№ 909
гр. Варна, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110201640 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от Т. В. СТ. от гр.София срещу Наказателно
постановление № 23-0001787/22.11.2021г. на директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което на лицето било
наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000,00 лева, на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Твърди, че съставеният акт не му е бил връчен, което е препятствало
организирането на неговата защита. Изтъква, че в НП е коментирано
възражение, подадено от друго лице, във връзка с което формира извод, че
депозираното от него такова не е било обсъдено. Оспорва правилността на
възприетата от наказващия орган правна квалификация на нарушението.
Заявява, че обективирания в приложената по делото товарителница превоз е
бил извършен от друго МПС, както и че управляваният от него товарен
автомобил не е извършвал обществен превоз на товари в момента на
проверката. Поради това счита, че не е бил задължен да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност и не се явява субект на вмененото
му нарушение. Моли съда да отмени изцяло атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
1
не се представлява. Депозира писмена молба, в която моли да бъде даден ход
на делото в негово отсъствие. Заявява, че поддържа жалбата по изложените в
нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Писмено изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да
бъде оставена без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице,
в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (действал след
връчването на наказателното постановление), срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните
съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Жалбоподателят работел по трудов договор
за „***“ ЕООД-гр.София, считано от 27.07.2012г., на длъжност шофьор,
товарен автомобил. Той притежавал удостоверение за психологическа
годност №458887, издадено на 01.12.2017г., но срокът му на валидност
изтекъл на 01.12.2020г. Въпреки това на 07.10.2021г. С. управлявал товарен
автомобил марка „Мерцедес“ от кат. N3, с рег.№ *** по автомобилен път
II-29, в посока гр.Аксаково, като в този момент автомобилът бил без товар.
Около 14,30ч., в района на КПП „Изворско“ той бил спрян за проверка от
св.Й. Р. Й. –ст. инспектор към РД „АА“. При проверката жалбоподателят
представил CMR от 29.09.2021г., с посочена дата на разтоварване-
07.10.2021г. Проверяващият поискал да му бъде представено удостоверение
за психологическа годност, но водачът не разполагал с валидно такова.
Свидетелят извършил справка в регистъра за „Психологически изследвания“
на ИА „АА“ и установил, че срокът на валидност на издаденото на
жалбоподателя удостоверение е изтекъл. Във връзка с тези констатации на
същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение
на жалбоподателя за това, че извършва международен обществен превоз на
товари с превозно средство от категория N 3, без да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност. Актът бил съставен в
присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с обяснения, че от
началото на годината не е шофьор, както и че в момента на проверката не
извършва превоз на товар. Писмени възражения били депозирани и в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган.
Въз основа на съставения акт на 22.11.2021г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на Т.С. била наложена глоба в размер на
2000,00 лв., за извършено нарушение на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба
№11/31.10.2002 г. на МТС.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля Й. Р.
Й., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични, като по делото не е установено
наличие на основания за съмнение в тяхната достоверност.
Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено
значение за изясняването на делото са: разпечатка от справка в Регистър на
психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо
изследване (от която се установява датата на изтичане срока на валидност на
удостоверението на жалбоподателя), разпечатка от картата на водача, както и
международна товарителница (CMR) с отразен превозвач- „***“ ЕООД.
Съдържащата се в посочените документи информация кореспондира изцяло
на показанията на свидетеля и подкрепя извода за тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН (действали към момента на постановяването им)
реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при
връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
видно от приложеното копие на Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е
вменено и да организира адекватно защитата си.
Не е накърнено правото на защита на санкционираното лице поради
изземването на акта след съставянето му, във връзка със съставянето на втори
3
АУАН за друго установено нарушение. Жалбоподателят се е запознал със
съдържанието на акта и е удостоверил това обстоятелство с подписа си, като е
вписал и пространни възражения, от които е видно, че добре е разбрал
извършването на какво нарушение му е вменено. Този извод се потвърждава
и от обстоятелството, че С. е депозирал възражение в установения за това
срок и е подал жалба срещу наказателното постановление в съда.
Следователно той е успял да организира адекватно защитата си и
процесуалните му права не са били реално накърнени, независимо от
обстоятелството, че нормативните изисквания са наложили изземването на
екземпляра от първия съставен акт.
Не представлява процесуално нарушение и погрешното изписване в
НП на имената на лицето, подало възражение. Очевидно е, че се касае за
техническа грешка, която не рефлектира върху законосъобразността на
наказателното постановление. В тази връзка следва да се изтъкне
становището на ВКС, че на грешки от рода на досадни разминавания или
погрешно посочване на имена не бива да се отдава значение, каквото те
очевидно нямат.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като
нарушение на чл. 58, ал.1, т.3 от Наредба №11 от 31.10.2002г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари. Цитираната
разпоредба задължава водачите на превозни средства, извършващи
международни превози на пътници и товари, да отговарят на определени
изисквания, между които и да притежават валидно удостоверение за
психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата. Понятието „международен превоз“ е
дефинирано в §1, т.14 от ДР на ЗАвП като превоз на товари или пътници, при
който се преминава през държавна граница.
От показанията на свидетеля Й. и от приобщените писмени
доказателства се установява, че жалбоподателят е управлявал товарен
автомобил марка „Мерцедес“ от кат. N3, с прикачено ремарке от категория №
04. Жалбоподателят оспорва твърденията на наказващия орган, че е
извършвал обществен превоз на товари в момента на проверката. В жалбата и
в депозираното възражение срещу акта се твърди, че превозът, обективиран в
представената товарителница, е извършен от друго МПС. Изтъква се, че
композицията е била ненатоварена. Съдът не намира основания да се съгласи
4
с изложените доводи. Според чл.5, т.1 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки товарителницата се изготвя в три
оригинални екземпляра, първият от които се предава на изпращача, вторият
придружава стоката, а третият се задържа от превозвача. От показанията на
св.Й. се установява, че при започването на проверката водачът е представил
на проверяващите процесната товарителница. Жалбоподателят е
дългогодишен шофьор на товарен автомобил (видно от приложената Справка
за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори и
уведомления за промяна на работодател) и съдът не намира логична причина
същият да представи на контролните органи товарителница, която няма
отношение към дейността му в момента. Следва да се отбележи, че в чл.6 от
Конвенцията са посочени реквизитите, които следва да съдържа
международната товарителница (CMR), но сред тях не е включен
регистрационния номер на автомобила, с който да се извърши превоза.
Следователно посочването в процесната товарителница на регистрационни
номера, различни от този на управлявания от жалбоподателя автомобил, само
по себе си не доказва, че превозът е извършен с друго МПС. Замяната на
вписания в товарителницата автомобил с друг може да бъде обусловена от
различни причини, като няма изискване това обстоятелство да бъде отразено
в издадената CMR. Следва да се посочи и че липсват каквито и да било
конкретни доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя. Не са
предложени и обяснения за наличието на товарителницата в автомобила, в
случай, че няма отношение към извършваната в момента дейност, нито са
посочени причини за управлението на композицията на това място. В
показанията си св.Й., за които както беше посочено липсват основания да не
бъдат кредитирани, заявява, че първоначално водачът е съобщил, че е пътувал
към гр.Добрич, откъдето след това е продължил към гр.Варна и през
гр.Аксаково се е насочил към автомагистрала „Хемус“. След като бил
уведомен, че ще му бъде съставен акт, водачът започнал да твърди, че
автомобилът е повреден и го връща в базата. Била извършена проверка
(обективирана в приложения Протокол от крайпътна техническа проверка
№562669/07.10.2021г.), но не били установени никакви неизправности. Тази
версия освен това не се поддържа в жалбата, в която само се навеждат
твърдения, че превозът е извършен от друго МПС, без обаче да се представят
доказателства в тази насока и без да се обяснява присъствието на процесната
5
композиция на мястото на проверката. Предвид всичко изложено съдът счита
за недостоверни твърденията, че с управлявания от жалбоподателя автомобил
не е бил извършен обществен превоз на товари, а напротив- приема за
установено по несъмнен начин, че е извършен превоз, данните за който са
отразени в приложената международна товарителница. От същата е видно, че
е бил осъществен превоз на стоки от Великобритания за Република България,
извършването на който безспорно е било свързано с преминаване през
държавни граници. Следователно не съществува съмнение, че извършваният
от жалбоподателят превоз е представлявал международен превоз на товари по
смисъла на цитираната допълнителна разпоредба.
Не обуславя различен извод обстоятелството, че в момента на
проверката композицията не е превозвала товари. Според дефиницията на §1,
т.3 от ДР на ЗАвП „Обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка
или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно
превозно средство. Третата точка на цитираната норма дефинира понятието
„Превоз на товари“ като превоз на товари с моторно превозно средство,
осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни
превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и
празните курсове, направени във връзка с превоза. Предвид изложеното
по-горе съдът приема, че в момента на проверката жалбоподателят е
извършвал празен курс, във връзка с осъществен международен обществен
превоз на товари, като се е прибирал в гр.София след разтоварването на
стоките в гр.Добрич. При това положение жалбоподателят е бил натоварен
със задължението по чл. 58, ал.1, т.3 от Наредбата, а именно- да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност. Предвид приобщената по
делото разпечатка от справка в Регистър на психологическите изследвания на
водачите за явяванията на психологическо изследване съдът приема за
безспорно установено, че на процесната дата С. не е притежавал валидно
удостоверение -обстоятелство, което по начало не се оспорва от
жалбоподателя. Събраните по делото доказателства опровергават и вписаните
в акта възражения на лицето, че не е шофьор от 01. януари, тъй като от
разпечатката на дигиталната карта на водача е видно, че през текущата
година той е извършил множество превози. Като е извършил процесния
превоз без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност,
С. действително е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл. 58,
6
ал.1, т.3 от Наредба №11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен
превоз на пътници, наличието на което правилно е констатирано в
обжалваното наказателно постановление.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест
от обичайните нарушения от този вид. За формирането на извод за
маловажност на случая при нарушения, несвързани с настъпването на
конкретен резултат, е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства, обусловили извършването им, а такива в случая
не са налице. Изискването за притежаване на удостоверение за
психологическа годност е установено с оглед гарантиране сигурността на
участниците в движението по пътищата, което определя значимостта на
защитените от закона обществени отношения. Поради това и при липсата на
обстоятелства, обуславящи по-малката тежест на разглежданото нарушение
от типичните такива от този вид, приложението на чл.28 от ЗАНН следва да
бъде отказано.
Съдът обаче прецени като основателни възраженията за неправилно
приложение на материалния закон при избора на относимата санкционна
норма. Санкцията е наложена на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП,
предвиждащ наказание за водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на
Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и
от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. По силата на чл. 58,
ал.1, т.3 от Наредба №11 от 31.10.2002г. водачите на превозни средства,
извършващи международни превози на пътници и товари, трябва да
притежават валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата , т. е.
Наредба № 36 за изискванията за психологическа годност и условията и реда
за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и
на председатели на изпитни комисии. В § 2 от ПЗР на Наредба № 36 е
посочено изрично, че същата е издадена на осн. чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Удостоверението за психологическа годност не попада сред изрично
изброените в чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП документи, като също така не
7
представлява документ, изискван от регламент на европейските институции,
от ЗАвП и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, а е такъв,
изискван от подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗДвП. Поради това
нарушенията на нейните разпоредби подлежат на санкциониране по реда на
ЗДвП, а компетентните за това органи съобразно изричното предвиждане на
чл. 41 от Наредба № 36 са изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощени от него
длъжностни лица. Това становище се споделя и в практиката на ВАдмС, като
в тази насока е Решение № 1162 от 12.06.2019 г. по к. а. н. д. № 720/2019 г. в
което се посочва, че приложимата към този вид нарушения санкционна
разпоредба е тази на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на
500 лв. за водач, който извършва.... обществени превози на товари без
валидно удостоверение за психологическа годност. Формиран е изричен
извод, че в тези случаи липсва административно обвинение, което да
обосновава прилагането на чл. 93, ал. 1 от специалния ЗАвП, както и че е
налице неправилно приложение на материалния закон в тази част на НП. Не е
налице обаче основание за отмяна на наказателното постановление в тази
връзка. Според разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН районният съд има
правомощие да измени наказателното постановление и да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се
налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Поради това и доколкото в случая не са налице никакви нови фактически
положения, с които жалбоподателят да не е бил запознат, съдът счете, че
следва да измени НП, като приложи надлежната санкционна разпоредба,
явяваща се закон за по-леко наказуемо нарушение, а именно -нарушение на
чл. 178в, ал. 5 от ЗДП, а също и да наложи на жалбоподателя санкция
съобразно тази разпоредба - глоба в размер на 500 лв.
С оглед изхода на делото и предвид искането, съдържащо се в
изготвеното от пълномощника на въззиваемата страна писмено становище, на
основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144
от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл.
37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
8
Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда. Случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, като е
проведено едно съдебно заседание, в което юрисконсултът не е присъствал
лично, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в
размер на предвидения в закона минимум от 80 лева. Като съобрази размера
на оставената без уважение част на жалбата (500 лв., доколкото това е
размерът на потвърдената санкция), съдът намира, че на въззиваемата страна
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 20,00
лв.
На жалбоподателя не следва да се присъждат разноски поради липса
на съответно искане, а и на данни такива да са били направени.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001787/22.11.2021г. на
директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с
което на Т. В. СТ. от гр.София, с ЕГН:**********, на основание чл.93, ал.1,
т.1 от ЗАвПр, е наложено административно наказание “глоба” в размер на
2000.00 лева, като налага на Т. В. СТ. от гр.София, с ЕГН:**********
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв., на основание чл.
178в, ал. 5 от ЗДП.
ОСЪЖДА Т. В. СТ. от гр.София, с ЕГН:********** да заплати на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна сумата от 20,00
лева /двадесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9