№ 22915
гр. София, 03.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110112464 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Следва да бъде допуснато изслушването на съдебно-автотехническа експертиза,
която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
Искането на ищеца да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез
разпита на А. А. А. с посочен в исковата молба адрес следва да се уважи.
Налице са представките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА извършване на съдебно-автотехническа експертиза, която да отговори на
задачите, поставени в исковата молба при депозит в размер на 200 лева, вносими от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., тел. **********.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
ДОПУСКА до разпит свидетеля А. А. А., ЕГН **********, който да се призове на
посочения в исковата молба адрес: гр. София, ул. „Гургулят“, № 16, вх. А, ап. 3, телефонен
номер: 0***.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер на 50 лв., вносим от
ответника в едноседмичен срок от съобщението.
1
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 03=07 2024 г. от 15 20
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от
депозирания от ответника отговор на подадената искова молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД на делото, както следва:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410,
ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника за сумата от 15106,05 лева с вкл.
ликвидационни разноски в размер на 10 лева, представляваща регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение за причинени вреди на застрахованото при ищеца
МПС „Ауди Q 5“, рег. № СА9299НМ от настъпило събитие на 14.08.2018 г. в гр. София, на
ул. „Иван Шишман“, в района на № 36-38, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба - 06.03.2024 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 5022,21
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за
периода от 06.03.2021 г. до 29.02.2024 г.
Ищецът твърди, че на 14.08.2018 г. в гр. София, на ул. „Иван Шишман“, в района на
№ 36-38, е реализирана щета на МПС марка „Ауди Q 5“, рег. № СА9299НМ, поради падане
на дърво върху паркирания автомобил. Поддържа, че за автомобила към датата на ПТП
имало сключен договор за застраховка „Каско“ при ищцовото дружество, поради което при
ищеца била образувана преписка по щета № 10018030122921 и била направена оценка на
щетите. В исковата молба се твърди, че ищецът е заплатил във връзка с процесното ПТП
застрахователно обезщетение в размер на 15096,05 лева. Отговорността на ответника се
обосновава с твърденията, че общината като собственик на пътя е длъжна да вземе
необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно, в т. ч. и
безопасност на паркираните МПС-та на паркоместата на територията на общината. Посочва
се, че с уведомително писмо ответникът бил поканен да заплати дължимата сума, но и до
настоящия момент плащане не било постъпило. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Посочва, че липсвали доказателства, че падането на дървото да
е причинено от бездействие или некачествена работа на служители на общината. Излагат се
твърдения за наличието на възможни обстоятелства от извънреден характер, което
изключвало виновното поведение на служители на ответника. Оспорва механизма на ПТП,
причинната връзка между описаното в исковата молба събитие и причинените вреди, както
и размера на вредите. Навежда доводи за неизясняване на фактическата обстановка за
настъпване на произшествието, в частност относно мястото на настъпването му. Евентуално
моли за намаляване размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди като
прекомерно. Претендира разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ е да
докаже наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и
пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие,
на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, под чийто надзор се
намирала вещта /дървото/, собственост на ответникът и което е причинило събитието, за
което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на
действителните вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и вредоносния
резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката на зелената система на
територията на общината и обезопасяването на изсъхналите дървета, представляващи
опасност за гражданите, вид и размер на претърпените вреди.
Вината на собственика на вещта и/или съответния служител/и, на когото е възложен
надзора върху зелените системи в СО, се презумира до доказване на противното, което е в
тежест на ответника.
2
В доказателствена тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане
на претендираните суми, както и своите правоизключващи, правоунищожаващи или
правопогасяващи възражения, които са за положителни факти, сред които и възражението за
наличието на събитие от извънреден характер, водещо до изключване на отговорността, за
което не сочи доказателства.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://mediator.mjs.bg/. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00
до 17:00 часа от МН, МГ - тел. 02/8955 423 за Софийски районен съд, както и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204,
както и на https://srs.justice.bg/bg/12656 .
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3