№ 7482
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110100873 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „АТС БЪЛГАРИЯ“ ООД, представлявано
от управителя А.Г., чрез адв. П., срещу Софийски университет „Св. Климент Охридски“, с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 327 ТЗ и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: 5822,71 лв., представляваща сборът от уговорена покупна цена по
договор за търговска продажба на консумативи за лазерни устройства, за която са издадени
фактури № *********/04.08.2020, № **********/01.07.2020 и № **********/14.07.2020 г.,
ведно със законната лихва от 23.07.2021 г. до плащане на вземането; 782,69 лв. – неустойка
за забава, считано от датата следваща съответната падежна дата на всяка от фактурите до
22.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 02.08.2021 г. по ч.гр.д. № 43398/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че бил
изпълнител по договор от 23.10.2018 г. с предмет „Периодична доставка на хартия, тонери,
канцеларски материали и офис консумативи за нуждите на Софийския университет „Св.
Климент Охридски“ с 5 обособени позиции, сключен с ответника, в качеството му на
възложител по договора. Съгласно чл. 1 от договора възложителят възложил, а изпълнителят
приел да извърши периодична доставка на хартия, тонери, канцеларски материали и офис
консумативи за нуждите на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ по обособена
позиция № 2, като мястото на изпълнение на договора било франко сградите на ответника в
гр. София и страната, посочени в чл. 3, ал. 2. Поддържа, че в периода 01.07.2020 г. –
03.09.2020 г., в изпълнение на задълженията си по договора, ищецът доставил за нуждите на
ответника консумативи за лазерни устройства и в изпълнение на чл. 9 от договора били
съставени приемо-предавателни протоколи, подписани от представители на двете страни,
като за извършените доставки изпълнителят съставил и издал фактури, които били
включени в дневника на продажбите и справка – декларация по ДДС. Твърди, че след
образуване на заповедното производство ответникът платил част от задълженията си на
1
обща стойност от 9831,01 лв., като към момента на подаване на исковата молба останали
неплатени задължения в общ размер на 5822,71 лв. по фактури № *********/04.08.2020, №
**********/01.07.2020 и № **********/14.07.2020 г. Твърди, че на основание чл. 19, ал. 2 от
раздел X „Санкции при неизпълнение“ от подписания между страните договор, при забава
на възложителя за изпълнение на задълженията му за плащане по договора, същият
заплащал на изпълнителя неустойка в размер на 0,5% от дължимата сума за всеки просрочен
ден, но не повече от 5 % от размера на забавеното плащане. Тъй като срокът за плащане на
посочените фактури бил изтекъл, претендира и заплащане на неустойка в общ размер на
782,69 лв. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като признае за установено, че
ответника дължи на ищеца следните суми: 5822,71 лв., за която са издадени фактури №
*********/04.08.2020, № **********/01.07.2020 и № **********/14.07.2020 г., ведно със
законната лихва от 23.07.2021 г. до плащане на вземането; 782,69 лв. – неустойка за
неизпълнение на Договор № ******/23.10.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.08.2021 г. по ч.гр.д. № 43398/2021
г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. М., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Твърди, че ищецът нямал правен интерес от така
предявените искове, тъй като след издаването на заповедта за изпълнение ответникът
заплатил изцяло задълженията си и по този начин признал същите. Към днешна дата било
видно, че ответникът регулярно и в срок плащал задължението си. Поддържа, че не оспорва,
че дължи, като изплатил всички задължения по процесните фактури, с което признал
задължението си преди подаване на исковата молба, поради което производството по делото
следвало да бъде прекратено. Признава правнорелевантното обстоятелство, че между
страните е съществувало облигационно правоотношение по договор от 28.10.2018 г.
Оспорва претенцията на ищеца за забавено плащане по процесните фактури, като счита
същата за неоснователна и недоказана. Твърди, че в отдел „Административно-счетоводно
обслужване“ – Паричен салон на СУ „Св.Климент Охридски“ към 08.03.2022 г. била
извършена справка, от която се установило, че сумите по фактури №**********/01.07.2020,
№ **********/14.07.2020 и № *********/04.08.2020 били погасени изцяло, за което прилага
бюджетни платежни нареждания. Предвид изложеното моли съда да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяването на иска съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК. Оспорва
претендираната неустойка в размер на 782,69 лв., като счита същата за неоснователна. Ето
защо моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че
на 23.10.2018 г. между „АТС БЪЛГАРИЯ“ ООД и Софийски университет „Св. Климент
Охридски“ бил сключен договор с предмет „Периодична доставка на хартия, тонери,
канцеларски материали и офис консумативи за нуждите на Софийския университет „Св.
