Р Е Ш Е
Н И Е
гр.Берковица 30.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Берковица, ІI наказателен състав в публично заседание
на 26.08.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА
При секретаря Нина Андреева и като разгледа докладваното от
съдията Георгиева АНД № 213 по описа за
2020г. на БРС, въз основа на закона и доказателствата и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-0243-000490
/ 27.05.2020г. на Началника на РУ гр.Берковица на Юлиан В.Г. *** и с ЕГН **********
е наложено административно наказание
глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП и глоба в размер
на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото
Наказателно постановление е останал Юлиан В.Г. , който обжалва същото с
оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага
конкретни доводи. Навежда още доводи, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са опорочили цялото административно-наказателно
производство. Предвид горното моли съда да постанови решение, с
което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно. В хода на въззивното производство чрез упълномощен адвокат доразвива доводите ,изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща свой
процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и
посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от
страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а
разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата
на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 22.05.2020 год. в 21.00 часа в град
Берковица на ул.”Александровска” с посока на движение от бензиностанция ОМВ към
центъра на на гр.Берковица жалбоподателят Г. управлявал собствения си лек автомобил „Субару Форестер” с ДК №М 10 91
ВР, като при движение с несъобразена скорост спряо профила на пътя -хоризонтален прав уличен участък навлиза без причина в лентата за насрещно
движение и блъска паркирания пред №58 лек автомобил „Мерцедес Е 250Д „ с
рег.№М6763ВР в предна лява част и
реализира ПТП с материални щети и по двата автомобила.След настъпилото ПТП
водачът напуска мястото на произшествието и паркира управлявания от него
автомобил до блок №45 на ул.”Александровска” като не остава на място и не
оказва съдействие за установяване на вредите и не уведомява съответната служба
за контрол на МВР. Водачът е установен в апартамента си в блок 45 ет.3 на
ул.”Александровска” в 21,20 часа на
22.05.2020год..
За констатираните нарушения е съставен
акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП, както и за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП. При предявяване на
актът жалбоподателя не направил
възражения. Не е направил такива в срока по чл.44 от ЗАНН.Отказал да го подпише
и получи.
В въз основа на издадения акт и констатациите в него
наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на нея
направи следните правни изводи:
Относно пункт 1 в НП, наказание по чл.179 ал.2 от ЗДвП
Безспорно е установено от доказателствата по делото,
че на на 22.05.2020год. жалбоподателят Г.
е управлявал МПС, с което е реализирал ПТП като е блъснал паркиран лек автомобил.
Спорното по делото е дали жалбоподателят е извършил
деяние, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН да съставлява административно
нарушение, правилно ли му е вменена административно наказателната отговорност,
правилно ли са определени нарушената и санкционната норма, както и правилно ли
е определен размера на наложеното наказание.
Безспорно е установено от доказателствата по делото,
че жалбоподателят Ю.Г. е управлявал МПС
и е реализирал ПТП. В тази насока са и събраните в хода на въззивното
производство гласни доказателства. Жалбоподателят не възразява по тази
констатация, но твърди, че автомобилът се ударил в бордюра и от удара се
спукала предна лява гума.Поради това автомобилът леко се отклонил,а водачът
предприел маневра спиране и при това движение леко закачил паркирания
автомобил. Съдът намира това
възражение за неоснователно по следните съображения. На
административнонаказаното лице е вменена отговорност, за това, че е реализирал
ПТП при управление на МПС с несъобразена скорост. Несъобразената
скорост е различна от допустимата такава за съответното място, а още по – малко
от понятието висока скорост. Несъобразената скорост може да бъде в рамките
на допустимата за съответното място, но да е несъобразена с конкретните пътни
или метрологични условия, какъвто е настоящият случай – губи контрол над МПС.
При установената фактическа обстановка съдът намери,
че правилно срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение.
Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП „редовно съставените актове имат доказателствена сила до установяване на
противното”. Жалбоподателят в настоящето производство по никакъв начин не
доказа обратно от констатираното в АУАН и НП.
Предвид на горното съдът намира, че възражението на
наказания се явява неоснователно и като такова следва да се остави без
уважение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното
деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и
субективни признаци на административни нарушения по смисъла на чл.6 от ЗАНН и
осъществяват както от субективна така и от обективна страна състав на административни нарушения по чл.25 ал.1 от ЗДвП, за което жалбоподателя основателно
е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че Г. е извършил посоченото
административно нарушение.
По разбиране на настоящият съдебен
състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на
маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера
на този вид администратино нарушение.
Предвид
гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне
размера на наказанието административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието
определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита
тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други
смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и
обществената опасност на този вид административно нарушение, като е наложил
съответното наказание,което е предвидено във строго определения размер от
200лв.
Разпоредбата на
чл.179 ал.2 от ЗДвП е претърпяла законодателна промяна изм., ДВ бр. 101 от
Относно пункт ІІ в НП, наказание по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП
Безспорно е установено от доказателствата по делото,
че жалбоподателя при реализираното ПТП е причинил имуществени вреди на друг
автомобил.
Спорното по делото е дали жалбоподателят е извършил
деяние, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН да съставлява административно
нарушение, правилно ли му е вменена административно наказателната отговорност,
правилно ли са определени нарушената и санкционната норма, както и правилно ли
е определен размера на наложеното наказание
Жалбоподателят оспорва, наложеното му наказание на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, а именно, че е напуснал мястото на ПТП, без
да уведоми службите за контрол на МВР. Съдът намира, че същото е
законосъобразно и в тази си част и следва да се потвърди.
В случая няма спор и се установява безспорно от
доказателствата, че жалбоподателят е предизвикал ПТП и че от него има
причинени само имуществени вреди.
Задълженията на участниците в ПТП произтичат от разпоредбата на чл.123 ал.1 и
сл. от ЗДвП. В случая е приложима разпоредбата на чл.123 ,ал.1, т.3 б.А от ЗДвП, а именно при ПТП са причинени само имуществени вреди и водачът е длъжен
да окаже съдействие за установяване на вредите. В конкретният случай
жалбоподателят не е изпълнил това изискване на закона.
При установената фактическа обстановка съдът намери,
че правилно срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение.
Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП „редовно съставените актове имат доказателствена сила до установяване на
противното”. Жалбоподателят в настоящето производство по никакъв начин не
доказа обратно от констатираното в АУАН и НП.
Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното
деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и
субективни признаци на административни нарушения по смисъла на чл.6 от ЗАНН и
осъществяват както от субективна така и от обективна страна състав на административни нарушения по чл.123 ал.1 т.3 б.А от ЗДвП, за което жалбоподателя
основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че Г. е извършил
посоченото административно нарушение.
По разбиране на настоящият съдебен
състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на
маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера
на този вид административно нарушение.
Предвид
гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне
размера на наказанието административнонаказващият ,обаче не е взел предвид
целите на наказанието
определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита
тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други
смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и
обществената опасност на този вид административно нарушение. По делото не е
представена справка за нарушител,от която да се установи има ли жалбоподателят други нарушения по ЗДвП . Предвид горното съдът намира, че
наложеното наказание е завишено и следва да бъде намалено на глоба в размер на
50.00 лева и 3 месеца лишаване от право да управлява МПС.
Предвид гореизложените мотиви и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-0243-000490 / 27.05.2020г. на Началника на РУ гр.Берковица в ЧАСТТА, с което
на Юлиан В.Г. *** и с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 200.00 лева на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №
20-0243-000490 / 27.05.2020г. на Началника на РУ гр.Берковица в ЧАСТТА, с което
на Юлиан В.Г. *** и с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 200.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА същото на глоба
в размер на 50.00 лева и 3 месеца лишаване от право да управлява МПС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: