Решение по дело №6664/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2301
Дата: 17 декември 2021 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия: Десислава Пламенова Порязова
Дело: 20215330206664
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2301
гр. Пловдив, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330206664 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0438-000698 от
26.08.2021г. на Началник сектор към ОДМВР – Пловдив, РУ-03 Пловдив,с
което на Н.И.Г..на на основание чл.183ал.5т.1 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание “глоба” в размер на
100 /сто/ лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в депозираната до съда жалба моли за отмяна на
наказателното постановление по съображения, изложени в нея. Редовно
призован, в съдебно заседание се представлява от адв.Я.Я. , който поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна – не изпраща представител в съдебно заседание,
като за същото е редовно призована. Прилага писмено становище, като
предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно,
правилно и обосновано. При евентуално уважаване на жалбата се прави
възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения
минимум.

1
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е
направено в срок, а разгледана по съществото е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:
На 28.06.2021г. около 17.15 часа в гр. Пловдив ул.Васил Левски
№60 управлявал лек автомобил „ лек автомобил Пежо 1007 с рег.№ **** ,
собственост на К.Г. като водачът навлиза и преминава на пешеходен
светофар на забранителен сигнал –червено при нормално работеща
светофарна уредба .Полицейският автомобил бил на отсрещната страна с
пряка видимост към движението на автомобилите,като нарушението било
явно, а полицейските служители наблюдавали лично нарушението.
Светофарът е пешеходен и от двете страни свети едно и също, няма отделна
секция.Полицейският автомобил завъртял и спрял водача на лекия автомобил
като водача бил сам .Тъй като жалб.Г. извършил нарушение му бил съставен
АУАН за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Актът бил подписан без
възражения от жалбоподателя.Такива не постъпили и в тридневния срок.Въз
основа на съставения акт административно наказващия орган издал
обжалваното наказателно постановление.
Разпитаният като свидетел актосъставител – старши полицай –Б.Д.
командир отделение, че поддържа констатациите в акта. Има ясен и
конкретен спомен за произшествието, спомня си както и разположението на
служебниият автомобил ,така и посоката на движение на жалбоподателя.
Както и ,че последната е преминала на червен сигнал. Показанията на
актосъставителя са ясни и се кредитират от съда. Като същите кореспондират
и с приетите по делото писмени доказателства, а именно АУАН и НП с
разписки за връчването им, справка за нарушител/водач, както и копия от
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР и Заповед № 8121з-
825/19.07.2019г. на МВР .Разпитан е и свидетеля по акта Ж. ,който
потвърждава подписа си ,но няма ясен спомен за случилото се като
фактическа обстановка,което е напълно нормално предвид ежедневната
работа и множеството посещавани случаи.
По искане на пълномощника на жалбоподателя е разпитана в качеството
на свидетел М.Р..Същата е била в лекия автомобил преди самото нарушение
на жалбоподателя.Дава показания,но настоящия съд счита,че тя е
2
наблюдавала непрекъснато движението на лекия автомобил,нито е възприел
категорично поведението на Г..Била е извън автомобила,на разстояние,в
момента в който е имала наблюдение светофарния сигнал е показвал
зелено.като съдът възприема показанията й ,но те касаят един по-късен
момент и не могат да бъдат решаващи по настоящето дело.първо е била извън
лекия автомобил,второ не е наблюдавала непрекъснато действията на
жалбоподателя ,поради което и същите няма кака да оборят показанията на
св.Д. възприел движението и местоположението на автомобила,както и
самото нарушение.
Настоящият съдебен състав счита, че по делото са налице безспорни и
категорични доказателства за извършено от жалбоподателя административно
нарушение по чл.6, ал.1 от ЗДвП. В посочената разпоредба е предвидено, че
„участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка”. Установява се от събраните по делото доказателства,
а и не се обори от жалбоподателя с писмени или гласни доказателства
фактът, че на28.06.2021г. около 17.15 часа в гр. ул.Васил Левски №60
управлявал лек автомобил „ лек автомобил Пежо 1007 с рег.№ **** ,
собственост на К.Г. като водачът навлиза и преминава на пешеходен
светофар на забранителен сигнал –червено при нормално работеща
светофарна уредба .
Съгласно законовата разпоредба на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, като следва да се посочи, че от страна на санкционираното лице
не се ангажираха никакви доказателства, които да опровергаят или поне да
внесат съмнение в достоверността на цитираните гласни и писмени
доказателства, така че да разколебаят съда в убеждението му за наличието на
това процесно административно нарушение-като водачът на л.а Пежо 1007 с
рег.№ **** да е преминал на червен сигнал на светофара.
Относно възраженията на жалбоподателя съдът счита, че както в НП,
така и в АУАН са описани всички обстоятелства, при които е констатирано
нарушението – налични са времето и мястото на извършване му, описано е в
какво се състои то, посочена е коректно нарушената материални разпоредба –
3
чл.6, т.1 от ЗДвП. Не счита ,че описаното е неточно,постно или пък
неотговарящо на ЗАНН,както сочи адв.Я..Следва да се посочи, че както в
АУАН, така и в НП са посочени подробно фактите, въз основа на които се
приема, че е извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, като при соченето на
нарушената разпоредба не са изброени бланкетно всички възможни визирани
предложения от нарушената разпоредба, а се конкретизира именно какво е
нарушено. В този смисъл, независимо, че не е посочено конкретното
предложение на нарушената разпоредба съгласно изброяването в закона, то
съдът счита, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя,
доколкото е конкретизирано нарушението, а от друга страна даденото
описание отговаря на изискванията на ЗАНН за описание на фактите и
нарушените разпоредби. Вследствие на съдържанието на санкционната норма
и описанието на обстоятелствената част на НП нарушителя много точно и
ясно е разбрал за какво е наказан, като по този начин са гарантирани правата
му на защита.
На следващо място е без значение с каква скорост се е движило
въпросното МПС, като това не съставомерен белег на нарушението по чл.6т.1
от ЗДвП и този довод на защитата се явява неоснователен посочен в жалбата.
Налице и компетентност по отношение на съставителя на АУАН –командир
отделение ,което се извлича от Заповед рег.№ 8121з-
515/14.05.2018г.,допълнена от Заповед № 8121з-815 /19.07.2019г.приложена
по преписката видно от която е направено допълнение по т.1.4 и се добавят
думите от звената Патрулно-постова дейност на длъжност“командир на
отделение“.Като в този смисъл е се оборва възражението на адв.Я. в тази
връзка.На последно място не е нарушена и разпоредбата чл.40ал.3 от
ЗАНН.Независимо,че АУАН е съставен в присъствие само на един
свидетел,това не се явява съществено нарушение на процедурата,водещо до
накърняване на правата на жалбоподателя и до необходимост от отмяна на
НП.
Съдът счита, че процесният случай не разкрива и белези, водещи до
определянето му като маловажен Следва да се посочи, че обществените
отношения, които се охраняват с нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП са от
изключително значение. Безопасното придвижване и съобразяването на
водачите с подадените сигнали за регулиране потока на предвижващи се
4
МПС, са от първостепенна важност при осигуряване превенция и редуциране
броя на пострадалите при ПТП.
С оглед извършеното нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
на осн. чл.185 ал.5т.1 ЗДвП. Глобата е във фиксиран размер, поради което и
не подлежи на корекция от съда.
Разноски по делото
Предвид изхода на делото и при липса на претенции за присъждане на
разноски от страна на въззиваемата страна,настоящия съд не дължи
произнасяне.
Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административното производство, които да опорочават атакуваното
наказателно постановление и да налагат неговата отмяна.

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0438-000698 от
26.08.2021г. на Началник сектор към ОДМВР – Пловдив, РУ-03 Пловдив,с
което на Н.И.Г.. ЕГН ********** на основание чл.183ал.5т.1 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за неговото изготвяне пред Административен съд-
Пловдив ,по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5