Решение по дело №21379/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261895
Дата: 30 декември 2020 г.
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20195330121379
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                     

 

 

№ 261895           30.12.2020 година                  град Пловдив

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII - ти състав, в публично заседание на трети декември две хиляди и двадесета година,в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

 

при участието на секретаря Радка Цекова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 21379 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 240, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

 Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”, П.. рег. № …, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”, клон Б…, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14 е предявил против Д.Ц.Г., ЕГН **********,*** искове за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № …. на ПдРС, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, суми, както следва: 503,60лв. – неплатен остатък по Договор за потребителски заем …, сумата от 25,70лв. -  мораторна лихва за периода 05.07.2018г. – 11.09.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В исковата молба е посочено, че с договор за потребителски заем с номер …. на ответницата е отпуснат паричен кредит в размер на 1662 лв. Твърди се, че сумата, предмет на договора, е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от договора, с което ищецът е изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума ответника удостоверил с полагането на подписа си в поле „Удостоверяване на изпълнението”, като въз основа на чл. 3 от договора, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 18 месечни вноски, всяка по 118,30 лв., които съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, посочени в параметрите на договора. Твърди се, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 05.06.2018 г., като към тази дата са погасени 12 месечни вноски. Посочено е, че на основание чл. 5 от договора, вземането на ищеца е изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната вноска. По този начин ответникът следвало да изплати остатъка от заема в размер на 50,360 лв., представляващи оставащите 6 бр. вноски, към .. към която дата кредитът станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Посочено е, че към датата на депозиране на заявлението, е настъпила и последната падежна дата – … Посочено е, че ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 25,70 лв., за периода от настъпване на изискуемостта на кредита – 05.07.2018 г. до 11.09.2019 г.  Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство, по ч.гр.дело № …  като заповедта е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че е налице вземане от страна на ищеца от ответника в размер на посочените суми, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на дължимите суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез особения си представител а… Д., е депозирал  отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че договорът е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

От приложеното ч.гр.д. № ….на ПдРС се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за слените суми: 503,60лв. – неплатен остатък по Договор за потребителски заем …, сумата от 25,70лв. -  мораторна лихва за периода 05.07.2018г. – 11.09.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по заповедното производство в общ размер на 75 лева. Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит с номер … ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 1500 лева, с месечна  вноска от 118,30 лева, с  брой на вноските – 18 месечни, застрахователна премия- 162 лв., такса ангажимент 52,50 лв., годишен процент на разходите 41,85 %. лихвен процент – 31,19 % и обща стойност на плащане – 2129,40 лв.

По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като компетентно дадено и не оспорено от страните, по което вещото лице е установило, че с банков предвод на … сумата от 1447,50 лв. е била преведена на ответника, като от нея е била удържана такса ангажимент от 52,50 лв. На същата дата с банков превод за 162 лв. е преведена сумата на Кардиф Общо застраховане, клон Б…. Неизпълнените задължения на ответника са 503,60 лв. – за главница и 27,68 лв. – обезщетение за забава.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

От събраните писмени доказателства се установява, че между страните е сключен  договор за потребителски кредит с номер …. г. В договора са посочени конкретните условия и параметри на заема.

Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор от .. г. по свята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

В този смисъл е и нормата на чл. 5, ал.4 от ЗПК, касаеща общите условия към договора за потребителски кредит.  Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. 

Разпоредбата на Чл. 11, ал. 1 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:

т.10  годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;

Съгласно чл. 22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 /неприложим в настоящия случай, доколкото процесният кредит не е предоставен под формата на овърдрафт/. Процесният договор е сключен при общи условия, като за да обвържат страните същите следва да са приети писмено. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. В противен случай, на основание чл. 22 ЗПК е налице нищожност на процесния договор. От представените по делото Общи условия /л. 6-9/ се установява, че същите отговарят на описаните законни изисквания, като всяка страница е подписана както и от представител на ищовото дружество, така и от ответника,  поради което съдът намира, че същите надлежно обвързват страните.

Договорът за потребителски паричен кредит от …. е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Липсват нарушения на формата, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, годишният лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл.11 от Общи условия към договора/. Не са налице нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК – в погасителния план към договора е посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми.

По отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира следното:

По отношение на главницата

С исковата молба се претендира главница в размер на 503,60 лева, дължима по Договор за потребителски заем с номер г., която е останала незаплатена. Настъпил е крайния падеж на договора-…

Относно размера на задълженията и погасените суми, по делото е прието  заключението на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че невъзстановеният размер по прецесния договор е: 503,60 лв. – главница и мораторна лихва в размер на 27,68 лв.

От представения договор, както и от приетата по делото ССчЕ, се установява, че размерът на дължимата главница по договора действително е 503,60 лв. В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от ответника, който не оспорва обстоятелството, че не е погасил изцяло задълженията си по договора за кредит. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради което искът за главница е основателен в пълния си размер от 503,60 лв.

В тази връзка се явява и основателна претенцията за законна лихва върху главницата за периода от датата на входиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 26,09,2019 г. до окончателното плащане. 

По отношение на лихвата за забава:

Страните са уговорили, че при забава на плащането, на която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи обезщетение за забава  в размер на законната лихва – чл. 5 от общите условия на договора. Претендирано е обезщетение за забава в размер на 25,70 лева  за периода 05.07.2018 г. – 11.09.2019 г. Обезщетението за забава е изчислено от вещото лице по неоспорената по делото ССчЕ. Видно от приетото по делото заключение на ССчЕ, размерът на обезщетението за забава за 05.07.2018 г. – 11.09.2019 г. е 27,68 лв. С оглед на диспозитивното начало  предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен до претендирания размер от 25,70 лв.

 

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има само ищецът, на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Същият е доказал заплащането на държавна такса в размер на 125 лв., депозит за особен представител – 300 и внесен депозит за вещо лице в размер на 140 лв. Претендира на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. НЗПП да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Съдът намира, че при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 100 лева. Общият размер на разноските на ищеца за исковото производство възлизат на  665 лева. За заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 75 лева, като следва да му се присъдят изцяло.

Водим от изложеното, съдът                                     

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

 

 

        

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Ц.Г., ЕГН **********,***,  че дължи  на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”, П… рег. № … чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”, клон Б…, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк С…, Сгр…  следните суми: 503,60лв. – главница, представляваща неплатен остатък по Договор за потребителски заем …, сумата от 25,70лв. -  мораторна лихва за периода 05.07.2018г. – 11.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ….. на ПдРС.

ОСЪЖДА Д.Ц.Г., ЕГН **********,***, да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”, П… рег. № …, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”, клон Б.., ЕИК … със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14  сумата от 665 лева, представляващи съдебно деловодни разноски за исковото производство  и сумата от 75 лева, представляващи съдебно деловодни разноски за заповедното производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

На особения представител на ответника Д.Ц.Г.-а….В.Д. да се изплати внесения депозит за особен представител.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

 

 

 

 

 

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов.

 

 

 

Вярно с оригинала.

М.Х.