нова травма. Ако се предприеме операция без предварително стабилизиране на жизнените показатели е почти сигурно, че пациентът ще почине на операционната маса. Въз основа на медицинската документация експерта счита, че още при настъпване на ПТП-то Чалаков е бил с тежко увреден гръбначния мозък до степен на некроза и практически без никакво значение за неговото функциониране е, колко дни след травмата ще се извърши операцията на прешлените на гръбначния стълб, тъй като тя стабилизира само костната структура.

Експерта заявява, че всички представени фактури са за покупка на медицински импланти, инвалидна количка, хуман албумин и други лекарствени средства, за транспорт на болен, потребителски такси за преглед при лекар и за престой в болница, антибиотици, спринцовки, памперси, витамини, дезинфектанти, за хранене в санаториум, за нощувка на придружител в Павел баня и други. Всички те са необходими като медицински консумативи и медикаменти за лечението на травмите, техните усложнения и необходимите медицинските грижи.

Разпитаната по делото свидетелката М. Чалакова подробно проследява наложилите се медицински интервенции, няколкократното животозастрашаващо състояние на своя баща,  неговото състояние след изписване от Университетска МБАЛСМ”Н.И.Пирогов”ЕАД, след което „…и от там насетне започнаха мъките…”. Обстойно говори, че  настъпилите усложнения – операцията на гърба, която била с разрез от около 40 см се отворила – металните хирургични скоби се отворили, наложило се зашиване  на два пъти – със скоби и със конци,  лекарите – хирурзи и стоматолог били водени в къщи, в резултат на инфекции започнали допълнителни усложнения, поради което многократно викали лекари от бърза помощ. След като успели да стабилизират състоянието на баща й, посочва многобройните усилия, които са положили за да постигнат  подобряване на състоянието му - рехабилитации, посещение на санаториум с цел да се постигне положителен резултат за прохождане. Пояснява какви приспособления са направени в къщи за по-доброто му обслужване  - шведска стена за да може да се изправя,  метална дръжка на леглото, за да може като се захваща за нея и майка й да го премества, което й коства много физически усилия, въпреки закупеното устройство – стълба-катерач през годината само два пъти са го извеждали навън, тъй като за да бъде преместен от едната на другата количка им е необходима и чужда помощ. Свидетелката твърди, че в домът им продължават да идват лекари по различни поводи. Майка й се принудила да сменя катетъра на баща й за да не търсят непрекъснато лекар, тъй като тази манипулация са налага някой път и нощно време или на няколко дни, в зависимост дали се получава инфекция. Показанията са и относно обстоятелствата, че баща й изцяло е зависим от обслужването от страна на майка й, която се грижи за него 24 часа, изцяло нейни са ангажиментите за закупуване на необходимите консумативи и лекарства, превоз, изключително влошеното психическо състояние на баща й, който е бил  трудоспособен, инициативен, грижил се е не само за дома, но и за междублоковото пространство, обработвал е и зеленчукова градинка, обожавал е ходенето на риба, пред блока  по съседски се е събирал с другите мъже да слушат музика и да гледат телевизия, а сега „…му е много тежко, тъй като от терасата вижда компанията…, но съдба”. Свидетелката  твърди, че  баща й споделя на нея, на майка й, че постоянно изпитва страх, тревожен е, плаче постоянно, на няколко пъти е казвал: „Аз защо не умрях, а да съм ви в тежест”. В автомобила са били четирима. Останалите са идвали в дома им на посещение, обсъждали са „събитието” и винаги са се чудели защо баща й има такива големи поражения. Заявява, че те са казвали, че са били с предпазни колани, баща й в това отношение е бил винаги съвестен, а тя като застраховател предполага, че пиропатрона на въпросните задни колани е бил повреден, на огледи на пострадали автомобили се е случвало да вижда технически неизправни колани.