Климент Охридски“ с 5 обособени позиции“.
В представените по делото фактури са обективирани всички съществени уговорки,
пораждащи правоотношение по договор за търговска продажба – страни, предмет и цена за
придобиване правото на собственост върху вещите, обект на продажбата. По тях ищецът се
е задължил възмездно да прехвърли на ответника правото на собственост върху изброените
подробно в тези фактури стоки по видове и брой, при уговорена цена с ДДС – общо за
сумата от 5822,71 лв. по процесните три фактури, предмет на исковото производство, а
именно: № **********/01.07.2020, № **********/14.07.2020 г. и № *********/04.08.2020 г.
Тези първични счетоводни документи са подписани от лице, което е удостоверило, че е
представител на ответника, като от приетата като компетентно изготвена ССчЕ, извършила
2
проверка в счетоводството на ищеца и ответника, се установява, че процесните фактури са
били надлежно отразени в счетоводните регистри на СУ „Св. Климент Охридски“.
Правното действие на сключените договори попада под приложното поле на ТЗ, тъй
като учредените от тях договорни правоотношения са възникнали между търговци и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 318, ал. 1, във вр. с чл.
286, ал. 1 ТЗ. По тези търговски правоотношения за ищеца са породени две основни
облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във
фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати
уговорената пазарна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите – арг. чл. 200,
ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен,
комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните
последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на
вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия
фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката,
освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното
задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето
задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Безспорно е по делото, а и от представените двустранно подписани от представители
на страните по настоящото съдебно производство приемо-предавателни протоколи се
установява правнорелевантното обстоятелство, че в периода 01.07.2020 г. – 03.09.2020 г.
ищцовото дружество като продавач в изпълнение на поето правно задължение по договор за
търговска продажба е доставило на ответника-купувач вещите, обект на продажбата, а
именно консумативи за лазерни устройства.
При предаването на процесните вещи (с осчетоводяването на процесните фактури с
посочен момент на данъчното събитие ответникът е признал, че стоките, предмет на
процесните договори за търговска продажба, са му предадени) продавачът е изпълнил
своите основни правни задължения, породени от договорите за търговска продажба, а
именно – едновременно с предаването е настъпила концентрацията по чл. 24, ал. 2 ЗЗД и
родово определените вещи са били индивидуализирани, като по този начин правото на
собственост върху тях е било прехвърлено от продавача на купувача-ответник. При
изпълнението на насрещната престация за предаване на стоките, предмет на договорите,
правното задължение на купувача-ответник за заплащане на цената е станало изискуемо.
Не е спорно между страните, че след образуване на заповедното производство
ответникът е погасил част от задълженията си в общ размер на 9831,01 лв., като е останала
незаплатена сумата в размер на 5822,71 лв., предмет на настоящото исково производство, за
която са издадени фактури № **********/01.07.2020, № **********/14.07.2020 г. и №
*********/04.08.2020 г.
От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните ССчЕ се установява
и правнорелевантното обстоятелство, че ответникът-купувач е изпълнил задължението си за
заплащане и на останалата незаплатена продажна цена, като на 07.02.2022 г. и 11.02.2022 г.
са извършени плащания по процесните три фактури № **********/01.07.2020, №
**********/14.07.2020 г. и № *********/04.08.2020 г. в общ размер на 5822,71 лв. Съдът
възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй
като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвала
пълно и задълбочено предоставените му документи и е отговорило на поставените задачи,
предмет на допуснатата ССЕ.
С извършеното в хода на исковото производство плащане на останалата незаплатена
3
продажна цена в размер на 5822,71 лв. се погасява съдебно предявеното вземане за
посочената сума, поради което главният иск с правно основание чл. 327 ТЗ следва да бъде
отхвърлен като погасен чрез плащане.
По иска с правно основание чл. 92, ал. ЗЗД:
Страните могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за причинени вреди от
неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се доказват. Пораждането на
това акцесорно задължение представлява неустойка, която съгласно правилото, уредено в
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, т. е. освен обезщетителната си функция, тя представлява и
обезпечителен способ за точно и добросъвестно изпълнение на договорните задължения.
В случая страните са уговорили предварително размера на обезщетението за
причинени вреди на ищеца при неизпълнение в темпорално отношение на поетите от
ответника парични задължения по договора с предмет „Периодична доставка на хартия,
тонери, канцеларски материали и офис консумативи за нуждите на Софийския университет
„Св. Климент Охридски“ с 5 обособени позиции“ – чл. 19, ал. 2 от раздел Х „Санкции при
неизпълнение“ („при забава на Възложителя за изпълнение на задълженията му за плащане
по договора, същият заплаща на Изпълнителя неустойка в размер на 0,5% от дължимата
сума за всеки просрочен ден, но не повече от 5% от размера на забавеното плащане“).
Тъй като главното парично задължение не е било изпълнено точно в темпорално
отношение, е възникнало предявеното акцесорно парично вземане, представляващо
обезщетение за причинени имуществени вреди поради твърдяното и установено в процеса
на доказване пред настоящата съдебна инстанция неизпълнение на обезпеченото парично
задължение в темпорално отношение.
От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните ССчЕ се установява
правнорелевантното обстоятелство, че размерът на неустойката, дължима от ответника на
основание чл. 19, ал. 2 от договора, възлиза на обща стойност от 783,68 лв. Ето защо и с
оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, предявеният иск с правно
основание чл. 92 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло за претендираната от ищеца сума в
размер на 782,69 лв.
По отношение на разноските:
При този изход от спора и предвид обстоятелството, че ответникът е заплатил
дължимите суми след образуване на заповедното, респ. исковото производство, следва да се
приеме, че същият е дал повод за завеждане на делото. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, на ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите разноски в исковото и
заповедното производство (предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се
постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното производство), както следва:
1078,80 лева – за държавна такса и възнаграждение за адвокат в заповедното производство,
328,37 лева – държавна такса в исковото производство, 350 лева – депозит за ССчЕ, като
претендира и адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 1240 лв.,
което е надлежно уговорено и заплатено съобразно представените доказателства.
Релевираното от процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е
основателно предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, поради което
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за исковото производство следва да
бъде намалено до размера от 700 лв., изчислен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в общ размер на 1078,80
лева и за исковото производство в общ размер на 1378,37 лева.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „АТС БЪЛГАРИЯ“ ООД,
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9,
представлявано от управителя А.Г., срещу Софийски университет „Св. Климент Охридски“,
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Освободител“ №
15, представляван от проф. д.ф.н. А.Г., иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за
признаване за установено, че Софийски университет „Св. Климент Охридски“ дължи на
„АТС БЪЛГАРИЯ“ ООД сумата в размер на 5822,71 лева, представляваща сборът от
уговорена покупна цена по договор за търговска продажба на консумативи за лазерни
устройства, за която са издадени фактури № *********/04.08.2020, № **********/01.07.2020
и № **********/14.07.2020 г., ведно със законната лихва от 23.07.2021 г. до плащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 02.08.2021 г. по ч.гр.д. № 43398/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, поради
извършено в хода на процеса плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 92 ЗЗД, че Софийски университет „Св. Климент Охридски“, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 15,
представляван от проф. д.ф.н. А.Г., дължи на „АТС БЪЛГАРИЯ“ ООД , ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9, представлявано от
управителя А.Г., сума в размер на 782,69 лева – неустойка за забава, считано от датата
следваща съответната падежна дата на всяка от фактурите до 22.07.2021 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.08.2021 г. по
ч.гр.д. № 43398/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА Софийски университет „Св. Климент Охридски“, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 15, представляван от
проф. д.ф.н. А.Г., да заплати на „АТС БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9, представлявано от управителя
А.Г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1078,80 лева – разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 43398/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, както и сумата от
1378,37 лева – разноски за исковото производство пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5