Решение по дело №13970/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7970
Дата: 12 юли 2022 г.
Съдия: Неделина Димитрова Симова Митова
Дело: 20221110113970
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7970
гр. С., 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110113970 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на [ФИРМА] АД срещу
[ФИРМА] АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1,
изр. 2 КЗ за заплащане на сума в размер на 318,21 лв., представляваща непогасено
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за
вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 16.09.2021 г., възлизащо на
разликата между платеното от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по
щета № **********/17.09.2021 г. включваща ликвидационни разноски, и доброволно
възстановената от ответника сума, ведно със законната лихва от 10.03.2022 г. (дата на
подаване на исковата молба) до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 16.09.2021 г. в района на гр. Перник е настъпило събитие
– ПТП между застрахования при него по застраховка „Каско” л.а. „Хонда Инсайт“ с
рег. № РК **** ВХ и застрахования при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ лек автомобил с рег. № КН **** АН, осъществено в срока на
застрахователно покритие по двата договора за застраховка. Сочи, че ПТП е настъпило
по вина на водача на застрахования при ответника автомобил, който при движение с
несъобразена скорост и неспазване на дистанция блъснал движещия се пред него и
навлизащ в кръгово кръстовище застрахован при ищеца автомобил. Сочи още, че в
причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на л.а. „Хонда Инсайт“ с рег. № РК
**** ВХ. Твърди, че след прихващане на 2-ра и 4-та вноска по застрахователна премия
в общ размер от 358,94 лв. на правоимащото лице е изплатено остатъкът от 173,02 лв.,
или че общо определеното застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 531,96
1
лв., като ищецът е направил и обичайни ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Сочи, че с извършено плащане ответното дружество е погасило сума в размер на
228,75 лв., поради което е останала дължима разликата в размер на 318,21 лв. Въз
основа на гореизложеното иска съдът да осъди ответника да му заплати посочената
сума. Претендира разноски.
Ответникът – ЗАД [ФИРМА] АД, в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
отговор на исковата молба оспорва иска по размер, като счита, че претендираните
вреди не съответстват на действителната стойност на увреденото имущество, тъй като
са завишени. Оспорва причинно-следствената връзка между процесното събитие и
всички описани вреди. Счита, че отговорността му е реализирана напълно с
извънсъдебното погасяване на сумата от 228,75 лв. Поради това моли искът да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото /с доклада/ са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“
между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил „Хонда Инсайт“ с
рег. № РК **** ВХ към момента на реализиране на риска; наличието на валидно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответното дружество и собственика на л.а. с рег. № КН **** АН; реализиране на ПТП
на 16.09.2021 г. в района на гр. Перник на кръгово кръстовище със сочените в исковата
молба механизъм и участници; изплащане от страна на ищцовото дружество на
застрахователно обезщетение по процесната застраховка „Каско“ в сочения в исковата
молба размер; доброволно извънсъдебно погасяване от страна на ответното дружество
в полза на ищеца на сумата от 228,75 лв.
По делото е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ), според което всички вреди по автомобил „Опел Астра“, с рег. № КН **** АН
са в причинна връзка с процесното ПТП. Стойността необходима за възстановяване на
същия, изчислена на база средни пазарни цени към дата на ПТП е 839,70 лв., а същата,
изчислена по цени на алтернативни доставчици, е в размер на 789,78 лв. Вещото лице
сочи, че първоначалното съприкосновение при настъпване на произшествието е между
предна част на лек автомобил „Опел Астра“ и задна част на лек автомобил „Хонда
Инсайт“. Всички детайли, описани от застрахователя със степен „подмяна“ е било
необходимо да бъдат заменени с нови, тъй като тяхното възстановяване е било
невъзможно. Експертът е установил, че не се предлага от доставчици на употребявани
авточасти „основа задна броня“ за процесния лек автомобил „Хонда Инсайт“. На
2
изрично зададените въпроси в съдебно заседание вещото лице е отговорило, че
процесния автомобил не подлежи на гаранционно обслужване в официални сервизи.
Увреден е задният капак – петата врата, а не задната врата, съответно същата не е
калкулирана в заключението. При изчисляване на суми по заключението не са взети
предвид детайли, които не са в резултат на процесното ПТП.
Съдът кредитира изцяло заключенията на САТЕ, което установява пазарната
стойност на ремонта на щетите в причинна връзка с настъпилото ПТП в посочения
размер.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното, както и оборване на презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
Предвид извършеното от ответника частично погасяване на регресното вземане
съдът приема, че е налице извънсъдебно признание на всички елементи от фактическия
състав на съдебно предявеното вземане за главница, с изключение на действителния
размер на щетите, надхвърлящи размера на частичното погасяване.
Ето защо, по така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже каква е
действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП,
надхвърлящи размера на извършеното от ответника частично погасяване.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество
следва да се съобразят следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
3
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други –
чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по
аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
към момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на причинените
вреди на база средни пазарни цени са били необходими 839,70лв. Към тази сума
следва да се прибави и сумата от 15 лв. за обичайните разноски за ликвидиране на
щетата. По отношение на възражението на ответника, че обезщетението се претендира
в завишен размер, като същото следва да бъде изчислено на база цени на алтернативни
доставчици, следва да се посочи, че собственикът на автомобила няма задължение да
замени увредените части с такива, които не са оригинални за съответния автомобил. От
друга страна сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни
доставчици, не отразява адекватния стойностен еквивалент на вредите към датата на
процесното ПТП, тъй като при изчисляването й са съобразени цените само от
ограничен сегмент от пазара. Също така посочената от вещото лице стойност на база
средни пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически
субекти, поради което именно тази стойност съдът приема като обективен критерий за
действително причинените вреди. Ето защо възражението се явява неоснователно.
Следователно след приспадане на платената сума в размер на 228,75 лв., разликата
възлиза на 625,95 лв., с включени ликвидационни разноски. С оглед диспозитивното
начало искът се явява основателен за пълния предявен размер от 318,21 лв., поради
което следва да бъде уважен.
Върху главницата от 318,21 лв. се дължи законната лихва, считано от 10.03.2022
г. до окончателното плащане.

По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът претендира разноски в размер на 350 лв. (50 лв. държавна такса, 200 лв.
депозит за съдебно-автотехническа експертиза, и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определи на 100 лв.). Предвид изхода на
4
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 350 лв., представляваща разноски по делото.
Воден от горното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД [ФИРМА] АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Изгрев, ж. к. Д., бул. „Г. М. Д.“ № 1, да заплати на [ФИРМА]
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Христофор
Колумб“ № 43, по иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 318,21
лв., представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от застрахователно събитие – ПТП,
настъпило на 16.09.2021 г., включваща ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва от 10.03.2022 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД [ФИРМА] АД, ЕИК: *********,
да заплати на [ФИРМА] АД, ЕИК: *********, сумата от 350 лв., представляваща
разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5