Свидетелката А. Ч. – съпруга на ищеца подробно изброява грижите, които полага  за обслужване на съпруга си: „Разбирате ли, че аз нямам свободен миг за мен, 24 часа съм при него”. Не подлежи на обобщаване или анализиране казаното: „И до ден той нищо не може. Ако го обърна на една страна, ще се обърне, ако го оставя така, цял ден ще стои така. Нито може да стане. А преди това беше човек на живота, за всичко, ако щете и за мацки, и за помощ на комшии, и на всичко. И градинката си гледаше, и с колелото си ходеше на работа, проблеми никакви с него, работно момче, хубаво момче. Сега животът ни стана ад”. Заявява, че и двете й дъщери са налага да й помагат. Свидетелката говори с какво желание С. е ходил на работа, приятелските му отношения, а сега е принуден да стои в къщи, иска с нещо да й помогне, но нищо не може. При преместване от леглото на количката, незнае дали от страх се сковава и все едно става по-тежък и се случва да го изтърве.От залежаването е напълнял, с усилия по четири-пет пъти на ден го вдига и слага на количката, от безпомощност С. плаче, почти всяка вечер й казва: ”Жена, по-добре да бях умрял…”.

Свидетелката В. П. – сестра на А. познава С. повече от 40 години, като прекрасен човек. Твърди, че след случилото се сестра й е принудена да напусне работа и е била без финансова подкрепа повече от половин година, за семейството е настъпил „крах”. Въпреки направените приспособления в къщи С. разчита единствено на съпругата си.  Единствено някой път се храни самостоятелно. Тя го мести от количка в количка. Дори в количката той не може да се оправи, той я вика и тя го намества, издърпва го назад. Свидетелката намира, че психически от ден на ден С. се чувства по-зле.

Свидетелят П. Ц. познава С. от 1985г., като „…напълно нормален и свестен човек…”, който се е грижил за семейството си, работил като стругаро-фрезист, обработвал градина в междублоковото пространство, като негова била инициативата в това пространство да си обособят кът с огнище, маса, прекарал осветление, сложил чиния за кабелна телевизия. Сега те се събират с комшиите, а С. ги гледа от терасата в количката и „…това страшно ни тежи…”. Свидетелят  периодично се отбива при С., случва се да помага на съпругата му при обслужването му, казва, че е напълнял  и в един от случаите, когато паднал между дивана и фотьойла, той не успял сам да го вдигне, а се наложило и А. да му помогне. Знае С. като стриктен шофьор.

Към исковата молба са приложени 60 броя фактури за платени разходи във връзка с лечението на ищеца - за лекарства, специална храна,  за рехабилитация.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

         Исковете не са погасени по давност – предявени са в петгодишния срок от настъпване на ПТП.

Съгласно чл.266, ал.1 от ЗК (отм.), увреденият, спрямо който  застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитирана норма е във връзка с чл.45 от ЗЗД, според която  всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно ал.2 от същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

За да е налице непозволено увреждане е необхоД. да се докажат предвидените в закона предпоставки:  противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.

От доказателствата по делото се установява, че на 26.07.2013г. в гр.*** е настъпило ПТП по вина на К. в.С.М., ЕГН ********** ***, който при управлението на лек автомобил марка Рено, модел „Меган Сценик”, с регистрационен номер ***, нарушил правилата за движение и причинил тежка телесна повреда, по повод на което е образувано Досъдебно производство №325/2013г. на РУ”Полиция” - Троян. На основание чл.343, ал.2 от НК, вр. чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.9 от НПК наказателното производство е прекратено. С Наказателно постановление №14-0359-000268 ОДМВР – Ловеч, дата 09.05.2014г., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2 от ЗДвП на водача причинил ПТП е наложена глоба в размер на 100 лева.

При изложеното, по делото безспорно е установено виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил. Тази вина се презумира, а по делото от страна на ответника не са ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция, съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД.

По делото няма спор, че лек автомобил ”Рено Меган Сценик” с рег.№ *** е имал застраховка при ответното дружество ***”АД за „Гражданска отговорност” валидна към датата на настъпване на  застрахователното събитие – 26.07.2013г., поради което ответникът е материално легитимиран да отговаря по предявените искове.

В хода на производството е доказан и факта, че причинения вредоносен е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние – причините за настъпилите увреждания при ищеца са от процесното ПТП, в резултат на което същия е получил множество тежки травми.

При изложените съображения, съдът намира предявения иск за неимуществени вреди за основателен.

С оглед направените от ответното дружество възражения, спорът между страните е - от страна на пострадалия има ли съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан.

В случая от ответника не е доказано съпричиняване от страна на ищеца. Съпричиняването трябва да се докаже по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване. Не може да бъде направен извод за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, обоснован на предположения и вероятности, а следва да бъдат установени конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които обективно да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат – да е създал условия или да е улеснил неговото настъпване. Дори да се приеме за доказан факта, че пострадалия е пътувал в процесния автомобил без поставен предпазен колан, това обстоятелство не е достатъчно за доказване наличието на съпричиняване на увреждането. Задължителна предпоставка за намаляване на дължимото обезщетение по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) е доказването с годни доказателствени средства по ГПК на фактите съставляващи принос на пострадалия. От ангажираните от ответника съдебно-техническа и съдебно-медицинска експертизи не може да бъде прието, че са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или те биха били в много по-малък обем. Автотехническата експертиза сочи, че  автомобилите „Рено Меган Сценик” са снабдени с предпазни инерционни колани, но не може да отговори дали и процесния автомобил за задните седалки е бил с предпазни колани към момента на настъпване на ПТП и дали те са били технически изправни. Експерта изготвил съдебно-медицинската експертиза при изслушване в съдебно заседание, при вероятност отговаря, че в по-големия процент от случаите на хора с поставен колан травмите са по-леки, отколкото на тези, които са били без колан. Вещото лице изказва и предположение, че при тази катастрофа, в сравнение с настъпилите деформации на автомобила - травматичните увреждания са по-тежки, тъй като при пострадалия е имало един болестен фон. В отговорите на зададените въпроси вещото лице е категорично, че е налице причинна връзка между травмата и резултата и в случай, че не е имало травма, независимо от заболяването на ищеца, това увреждане не би се получило.

Изводи за съпричиняване, почиващи на предположения, съдът не може да кредитира. В този смисъл са Решение №6 от 3.02.2017г. на ВКС по гр.д.№53091/2015 г., ІІІ г.о., ГК; Решение №15 от 16.06.2017г. на ВКС по т.№2662/2015г., ІІ т.о., ТК.

Ответникът не е доказал и възражението, че съществените травми  при ищеца са от лекарска немарливост. Медицинската експертиза е категорична, че след травмата пациентът е бил в шок, който е трябвало да бъде овладян с реанимационни мероприятия и други лечебни действия, както и че по-късната оперативна намеса е без значение в случая, тъй като пострадалия е бил с тежко увреден гръбначния мозък до степен на некроза и практически без никакво значение за неговото функциониране е, колко дни след травмата ще се извърши операцията на прешлените на гръбначния стълб, с която се стабилизира само костната структура.

При определяне размерът на обезщетението на неимуществените вреди, съдът съобрази ППВС №4/68г. и намира че следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, то почива на конкретни, обективно съществуващи факти. За определяне размера на обезщетението в случая релевантни са  конкретно установените изживявания на ищеца, създадените в семейството отношения, възрастта на пострадалия и редица други обстоятелства. При определяне на  дължимото обезщетение следва да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия – Решение №1 от 26.03.2012г. на ВКС по т.д.№229/2011г., ІІ т.с.

В случая са доказани обстоятелствата обосноваващи висок размер на обезщетение за ищеца. Показанията на свидетелите, въпреки че са на най-близките роднини – дъщеря, съпругата и нейната сестра, са убедителни, красноречиви, в съответствие с останалите събрани по делото доказателства и установяват изживените от ищеца болки и страдания; безпомощното състояние в което се намира (с изключение възможността му трудно да се храни и обръсне); липсата на каквато и да било перспектива за подобряване на  здравословното му състояние; психическото състояние на отчаяние, чувство за вина пред близките, че ги ангажира денонощно и им създава безкрайни неудобства; невъзможността му да контактува с приятели – от терасата да гледа съседите, с които е бил в една компания; да знае, че е безполезен, при активната му трудова дейност преди; да не може да упражни своето хоби – да отиде на риболов, („...а му се ходи много..” св.М. Ч.); „...стожерът на компанията...” (св.П. Ц.) не може сам да се намести на инвалидната количка, а разчита изцяло на съпругата си; ангажира и двете си дъщери с обслужването; налага се и съседи да помагат, ако падне и трябва да бъде вдигнат, при които доказателства съдът счита, че претендираните неимуществени вреди в размер на 150 000.00 лева за основателни и доказани.

Съдебно-медицинската експертиза е дала заключение, че всички представени по делото фактури са за покупка на медицински консумативи, лекарства и проведена рехабилитация, при което е доказан и иска за имуществени вреди в размер на 14 526.13 лева.

По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 57 745.24 лева представляващи обезщетение за забава върху имуществените и неимуществени вреди, съдът намира, че същия не е доказан по размер, както и по отношение на датата на забава за настъпилите имуществени вреди, поради което следва да бъде отхвърлен.

Върху главницата от 150 000.00 лева обезщетение по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) следва да се присъди и лихва за забава, считано от момента на настъпване на увреждането – 26.07.2016г. до окончателното изплащане.

При този изход на спора в тежест на ответника са направените по делото разноски за сметка на Окръжен съд – Ловеч в размер на 330.00 лева, представляващи депозити за експертизи, от които ищецът е бил освободен.

Ответникът дължи на Окръжен съд – Ловеч сумата 6 581.04 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете.

С оглед изхода на спора на основание чл.38, ал.1, т.2, вр.с ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът дължи на адвоката на ищеца сумата 4 830.00 лева, изчислена съобразно размера на уважените искове.

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

        

ОСЪЖДА ****”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.*** да заплати на С.А.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Ц.А. ***, със съдебен адрес:***, на основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.), вр. чл.45 от ЗЗД сумата 150 000.00 /сто и петдесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпили при ПТП на 26.08.2013г. в гр.Троян на ул.Христо Ботев срещу дом №228 около 6.40 часа по вина на К.С.М., ЕГН ********** *** при управлението на лек автомобил марка „Рено”, модел „Меган Сценик”, с регистрационен номер *** по сключена „Задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с № 02112002642633, с период на покритие 30.11.2012г до 29.11.2013 г., ведно със законната лихва считано от настъпване на увреждането – 26.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХЪРЛЯ предявения от С.А.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Ц.А. ***, със съдебен адрес:*** против ***”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 57 745.24 лева представляващи обезщетение за забава върху имуществените и неимуществени вреди от момента на настъпване на увреждането – 26.07.2016г. до датата на исковата молба – 06.01.2017г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ***”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Окръжен съд - Ловеч /Централна Кооперативна Банка - гр. Ловеч, BG48 CECB 9790 3169 9373 00/  сумата 6 581.04 /шест хиляди петстотин осемдесет и един лев и четири стотинки/ лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете.

ОСЪЖДА ***”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Окръжен съд – Ловеч /Централна Кооперативна Банка - гр. Ловеч, BG48 CECB 9790 3169 9373 00/  сумата 330.00 /триста и тридесет/ лева, представляваща направените по делото разноски за сметка на Окръжен съд – Ловеч.

ОСЪЖДА ***”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, на основание чл.38, ал.1, т.2, вр.с ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адв.Ц.А. *** 830.00 /четири хиляди осемстотин и тридесет/ лева, адвокатско възнаграждение, съобразно размера на уважените искове.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: