Решение по дело №2486/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1751
Дата: 11 декември 2023 г.
Съдия: Ралица Добрева Андонова
Дело: 20237050702486
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

1751

Варна, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - , в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

КРАСИМИР КИПРОВ

Членове:

ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
РАЛИЦА АНДОНОВА

При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР КОНСТАНТИНОВ АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия РАЛИЦА АНДОНОВА кнахд № 20237050702486 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране – София чрез процесуалния си представител гл.ю.к. Т. Б., против Решение №1367/25.09.2023г. по АНД №1993/2023г. по описа на Районен съд – Варна, ХХVII-ти състав, с което е отменено издаденото от касатора НП № 20/06.04.2023г. и наложената на „Електроразпределение Север“ АД – Варна, ЕИК *********, Имуществена санкция в размер на 10 000лв. на осн.чл.60а ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници.

Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение. Твърди се, че дружеството е осъществило вмененото му административно нарушение, състоящо се в неизготвяне на становище в 30-дневния срок от подаване на искането на „Колобър ВК“ ЕООД, като изцяло се поддържат мотивите на НП, с което то е санкционирано, и се твърди, че „ЕР Север“ АД е предявило към заявителя изискване, което е извън задължителните такива по чл.88 от Наредба №6 /24.02.2014г за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Твърди се също, че искането, съответно – даването на становище от електроразпределителното дружество, се отнася до един по-ранен етап на процедурата, в който все още се проучва възможността за присъединяване на обекта, а приложното поле на чл.88 от Наредба №6/2014г касае последващ етап – определянето на техническите изисквания, които се изпълняват с оглед присъединяване към мрежата. В тази връзка се посочва, че законодателят борави с две различни понятия – „искане за проучване на условията и начина“ и „искане за присъединяване“, като се твърди, че ВРС не е съобразил на кой етап от процедурата електроразпределителното дружество има или съответно – няма право да изисква определени документи или информация за технически специфики на присъединявания обект. Излагат се съображения и за липса на основание за квалифициране на случая като маловажен по см.чл.28 от ЗАНН. Настоява се за отмяна на обжалваното решение на въззивния съд и за потвърждаване на законосъобразното и правилно НП; претендира се и присъждане на разноски за двете инстанции. В съдебно заседание по същество гл.ю.к.Б. поддържа изцяло жалбата по изложените в нея съображения, както и искането си за разноски пред двете инстанции, като възразява за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждание.

С писмения си отговор по касационната жалба чрез пълномощник адв.Н.Б. ***, и в съдебно заседание по същество чрез пълномощника си адв.Л. М. от АК – Велико Търново, дружеството-касационен ответник „ЕР Север“ АД излага мотивирани съображения за обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение на ВРС, съответно – за неоснователност на касационната жалба против него, с настояване за оставянето й без уважение и за присъждане на адвокатско възнаграждение по списък по чл.80 от ГПК.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната инстанция счита жалбата за неоснователна.

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие релевантни гласни и писмени доказателства, с обжалваното си решение ВРС приел за установено от фактическа страна, че във връзка със Заповед №З-Е-1134/15.08.2022г на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) длъжностни лица от състава й, сред които и св.Е.К., извършили проверка на „ЕР Север“ АД за изпълнение на условията по издадената му Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г за дейността „разпределение на електрическа енергия“. Във връзка с проверката от дружеството били изискани информация и документи, и била извършена проверка на място – по седалището му в гр.Варна. Дружеството предоставило на проверяващите от КЕВР информация относно постъпилите в периода 01.07.2020г – 31.12.2021г искания за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия на територията на дружеството и жалбите към тях. В хода на проверката било проучено заявление вх. №**********/17.12.2020г от „Колобър ВК“ ЕООД, с което в съответствие с чл.87 от Наредба №6/2014г било отправено Искане за проучване на условията и начина за присъединяване към електроразпределителната мрежа на „ЕР Север“ АД на фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ) с инсталирана мощност до 30 kW, предвидена за изграждане в УПИ ХVIII-618, с.Гарван, общ.Ситово, обл.Силистра. По повод искането с писмо изх. №5618445/21.12.2020г „ЕР Север“ АД уведомило дружеството-заявител за наличие на непълноти в представените документи, а именно: липса на схема на разположение на централата по стрингове съобразно разположението на имота и застрояването в него. Впоследствие с писмо изх.№5639818/18.03.2021г „ЕР Север“ АД прекратило процедурата по присъединяване с мотив, че в имота няма сграда на основно застрояване, а постройка за допълващо застрояване. Резултатите от проверката били обективирани в съставения Констативен протокол №Е-11/12.12.2022г. Въз основа на тях проверяващите преценили, че „ЕР Север“ АД неправилно е приложило чл.88 ал.5 от Наредба №6/2014г, като е предявило изисквания към присъединяваното дружество извън задължителните такива по чл.88 от Наредбата, както и че съгл.чл.24 т.1 от ЗЕВИ изискването към имота, в който е предвидено изграждането на ФЕЦ, е местонахождение в урбанизирана територия и наличие на присъединена към електоразапределителната мрежа сграда. При така установените факти св.Е.К. – гл.експерт в Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ приел, че като не издало в срок до 16.01.2021г в гр.Варна становище, с което да определи условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ, заявена от „Колобър ВК“ ЕООД, „ЕР Север“ АД е осъществило състав на нарушение по чл.60а от ЗЕВИ, за което съставил АУАН от 24.01.2023г против дружеството. В акта е посочено също, че предявените с писмото от 21.12.2020г до заявителя изисквания за представяне на допълнителни данни (схема на разположение на централата по стрингове), са извън задължителните по чл.88 от Наредба №6/2014г. По идентичен начин е посочено още, че мотивите за прекратяване на процедурата в писмото от 18.03.2021г визират изисквания, които също са извън задължителните такива по чл.88 от Наредба №6/2014г. При предявяването на акта чрез пълномощник и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения. Въз основа на акта е издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението – чл.26 ал.3 от ЗЕВИ, за което на осн.чл.60а ал.1 от ЗЕВИ наложил на „ЕР Север“ АД Имуществена санкция в размер на 10 000лв.

При така установената фактология, по същество безспорна между страните, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в приложимите удължени срокове по чл.34 ал.2 от ЗАНН. Независимо от горното съдът приел, че в производството по издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното ЮЛ, и неправилно приложение на материалния закон.

Анализирайки приложимите към казуса норми на специалния ЗЕВИ, общия ЗУТ и Наредба №6/2014г, въззивният съд приел, че ФЕЦ – обект на искането за проучване на условията и начина на присъединяване към електроразпределителната мрежа, попада в изключенията по чл.24 ал.1 т.1 от ЗЕВИ, които се ползват от преференциите по чл.31 и чл.32 от Закона. Съгл.чл.116 ал.7 от ЗЕ условията за присъединяване на обектите по чл.24 т.1 се определят в становище, което се издава в срок от 30 дни от постъпване на искането (по аргумент от чл.26 ал.3 от ЗЕВИ), а договор за присъединяване се сключва при условията, определени в становището по чл.26 ал.3 от ЗЕВИ и при издадено разрешение за строеж. Чл.26 от ЗЕВИ препраща към условията и реда на Наредба №6/2014г в случаите по чл.24; подробна регламентация на реда за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл.24 т.1 се съдържа в Глава пета, Раздел II от Наредбата. Според чл.87 ал.1 от Наредбата лицето, което предвижда да изгражда обект за производство на електрическа енергия, отговарящ на условията на чл.24 т.1 от ЗЕВИ, подава писмено искане за проучване на условията и начина на присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници (ОПЕЕВИ) към оператора на съответната разпределителна мрежа. Според ал.2 на текста лицето следва: 1). Да е титуляр на право на собственост/друго вещно право върху имота/сградата или наемател, в който се предвижда да бъдат изградени обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии; и 2). Да е заплатило цена за проучване на условията и реда на присъединяване по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор. С нормите на чл.88 ал.1 и ал.2 са установени съдържанието на искането и необходимите документи, които следва да бъдат приложени към него. Според ал.3 и ал.4 на текста операторът на разпределителната мрежа може да поиска допълнителна информация за характеристиките на присъединявания обект, свързана с правилата по чл. 83, т. 5 ЗЕ, а лицето, поискало проучването, следва да я предостави в 14-дневен срок от получаване на искането. Съдът е посочил, че според приложимите към казус аразпоредли в случай на подадено искане за присъединяване операторът на разпределителната мрежа разполага с три възможности: 1). Да прекрати процедурата съгл.чл.88 ал.7 когато лицето, подало искането, не отстрани непълнотите и несъответствията в документите или не представи допълнително необходимите документи и информация в срока по ал. 6; 2). Мотивирано да откаже присъединяване съгл.чл.90 ал.1; и 3). Да определи условията, като предостави писмено становище за присъединяване по чл.91 ал.1 в установения 30-дневен срок. Неспазването на последния е скрепено със санкцията по чл.60а от ЗЕВИ.

При така очертаната правна рамка въззивният съд е приел на първо място, че от изграденото в АУАН и НП фактическо обвинение не става ясно за какво точно нарушение е санкционирано разпределителното дружество. Така от една страна се сочи, че „ЕР Север“ АД е поискало документи поради непълнота на заявлението, и че процедурата е прекратена поради липса на сграда на основното застрояване (има само такава на допълващо застрояване); от друга страна се излага, че както изисканите документи, така и възприетия мотив за прекратяване на процедурата са извън изискванията на чл.88 от Наредба №6/2014г. Въззивният съд е приел, че от това съдържание на АУАН и НП не става ясно за какво точно нарушение е наказано ЮЛ – за неиздаване на становище в 30-дневен срок или за нарушения по чл.88 ал.7 и/или на чл.90 ал.1 от Наредбата, които подлежат на санкциониране по чл.68 от ЗЕВИ. На второ място предходният съдебен състав е мотивиран становището си, че АНО незаконосъобразно приема, че „ЕР Север“ АД няма право да извърши преценка и да тълкува дали обектът, разположен в имота, чието присъединяване се иска, представлява или не сграда. Съдът е посочил, че точно разпределителното дружество е длъжно да провери наличието на основанията за прилагане на изключението по чл.24 от ЗЕВИ – в противен случай, ако присъедини обект извън приложното поле на този текст, то ще подлежи на санкция за нарушение по чл.22 и чл.23 от ЗЕВИ. Поради това, ако обвързва нарушението с незаконосъобразното тълкуване на ЗЕВИ относно наличието на сграда в имота по см.ЗЕВИ съобразно съдебната практика относно дефиницията на това понятие за целите на специалния Закон, АНО е следвало да опише в АУАН и НП този обект. Пропускът да го направи е неотстраним поради изминалия повече от 2 години период от осъществяване на нарушението, а този въпрос е от съществено значение за преценката за наличие на обективно съставомерно нарушение, но пък установяването му за първи път в съдебното производство е недопустимо, което според предходният съдебен състав е самостоятелно основание за отмяна на НП. На трето място ВРС е посочил, че дори да се приеме, че „ЕР Север“ АД е осъществило нарушение по чл.26 ал.3 от ЗЕВИ, то датата му е неправилно определена. Искането е подадено на 17.12.2020г, тридесетдневния срок за предоставяне на становище изтича на 16.01.2021г, който е неприсъствен ден – събота, поради което и съобразно чл.183 ал.4 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.84 от ЗАНН, срокът за изпълнение на задължението се счита за изтекъл в първия присъствен ден – понеделник 18.01.2021г; следователно нарушението в случая би било довършено на 19.01.2021г, т.е. то не би могло да е извършено на 17.01.2021г, както е приел АНО. С тези съображения ВРС отменил изцяло НП.

Настоящият касационен състав споделя така достигнатия краен правен извод на ВРС, с няколко уточнения.

На първо място към заявление вх. №**********/17.12.2020г от „Колобър ВК“ ЕООД очевидно е било непълно, тъй като към него не е било приложено изискуемото с чл.88 ал.2 т.4 от Наредба №6/2014г описание на техническите данни на основните съоръжения и на ОПЕЕВИ съгласно изискванията на раздел VІ, конкретно – на чл.99 от Наредбата. Според ал.1 на текста техническата информация по чл.88 включва следните основни данни: ниво на напрежение, скица на имота и обща инсталирана мощност на обекта и вид на първичния енергоизточник. Съгл. ал.2 на текста според типа на генериращите модули информацията трябва да съответства на изискванията на ПУЕЕС (Правила за управление на електроразпределителните мрежи, издадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Приложение към т. 1 на Решение № П-6 от 18 юни 2007 г.).

Според чл.14 ал.1 от ПУЕЕС при технико-икономическите решения за проектиране на обекти от електроразпределителната мрежа се спазват изискванията за: 1. сигурност на снабдяването с електрическа енергия; 2. качество на електрическата енергия; 3. икономичност; 4. възможно най-ниски експлоатационни и технологични разходи за разпределение на електрическа енергия; 5. удобства за техническо обслужване; 6. безопасност на хората и животните; 7. въздействие в допустими граници върху други технически системи; 8. опазване на околната среда, както и естетично вписване на обектите в нея. Съгл. ал.2 изискванията по ал. 1 трябва да се спазват при избора на номиналните технически характеристики на съоръженията в съответствие с величините, характеризиращи режимите на мрежата и отчитане на външните въздействия, на които могат да бъдат подложени съоръженията. Нормата на чл.15 от ПУЕЕС изисква проектирането на обекти от електроразпределителната мрежа да се осъществява в съответствие със Закона за устройство на територията, Наредбата за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии по чл.83 ал.1 т.1 от ЗЕ, както и с други наредби, разпореждания на компетентни органи и българските стандарти, отнасящи се до електроразпределителната мрежа и присъединени към нея потребители и производители на електрическа енергия. Според касационния съдебен състав схемата на разположение на проектираната ФЕЦ по стрингове (модулите, свързани последователно в един низ, всеки от които се разполага паралелно на останалите низове) съобразно разположението на имота и застрояването в него, е от съществено значение както за спазване на всички изискванията по чл.14 от ПУЕЕС за проектирането на този обект, чието присъединяване към електроразпределителната мрежа се иска, така и тези по чл.15 от ПУЕЕС за съответствие в изискванията на ЗУТ, Наредбата по чл.83 ал.1 т.1 от ЗЕ, евентуално – и други приложими подзаконови нормативни актове, вкл. и за задължителната преценка по чл.89 от Наредба №6/2014г. Поради липсата на такава схема към сезиращото искане от 17.12.2020г, в 7-дневния срок по чл.88 ал.5 от Наредба №6/2014г разпределителното дружество е изготвило и изпратило писмо изх. №5618445/21.12.2020г до заявителя, с което му е указан 33 (вместо 30) – дневния срок по чл.88 ал.6 от Наредбата за предоставяне на тази допълнителна информация – схема на разположението на ФЕЦ по стрингове, съобразно разположението на имота и застрояването в него. Според настоящия съд без такава схема електроразпределителното дружество не би могло да изготви становище за присъединяване на обекта, т.е. в отклика от приетото от АНО съдът счита, че предявеното към заявителя изискване с писмото от 21.12.2020г не е извън задължителните такива по чл.88 от Наредба №6/2014г, напротив – то е сред изискванията на чл.99 ал.2 вр.чл.88 вр.чл.89 от Наредбата вр. чл.14 и чл.15 от ПУЕЕС.

В АНП и по делото липсват доказателства за датата на връчване на писмото от 21.12.2020г до адресата му „Колобър ВК“ ЕООД, но следва да се предположи, че то не е отстранило тази непълнота в срока по чл.88 ал.6 от Наредбата, вместо което е депозирало жалба – повод за проверка на случая от служителите на КЕВР. Очевидно е при това, че 30-дневния срок за произнасяне със становище от разпределителното дружество изобщо не е текъл в рамките на указания 33-дневен срок за отстраняване на непълнотата по чл.88 ал.6 от Наредбата. Поради това изводът на АНО, че като не е издало поисканото от него становище до 16.01.2021г „ЕР Север“ АД е извършило нарушение по чл.26 ал.3 от ЗЕВИ на 17.01.2021г, е незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон. В случай, че „Колобър ВК“ ЕООД не е представило изисканата му с писмото от 21.12.2020г схема на разположение на ФЕЦ по стрингове съобразно разположението на имота и застрояването в него, това би било самостоятелно основание за прекратяване на процедурата на осн.чл.88 ал.7 от Наредбата, което и е сторено в случая, но на различно основание. Неговото наличие или липса (сграда на основното застрояване в ПИ, в което ще се изгради ФЕЦ), според настоящия съдебен състав е извън предмета на настоящото производство, доколкото санкцията е наложена изрично за неспазване на 30-дневния срок за произнасяне със становище по заявлението на „Колобър ВК“ ЕООД в срок до 16.01.2021г, а не заради неправилното прекратяване на процедурата на 18.03.2021г.

На последно място, но не и по важност – касационният състав споделя становището на предходния относно неправилното определяне на датата 17.01.2021г като такава на нарушението в АУАН и в НП. Последният присъствен ден на 30-дневния срок, считано от 17.12.2020г, е 18.01.2021г – понеделник, т.е. вмененото на „ЕР Север“ АД нарушение на 17.01.2021г. е обективно несъставомерно.

В идентичен смисъл – чрез отмяна на НП, с което на разпределителното дружество е наложена Имуществена санкция в размер на 10 000лв. на осн.чл.60а ал.1 от ЗЕВИ за обективно несъставомерно нарушение по чл.26 ал.3 от ЗЕВИ – се е произнесъл и ВРС с проверяваното си решение. Същото не е обременено с релевираното касационно основание, а други такива, налагащи неговата ревизия или отмяна, не се установиха в кръга на задължителната служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК, което налага оставянето му в сила.

При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски за две инстанции е неоснователно. В полза на касационния ответник следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в пълния поискан размер от 1560 лв. (1300 лв. на осн.чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения + 260 лв. ДДС на осн.§2а пр.2 от ДР на Наредбата), съобразно представените доказателства за уговорения и заплатен по б. път адвокатски хонорар. Тъй като същият е определен в минималния размер по приложимата Наредба, възражението за прекомерност на касатора е неоснователно.

Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК, касационният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1367/25.09.2023г. по АНД №1993/2023г. по описа на Районен съд – Варна, ХХVII-ми състав, с което е отменено издаденото председателя на КЕВР НП № 20/06.04.2023г. и наложената на „Електроразпределение Север“ АД – Варна, ЕИК *********, Имуществена санкция в размер на 10 000лв. на осн.чл.60а ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране - София да заплати на „Електроразпределение Север“ АД – Варна, ЕИК *********, адвокатско възнаграждение в размер на 1 560 (хиляда петстотин и шестдесет) лева.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: