Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1 7 8
гр.
Пловдив, 03.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично
съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 5665/2019
г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № 439338-F465995/29.05.2019 г. на директор на
дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Евита Бутик“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 56,
представлявано от С.Й., на основание чл. 178 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 96,
ал. 1 от ЗДДС.
Дружеството жалбоподател чрез своя
представител моли да се отмени НП. Аргументите са свързани с приложението на
чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят се явява маловажен.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив,
чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Приема, че нарушението не е маловажно.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима. По същество е
неоснователна.
От
фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството жалбоподател „Евита бутик“
ЕООД се занимавало с търговия на дребно с други некласифицирани другаде
нехранителни стоки доставяни чрез куриерски услуги. То било вписано на
07.12.2017 г. в Търговски регистър към Агенция по вписванията. От търговската
си дейност дружеството натрупало оборот, като със заявление за регистрация по
ЗДДС с вх. № 303911802188165/26.10.2018 г. представител на дружеството заявил
настъпване на законовите предпоставки за регистрация пред приходната агенция.
По този повод е извършена проверка от
въззиваемата страна ТД на НАП гр. Пловдив във връзка с наличие на основания за
регистрация по ЗДДС. С писмо изх. № 303911802188165/29.10.2018 г. от
дружеството са изискани документи и писмени обяснения, по повод на което същите
са били предоставени на проверяващия.
Съставени били протоколи по чл. 50 от ДОПК с №№ ********** от 08.11.2018 г. и **********/07.01.2019 г. При проверката
е установено, че в периода 07.12.2017 г., т.е. от момента на вписване на
дружеството в ТР към АВ, до 30.04.2018 г. е достигнало облагаем оборот над
50 000 лв., а именно в размер на 60 946,90 лв. и е следвало в
7-дневен срок от месеца, в който е достигнало нужния облагаем оборот за
последните 12 календарни месеца, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.
Тъй като облагаемият оборот е достигнат през месец април на 2018 г., е следвало
до 07.05.2018 г. да бъде подадено заявлението. Дружеството не е сторило това в
този срок, а е подало заявление за регистрация на 26.10.2018 г. с обсъденото
по-горе заявление за регистрация по ЗДДС. По този начин дружеството е извършило
нарушението на 08.05.2018 г. Същото е установено на 08.11.2018 г. при
извършване на проверката.
Въз основа на резултатите от проверката
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F465995/11.01.2018 г. за нарушение на чл. 96,
ал. 1 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на свидетел и управителя на
дружеството. Подадено е възражение от дружеството против съставени актове,
включително и процесния, с което се сочат идентични възражения като в жалбата.
За извършеното нарушение било издадено
обжалваното НП, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за същото нарушение на основание чл. 178 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелката Г.И. - актосъставител, както и от
приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително
АУАН, възражение, протокол по чл. 50 от ДОПК № **********/08.11.2018 г.,
протокол № **********/07.01.2019 г., заявление за регистрация вх. № 303911802188165/26.10.2018 г., акт за
регистрация по ЗДДС № 160421802276405/08.11.2018 г., искане за предоставяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице с изх. №
303911802188165/29.10.2018 г., справка за наличие на собствени или наети
активи, необходими за осъществяване на дейността, справка за извършени
вътреобщностни придобивания, справка за получени и предоставяни услуги на
основание чл. 97а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, справка относно намерение за
осъществяване на дейност, декларация от дружеството жалбоподател, справка по
месеци за реализирания оборот от 05.12.2017 г.-31.10.2017 г., справка за
налични банкови сметки за периода 26.10.2018 г.-07.11.2018 г., справка за
договори с клиенти и доставчици за периода 07.12.2017 г. – 07.11.2018 г. и
справка за приходите за същия период, справка за получени преводи от „Еконт
експрес“ ООД, извлечения за банкови сметки, платежни документи от куриерски дружества
„Куриер Тудей“, „Рапидо“, „Спиди“, „Еконт“, покана за съставяне на АУАН,
разписки за връчване чрез куриер, оправомощителна заповед.
Разпитана в съдебно заседание
свидетелката потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В
допълнение изяснява, че при проверката е установила значително закъснение в
подаването на заявление за регистрация по ЗДДС, оказаното от дружеството
жалбоподател пълно съдействие по проверката и установения безпорядък в
счетоводството на дружеството.
Показанията ѝ съдът намира за обективни,
логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с отразеното в АУАН и приетите по
делото писмени доказателства, като съставените протоколи, заявлението за
регистрация по ЗДДС, извлеченията от банкови сметки и представените от куриерските
дружества документи, поради което им дава вяра.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя. Материалната
компетентност на актосъставителя и наказващия орган следва от така
представената заповед на ЦУ на НАП № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г.
Актът е съставен изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано
и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен
от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установените
нарушения. Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, както е и сторил на 14.01.2019
г.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за регистриране
по реда на ЗДДС и осъществяване на контрол над регистрираните и
нерегистрираните субекти.
От
правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС /ред.
ДВ,
бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г./ всяко данъчно задължено лице, което
е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или
повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди
текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през
който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този
закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни
месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен
срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Чл. 3 от ЗДДС посочва кои лица са
данъчно задължени. Такива съобразно ал. 1 на посочената норма са всички, които
извършват независима икономическа дейност, независимо от целите и резултатите
от нея. Съобразно ал. 2 на чл. 3 от ЗДДС независима икономическа дейност е
дейността на търговците. В настоящия случай безспорно жалбоподателят в
качеството му на ЕТ се явява търговец по смисъла на част Втора, дял Първи,
глава Осма от Търговския закон /ТЗ/.
Как се определя облагаемия оборот
постановява нормата на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС, а именно това е сумата на всички
облагаеми доставки, включително и тези с нулева ставка, доставки на финансови и
застрахователни услуги. Към тях не се включват тези, които не са свързани с
основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни активи, използвани в
дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от
получателя по чл. 82, ал. 2 и 3 от ЗДДС. В настоящия случай от представените по
делото фактури и банкови извлечения, се установи, че сборът от облагаемите
доставки в последните дванадесет месеца надвишава сумата от 50 000 лева, а
именно се равнява на 60 946,90 лв. Същите са свързани с основната дейност
на дружеството, а именно доставка на стоки чрез употребата на куриерски услуги.
По делото не са ангажирани доказателства доставките да попадат в изключенията
по чл. 96, ал. 3 от ЗДДС, поради което и следва да се приеме, че за периода 07.12.2017
г. - 30.04.2018 г., жалбоподателят е достигнал изискуемия оборот за
задължителна регистрация - над 50 000 лева. От изтичането на този срок,
жалбоподателят като данъчно задължено лице, е следвало в 7-дневен срок да
подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС. Следователно срокът е
започнал да тече на 01.05.2018 г. и е изтекъл на 07.05.2018 г. Доколкото това
задължение не е изпълнено, правилно отговорността на жалбоподателя е ангажирана
за нарушение на разпоредбата на чл. 96, ал.1 ЗДДС.
Доколкото с
наказателното постановление е ангажирана обективната отговорност на юридическо
лице, въпросът за вината не подлежи на изследване в настоящото производство. По
тези съображения настоящият съдебен състав намира за доказано по делото
жалбоподателят да е осъществил състава на административно нарушение по чл. 96,
ал. 1 от ЗДДС, за които е наказан с обжалваното наказателно постановление.
По
наказанието:
Правилно описаното нарушение е
съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 178 от ЗДДС,
която предвижда, че данъчно задължено по ЗДДС, което е длъжно, но не подаде
заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в
установените по този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица,
които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв..
Съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на
административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на
нарушението, като е наложил имуществената санкция в нейния минимален размер от
500 лв.
Определеното спрямо жалбоподателя
наказание в НП отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение. При тълкуване на посочената норма следва да се
съобразят същността и целите на административнонаказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която
за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на
санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ за неизпълнение на задължение
към държавата, регламентирано в ЗДДС. Поначало обществената опасност на този
вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите
представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на
финансовата ѝ дейност. Не се изисква щета, която да настъпи от
нарушението. Целта на ЗДДС е гарантирането на фиска чрез начисляването на данък
върху добавената стойност, като в закона са чувствително засилени както
предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения, които увреждат
фискалните интереси на държавата. Тъй като конкретното нарушение е формално, на
просто извършване, в състава му не е предвидено настъпването на определен
съставомерен резултат, изразяващ се неотразяване на приходи в определен размер
и съответно в реално ощетяване на фиска, но то на практика води до
възпрепятстване на контролната дейност на държавните органи. Ето защо липсата
на такъв съставомерен резултат на нарушението при формалния характер на състава
на отговорността по чл. 178 от ЗДДС няма отношение при преценката за наличието
или значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и
не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на
обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на „маловажния случай“
по чл. 93, т. 9 от НК.
Не могат да бъдат възприети като основателни
възраженията на жалбоподателя за неизпълнението на задължението му в срок
поради некачественото счетоводно обслужване, нито тези за пълното съдействие от
страна на дружеството или за проявената самоинициативност при подаване на
заявлението за регистрация по ЗДДС. Такива именно съдът намира да са обичайните
случаи на нарушаване на нормата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, като разглеждането на
процесния не се отличава по нищо от тях. Заявлението е подадено след изтичането
на значителен период от време, близо половин година от настъпване на
основанията за регистрация. Колкото до възражението за счетоводното обслужване,
то не може да бъде прието, тъй като от една страна търговецът следва да полага
необходимата професионална грижа за работата, а от друга – ангажирането на
отговорността е за неизпълнение на негово задължение, независимо на кого е
възложил да се върши тази работа. Последващата отговорност следва да бъде
уредена от вътрешните им отношения.
Като е взел предвид това,
административнонаказващият орган е наложил санкции в минимума за юридическите
лица от по 500 лв., което съдът намира за законосъобразно и справедливо. С
оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административнонаказателна отговорност. Същевременно
наказателното постановление е съобразено с процесуалния и материалния закон,
поради което настоящият съдебен състав като намери, че извършването на нарушението
от страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин по делото, а
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, то следва
да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № № 439338-F465995/29.05.2019 г. на директор на
дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Евита Бутик“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 56,
представлявано от С.Й., на основание чл. 178 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
за нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на АПК на касационните основания по НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
А. Д.