Р Е Ш Е Н И Е
№ 2120
град Пловдив, 21.11.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ИЛЕВСКИ като разгледа
докладваното от СЪДИЯ Ангелов касационно АНД № 1618 по описа за 2022
година и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на глава XII от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на М.Д.Д., с
ЕГН **********, чрез адв.К.М., срещу Решение № 1023 от 20.05.2022 г.
постановено по АНД № 1165 от 2022 г. по
описа на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление №
21-0438-001027/08.02.2022г. издадено от Началник група към ОД на МВР, сектор „Пътна
полиция“ - Пловдив, с което на М.Д.Д., е наложена глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3,
пр. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
С жалбата се иска отмяна на решението и на НП
изцяло.
В съдебното заседаниe М.Д. се явява лично и с адв. М.,
който поддържа жалбата по изложените съображения. Претендира се адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата.
Ответникът – Трето
РУ към ОД на МВР Пловдив, не се представлява.
Прокурор от
Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое заключение, намира жалбата за
неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Административен съд Пловдив, като взе предвид
становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените
касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна
проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с
материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за
неоснователна.
Пред Районен
съд Пловдив била установена следната фактическа обстановка.
На
29.12.2021г., между 14,00 и 15,00 часа, касаторката Д. била заедно със своя приятелка /разпитаната
като свидетел А./ в кафене „Мемо“ в хотел „Санкт Петербург“, като пили заедно
кафе. След това се качили в лек автомобил „Мерцедес“ ЦЛС 380 ЦДИ, с рег. №***,
собственост на Д., който бил спрян на паркинга на хотела. А. се качила на
пасажерското място, а Д. управлявала
автомобила. При навлизане по бул. „България“, Д. престроила колата в средна
лента, след което на пътя се появил полицейски автомобил, който дал звуков
сигнал за спиране на автомобила.
При
осъществената проверка полицейските служители от патрула поискали документите
на Д. и я поканили в Трето РУ при ОД на МВР Пловдив, за да й направят тест за
употреба на наркотици. По пътя към полицейското управление, Д. позвънила на разпитания
като свидетел В., с когото живее във фактическо съжителство, и му разяснила за
предстоящата проверка, като същият я посъветвал да откаже да се тества предвид
състоянието й на бременна жена, тъй като по негово мнение много често ставали
грешки с пробите. В сградата на Трето РУ Д. била поканена да й бъде извършена
проба с техническо средство за употреба на наркотични и упойващи вещества с
техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000“. Д. отказала да бъде изпробвана за
употреба на наркотични вещества с техническо средство. За така извършения отказ
е съставен АУАН № 229258, както и е издаден Талон за изследване № 074588.
В Талона се вписало,
че се предоставят 45 минути от връчването му за явяване на Д. в УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД, в случай че същата желае да даде кръвна проба за изследване. Д. подписала
акта без възражения, след което излязла от районното управление и отишла при
приятелката си А., като я помолила да я закара вкъщи.
Съдът е
обосновал своите изводи като систематизирано е кредитирал показанията на
свидетелите в съвкупност със събраните писмени доказателства. С обективираното
в амбулаторен лист № 000261/30. 12. 2021г. приложен към делото се установява
само факта на бременност в 9 гестационна седмица. Изцяло обосновани са изводите
на съда относно описаните в жалбата основания, които се припокриват с
посочените в чл. 58, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за
реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение указания за органите на реда. Регламентираните случаи указват на
задължение за действие, но по никакъв начин не лишават компетентните органи от
тяхните правомощия тогава когато не са се проявили посочени фактически състави. Съдът е посочил, че нарушението е ясно
описано, като е обективиран отказът на Д. да й бъде извършена проверка с
техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“ за установяване на наркотични
вещества или техни аналози, като е посочено, че евентуалното последващо явяване
на лицето и подлагането му на медицинско и химическо изследване в посочения в
талона срок, респ. при избор да бъде тествано с доказателствен анализатор, би
довело до отпадане на наказуемостта по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Съдът е
обосновал в своите решаващи мотиви
извода, че нарушението е било извършено виновно, като водачът съзнателно е
отказал извършването на проверка за установяване на употреба на наркотични
вещества или техни аналози, като отказът е бил обективиран с подписа й както в
АУАН, така и в Талона за изследване, в който изрично било посочено, че в случай
на неизпълнение на предписанието за медицинско и химическо изследване, на
основание чл. 174. ал. 3 от ЗДвП ще й бъдат наложени съответните санкции.
Настоящата
инстанция споделя мотивите на съда относно задължението за действия съобразно
изискванията на закона. В тази връзка са
непротивопоставими възраженията, че изборът на отказ да се тества е съзнателно
извършен, след проведени разговори по телефона със свидетеля В., както и поради
ситуацията с пандемията от „Ковид-19“.
Както съдът е
подчертал, липсва в закона предвидена възможност бременна жена да откаже да се
тества за проверка на съдържание на алкохол или наркотични вещества.
Съгласно
законовата разпоредба на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а от страна на
касатора не е оборена тази доказателствена сила на акта.
При съставянето
на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При
съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към
съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от
материално и териториално компетентен орган.
Съгласно чл.
174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева.
Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се
подложи на проверка на място с техническо средство „или“ да изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
си, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на първата
проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е
да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото
е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в противен случай
същият следва да бъде санкциониран именно по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В процесния случай безспорно се установява от
доказателствата по делото, че М.Д. е отказала да и бъде извършена проверка с
техническо средство, а и в последствие целта на проверката не е била постигната
по друг начин – чрез вземане на биологична проба за изследване употребата на
наркотици и техните аналози, т.е правилна е квалификацията на нарушението по чл. 174, ал. 3, предложение 2
от ЗДвП.
В настоящия случай в обстоятелствената част
на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното
постановление ясно е посочено в какво се състои противоправното поведение на
нарушителя, поради което той своевременно е бил запознат с фактите, срещу които
трябва да се защитава, и е била обезпечена възможността му да упражнява
адекватно и в пълен обем правото си на защита.
Талонът за
изследване бил връчен от контролния орган. Няма доказателства М.Д. да е посетила указаното здравно заведение
и да е дала кръвна проба.
Изцяло
ирелевантни са наведените с касационната жалба доводи и възражения. От анализа
на събраните доказателства, ценени в тяхната съвкупност, районният съд е извел
единствено верния извод, че Д. е управлявала МПС, непосредствено преди
извършване на проверката.
М.Д. е
реализирала от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174
ал.3 от ЗДвП и извършването му е установено по несъмнен начин. НП отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентния за това орган и е
подписано от него, в изискуемата от закона форма е. Описаното нарушение
правилно е било съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Същата в редакцията и действала към момента на извършване на нарушението
предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотици или не изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, за срок от две години и глоба
2000,00 лв.
По същество се
касае за категоричен отказ от страна на водача да му бъде извършена проверка за
употреба на наркотични вещества, поради което и на практика изобщо не се е
стигнало до процедурата уредена в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за
реда за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни
аналози/.
Процесното
деяние не представлява хипотеза на маловажен случай на административно
нарушение. Изложените с касационната жалба доводи за наличие на действия от
страна на касаторката при условията на крайна необходимост, съдът намира за
неоснователни. Крайна необходимост е налице, когато едно лице спасява държавни,
обществени или лични интереси от непосредствена опасност. Особеното на тази
хипотеза се състои в две кумулативни предпоставки: Деецът не може да избегне
вредите по друг начин; Причинените от деянието вреди са по-малко значителни от
предотвратените. Състоянието на крайна необходимост може да е последица от
действието на лице или вещ. За разлика от неизбежната отбрана в тази хипотеза
опасността може да не е в следствие на нападение. Предпоставките на крайната
необходимост са в кумулативна зависимост – Да не съществува друг начин за
избягване на опасността – Причинените вреди да са по-малки от предотвратените
последици. В контекста на изложеното,
деянието би могло по-скоро да се квалифицира като състояние на мнима крайна необходимост, при
която причиняването на вреди е резултат на грешна преценка относно обществената
опасност на своите действия. Лицето
действа при грешна субективна представа за наличието на непосредствена заплаха,
но следва да се подчертае, че деянието при мнима крайна необходимост е
обществено опасно, защото с него се причиняват вреди, които не са необходими.
Съобразно с нормата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН,
вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта
на производството, в полза на ОД на МВР Пловдив следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, Административният съд Пловдив, двадесет и първи състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 1023 от 20.05.2022 г.
постановено по АНД № 1165 от 2022 г. по
описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА М.Д.Д., с ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР Пловдив
сумата от 80 лв. представляваща
направени по делото разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: