№ 9
гр. Пазарджик, 09.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на девети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Д. Анг. Ралинова
като разгледа докладваното от Д. Анг. Ралинова Търговско дело №
20245200900101 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 374 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Е." ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление грП., ул.„В.С." №*, ет.*, представлявано от управителя С. Н. Г. чрез адвокат И.
И. И., вписана в АКП., със съдебен адрес грП., ул.„Ф.Ж.К. №*, ет.*, срещу Н.Ч. „Б.-**** -
*", с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С., п.к. ****, общ. С., обл. П., ул.
„К.Б. *" №* представлявано от председателите А.А.К. и Д. Г. Т., действащи заедно и
поотделно и ОБЩИНА С., БУЛСТАТ **** - със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„А.С." № ***, представлявана от В. Р. – ***, с цена на иска общо: 138284,57 лв., от които
главница: 102631,43 лв. и обезщетение за забавено плащане: 35 653,14 лв.
В исковата молба се излагат обстоятелства за това, че на 16.05.2018г. между Н.Ч. „Б.-
**** – *“ в качеството на възложител, и „Е.“ ООД, в качеството на изпълнител, бил сключен
договор №12/16.05.2018г. с предмет: Извършване на строително-монтажни работи по
проект: „Ремонт, реконструкция и пристрояване на сградата на Н.Ч. „Б.-**** - *" по реда на
Закона за обществените поръчки, по одобрен от ДФЗ проект.
Били сключени отделни договори за всяка обособена позиция от ремонта по основния
договор, а именно:договор за изпълнение на възложената обществена поръчка между „Е."
ООД и Н.Ч. „Б.-**** - *" :
1. Договор №8/16.05.2018г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет:
„Извършване на доставка на обзавеждане и оборудване по проект: „Ремонт,
реконструкция и пристрояване на сградата на Н.Ч. „Б.-**** - *" със следните
обособени позиции:
Обособена позиция №1 „Доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане за
отопление, вентилация и климатизация за Н.Ч. „Б.-**** - *", гр. С.;
2. Договор № 9/16.05.2018г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет:
„Извършване на доставка на обзавеждане и оборудване по проект: „Ремонт,
реконструкция и пристрояване на сградата на Н.Ч. „Б.-**** - *" със следните
обособени позиции:
1
Обособена позиция №2 „Доставка и монтаж на интериорно оборудване и обзавеждане
за Н.Ч. „Б.-**** – *“, гр. С.;
3. Договор № 10/16.05.2018г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет:
„Извършване на доставка на обзавеждане и оборудване по проект: „Ремонт,
реконструкция и пристрояване на сградата на Н.Ч. „Б.-**** - *" със следните
обособени позиции:
Обособена позиция № 3 „Доставка и монтаж на оборудване на система за
мълниезащита за Н.Ч. „Б.-**** - *", гр. С.;
4. Договор № 11/16.05.2018г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет:
„Извършване на доставка на обзавеждане и оборудване по проект: „Ремонт,
реконструкция и пристрояване на сградата на Н.Ч. „Б.-**** - *" със следните
обособени позиции:
Обособена позиция № 4 „Доставка и монтаж на оборудване за осветление на Н.Ч. „Б.-
**** - *", гр. С..
Твърди се, че „Е." ООД било изпълнило в срок задълженията си по гореописаните
договори, за което били изготвени и двустранно подписани приемо-предавателни протоколи,
а към тях били издадени и данъчни фактури, съгласно изискванията на чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал.
3 от договорите, които били изплатени от възложителя на изпълнителя.
Сочи се, че като приключили ремонтните действия по гореописаните договори, по
искане на председателя на Н.Ч. „Б.-**** - *", Общинският съвет на гр. С. приел решение №
1130/27.12.2018г., с което одобрил и дал съгласие за извършване на допълнителни СМР
извън заложените в проекта, одобрен от ДФЗ.
Средствата необходими за извършването на допълнителните СМР се осигурявали под
формата на допълнителна субсидия, планирана и подсигурена от бюджета на общината за
2019г., която ***ът следвало да преведе на Н.Ч. „Б.-**** - *" в 30-дневен срок след
приключването на допълнителните СМР и представяне на фактура от страна на
изпълнителя.
На основание Решение № 1130/27.12.2018г. на Общински съвет гр. С., на 22.01.2019г.
било подписано допълнително споразумение, по силата на което „Е." ООД, в качеството си
на Изпълнител, се задължило към Н.Ч. „Б.-**** - *", в качеството му на Възложител, да
извърши допълнителни строително-монтажни работи на обект: „Изграждане на ново
строителство в рамките на контура на съществуваща сграда на Н.Ч. „Б.-**** - *" и
пристрояване" със средства от Общинския бюджет на стойност до 135 995,71 лв. с ДДС.
Отново се твърди, че „Е." ООД било изпълнило задълженията си по гореописаното
допълнително споразумение, като на основание чл. 12, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от същото, бил
изготвен и двустранно подписан протокол за извършени СМР образец 19 от 12.06.2019г. на
стойност 102 631,43 лв. с ДДС. Протоколът бил подписан без възражения от страна на
възложителя за приетите и описани на СМР. На 03.04.2020г. бил подписан Констативен акт
за установяване годността за приемане на строеж: „Изграждане на ново строителство в
2
рамките на контура на съществуваща сграда на Н.Ч. „Б.-**** - *" и пристрояване", а на
26.08.2020г. било издадено Удостоверение № 26/26.08.2020г. от Община С. за въвеждане на
строежа в експлоатация.
За извършените СМР „Е." ООД издало данъчна фактура № ******/12.06.2019г. на
стойност 102 631,43 лв. с ДДС, която била предадена на ответника в деня на подписване на
протокола за СМР - 12.06.2019г., но плащане по нея все още нямало.
Падежът за заплащане на дължимата цена бил 30 дни след подписване на протокола и
представяне на фактура, съгласно чл. 15, ал. 2 от споразумението.
Сочи се, че въпреки многократните покани от страна на Изпълнителя обаче, сумата по
данъчна фактура № ******/12.06.2019г. така и не била платена. Налице била забава от почти
5 години.
Цитира се чл. 22 от Закона за народните читалища (ЗНЧ), както и чл. 23 от ЗНЧ, като
на основание цитираните разпоредби и приетото Решение № 1130/27.12.2018г. на Общински
съвет гр. С., дружеството-ищец твърди, че Община С. била задължена за изплащане на
одобрените средства наред с Възложителя „Н.Ч. „Б.-**** - *".
Във връзка с изложеното, се моли съдът да постанови решение, с което да бъдат
осъдени „Н.Ч. „Б.-**** - *" и Община С. да заплатят на „Е." ООД следните суми: 102631,43
лева - главница, представляваща задължение по данъчна фактура № ******/12.06.2019г. и 35
653,14 лева представляващи обезщетение за забава в плащането, изчислено като законната
лихва върху дължимата сума за период от три години назад, считано от 04.07.2021г. до
04.07.2024г.
Претендира се и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на настоящия иск
-5.07.2024г. до окончателното погасяване на дълга.
Прави се искане за присъждане на разноски.
Представени са писмени доказателства.
Моли се, в случай, че ответното дружество възрази срещу исковата претенция с
отговора на исковата молба, на основание чл.195 и сл. от ГПК се прави искане за допускане
на съдебно-счетоводна експертиза, с формулирани въпроси.
Прави се искане за допускане на двама свидетели при режим на довеждане.
На основание чл. 190 от ТПК се моли да бъде задължена Община С. да представи
заверен препис на Решение №1130/27.12.2018г. на Общински съвет гр. С..
Постъпил е писмен отговор от Н.Ч. "Б.-**** - *", с ЕИК: *****, със седалище и
адрес на управление: град С., община С., област П., ул. "К.Б. *" № *, представлявано от
председателя Д. Г. Т., чрез адвокат П. И., АК -П., със съдебен адрес: гр.П., ул. „*****”
№**,ет.*, офис **.
С отговора се твърди, че предявените искове били неоснователни и недоказани, както
по основание, така и по размер и се моли същите да бъдат отхвърлени.
Излага се фактическата обстановка, отразена в исковата молба като се сочи, че
същата не отговаряла изцяло на действителната.
Нямало спор, че на 16.05.2018 г. между Н.Ч. "Б.-**** - *", с ЕИК: *****, в качеството
на възложител, и „Е.” ООД, ЕИК: *******, в качеството на изпълнител бил сключен договор
3
№ 12/16.05.2018 г. с предмет: Извършване на строително - монтажни работи по проект:
„Ремонт, реконструкция и пристрояване на сградата на Н.Ч. "Б.-**** - *", по реда на ЗОП,
по одобрен от ДФ „Земеделие” проект.
Нямало спор и за това, че въз основа на горепосочения Договор № 12/16.05.2018 г. и
за изпълнение на възложената обществена поръчка между Н.Ч. "Б.-**** - *" и „Е.” ООД
били сключвани отделни договори за всяка обособена позиция от основния Договор №
12/16.05.2018 г., както следва: Договор № 8/16.05.2018 г., Договор № 9/16.05.2018 г., Договор
№ 10/16.05.2018 г. и Договор № 11/16.05.2018 г.
Нямало спор и за това, че ищеца бил изпълнил задълженията си по горните
договори, както и че му било заплатено възнаграждение за това.
Не отговаряли на действителността твърденията изложени в исковата молба относно
обстоятелството, че по основния Договор № 12/16.05.2018 г. в процеса на изпълнение била
възникнала необходимост от допълнителни СМР и това била причината за сключването на
Допълнителното споразумение от 22.01.2019 г., намиращо се на лист от 13 до 15 по делото.
Действителната фактическа обстановка била следната:
Проектът „Ремонт, реконструкция и пристрояване на сградата на Н.Ч. "Б.-**** - *",
не включвал строително-монтажните работи описани в Протокол за извършените СМР
образец 19 с дата 12.06.2019 г. и намиращ се на лист № 16 по делото, подписан от ищеца и
ответника, представляван тогава от В.Б..
Това било така, тъй като тези дейности по своята същност били задължителни,
необходими, предварителни и предхождащи строително-монтажните работи и дейности
преди изпълнението на СМР по Договор № 12/16.05.2018 г.
Всички описани позиции в Протокола на лист 16 от делото, с изключение на т. 2 и т.
5, намиращи се на лист 16 - гръб по делото, а именно: „кофраж за колони и добавка за
кофраж за колони и плоча с височина над 4 м.“, се отнасяли за разрушаване на
съществуващата сграда и изграждане на основите на новата сграда до кота +0,00 м.
Тези позиции за СМР описани в Протокол за извършените СМР образец 19 с дата
12.06.2019 г., с изключение на тези без т. 2 и т. 5, не могли да се отнасят за нищо друго, освен
за разрушаване на съществуващата сграда и изграждане на основите на новата сграда.
Когато бил изготвен Проектът „Ремонт, реконструкция и пристрояване на сградата
на Н.Ч. "Б.-**** - *", в изпълнение на който били сключени и останалите договори от № 8 до
№ 12 от 16.05.2018 г., в проекта не било предвидено премахване на сградата и изграждане на
основите на новата сграда /строителството под кота + 0,00 м./, с изключение на основите на
пристройката.
Сочи се, че за да стартира строителството по Проекта „Ремонт, реконструкция и
пристрояване на сградата на Н.Ч. "Б.-**** - *", е било необходимо преди 26.09.2018 г.
/когато е съставен акт обр. 2/2а за откриване на строителна линия и ниво/ да бъдат
изпълнени СМР-та за обекта под кота 0,00, в това число и събарянето на старата сграда,
4
както и извозването на строителните отпадъци от площадката.
В действителност тези СМР-та и дейности описани в Протокол за извършените СМР
обр. 19 с дата 12.06.2019 г. /без т. 2 и т. 5 лист 16 гръб/ и невключени в Проекта „Ремонт,
реконструкция и пристрояване на сградата на Н.Ч. "Б.-**** - *" били извършени в началото
на 2018 г. от друга строителна фирма безвъзмездно и на доброволни начала, а именно „С.Т.
**“ ЕООД.
Физически работата била извършена от около 5-6 работници на фирмата „С.Т. **“
ЕООД със съответната механизация.
Оспорва се Допълнително споразумение от 22.01.2019 г., находящо се на лист № 13 и
15 по делото, сключено между „Е.” ООД, в качеството си на изпълнител и Н.Ч. "Б.-**** - *",
в качеството му на възложител за извършване на допълнителни СМР на обект: „Изграждане
на ново строителство в рамките на контура на съществуващата сграда на Н.Ч. "Б.-**** - * и
пристрояване".
Счита се същото за привидно, антидатирано и изрично се оспорва датата на
съставянето му, съдържанието му, както и цялата му достоверност и автентичност по реда
на чл. 193 от ГПК.
Също така се оспорва Протокол за извършените СМР образец 19 с дата 12.06.2019 г.
намиращ се на лист № 16 от делото. Счита се същия за привиден, антидатиран и изрично се
оспорва датата на съставянето му, съдържанието му, както и цялата му достоверност и
автентичност по реда на чл. 193 от ГПК.
Отделно от това, към момента когато било сключено Допълнителното споразумение
от 22.01.2019 г., съгласно разпоредбите на ЗОП, било задължително необходимо
провеждането на процедура по ЗОП, поради стойността на СМР.
Тъй като такава процедура не била проведена, се счита, че на основание чл. 119, ал.
1, т. 1 от ЗОП била налице унищожаема сделка.
В тази връзка се прави изрично възражение и искане Допълнителното споразумение
от 22.01.2019 г. да бъде обявено за недействително.
На следващо място се твърди, че производството по делото следвало да бъде
прекратено по отношение на община С., тъй като по отношение на същата бил налице
предявен недопустим и неоснователен иск.
Не била налице сочената от ищеца по отношение на община С. пасивна
материалноправна легитимация, произтичаща от чл. 304 от ТЗ.
Предвидената в чл. 304 от ТЗ солидарна отговорност на лицата при сключване на
търговска сделка, задължително изисквала да е налице поемане на общо задължение спрямо
ищеца „Е.” ООД.
Не отговаряло на действителността твърдението на ищеца, че общински съвет - С.
бил дал съгласие за финансиране на допълнителни СМР по процесното Допълнително
споразумение от 22.01.2019 г. Това било така, тъй като Общински съвет - С. в свое Решение
5
№ 1130/27.12.2018 г. одобрил и дал съгласие за извършване на допълнителни СМР, извън
заложеното в одобрения от ДФЗ проект „Ремонт, реконструкция и пристрояване на сградата
на Н.Ч. "Б.-**** - *".
В същото време, видно било от заглавието и съдържанието на Допълнителното
споразумение, че то касаело СМР за друг обект, а именно: „Изграждане на ново
строителство в рамките на контура на съществуващата сграда на Н.Ч. "Б.-**** - * и
пристрояване".
Също така, никъде в това Решение на Общински съвет не се посочвало, че
изпълнител ще бъде ищецът „Е.” ООД.
На следващо място въпросното Решение на Общински съвет имало единствено и
само декларативен, подготвителен и предварителен характер и за да е налице хипотезата на
чл. 304 от ТЗ, следвало да бъде сключено най-малкото тристранно споразумение между
ищеца, Читалището и община С. – нещо, което не било налице.
Решението на Общински съвет - С., съдържало единствено и само пожелателни
клаузи за осигуряване на въпросните необходими средства, но за друг обект, като с него
единствено се давало съгласие за намирането им, но не се поемало задължение спрямо
евентуалният изпълнител на тези СМР.
Решенията на Общинските съвети, се изпълнявали от ***а на съответната община и
едва когато бъдели предприети съответните действия от ***а, като писмено поемане на
задължение спрямо изпълнителя или примерно тристранно споразумение, едва тогава могло
да се говори за наличието на хипотезата на чл. 304 от ТЗ.
Бюджетът на която и да е община се разходвал от ***а на общината, като същия
носил отговорност за неговото разходване.
В този смисъл правопораждащи действия в идентични случаи, като настоящия, имали
единствено актовете на ***овете, а не на общинските съвети, с които се давало само
съгласие.
Неправилно се твърдяло от ищеца в своя уточнителна молба с вх. №
7394/05.08.2024г., че въпросното Решение на общински съвет – С., било съществена част от
преддоговорните отношения, както и че Читалищата не генерирали приходи, а едва ли не
съществували само поради общинската финансова субсидия.
Подобна субсидия била допустима от закона, но не задължителна, нито бил правно
регламентиран размерът й.
Ищецът следвало, дори само на основание принципите на добрата финансова
практика и дисциплина, преди сключването на процесното Допълнителното споразумение
от 22.01.2019 г. и на основание на което са били предявени исковете по делото, да се увери,
че средствата били действително осигурени и да се сключи тристранно споразумение между
него, Читалището и Община С..
На следващо място спазването на добрата практика и финансова дисциплина
6
изисквала Допълнителни споразумения, с които се договаряли допълнителни СМР да бъдат
придружени с КСС и оферта на изпълнителя, нещо което в случая също не било налице.
Сключването на договор, който към момента на сключването му не бил обезпечен по
съответния законов ред с финансови средства, безспорно криел стопански риск и същият бил
за сметка на поелата задължение страна.
Самото Решение № 1130/27.12.2018г. на Общински съвет - С. нито осигурявало
необходимите средства, нито представлявало поемане на задължение, а единствено се давало
съгласие да се осигурят тези средства от ***а на общината, ако това действително било
възможно в бюджета за 2019 г.
Твърди се, че Решенията на общинските съвети нямали пряко действие, а с тях се
давало само съгласие за извършване на определени действия от ***а на общината и ако се
приемело неправилната, според ответника, теза на ищеца, то тогава съответната община
винаги би била ответник във всяко едно съдебно производство, след като общинският съвет
приеме решение за едни подготвителни, но незадължителни за ***а действия.
Моли се исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни, както по основание така
и по размер, алтернативно да се приеме, че иска срещу община С. е недопустим.
Прави се искане за присъждане на разноски.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Възразява се срещу искането да бъдат допуснати двама свидетели на ищеца, тъй като
същите щели да доказват факти и обстоятелства, в хипотезата на въведена за това забрана от
ГПК.
Прави се искане да бъдат допуснати до разпит трима свидетели при режим на
довеждане, които да установят твърдените в писмения отговор факти и обстоятелства, в това
число и че същите са премахнали съществуващата сграда, както и че са извършили
строителството до кота +0,00 м., след което започва реалното изпълнение на СМР по
Договор № 12/16.05.2018 г. от страна на ищеца.
Прави се искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, с формулирани
въпроси.
Прави се искане да бъде задължен ищеца да представи в оригинал Допълнително
споразумение от 22.01.2019 г. и Протокол за извършени СМР образец 19 от 12.06.2019 г.,
оспорени от ответника по реда на чл. 193 от ГПК.
Прави се искане делото да се разгледа и в отсъствието на ответника и/или
процесуалният му представител по настоящото дело.
Постъпил е писмен отговор от Община С., ЕИК ****, с административен адрес
на управление: гр. С., ул. „А.С.” №***, в който се изразява следното становище:
Оспорват се изцяло предявените от ищеца искове, за заплащане на главница в размер
на 102 631,43 лв. и обезщетение за забавено плащане в размер на 35 653,14 лв., както по
основание, така и по размер.
7
На първо място, се твърди, че същите били недопустими и неоснователни спрямо
община С..
Не била налице сочената от ищеца солидарност на основание чл. 304 от Търговския
закон, тъй като по отношение на подписаното допълнително споразумение от 22.01.2019 г.
между страните Н.Ч. „Б.-****-*“, гр. С. и „Е.“ ООД, община С. не поемала общо задължение
за изпълнение. В този смисъл, не било подписвано тристранно споразумение за поемане на
това задължение, поради което делото следвало да бъде прекратено в тази част спрямо
общината.
Цитираното от ищеца Решение №1130/27.12.2018 г. на Общински съвет, гр. С. било с
пожелателен характер. Същото не произвеждало правно действие, поради неподписването
на последващ тристранен договор, респективно споразумение, от което следвал извода, че
община С. не била поемала такъв вид задължение.
Било известно обстоятелство за ищецът, че допълнително възложените СМР
съобразно допълнително споразумение от 22.01.2019 г., които възлизат в общ размер на 102
631,43 лв. с вкл. ДДС не били изпълнени от ищеца по делото „Е.“ ООД.
Възразява се по така предявения иск за заплащане на обезщетение за забавено
плащане в размер на 35 653,14 лв. за период от три години назад, считано от 04.07.2021 г. до
04.07.2024 г., предвид обстоятелството, че никъде в Допълнително споразумение от
22.01.2019 г. между Н.Ч. „Б.-****-*“, гр. С. и „Е.“ ООД не било уредено заплащане на това
обезщетение.
В клаузите на допълнителното споразумение от 22.01.2019 г. била уредена
възможността „при неизпълнение в срок на задълженията си по настоящия договор,
строителят да дължи на възложителя реално изпълнение, ведно със заплащане на неустойка
за забава в изпълнение, в размер на 0,1 % от стойността на неизпълненото за всеки
просрочен календарен ден, но не повече от 10% от уговорената в чл. 18 от този договор
обща цена /цит. от Раздел IX. Отговорност и неустойки, чл. 21 от допълнителното
споразумение между Н.Ч. „Б.-****-*“, гр. С. и „Е.“ ООД/. В клаузите на цитираното
допълнително споразумение от 22.01.2019г. не било регламентирано възникване на
задължение за обезщетение за забавено плащане.
Моли се да бъде прекратено делото в частта спрямо ответника- община С..
Прави се възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение от
ищцовата страна.
Представя се Заповед № 1804/12.09.2024 г. на ***а на община С..
Постъпила е допълнителна искова молба от „Е." ООД, ЕИК: *******, с която се
излагат следните уточнения и допълнения към първоначалната такава, като се отправя
предложение до ответниците - Н.Ч. „Б.-**** - *" и Община С., за доброволно, извънсъдебно
уреждане на отношенията по настоящия спор.
Сочи, че в точка II, изречение първо, ред първи на исковата молба е допусната
8
техническа грешка. С оглед на гореизложеното, се моли точка II, изречение първо да се чете
„Непосредствено след стартиране на ремонтните действия по гореописаните договори..."
вместо „След приключване на ремонтните действия по гореописаните договори...".
Във връзка с направената корекция се прави следното разяснение:
Необходимостта от извършване на процесните допълнителни ремонтни действия
се установила непосредствено след стартиране изпълнението на договор №
12/16.05.2018г. с предмет: Извършване на строително-монтажни работи по проект:
„Ремонт, реконструкция и пристрояване на сградата на Н.Ч. „Б.-**** - *“. При
започване на работа било констатирано, че било практически невъзможно да бъдат
извършени заложените в договор № 12/16.05.2018г. ремонт, реконструкция и
пристрояване на сградата, без преди това да се извършат допълнителни строителни
дейности, които не били включени в одобрения от ДФЗ проект. По естеството си тези
дейности били неотложни и от тях пряко зависело дали Фондът ще одобри
изпълнението на договор № 12/16.05.2018г. и съответно - дали ще изплати одобрените
по него средства.
Твърди се, че било налице свързаност между договор № 12/16.05.2018г. и процесното
допълнително споразумение от 22.01.2019г. за извършване на допълнителни строително-
монтажни работи. Допълнителното споразумение нямало самостоятелен характер, а било
технически свързано с предмета на основния договор. Общинският съвет на гр. С. гласувал
извършването на допълнителни СМР, необходими за стартирането и изпълнението на
основния проект, одобрен от ДФЗ, както подробно било изложено.Видно от датата па
сключване па договорите, процесното допълнително споразумение било подписано близо 7
месеца след основния Договор № 12/16.05.2018г., за който била проведена процедура по ЗОП
и за изпълнител бил избран фирма „Е." ООД. В чл. 6, ат. 1 от р-л VI от същия бил определен
крайният срок за изпълнение на обществената поръчка, а именно - до 12 календарни месеца.
Към датата на вземане на решение на общинския съвет за извършване на допълнителни
СМР, от които зависело стартирането и изпълнението на основния договор, били изтекли
вече 6 месеца от подписването му, което изключително много съкратило срока за
изпълнение на задълженията по него. В обществен интерес било да не се стопира
процедурата по основния договор с цел провеждането на нова такава във връзка с
възлагането на допълнителните СМР.
Цитира се разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП и чл. 182, ал. 1, т. 1 от
ЗОП.Ищцовото дружество твърди, че ответникът Н.Ч. „Б.-**** - *" нямало правен интерес
от обявяване на процесното допълнително споразумение за унищожаемо по реда на чл. 119,
ал. 1 от ЗОП, тъй като нямало качеството „заинтересована страна" по смисъла на закона.
/цитира нормата на чл. 224, ал. 1 от ЗОП, както и § 2 от ДР на ЗОП т. 12, т. 13 и т. 14/, като се
прави извод, че възложителят по договора не притежавал нито едно от трите качества и
нямало правен интерес от обявяване унищожаемостта на сделката. Отделно от това, текстът
на чл. 225 от ЗОП предвиждал унищожаемостта да се предявява в определени срокове и
9
само по исков ред, а не чрез възражение във висящо исково производство по заплащане на
дължимото възнаграждение по договора. Твърди се, че правната норма имала специален
характер и намирала предимство пред общите правила на ЗЗД за недействителност на
правните сделки.
В заключение се сочи, че дори да се установи, че не била спазена процедурата по
възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП, това нарушение водило до реализиране на
административно-наказателна отговорност за възложителя, а договорът запазвал действието
си.
Поддържа се, че липсвала материалноправна легитимация на ответника Н.Ч. „Б.-****
- *" за предявяване на иск за обявяване недействителността на допълнителното
споразумение от 22.01.2019г.
Цитира се разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ в тази насока с твърдения, че страната
по търговски договор не можела да се освободи от задължението за престация, след като
била приела престацията на насрещната страна без възражения, както било в конкретния
случай. Председателят на Н.Ч. „Б.-**** - *" потвърдил извършените ремонтни действия от
фирма „Е." ООД в пълния им обем така, както били посочени в процесния протокол, не само
подписвайки го, но и позовавайки се на него при последващите си действия, от които черпил
ползи, а именно:
на 03.04.2020г. подписал констативен акт за установяване годността за приемане на
строеж: „Изграждане на ново строителство в рамките на контура на съществуваща
сграда на Н.Ч. „Б.-**** - *" и пристрояване";
на 26.08.2020г. подал писмено искане до община С., прилагайки констативния акт
от 03.04.2020г., въз основа на който било издадено удостоверение № 26/26.08.2020г.
за въвеждане на строежа в експлоатация от гл. архитект на Община С..
Видно било, че ответникът съвсем осъзнато и целенасочено се възползвал от
гореописаните документи, за да се снабди с удостоверение № 26/26.08.2020г. за въвеждане на
строежа в експлоатация, необходимо му за изпълнение на условията по Договор №
12/16.05.2018г., одобрен от ДФЗ с цел да получи/усвои заложените в него средства.
Проектът бил финансиран по ПРСР 2014-2020г., ДБФП 13/07/2/0/00041/26.09.2017г.
Нелогични били възраженията на процесуалния представител на НЧ „Б.-****- *"г.
затова, че протоколът за извършени СМР от 12.06.2019г. бил подписан: „от ищеца и
ответника, представляван тогава от В.Б.."Налице било противоречие между оспорването по
реда на чл. 193 от ГПК на конкретния документ и приетото от него за безспорно.
Сочи се, че нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД била императивна и правото на
обезщетение в размер на законната лихва произтичало от закона.
В текста на Допълнителното споразумение липсвала договорка за неустойка в полза
на строителя, затова не ставало ясно възражението на общината.
10
Моли се да бъдат оставени без уважение възраженията на ответниците, направени с
отговорите на исковата молба.
При условията на евентуалност, в случай че бъде отхвърлена исковата претенция по
първоначалната искова молба, се предявява иск за неоснователно обогатяване само срещу
ответника Н.Ч. „Б.-**** - *", който се твърди, че се бил обогатил за сметка на „Е." ООД.
Цитира се нормата на чл. 55 от ЗЗД като се твърди, че ищцовото дружество било
извършило СМР в полза на Н.Ч. „Б.-**** - *", подробно описани в протокол за извършените
СМР от 12.06.2019г. на обща стойност от 102 631,43 лв. с ДДС, с която сума ответникът се
обогатил неоснователно. Резултатът от извършените СМР били постъпили в патримониума
на ответника и същият приел извършената работа.Налице бил общият фактически състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД.
Възразява се срещу допускането на исканата от ответника Н.Ч. „Б.-**** - *" съдебно-
техническа експертиза, тъй като същата се явявала излишна, след направените уточнения от
ищеца.
Възразява се срещу искането на Н.Ч. „Б.-**** - *" да бъдат допуснати трима
свидетели при режим на довеждане. Твърди се, че с разпита на същите се целяло да се
установят обстоятелства и факти, които опровергавали съдържанието на официален
документ (Удостоверение № 26/26.08.2020г. за въвеждане в експлоатация на строеж,
издадено от Община С.) и съдържанието на изходящ от страната частен документ
(Допълнително споразумение от 22.01.2019г., Протокол за извършените СМР от 12.06.2019г.,
Констативен акт за установяване годността за приемане на строеж от 03.04.2020г.).
Твърди се, че било недопустимо оспорването на протокола за извършени СМР от
12.06.2019г.
Заявява се, че ищцовото дружество ще се ползва от представените по делото и
оспорени от ответниците по реда на чл. 193 от ГПК допълнително споразумение от
22.01.2019г. и протокол за извършените СМР от 12.06.2019г. и при евентуално допускане
на оспорването, се моли, на основание чл. 193, ал. 3 от ГПК да бъде разпределена
доказателствената тежест между страните.
Моли да бъде дадена възможност на ищеца до първото по делото заседание да
представи протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия
и ниво на строежа (обр. 2).
Моли се на основание чл. 192 от ГПК, във връзка с възраженията на НЧ „Б.-****- *",
изложени на стр. 4 и 5, в раздел II, точка 2 от депозирания писмен отговор, да бъде
задължен ДЪРЖАВЕН ФОНД ЗЕМЕДЕЛИЕ с адрес: гр. С., бул. „Ц.Б.***" № ***, да
представи по делото копие на водена от тях преписка във връзка със сключването на
ДОГОВОР № 12/16.05.2018г. с предмет: Извършване на строително-монтажни работи по
проект: „Ремонт, реконструкция и пристрояване на сградата на Н.Ч. „Б.-**** - *".
Постъпил е и допълнителен писмен отговор от Н.Ч. "Б.-**** - *", в който се изразява
следното становище:
11
Счита се, че предявеният при условията на евентуалност, в случай че съда отхвърли
исковата претенция на ищеца по първоначалната искова молба, иск за неоснователно
обогатяване срещу ответника Н.Ч. "Б.-**** - *", с ЕИК: *****, е неоснователен и
недоказан.
Сочи се отново, че ищецът „Е.” ООД не бил извършвал тези строително - монтажни
работи, по отношение на които са претенциите му заявени в първоначалната и
допълнителната искови молби, съответно ответника нямало как да се обогати за сметка на
ищеца с нещо, което не било извършено от ищеца.
В действителност тези СМР-та и дейности описани в Протокол за извършените СМР
обр. 19 с дата 12.06.2019 г. /без т. 2 и т. 5 на лист 16 гръб/ и невключени в Проекта „Ремонт,
реконструкция и пристрояване на сградата на Н.Ч. "Б.-**** - *” били извършени в началото
на 2018 г. от друга строителна фирма безвъзмездно и на доброволни начала, а именно „С.Т.
**“ ЕООД.
Физически работата била извършена от около 5-6 работници на фирмата „С.Т. **“
ЕООД със съответната механизация.
Твърди се, че неправилно се сочило от ищеца, че необходимостта от извършване на
тези допълнителни работи била възникнала непосредствено след стартиране на
изпълнението на договор № 12/16.05.2018 г. с предмет: Извършване на строително -
монтажни работи по проект: „Ремонт, реконструкция и пристрояване на сградата на Н.Ч.
"Б.-**** - *”.
Дейностите били извършени от „С.Т. **“ ЕООД в началото на 2018 г.,, а и Проектът
„Ремонт, реконструкция и пристрояване на сградата на Н.Ч. "Б.-**** - *”, не включвал
строително-монтажните работи описани в Протокол за извършените СМР образец 19 с дата
12.06.2019 г. и намиращ се на лист № 16 по делото.
Неоснователно било наведеното твърдение в допълнителната искова молба, че от
страна на ответника Н.Ч. "Б.-**** - *" безспорно се приемало и признавало, че Протокола за
извършените СМР образец 19 с дата 12.06.2019 г. е „подписан от ответника, представляван
тогава от В.Б.” и в тази връзка е било налице противоречие между, оспорването по реда на
чл. 193 от ГПК на конкретния документ и приетото от ответника за безспорно.
Под употребения израз в писмен отговор на първоначалната искова молба, че
Протокола за извършените СМР образец 19 с дата 12.06.2019 г. бил „подписан от ответника,
представляван тогава от В.Б.”, се уточнява, че се има предвид, че в графата „възложител”
печатно било изписано „В.Б.” и бил положен нечетлив ръкописен подпис, а не че безспорно
подписа и волеизявлението в тази насока били действително на ответника, представляван
тогава от В.Б..
Сочи се, че затова и Протокол за извършените СМР образец 19 с дата 12.06.2019 г.,
както и Допълнително споразумение от 22.01.2019 г., находящо се на лист № 13 и 15 по
делото, били оспорени по реда на чл. 193 от ГПК, тъй като ответникът счита същите за
12
привидни, антидатирани, с недостоверна дата на съставянето им, съдържанието им, както и
цялата им достоверност и автентичност.
Никъде в писмения отговор на първоначалната искова ответникът не твърди да е
посочил, че се признава за безспорен факта, че Протокола за извършените СМР образец 19 с
дата 12.06.2019 г. бил надлежно и достоверно съставен като съдържание и дата, съответно че
бил подписан от действителният представител на ответника - тогава от В.Б..
В допълнителната искова молба и след запознаване с писмения отговор на ответника Н.Ч.
"Б.-**** -*", ищеца вече коренно бил променил защитната си теза, за това кога били
извършени строително-монтажните работи описани в Протокол за извършените СМР
образец 19 с дата 12.06.2019 г. като се сочи, че становището му вече напълно съвпадало с
това на ответника, че тези дейности и СМР по своята същност, вид и предназначение, били
абсолютно задължителни, необходими, предварителни и предхождащи строително-
монтажните работи и дейности преди изпълнението на СМР по Договор № 12/16.05.2018 г.
Всички описани позиции в Протокол за извършените СМР образец 19 с дата
12.06.2019 г. /лист 16 от делото/, с изключение на т. 2 и т. 5, намиращи се на лист 16 - гръб
по делото, а именно: „кофраж за колони и добавка за кофраж за колони и плоча с височина
над 4 м.“, се отнасяли за разрушаване на съществуващата сграда и изграждане на основите
на новата сграда до кота +0,00 м.
Тези позиции за СМР описани в Протокол за извършените СМР образец 19 с дата
12.06.2019 г., с изключение на тези без т. 2 и т. 5, не могло да се отнасят за нищо друго, освен
за разрушаване на съществуващата сграда и изграждане на основите на новата сграда.
Когато бил изготвен Проектът „Ремонт, реконструкция и пристрояване на сградата
на Н.Ч. "Б.-**** - *", в изпълнение на който били сключени и останалите договори от № 8 до
№ 12 от 16.05.2018 г., в проекта не било предвидено премахване на сградата и изграждане на
основите на новата сграда /строителството под кота + 0,00 м./, с изключение на основите на
пристройката.
Поради тази причина за да стартира строителството по Проекта „Ремонт,
реконструкция и пристрояване на сградата на Н.Ч. "Б.-**** - *", е било необходимо преди
26.09.2018 г., когато е съставен Протокол /образец 2/ за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво с дата 26.09.2018 г., да бъдат изпълнени СМР-та за
обекта под кота 0,00, в това число и събарянето на старата сграда, както и извозването на
строителните отпадъци от площадката.
Спора по делото, след представената допълнителна искова молба, вече се свеждал
основно до това, дали действително ищеца „Е.” ООД бил извършил въпросните СМР
описани в Протокол за извършените СМР обр. 19 с дата 12.06.2019 г. /без т. 2 и т. 5 на лист
16 гръб/ и невключени в Проекта „Ремонт, реконструкция и пристрояване на сградата на
Н.Ч. "Б.-**** - *".
Неоснователно било твърдението на ищеца, че ответника Н.Ч. "Б.-**** - *" нямал
гарантиран от закона /ЗОП/ правен интерес за обявяване на процесното допълнителното
споразумение от 22.01.2019 г. за унищожаемо по реда на чл.119, ал.1 от ЗОП, тъй като нямал
13
качеството на заинтересована страна по смисъла на ЗОП.
Неоснователно било и твърдението, че в случая били изтекли сроковете по чл. 225 от
ЗОП за искане на унищожаемост на процесното Допълнителното споразумение от
22.01.2019 година.
След като не е било публикувано обявление за обществената поръчка в Регистъра на
обществените поръчки, срокът бил два месеца от узнаването, което било станало с
получаването от ответника на искова молба и в отговора, на който било заявено изрично, че
ответникът правел възражение и искане допълнителното споразумение от 22.01.2019г. да
бъде обявено за недействително.
Неоснователно било и твърдението, че унищожаемост могло да се предяви само по
общия исков ред, а не чрез възражение във висящо исково производство. Правната норма на
чл. 225 от ЗОП нямала специален характер и не намирала предимство пред общите правила
на ЗЗД за недействителност на правните сделки.
Протокол за извършените СМР обр. 19 с дата 12.06.2019 г. видно от съдържанието му
бил за строеж: „Ремонт, реконструкция и пристрояване на сградата на Н.Ч. „Б.-**** - *”, А
НЕ за строежа описан в горния Констативен акт /обр. № 15/ от дата 03.04.2020 г.
Съгласно разпоредбите на ЗУТ, Констативен акт /обр. № 15/ от дата 03.04.2020 г.,
един от задължителните документи, които следвало да се представят за да бъде издадено
Удостоверение № 26.08.2020 г. от главен архитект на община С. за въвеждане на въпросния
строеж в експлоатация, поради което било несъстоятелно твърдението на ищеца за
преднамерено и съзнателно ползване от страна на ответника на Констативен акт /обр. № 15/
от дата 03.04.2020 година. Напротив, ползването му било задължително за въвеждане на
строежа в експлоатация - за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Според разпоредбите на ЗУТ не могло да бъде издадено Удостоверение за въвеждане
в експлоатация на обект, ако не се представи и Констативен акт /обр. № 15/.
Възразява се срещу исканията и твърденията на ищеца отразени в точки V.1, V.2 и
V.3 от допълнителната искова молба.
Неоснователно било твърдението на ищеца, че във връзка с извършената вече
корекция на исковата молба, допускането на СТЕ вече било излишно.
Нстоява се да бъзе допуснато това доказателствено искане, като допустимо и
относимо към предмета на делото.
Неоснователно било и възражението на ищеца, да не бъдат допуснати исканите от
ответника трима свидетели при режим на довеждане, както и било неоснователно и
възражението му, че било недопустимо оспорването на Протокол за извършените СМР обр.
19 с дата 12.06.2019 г.
Неоснователно било искането на ищеца в точка VI.2 от допълнителната искова
молба, отнасящо се до това да бъде задължен по реда на чл. 192 от ГПК ДФ „Земеделие” да
представи по делото преписката във връзка със сключването на Договор № 12/16.05.2018 г. с
14
предмет: Извършване на строително - монтажни работи по проект: „Ремонт, реконструкция
и пристрояване на сградата на Н.Ч. "Б.-**** - *".
Нямало спор за това, че между ДФ „Земеделие” и ответника е сключен Договор №
12/16.05.2018 г. с предмет: Извършване на строително - монтажни работи по проект:
„Ремонт, реконструкция и пристрояване на сградата на Н.Ч. "Б.-**** - *".
Постъпил е допълнителен писмен отговор на допълнителна искова молба от Община
С., в който се изразява следното становище:
На първо място, поддържа се като основателен подадения писмен отговор на Н.Ч.
"Б.-**** - *", с ЕИК ***** и ответната община се присъединява към изложеното.
Считат за неоснователен предявения при условията на евентуалност с
допълнителната искова молба иск за неоснователно обогатяване, предявен срещу ответника
Н.Ч. "Б.-**** - *", гр. С. с твърдения, че не били налице основанията за прилагане на
нормата на чл. 55 от ЗЗД, като това било много подробно посочено в писмения отговор на
Н.Ч. "Б.-**** - *". В тази връзка, се моли да се отхвърли като неоснователен, необоснован и
недоказан предявения при условията на евентуалност горепосочен иск за неоснователно
обогатяване по чл. 55 от ЗЗД.
На следващо място се възразява срещу уточненията и допълненията към исковата
молба на ищеца „Е.“ ООД. Счита се, че ответникът Н.Ч. "Б.-**** - *", гр. С. имал правен
интерес от обявяване на процесното допълнително споразумение за унищожаемо по реда на
чл. 119, ал. 1 от ЗОП, тъй като същото безспорно притежавало качеството на заинтересована
страна по смисъла на ЗОП. Налице била материално-правна легитимация на ответника Н.Ч.
"Б.-**** - *" за предявяване на иск за обявяване недействителността на допълнителното
споразумение от 22.01.2019 г. като наведените доводи в обратната насока в Допълнителната
искова молба от ищеца били неоснователни.
Поддържат се исканията на Н.Ч. "Б.-**** - *", посочени в отговора на исковата молба.
Възразява се срещу искането, отразено в допълнителната искова молба, посредством
молба по чл.192 от ГПК да се задължи Държавен фонд „Земеделие“, гр. С. да представи по
делото копие на водената от тях преписка във връзка със сключването на договор №12 от
16.05.2018 г. с предмет: „Извършване на СМР по проект: „Ремонт, реконструкция и
пристрояване на сградата на „НЧ Б.-****-*“, гр. С.“.
С подадения допълнителен писмен отговор на допълнителна искова молба, отново се
заявява, че община С. следвало да бъде заличена като ответник по настоящото дело и
производството по делото да бъде прекратено в тази част, тъй като по отношение на община
С. бил налице предявен недопустим и неоснователен иск.
Постъпила е уточнителна молба от „Е." ООД, ЕИК: *******, с която правят
уточнение относно пасивната материалноправна легитимация на втория ответник
Община С..
Твърди се, че пасивната материалноправна легитимация произтичала от чл. 304 от
Търговския закон (ТЗ). Твърди се, че сключената сделка била търговска на основание чл.
286, ал. 1 от ТЗ и чл. 1, ал. 3 от ТЗ, както и че съгласно чл. 288 от ТЗ, за неуредените с ТЗ
15
положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското
законодателство.
Твърди се, че съгласно чл.9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона
и на добрите нрави, като в случая Решението на Общински съвет гр. С., макар и мотивирано
само с чл. 21, ал.1, т. 6 (в редакцията към 27.10.2003г.) и т. 23 от Закона за местно
самоуправление и местна администрация, се основавало и на чл. 23, ал. 2 от Закона за
народните читалища.
Нямало данни Решението да е било оспорено по чл. 45, ал. ал. 4 от ЗМСМА от страна
на областния управител, което било още една индиция за неговата законосъобразност.
Решението било в съответствие и с чл. 27 и чл. 28 от Устава на „Н.Ч. „Б.-**** - *".
Също така Решението на Общински съвет гр. С. предхождало с 25 (двадесет и пет)
дни сключването на Допълнително споразумение за извършване на допълнителни СМР на
обект: „Изграждане на ново строителство в рамките на контура на съществуващата сграда на
Н.Ч. „Б.-**** - *" и пристрояване" със средства от Общинския бюджет на основание
Решение № 1130/27.12.2018г. на Общински съвет гр. С., сключено на 22.01.2019г.
В самото заглавие на Допълнителното споразумение било изписано Решението на
Общинския съвет. От заглавието на Допълнителното споразумение се установявал
произходът на средствата за плащане и платеца на възложените строителни работи.
Решението на Общински съвет гр. С. било съществена част от преддоговорните
отношения между „Е." ООД и Н.Ч. „Б.-**** – *“. Общоизвестен факт бил, че народните
читалища не генерирали приходи, които биха обезпечили плащането на мащабни
строителни работи като предвидените в Допълнителното споразумение от 22.01.2019г.
Основният мотив за сключване на споразумението от страна на „Е.“ ООД било поетото
задължение за плащане, материализирано в Решението на Общинския съвет на гр. С..
Допълнителното споразумение и Решението на Общинския съвет следвало да бъдат
разглеждани съвкупно, като се държала сметка за спецификата на конкретните
правоотношения между страните.
Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията на чл.374 от ГПК да
пристъпи към произнасяне по всички предварителни въпроси и по допускане на
доказателствата:
Предявеният иск е с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл. 266 ал.1, вр. чл.258
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
С допълнителната искова молба при същите обстоятелства е въведен евентуален
иск по реда на чл.55 от ЗЗД, само спрямо Н.Ч. „Б.-**** – *“.
Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален,
двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално
правоотношение за изпълнителя-ищец са породени две основни облигаторни задължения –
да извърши съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци процесните
услуги и да предаде работата на възложителя, а за изпълнителя – да приеме /одобри/
извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение с ДДС на изпълнителя - арг.
чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че е извършил съобразно поръчката в срок и без
16
отклонение от нея и недостатъци процесните услуги -СМР по договора и да предаде
работата на възложителя, както и че същият я е приел.
По евентуалния иско п очл.55 от ЗЗД, ищецът следва да докаже, че са налице
кумулативно изискуемите от закона предпоставки.
В тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване, като следва да установят
онези свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, които са за положителни
факти респ., че не са възлагали и не са приели извършената работа.
По отношение на направените доказателствени искания:
Следва да бъдат приети представените писмени доказателства от страните.
Следва да се допуснат до разпит двама свидетели на ищеца и трима на
ответника, при режим на довеждане.
Следва да се допуснат поисканите ССчЕ и СТЕ, по формулираните въпроси от
двете страни.
Следва да бъде задължена Община С. да представи заверен препис на Решение
№1130/27.12.2018г. на Общински съвет гр. С..
Следва да бъде задължен ищеца да представи в оригинал Допълнително споразумение
от 22.01.2019 г. и Протокол за извършени СМР образец 19 от 12.06.2019 г.
Следва на основание чл. 192 от ГПК да бъде задължен, като трето неучастващо в
производството лице - ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ, да представят по делото копие на водена от тях
преписка във връзка със сключването на Договор № 12/16.05.2018г. с предмет: Извършване
на строително-монтажни работи по проект: „Ремонт, реконструкция и пристрояване на
сградата на Н.Ч. „Б.-**** - *", във връзка с което следва да се укаже на ищецът да представи
нарочна молба по чл.192 от ГПК до ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ.
Съдът указва на страните, че определението съдържа проект на доклад.
На основание чл. 375, ал. 1 от ГПК, съдът дава възможност на страните да
упражнят правата си като предприемат съответните процесуални действия за
установяване на техните твърдения и възражения.
Съобразно изложеното и на основание чл. 374, ал. 1 и 2 от ГПК Пазарджишкия
окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ищеца и трима на ответника, при
режим на довеждане.
ДОПУСКА изслушването на ССчЕ, по въпроси формулирани от ищеца.
ОПРЕДЕЛЯ за в.л.Л. Т., която да се призове.
УКАЗВА на ищцовата страна да внесе депозит в размер на 300 лева, в
17
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ДОПУСКА изслушването на СТЕ, по въпроси формулирани от ответника.
ОПРЕДЕЛЯ за в.л. Б. Г. който да се призове.
УКАЗВА на ответната община С. за внесе депозит в размер на 400 лева, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ЗАДЪЛЖАВА Община С. да представи заверен препис на Решение N
1130/27.12.2018г. на Общински съвет гр. С..
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи в оригинал Допълнително споразумение от
22.01.2019 г. и Протокол за извършени СМР обр. №19 от 12.06.2019 година.
ЗАДЪЛЖАВА ищецът, в едноседмичен срок да представи нарочна молба по реда на
чл.192 от ГПК и след представяне на молбата:
На основание чл.192 от ГПК да се изпрати на ДЪРЖАВЕН ФОНД ЗЕМЕДЕЛИЕ, със
задължение в двуседмичен срок да представят по делото копие на водена от тях преписка
във връзка със сключването на Договор №12/16.05.2018г. с предмет: Извършване на
строително-монтажни работи по проект: „Ремонт, реконструкция и пристрояване на
сградата на Н.Ч. „Б.-**** - *".
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.02.2025г.
от 10.оо часа за която дата да се призоват страните.
Да се призоват и вещите лица.
Определението е окончателно
Преписи от същото да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
18