Определение по дело №3064/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 278
Дата: 21 януари 2022 г. (в сила от 21 януари 2022 г.)
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20213100503064
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 278
гр. Варна, 21.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова

Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100503064 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, във връзка с чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №47751/29.112021г. на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
подадена чрез пълномощник юрисконсулт И.Н.Н., срещу разпореждане
№24648 от 23.11.2021г. на Варненски районен съд, 20-ти състав, постановено
по ч.гр.д. №16441/2021г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено
подаденото заявление по чл.410 ГПК, за издаване в полза на дружеството –
кредитор на заповед за изпълнение срещу длъжника Г. ЯНЧ. ЯНЧ., ЕГН
**********, за дължимото обезщетение за забава в плащането на
погасителните вноски по договор за стоков кредит № 309887 от 30.11.2017 г.,
сключен между длъжника и „Банка ДСК” ЕАД, вземанията по който са
придобити впоследствие от заявителя – цесионер с Приложение №
1/21.08.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 11.04.2018 г., чийто общ размер за сочения в заявлението период
16.02.2018 - 25.10.2021 г. е 201,68 лева.
За да постанови обжалвания отказ за издаване на заповед за изпълнение,
заповедният съд е приел, че уговорения с клаузата на т.12 от приложимите
към кредитния договор Общи условия размер на лихвения процент,
приложим към обезщетението за забава за заплащането на главницата по
кредита - договорения лихвен процент (който в случая е 39,99%) увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, противоречи на
императивното правило на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК и преследва забранена от
закона цел да се присъди обезщетение за забава в завишен размер, което е
недопустимо.
Като не оспорва основният решаващ мотив на заповедния съд за
неприложимост на разпоредбата на т.12 от Общите условия към кредитния
1
договор поради противоречие с разпоредбите на Закона за потребителския
кредит, в частност с чл.33 от ЗПК, и позовавайки се на разпоредбата на чл.26,
ал.4 ЗЗД, жалбоподателят оспорва като незаконосъобразен и неправилен
цялостният отказ за присъждане на това вземане. Твърди, че в случая по
отношение на дължимото обезщетение за забавено плащане е налице
повелително правило на закона, обективирано в императивни правни норми,
което по право замества конкретни и недействителни договорни клаузи,
поради което заповедният съд е следвало да присъди обезщетение за забава в
размер на законната лихва за забава за процесния период, а не да отхвърля
претенцията в цялост. При тези основни оплаквания и твърдения
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и
да се произнесе „по съществото на въпроса“.

За да се произнесе по частната жалба, съдът взе предвид следното
от фактическа и правна страна:
Предмет на обжалване е разпореждане на районния съд, с което е
оставено без уважение част от заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от молителя в
заповедното производство, чрез надлежно упълномощен представител,
поради което и в съответствие с разпоредбата на чл.413, ал.2 от ГПК,
съставът на въззивния съд приема същата за процесуално допустима за
разглеждане.
За да се издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410, ал.1, т.1 от
ГПК, е необходимо въз основа на изложените в заявлението твърдения на
молителя да може да се направи положителна преценка, че вземанията, за
които се иска издаването на заповедта, са определени по размер и с настъпил
падеж за плащане. Тази преценка се извършва единствено по твърденията на
кредитора – заявител. Дължимата преценка по представения в изпълнение на
задължението по чл.410, ал.3 ГПК потребителски договор е единствено
относно валидността на искането (чл.411, ал.2, т.2 и 3 ГПК), а не за
установяване на вземанията по размер. В този смисъл при установена
недействителност на договорна клауза, съставляваща основанието на
претендирано със заявлението вземане, следва да бъде постановен отказ за
издаване на заповед за изпълнение. Заместването на недействителната
договорна клауза с императивни разпоредби на закона, каквото по същество е
искането на жалбоподателя, може да бъде направено в същински исков
процес, но не и в рамките на едностранното и формално заповедно
производство. Целта на това производство е да се даде възможност на
кредитора по облекчен ред да събере своите безспорни, ликвидни и
изискуеми вземания, които длъжникът не погасява доброволно.
Искането на жалбоподателя – обезщетението за забава да се присъди в
размер на законната, вместо уговорената в т.12 от ОУ лихва за забава, няма
как да бъде направено и в рамките на това едностранно и формално заповедно
2
производство, доколкото в заявлението липсват твърдения за конкретни
факти, които са от значение за установяване на вземането по основание и
размер, а именно посочени конкретни главници и период на забавата в
плащането на всяка една от тях, доколкото се касае за обезщетение за забава в
плащането на частта от подлежащата на връщане кредитна сума, включена в
отделните погасителни вноски. Да се извличат липсващи твърдения от
приложени към заявлението писмени документи от заповедния съд,
служебно, е недопустимо (противоречи на диспозитивното начало, надхвърля
съществено служебното начало – чл.6, чл.7 ГПК).
Частично уважаване на заявлението само за една част от
претендираното вземане може да бъде постановено единствено когато е
установена ликвидността на това вземане, но за част от него не се установява
изискуемост. Пример за това са случаите, когато се претендира цялата
главница по договор за заем с твърдения за предсрочната й изискуемост,
надлежното обявяване на каквато не се установява. В този случай, ако в
заявлението (или в приложения документ по чл.417, т.2 ГПК) ясно са
обозначени просрочените към датата на подаване на заявлението задължения
на длъжника (по основание и размер) липсват пречки за издаване на заповед
за изпълнение за ликвидните и изискуеми към момента на предявяване на
заповедното искане вземания.
Заместването на основанието на неликвидното вземане с императивно
правило на закона съставлява същинска правораздавателна дейност, поради
което може и следва да бъде направено в същинско исково производство от
състезателен тип, но не и във формалното и едностранно заповедно
производство. Това разрешение е в интерес и на самия кредитор – заявител,
доколкото при извършено от заповедния съд заместване на основанието на
вземането и в резултат на това частичното му уважаване по размер, при
последващото предявяване на осъдителен иск за отхвърлената част от
вземането биха се злепоставили съществено правата и законните му интереси.
По тези съображения съставът на въззивния съд заключава, че
подадената от кредитора – заявител частна жалба е неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение. Липсват законови основания за
частична ревизия на обжалваното разпореждане на заповедния Варненски
районен съд.
Въз основа на горното въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №47751/29.112021г. на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт И.Н.Н., срещу
разпореждане №24648 от 23.11.2021г. на Варненски районен съд, 20-ти
състав, постановено по ч.гр.д. №16441/2021г. по описа на същия съд, с което е
3
отхвърлено подаденото заявление по чл.410 ГПК, за издаване в полза на
дружеството – кредитор на заповед за изпълнение срещу длъжника Г. ЯНЧ.
ЯНЧ., ЕГН **********, за дължимото обезщетение за забава в плащането на
погасителните вноски по договор за стоков кредит № 309887 от 30.11.2017 г.,
сключен между длъжника и „Банка ДСК” ЕАД, вземанията по който са
придобити впоследствие от заявителя – цесионер с Приложение №
1/21.08.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 11.04.2018 г., чийто общ размер за сочения в заявлението период
16.02.2018 - 25.10.2021 г. е 201,68 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4