Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
гр. Габрово, 27.06.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в закрито съдебно заседание от двадесет
и шести май, две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
секретар: Радослава Кънева, като разгледа материалите по
адм. дело № 45 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-465 от 16.03.2022 г., подадена от Д.И. ***,
с ЕГН: **********, против Акт за прихващане и възстановяване № ПО-04000721065175
от 21.10.2021 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Велико
Търново М.Н.К., потвърден с Решение № 6 от 27.01.2022 г. на директор Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново при Централно
управление на НАП.
С процесния АПВ от 21.10.2021 г. на основание чл.
129 от ДОПК, във вр. с подадено искане за прихващане или възстановяване вх. №
6667 от 28.05.2021 г. на
жалбоподателката Д.И. и резолюция за извършена проверка № ПО-04000721065175-ОРП-001
от 27.08.2021 г., се отказва възстановяване на платени и събрани суми за
данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите
глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване –
отказва се прихващане или възстановяване на такива суми на И..
В Акта е посочено, че същият е издаден по повод
искане за прихващане или възстановяване от 28.05.2021 г. на И. за надвнесен от
нея данък по ЗДДФЛ в размер на 288.61 лв. При направената по този повод проверка
е установено, че на 18.02.2021 г. И. внася 2 886.16 лв. по банковата сметка на
Национален учебен комплекс по култура /НУКК/ в Уникредит Булбанк. Като
основание за плащането е възстановяване на получено обезщетение по чл. 220, ал.
1, чл. 222, ал. 1 от КТ. Издадено е и е връчено искане за представяне на
документи, сведения и писмени обяснения от 8.09.2021 г. до НУККЛИИЕК. На
29.09.2021 г. по електронен път са представени документи, представляващи
разбивка на върнатите от лицето суми, като от тях е видно, че 925.21 лв. са
обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ; 102.80 лв. - удържан данък по ЗДДФЛ;
1672.34 лв. - обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ; 185.81 лв. - удържан върху
тях данък по ЗДДФЛ. Сумата, която И. е наредила за плащане, е била приведена по
сметка на НУККЛИИЕК, а не на републиканския бюджет. НУККЛИИЕК уведомява, че ще
възстанови на лицето сумата от 288.61 лв., след като получи банковата сметка на
И. или тя посочи друг начин на плащане. Изготвена е покана до нея от 19.10.2021
/вероятно се има предвид 2020 г. – б.м./ г. в тази насока, получена от адресата
на 24.02.2021 г., в която е посочено, че е надвнесла дължими суми и е поканена
да посочи банкова сметка, ***. Тази сума не е била внесена в сметката за
приходи на централния бюджет и следва да се възстанови от НУККЛИИЕК на И.
Актът е получена от адресата си на 5.11.2021 г.,
видно от приложена разписка /л.16/. Против него на 19.11.2021 г., в указания 14-дневен
срок, е подадена жалба до директор ОДОП Велико Търново. Според нея исканият за
възстановяване данък е бил удържан и внесен в НАП през 2017 г., като данъчната
основа е била изчислена върху двете обезщетения по чл. 220, ал. 1 и чл. 222,
ал. 1 от КТ. Това било видно от фишовете за работна заплата за м. 10 и м. 11,
2017 г. Това твърдение е налице и в писмото от НУККЛИИЕК, получено от
административния орган по електронен път и размерът на удържания и внесен данък
е 288.61 лв. От значение за неговото възстановяване е дали след решението на
съда той се явява платен на отпаднало основание и по този начин вече не е
дължим и подлежи на възстановяване. След решението по трудово правния й спор за
отмяна на незаконното й уволнение тези платени й обезщетения стават платени на
отпаднало основание, поради което на 18.02.2021 г. тя ги е върнала на
работодателя си, в едно с удържания през 2017 г. за нейна сметка ДОД и писмено
уведомила за това плащане. Цялата сума е получена от нейния работодател, като
платеният през 2017 г. ДОД на тази стойност, постъпил в бюджета, следва да й
бъде възстановен като платен на отпаднало основание. Задължение за внасяне на
ДОД по сметката за приходи на централния бюджет има само работодателят, не и тя
като служител, но след възстановяването й на работа отново само тя, като
титуляр, може да поиска възстановяването на платения данък и това не може да
направи нейният работодател.
Въз основа на така подадената жалба директор
Дирекция ОДОП – Велико Търново се е произнесъл с Решение № 6 от 27.01.2022 г.,
потвърждавайки оспорения АПВ. Административният орган се позовава на
резултатите от извършена проверка във връзка с подаденото от И. заявление за
възстановяване на платения от нея с отпаднало основание ДОД, при която е
установено, че след възстановяването й на работа, жалбоподателката е върнала на
работодателя си сумата от 2 886.16 лв., в която влизат двете обезщетения,
заедно с удържаните върху тях данъци, но без удържаните лични осигурителни
вноски. Общо върнатата от И. сума възлиза на тази стойност или с 288.61 лв. в
повече от получените от нея нетни обезщетения, като тази разлика се явява
размерът на удържаните данъци. Производството по проверката е било спряно от
13.09.2021 г. до 13.10.2021 г. поради
образувана от НУККЛИИЕК проверка относно удържани осигурителни плащания. Цялата
сума И. е превела по банков път по сметка на работодателя си и същият заявява
писмено, че платения данък ще й бъде възстановен след посочване от нея на
банкова сметка ***. При последното прекратяване на трудовото й правоотношение
на И. от 24.02.2021 г., същата е уведомена, че тази сума е надплатена от нея и
подлежи на възстановяване, за което следва да посочи на работодателя си горната
информация, но до момента това не е било направено от самата нея.
Въз основа на така изложените факти се приема, че
съгл. чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ доходите от трудови правоотношения се облагат с
авансов данък, който се определя от работодателя месечно на базата на месечна
основа и предвид чл. 65, ал. 11, предл. първо от с.з. се внася до 25-то число
на месеца, следващ този, през който данъкът е удържан. Съгл. чл. 66, ал. 1 от
Закона данъкът се внася в държавния бюджет по сметката на ТД на НАП по мястото
на регистрация на платеца на дохода. С §.25, ал. 4 от ЗДБРБ за 2013 г. е
въведен ред за бюджетните предприятия относно данъците, върху доходите на ФЛ,
като е регламентирано, че те начисляват, удържат, отчитат и внасят данък върху
доходите на основа принципите на централизираното разплащане на осигурителни
вноски, без да се превеждат по сметките за приходите на централния бюджет на
НАП и при спазване на приложимия режим на данъчното облагане. В тази връзка
Указание изх. № ДДС № 16 от 27.12.2012 г. на МФ, като съгл. т.4 от него
прилагането на тази норма от ЗДБРБ не води
до промяна на трансферите между
централния бюджет и бюджетните предприятия, на техните приходи и
разходи, както и на останалите параметри и показатели по техните бюджети,
извънбюджетни сметки и фондове. Схемата е неутрална спрямо процеса на бюджетиране
и сама по себе си не налага и не води до промяна в процедурите, техниките и
подходите при планирането и изготвянето на отделните бюджети, сметки и фондове
и консолидираната фискална промяна. В т. 7 от указанието е посочено, че за
бюджетните предприятия, включени в схемата на централизираното разплащане,
които прилагат извънбюджетни сметки и фондове, дължимият данък върху доходите
на ФЛ формира разчет между извънбюджетната сметка/фонд и съответния бюджет и се
превежда от извънбюджетната сметка/фонд по съответния бюджет в рамките на същия
ред и срокове, които се прилагат за преводите по разчетите за поети
осигурителни вноски между съответните бюджет и извънбюджетна сметка/фонд.
Сумите на начислени от бюджетните предприятия данъци върху доходите на ФЛ се
отразяват в отчетността на централния бюджет по приходен § 01-00 от ЕБК /единна
бюджетна класификация/ въз основа на предоставена от МФ информация от
съответния първостепенен разпоредител. На практика тези предприятия не
декларират пред НАП такива данъци. В случая НУККЛИИЕК, като бюджетна организация,
включена в схемата за централизирано разплащане от 1.07.2003 г., няма за
задължение да подава декларации обр. 6 за м. 10 и 11.2017 г. и в НАП няма данни
да са подавани такива. НУККЛИИЕК няма за задължение и да внася по сметката на
НАП удържан данък върху доходи от трудови правоотношения за тези периоди и не е
сторило това, видно от данните по данъчно-осигурителната му сметка. При това
положение не може да се установи по служебен път какви данъци за доходите от
трудова дейност са дължими от НУККЛИИЕК, вкл. и върху двете обезщетения на И.,
изплатени й през 2017 година, дали са правени корекции на дължим данък след
произнасянето на съда през 2020 г. за незаконното й уволнение. Затова и НУККЛИИЕК
следва да възстанови платените суми и е изразил готовност да го направи, т.к.
данъкът е отчетен именно от НУККЛИИЕК като недължим и е извършена корекция по
съответния ред, чрез формиране на разчет между извънбюджетната сметка/фонд и
съответния бюджет и данъкът е възстановен от извънбюджетната сметка/фонд по
съответния бюджет. Следователно спорният данък вече не се явява начислен,
удържан и внесен в централния бюджет, поради което не е налице основание за
претенцията на И. възстановяването му да стане от НАП, т.к. това би довело до
двойното му възстановяване и нанасяне щети на бюджета.
Независимо от горното решаващият орган сочи, че
жалбоподателката е превела по-голяма от дължимата сума на работодателя си от
подлежащата на възстановяване такава или е направила недължимо плащане на
стойност 288.61 лв. към НУККЛИИЕК, която сума следва да й бъде върната от
същия.
Решението е връчено на адресата си на 16.02.2022
г., видно от приложената разписка /л.8/. Жалбата срещу него е подадена по
пощата на 23.02.2022 г. – в рамките на законния срок, поради което, като подадена
от заинтересовано лице против подлежащ на съдебно обжалване ИАА, се явява
допустима.
Съдът извърши проверка за допустимост и редовност на
жалбата, както и за нейната основателност - по отношение наличието на
посочените от жалбоподателя пороци на процесния ИАА, а на основание чл. 168,
ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК - и за наличие на всички основания за
прогласяване на нищожност или отмяна поради незаконосъобразност на същия.
Жалбата е редовна и допустима, поради което съдът я разгледа по същество с
оглед нейната основателност.
От фактическа и правна страна се установява следното:
На
28.05.2022 г. жалбоподателката е подала до ответника искане за прихващане и
възстановяване с вх. № 6667, с което е поискала на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК да й бъде възстановен недължимо платен от нея данък в размер на 288.61
лв., като е посочила и банкова сметка *** от фишове за работна заплата за
месеците октомври и ноември, 2017 г.
Приложеното придружително писмо е адресирано до
директор офис Габрово при ТД на НАП – Велико Търново и в него са изложени
мотивите на искането, изразяващи се в следното: И. е работила в Национален
учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура с
участието на Република България /накратко в настоящия съдебен акт наименован
НУККЛИИЕК/, като трудовото й правоотношение било прекратено на 16.10.2017 г. С
решение на СРС, потвърдено с определение № 1807/2020 г. от 15.10.2020 г. на ВКС
прекратяването на трудовото й правоотношение било признато за незаконно. Решенията
са служебно известни на съда, с оглед разглеждането на адм. д. № 10 от 2022 г.
по описа на същия съд със същия докладчик, заверени от които се прилагат
служебно към настоящото дело. Същите не са спорни между страните. Въз основа на
тези съдебни решения изплатените на И. преди това обезщетения през 2017 г. по чл. 220, ал. 1 от КТ и по чл. 222,
ал. 1 от КТ се явяват недължимо платени на отпаднало основание, поради което на
18.02.2021 г. И. ги възстановява на своя работодател, в едно с удържания от
нейно име и за нейна сметка данък общ доход /ДОД/ на стойност 288.61 лв., като
тази сума се явява надвнесена от нея, като недължимо платена, поради което
следва да й бъде възстановена.
Видно от приложените извлечения от ведомост през
м. октомври, 2017 г., на И. е било изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 1 028.01 лв., а е удържан ДОД от 233.76 лв., както и съответните
осигуровки, като ДОД върху това обезщетение в размер на 10% е 102.80 лв. През
м. ноември, 2017 г., й е било изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в
размер на 2 027.22 лв. и удържан ДОД от 185.81 лв., както и съответните
осигуровки.
При направена от НАП проверка работодателят НУККЛИИЕК
в писмо до ТД потвърждава тези факти, както и това, че поради признаване на
уволнението за незаконно обезщетенията по чл. 220 и 222 от КТ следва да се
възстановят от И.. Двете обезщетения възлизат на обща стойност 3 055.33 лв. От обезщетението по чл. 222 от КТ /за
оставане без работа до 1 месец/ са приспаднати дължимите и удържани осигуровки
и е получена сума за възстановяване от 1 672.34 лв., която е преведена по
сметка на лицето, която заедно с ДОД от 185.81 лв. прави 1 858.15 лв. Когато тя
се сумира с обезщетението по чл. 120 от КТ от 1028.01 лв. общата сума за
възстановяване от И. на работодателя се равнява на 2 886.16 лв., според писмото
на НУКК /л.38/. Работодателят изрично заявява в същото писмо, че на 18.02.2021
г. сумата от 2 886.16 лв. е „върната“.
Същото се потвърждава от директор офис Габрово
при ТД на НАП – Велико Търново в писмо до директора на НУКК с копие до
жалбоподателката изх. № 11000-3 от 12.10.2021 г. /л. 47/ - сумата е върната от Д.И.
на НУКК по посочената банкова сметка ***. В тази сума освен получените
обезщетения, подлежащи на връщане, влиза и данъкът, дължим от физическото лице
на стойност от 288.61 лв., който също е „върнат“ от И. на работодателя, а
такова връщане не се дължи в случая, той вече е бил начислен и удържан. По тази
причина в същото писмо е посочено, че НУККЛИИЕК следва да уреди отношенията си
за заплащане /връщане на сумата на лицето, т.к. тя е наредена по банковата
сметка на самия работодател, а не по сметка на НАП.
В отговор на това писмо от 19.10.2021 г. НУККЛИИЕК
отговаря /л. 48/, че платената без основание сума от 288.61 лв. от И. ще й бъде
възстановена незабавно, след като тя посочи банкова сметка ***. При повторно
прекратяване на правоотношението на 24.02.2021 г. жалбоподателката е уведомена
от работодателя си, че тази сума се явява надплатена, т.к. не подлежи на
възстановяване от нея и че по този повод следва да предостави на работодателя
си банкова сметка ***, но към датата на изготвяне на отговора на НУККЛИИЕК до
ТД на НАП, офис Габрово това не се е случило. Бившият работодател на
жалбоподателката прилага и писмото си до нея /л. 49/ от 19.10.2021 г., в което
й отправя покана за възстановяване на така надплатената сума и, в тази връзка,
посочване на банкова сметка, ***.
Жалбоподателката възразява, че е изпратила покана
до НУККЛИИЕК на 14.10.2020 г., с която е посочила, че желае всички дължими суми
във връзка с незаконното й уволнение да й бъдат изплатени от работодателя чрез
пощенски запис. Тази покана обаче е изпратена през 2020 г. и е получена от НУККЛИИЕК
на 16.10.2020 г., видно от известието за доставка и то не касае процесната
сума, т.к. И. е превела същата на 18.02.2021 г. и възстановяването й, като
недължимо платена, не може да се иска преди тази дата. Съответно и поканата на
работодателя до нея е също отправена през 2021 г. – през октомври, когато се
иска тя да посочи банкова сметка ***веждането на процесната сума.
И. е отправила до работодателя си втора покана на
16.03.2022 г., като тя обаче касае получаване на обезщетения във вр. с нейно
второ уволнение от същата година
-25.02.2022 г. и обезщетенията, свързани с него, а недължимо внесените
суми касаят предходното й уволнение. Съответно и отговорът на НУКК от
6.04.2022г. касае обезщетенията, свързани с второто й освобождаване.
От писмо изх. № ФСД-28/ГП/-1824 от 20.05.2022 г.
на НУККЛИИЕК до съда /л.76/ е посочено, че през октомври и ноември, 2017 г., на
И. са изплатени посочените по-горе обезщетения във връзка с уволнението й през
същата година и че от нея са били удържани както дължими лични осигуровки, така
и ДОД, което е видно от извлеченията от ведомостите, приложени по делото и
жалбоподателката е получила нетните суми от обезщетенията. През февруари, 2021
г., след прогласяване на уволнението си за незаконно, тя възстановява на работодателя си така
полученото, но възстановява и удържания й данък., който не й е възстановен в
последствие. Сочи се, че НУККЛИИЕК е на трансферни плащания на данъци и
осигуровки.
Съгласно чл. 156 от Закона за публичните финанси
министерският съвет
по предложение на министъра на финансите може да реши да се включат в единната сметка и/или в СЕБРА средства,
постъпления и/или плащания на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, търговски
дружества, в които държавата е едноличен собственик на капитала, както и други контролирани
от държавата юридически лица, при запазване на тяхната финансова автономност
при управлението на паричните средства.
НУККЛИИЕК е юридическо лице по смисъла на чл. 29, ал. 1 от ЗПУО, на бюджетна издръжка съгласно ЗДБРБ и е второстепенен разпоредител с бюджетни
кредити към Министерството на културата на Република България, според чл. 1, т. 17 от Постановление № 263 на МС от 30.07.2021 г. за определяне на
второстепенните разпоредители с бюджет по бюджета на Министерството на
културата. Същото е било предвиждането и в. 17 от Приложение № 3 на
Постановление № 14 на
МС от 31.01.2011 г. за определяне на първостепенния и второстепенните
разпоредители с бюджет в Министерството на културата /отм./.
Системата за централизирано разплащане на данъци е приложима от 01.01.2013 г.
Съгласно § 25, ал. 4 от Закона за държавния
бюджет на Република България за 2013 г. (ДВ, бр. 102/2012 г.) данъците върху доходите на физически лица се начисляват,
удържат, отчитат и внасят от бюджетните предприятия на основата на принципите,
правилата и сроковете на централизираното разплащане по ал. 1 – 3, без да се
превеждат по сметките за приходите на централния бюджет на НАП и при спазване
на приложимия режим на данъчно облагане.
Според т. 2 от ДДС № 16 от 27.12.2012 г. относно
прилагането от 1.01.2013 г. на схема за централизирано разплащане на данъците
върху доходите на физическите лица от бюджетните предприятия съгласно § 25, ал.
4 от ЗДБРБ за 2013 г. всички бюджетни предприятия без общините и техните
подведомствени разпоредители, начисляват, удържат и отчитат данъци върху
доходите на физическите лица при спазване на приложимия режим на данъчно
облагане и без да превеждат дължимите от тях суми по сметките за приходите на
централния бюджет на Националната агенция за приходите. Дължимите данъци върху
доходите на физическите лица на включените в обхвата на § 25, ал. 4 от ЗДБРБ за
2013 г. бюджетни предприятия продължават да се третират като елемент на
разходите за персонал по съответните бюджети, сметки и фондове за целите на
бюджетирането, отчетността и статистиката на публичните финанси. Сумите на начислените от бюджетните предприятия данъци
върху доходите на физическите лица се отразяват в тяхната отчетност като
разходи за персонал и като трансфери за поети данъци върху доходите на
физическите лица. Според т. 7 от това указание за бюджетните предприятия,
включени в схемата на централизирано разплащане, които прилагат извънбюджетни
сметки и фондове, дължимият данък върху доходите на физическите лица - обект на
§ 25, ал. 4 от ЗДБРБ за 2013 г., формира разчет между извънбюджетната сметка/фонд и съответния бюджет и
се превежда от извънбюджетната сметка/фонд по съответния бюджет в рамките на
същите ред и срокове, които се прилагат за преводите по разчетите за поети осигурителни вноски
между съответните бюджет и извънбюджетна сметка/фонд (§ 26, ал. 8, 9 и 19 от
ЗДБРБ за 2006 г., т. 17-19 от ДДС № 02/2003 г. и т. 55.4-55.7 от ДДС № 02/2003
г.).
От момента на включването му като бюджетна
организация в системата за централизирано разплащане на данъци, т. е. от
01.01.2013 г. учебното заведение – НУККЛИИЕК към Министерство на културата
начислява, удържа, отчита и внася данъците върху доходите на физическите лица,
без да превежда сумите за тях по сметка на НАП, а единствено чрез системата за
централизирано разплащане. По общия ред, уреден в ДОПК, прихващането или
възстановяването на недължимо платени или събрани суми за данъци може да се
извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето.
Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до
изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието
за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго /чл. 129, ал. 1 от ДОПК/. Следва да се приеме, че когато работодателят е бюджетна организация,
включена в схема за централизирано разплащане на осигурителните вноски, общата процедура
за прихващане или възстановяване на недължимо удържани и внесени данъци и
осигурителни вноски не може да бъде приложена, тъй като тези организации не
извършват преводи на суми по банковите сметки на съответните териториални
дирекции на НАП за събиране на приходи. Дължимите данъци и осигурителни вноски
за държавното обществено осигуряване и за здравно осигуряване от бюджетните
организации, прилагащи схема за централизирано разплащане на осигурителните
вноски, каквито са държавните училища, се превеждат по сметки на централния
бюджет, респ. не се възстановяват от НАП. В конкретния случай, данъчното
задължение е за 2017 г., недължимото плащане е направено през 2021 г., поради което
е обхванато от системата за централизирано разплащане на данъците.
От така изложеното следва извода, че НУККЛИИЕК,
като работодател на И. и второстепенен разпоредител с бюджетни средства, не
внася удържания данък върху доходите на физическите лица в НАП, а чрез
първостепенния разпоредител тези средства се внасят в централния бюджет. Не са
налице доказателства, от които да е видно, че НАП е получил тези средства както
през октомври – ноември, 2017 г., така и при възстановяването на получените от И.
обезщетения в началото на 2021 г., когато тя ги е наредила за плащане по
сметката на работодателя си, поради което следва да ги възстанови на И.. По
тези мотиви жалбата против процесния АПВ следва да се остави без уважение.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1, във вр. с чл. 129, ал. 7 от ДОПК
на ответника следва да се присъдят разноски, като това искане е направено своевременно от страната. На администрацията вместо възнаграждение за
адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера
на минималното възнаграждение за един адвокат, като в случая на
страната следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на стойност от
100.00 /сто/ лв.
Поради така изложеното и на посочените фактически и правни основания
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба с вх. № СДА-01-465 от 16.03.2022 г., подадена от Д.И.
***, с ЕГН: **********, против Акт за прихващане и възстановяване №
ПО-04000721065175 от 21.10.2021 г. на главен инспектор по приходите при ТД на
НАП – Велико Търново М.Н.К., потвърден с Решение № 6 от 27.01.2022 г. на
директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново
при Централно управление на НАП
ОСЪЖДА Д.И. ***, с ЕГН: ********** да
заплати на Национална
агенция за приходите – София,
Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" при Централно управление
на НАП сумата от 100.00 лв. /сто лева/, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Препис от Решението да се изпрати на страните в едно със съобщенията.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването с
касационна жалба, подадена чрез Административен съд Габрово до Върховен
административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/