Р Е Ш Е Н И Е
№:1487 03.11.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На двадесет и седми октомври две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 1244 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Т.Т.Т.,***, против заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0769-001280 от 26.06.2020г., издадена
от полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас сектор „Пътна полиция“, с която на
основание чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП
временно е отнето свидетелството му за управление на моторно превозно
средство до заплащане на дължимата глоба.
В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност
и нецелесъобразност на обжалваната заповед, като издадена при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и противоречаща на материалния
закон, поради което се иска нейната отмяна. Жалбоподателят твърди, че
издадената заповед е недействителен акт, защото се основава на акт за
установяване н административно нарушение (АУАН), който е съставен при липса на
свидетели – подписалите го такива са положили подписите си на празна бланка.
Освен това той е заплатил глобата в двучасовия срок по чл.172, ал.1 от ЗДвП и
не е следвало да прилага принудителна административна мярка (ПАМ). В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от редовно
упълномощения адвокат К.Т. ***, който поддържа жалбата на изложените основания.
Претендира присъждането на съдебно деловодни разноски.
Ответната страна – полицейски инспектор към
ОДМВР-Бургас сектор „Пътна полиция“, редовно уведомен, не се явява и не изпраща
представител пред съда. Представя административната преписка по която е
издадена процесната заповед. В съпроводителното писмо на преписката е направено
искане жалбата да бъде оставена без уважение.
След като прецени твърденията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и съобрази закона, Административен съд - Бургас
в настоящия си състав намира за установено от фактическа страна следното:
С оспорената заповед за прилагане на ПАМ №
20-0769-001280 от 26.06.2020г., ответникът – полицейски инспектор към
ОДМВР-Бургас сектор „Пътна полиция“, оправомощен от директора на ОДМВР-Бургас
със заповед № 251з-209/18.01.2017г. (л.19), наложил на жалбоподателя Т.Т. принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство (МПС) до заплащане на дължимата
глоба, на основание чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП.
Като фактическо основание за издаване на заповедта е
посочено, че: жалбоподателят Т. на 26.06.2020г. около 11.00 часа, в гр.Бургас
на ул.Булаир, посока ул.К.Фотинов, управлявал лек автомобил Субару с рег.№ СА3839НС,
собственост на „Аризона Транс 2001, като при справка било установено, че срещу
него има издадено наказателно постановление (НП) № 19-1729-000103/26.02.2019г.,
връчено на 15.05.2019г. и влязло в сила на 30.10.2019г. Прието е, че Т. е
управлявал МПС с наложено наказание глоба с НП и/или електронен фиш,
незаплатена в срока за доброволно плащане, с което виновно е нарушил чл.190,
ал.3 от ЗДвП. Посочено е също, че за нарушението му е съставен АУАН № АА 777116/26.06.2020г.
Към преписката е приложен цитирания АУАН серия АА, № 777116
от 26.06.2020г., в който е изложена същата фактическа обстановка, както и в
оспорената заповед. В съдържанието на акта липсва отбелязване в колко часа той
е съставен. Отбелязано е, че е връчен на нарушителя на датата на издаването –
26.06.2020г., но също не е посочен час. Липсата на посочени часове не може да
се счете за процесуално нарушение, защото не е част от задължителното
съдържание на акта, съгласно чл.42 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН). В акта е отбелязано, че е съставен от С.Д.Р., в присъствието
на свидетелите И.Д.К. и С.Н.И., за което има положени техни подписи. При
връчването на акта Т. е вписал възражение, че двамата свидетели са се разписали
на празен акт без наличието на текст.
Освен това прави впечатление, че в екземпляра на акта
представен от ответника (л.15) има манипулация върху текста досежно минутите
към часа на нарушението, като двете нули към 11 часа са удебелени. В екземпляра
представен от жалбоподателят (л.5), текста касаещ тези минути не може да бъде
разчетен, но такова удебеляване не се наблюдава.
Към преписката е приложено платежно нареждане (л.16),
видно от което на 26.06.2020г. в 13.48 часа Т. е заплатил чрез ЦКБ АД, клон
Бургас, ИРВ КАТ, в полза на ГП ОП МВР сумата от 50 лева с основание – НП
19-1729-000103 от 26.02.2019г., т.е. същото постановление, за неплащане глобата
по което му е бил издаден акта. Видно от справката на жалбоподателя като водач,
с това НП са му били наложени три глоба на обща стойност 50 лева, като то е
влязло в сила на 30.10.2019г.
От показанията на актосъставителя С.Р. се установява,
че той не си спомня много добре случая, като основава показанията си на
записаното в акта, включително досежно часа на съставянето му. Няма спомен също
свидетелите по акта да са подписали празна бланка, но заявява знание, че те са
били изпратени на някакъв спешен сигнал. По отношение времето за съставяне и
подписването на акта заявява, че не може да каже за колко време е станало това
в конкретния случай, но че по принцип отнема 5-10 минути.
Свидетелят С.И. посочва, че заедно с колегата си И.К.
като полицейски патрул са спрели жалбоподателя. След направена справка видели,
че той има неплатена глоба. Поискали съдействие от служителите на „Пътна
полиция“ и изчакали на място докато пристигне актосъставителят, което отнело
около 10-15 минути. След като последният започнал да пише акта, получили сигнал
за друг случай, който се налагало спешно да посетят поради агресивно поведение.
По това време актът вече бил приключен в основната си част, като оставало само
да се попълнят допълнителните реквизити в долната част. Разписали не в акта и
тръгнали за да посетят мястото по подадения сигнал. Заявява, че не помни колко
време е изтекло от установяването на нарушението до разписването на акта, но по
принцип изготвянето на акта отнема около 30 минути.
Свидетелят И.К. потвърждава показанията на своя колега
от патрула, както в частта им досежно подписването му преди да е изготвено
цялото му съдържание, така и досежно времето за пристигане служителите на
„Пътна полиция“ – за 10-15 минути и за необходимото време за съставянето на
акта – около 30 минути.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
и в рамките на съдебната проверка на основание чл.168, вр. чл.146 от АПК, съдът
намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Оспорената заповед е връчена лично на Т.Т. на
26.06.2020г., видно от отбелязването върху самия акт (л.6 и 14 от делото).
Жалбата срещу нея е подадена на 30.06.2020г., видно от входящия индекс.
Разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП регламентира, че обжалването на заповедите
по ал.1, включително ПАМ по чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП, се извършва по реда на
АПК, т.е. приложим е срокът по чл.149, ал.1 от АПК, който е 14-дневен от деня
на съобщаването.
Това налага извода, че процесната жалба е подадена от
активно легитимирана страна – адресат на акта, при наличието на правен интерес
от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в
законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по
следните правни съображения:
При
служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт, настоящият съдебен състав
констатира, че същият
е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, но при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила за неговото
издаване, както и в противоречие с приложимия материален закон.
Оспорената заповед е издадена от административен орган
с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая
това е полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас сектор „Пътна полиция“, на когото
са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки с цитираната заповед рег.№ 251з-209/18.01.2017г. на директора
на ОДМВР-Бургас.
В процесната заповед е посочено, че се издава въз
основа на АУАН серия АА, № 777116/26.06.2020г., като са изложени и установените
с акта обстоятелства. Този акт, макар да е бил съставен от компетентен орган и
да притежава задължителните реквизити по съдържание, в процедурата по
съставянето и подписването му са допуснати съществени процесуални нарушения, до
степен която го опорочава и го прави негодно основание за издаване заповед за
налагане на ПАМ.
Съгласно нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП издаването на
акта е задължително условие за налагането на мярката. Като такъв той следва да
отговаря на всички изисквания за съдържание и процедура, включително на
изискването на чл.43, ал.1 от ЗАНН, след съставянето му да бъде подписан поне от един
от свидетелите, посочени в него. Недопустимо е, както е било процедирано в
случая, подписите на свидетелите да се положат преди да бъде изготвено
съдържанието на акта, независимо каква част от акта е била попълнена към
момента на полагането на подписите и колко спешно е било свидетелите да
напуснат местопроизшествието. Когато подписите на свидетелите бъдат положени
преди пълното съставяне на акта, това е равнозначно на липса на такива подписи
и липса на свидетели по акта. В някои случаи е допустимо актовете да бъдат
съставени без свидетели – чл.40, ал.4 от ЗАНН, когато нарушението е установено
въз основа на официални документи, но настоящият случай не е такъв.
Нередовността на акта, който е основание за издаването
на процесната заповед, съществено опорочава цялата процедура по издаването й до
степен на незаконосъобразност, което е достатъчно основание за нейната отмяна. Следва
да се допълни, че в екземпляра на акта който е по преписката и по който се е
произнасял ответният административен орган, е извършена манипулация на часа на
нарушението, без отбелязване от кого е направена поправката. Това представлява
друго съществено нарушение, тъй като часът на нарушението е важен с оглед
предоставената възможност да не се издава заповед за налагане на ПАМ в
хипотезата на чл.172, ал.1, изр.2 от ЗДвП.
Заповедта не е обоснована на доказателствата и не е съобразена
с материалния закон, тъй като административният орган е извършил неправилна
преценка на фактите и приложимата им правна квалификация. В цитираната хипотеза
на чл.172, ал.1, изр.2 от ЗДвП е предвидено, че заповед за прилагане на ПАМ по чл.171,
т.1, б.“д“ от ЗДвП не се издава, ако в срок до два часа от съставянето на АУАН
и отнемане на свидетелството за управление на МПС се заплатят дължимите глоби.
В случая е важно да се установи точното време на съставянето на акта. Такава
преценка не е била извършена от компетентния полицейски инспектор към
ОДМВР-Бургас сектор „Пътна полиция“. Той не е установил кога точно е съставен
акта. Възприел е за релевантен момента на нарушението посочен в акта, който е
спорен заради манипулацията в АУАН. Освен това не е взел предвид и необходимото
време от момента на нарушението до завършването на акта, което според
показанията на свидетелите С.И. и И.К. е 45 минути. При това положение дори да
се приеме въпреки поправката, че нарушението е установено около 11.00 часа и
съставянето на процесния АУАН е отнело около 45 минути, то се налага извода, че
плащането глобата, което е извършено в банковия офис в сектор „Пътна полиция“
точно в 13,48 часа е в рамките на двата часа по чл.172, ал.1, изр.2 от ЗДвП.
Поради това ответният орган не е следвало да издава процесната заповед, тъй
като е било налице правоизключващото условие на чл.172, ал.1, изр.2 от ЗДвП. Последното
представлява друго самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената
заповед.
В контекста на изложеното, атакуваната в настоящото
производство заповед за прилагане на ПАМ се явява незаконосъобразна и като
такава следва да бъде отменена.
Относно разноските, такива при резултата от делото на
основание чл.143, ал.1 от АПК се дължат на жалбоподателя, като същите са
поискани още с жалбата и това желание е потвърдено в проведеното открито
съдебно заседание. Като доказателство за извършването им е представен договор
за правна помощ, съгласно който жалбоподателят е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 200лв. на адв.К.Т..Представена е квитанция и за
платената държавна такса в размер на 10лв. за водене на делото. Тези разноски
следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР-Бургас, който е юридическото лице
на основание чл.37, ал.2 от ЗМВР.
На основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд -
гр.Бургас, седми състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0769-001280 от
26.06.2020г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас сектор „Пътна
полиция“, с която на основание чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП временно е отнето свидетелството за
управление на моторно превозно средство на Т.Т.Т.,***
до заплащане на дължимата глоба..
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас да заплати на Т.Т.Т.,
ЕГН-**********, сумата от 210 (двеста и десет) лева за разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172,
ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: