№ 23504
гр. С, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110110032 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от К. Р. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С Т бл...., за
солидарно осъждане на Н. И. Н., ЕГН **********, и на А. Н. Н., ЕГН **********, и двамата
с адрес гр.С, ж.к.Л бл...., ап.36, да заплатят на ищеца сумата от 2219.00 лв. представляваща
имуществени вреди и сумата от 16 000.00 лв., представляваща неимуществени вреди,
претърпени от ищеца в резултат на телесна повреда, причинена му от ответниците на
15.04.2019 г. в гр.С.
Претендира се присъждане на законна лихва от датата на деликта - 15.04.2019 г., до
окончателното плащане на дължимото, както и направените от ищеца разноски по делото.
В исковата молба се твърди, че на 15.04.2019 г. около 23:45 ч. в гр.С, пред бл.298 в
ж.к.С Т, отваряйки вратата на входа, ищецът е бил нападнат от ответниците, които са му
нанесли удари с юмрук в лицето, ритали са го по тялото – в корема, нанесли са му удари с
ръце в областта на главата. Сочи се, че ищецът е потърсил незабавно медицинска помощ, а
срещу ответниците е подал сигнал до органите на МВР. Твърди се, че ответниците са
осъдени от СРС като съизвършители за причинена на ищеца средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на дясната яблъчна кост с разместване на фрагментите.
Ищецът описва подробно в исковата молба претърпените в резултат на действията на
ответниците травми, сред които освен установената в наказателното производство средна
телесна повреда, са и разкъсно-контузна рана на горния клепач на дясното око,
субконюнктивален кръвоизлив на дясната очна ябълка, оток и кръвонасядане на клепачите
на дясното око.
Аргументира се становище, че в резултат на противоправното поведение на
ответниците, ищецът е търпял интензивни болки и страдания в период от време от 3-4
месеца, свързани с изтръпване на зъбите, болки в главата, крема, в областта на дясната скула.
Това е довело до затруднения в храненето на ищеца, до нарушения на съня му. В същото
време претърпяната от ищеца операция е наложила да му бъде поставена превръзка на
дясното око, което заедно с получените синини по лицето са предизвиквали дискомфорт при
излизане навън и срещи с приятели.
Обяснява се, че вследствие получения побой, ищецът изпитва и страх от това да се
1
придвижва нощем сам. Според него, деянието му е попречило и да се грижи за болния си
баща, което е допълнително е засилило негативните му изживявания.
Претърпените неимуществени вреди ищецът определя на 16 000.00 лв., която сума
иска да му бъде заплатена солидарно от двамата ответници.
Освен претърпените болки и страдания, ищецът твърди, че е в резултат на
престъплението са му нанесени и имуществени вреди, изразяващи се в заплатени средства за
оперативно лечение на счупената яблъчна кост и болничен престой в размер на общо
2219.00 лв.
В срока за отговора, ответниците по делото не са депозирали такъв.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
поддържа иска. Ответниците се явяват лично и с адв.Л., който оспорва иска за
неимуществени вреди по размер.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 във връзка с чл.52 от ЗЗД, като се иска
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди.
Елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД са
следните: противоправно поведение, причинени вреди, обективна връзка между тях и вина
на делинквента. Всички те трябва да са налице кумулативно, за да може да се ангажира
отговорността на причинилия непозволеното увреждане.
Противоправно поведение по смисъла чл.45 ЗЗД е всяко действие или бездействие
/непредприемане на правно изискуемо действие/, обусловено от волята на извършителя,
което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму
и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице.
Налице е неправомерно действие, ако такова е предприето въпреки нормативна забрана за
извършването му или въпреки това, че не са налице необходимите за извършването му
предпоставки, съответно - бездействието ще бъде противоправно, когато не се предприема
действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки
направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице предвидените в
закона предпоставки за извършване на действието.
В случая от приобщената влязла в сила на 29.06.2024 г. присъда от 28.06.2022 г. по
НОХД № 8640/2020 г. по описа на СРС, 122 състав, ведно с мотивите към нея, е видно, че
ответниците Н. И. Н. и А. Н. Н. са признати за виновни в това, че на 15.04.2019 г. във вход 1
на бл.298 в кв.С Т в гр.С, в съучастие, чрез нанасяне на удари с ръка, свита в юмрук в
областта на главата на К. Р. Г., са му причинили средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на дясната яблъчна кост с разместване на фрагментите, което по своята
микробиологична характеристика е причинило на Г. счупване на челюст, с което са
осъществили престъпния състав на чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
В конкретния случай, доколкото се претендират неимуществени вреди от деяние,
наказателното преследване, за което е приключило с влязла в сила присъда, приложение
намира чл.300 от ГПК, който задължава гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, с възприетото от наказателния съд в присъдата относно това
извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Присъдата,
респ. решението по чл. 78а НК има задължителен характер относно извършването на
деянието с оглед на всички негови признаци, в това число и относно размера на
причинените вреди, доколкото обаче същите са въздигнати като елемент от престъпния
2
състав (в този смисъл решение № 25 от 17.03.2010 г., постановено по т.д.№ 211/2009 г. по
описа на ВКС II т.о.). Осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги
предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на
доказване в исковия процес пред гражданския съд, като присъдата е задължителна за
гражданския съд само относно конкретното деяние, обективирано в обвинителния акт по
повдигнатото срещу извършителя обвинение, но не и относно друго, различно от това,
деяние (в този смисъл решение № 135 от 13.10.2014 г., постановено по т.д.№ 3945/2013 г. по
описа на ВКС, I т.о.).
С оглед на това следва да се приеме, че по делото безспорно се установи
противоправното поведение на ответниците на 15.04.2019 г. във входа на блока, в който
ищецът живее, при което са му причинили средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на дясната яблъчна кост с разместване на фрагментите, довело до счупване на челюстта на
К. Г..
В случая, доколкото са налице всички елементи, които са предмет на доказване в
производството по реализиране на деликтната отговорност, съдът следва единствено да
определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно заложения в закона
/чл.52 от ЗЗД/ критерий справедливост. Според възприетото в Постановление № 4/1968 г. на
Пленума на ВС този критерий не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, Такива могат да бъдат характерът на
причинената вреда, обстоятелствата и начинът на извършване на противоправното
поведение, което я е предизвикало и др.
По делото се събраха доказателства както за обстоятелствата и начинът на
извършване на противоправното деяние от ответниците, така и за конкретно претърпените
от ищеца болки и страдания. В тази насока следва да бъдат обсъдени дадените от
свидетелите С К П и В К Г. показания. Св.П е майка на ищеца и има преки и непосредствени
впечатления за физическото, психическото и емоционалното му състояние след инцидента.
Същата описва подробно получените от Г. травми, които лично е възприела няколко часа
след нанесения му побой. Разказва за синини, подутини и кръв от дясната страна на лицето
му до окото. Обяснява за предприетите спрямо сина й медицински интервенции и
изминалото време, в което той е търпял интензивни болки – около 2 месеца. През този
период той е имал затруднения и с храненето. Свидетелката разказва и че в период от около
1 месец след инцидента ищецът се е страхувал да излиза навън по тъмното, не е можел да
спи спокойно, събуждал се е, поради което е вземал и медикаменти, предписани му от
личния лекар. П заявява, че и към момента в студено и топло време, ищецът изпитва
дискомфорт като окото му се затваря и сълзи.
В тази насока са и показанията на св.В Г., който е бивш колега и приятел на ищеца.
Същият обяснява, че е видял ищеца около една седмица след побоя, като заявява, че той не
се е чувствал добре, имал е затруднения с храненето. Свидетелят твърди, че ищецът е
отсъствал от работа около 6 месеца след инцидента, след което се е завърнал, но е имал
известни здравословни проблеми, които са се отразили на изпълнението на задълженията му.
Пояснява, че се касае за проблеми с окото на ищеца, което в студено и топло време се
притваря и сълзи, а това му е пречело да работи в камерата на магазина. Според В Г., ищецът
е напуснал работа малко преди м.март, април 2022 г., като след това е заминал за около 6
месеца на работа в Швеция, след което се е завърнал и отново започнал работа на старото
място.
От съобщеното от свидетелите може да се направи извод, че макар и ответниците да
са причинили на ищеца средна телесна повреда, която не е опасна за здравето му,
последствията от нея дават отражение върху здравословното състояние на К. Г. и след
приключване на терапевтичното му лечение, доколкото същият и към момента /повече от 5
години след деянието/ изпитва болки и дискомфорт в дясното си око, което е засегнато от
3
нанесените му удари от ответниците
Не може да не се отчете и фактът, че деянието, с което са причинени на ищеца
увреждания, е извършено във входа на блока, в който той живее от две лица в съучастие,
което обяснява изпитвания от Г. страх да излиза навън по тъмно и нарушенията в съня му, за
които разказа св.П.
Тук за пълнота на изложението следва да се отбележи, че е ирелевантно дали ищецът
е осъждан и за какво престъпление. Фактът на осъждането сам по себе не оказва влияние
върху възможността на лицето да търпи физически болки и страдания, за разлика напр. от
неимуществени вреди, свързани с уронване на доброто име, авторитета и достойнството на
лицето. Също така употребата на алкохол не се приема еднозначно като индиция за щастлив
и безгрижен живот, а понякога се свързва и с опит за туширане на проблеми. Ето защо
установеният по делото факт, че ищецът е осъден за управление на МПС след употреба на
алкохол над допустимите от закона стойности, не следва да се взема предвид при определяне
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед на тези обстоятелства, както и съобразявайки социално-икономическите
условия в страна, съдът намира, че действително претърпените от ищеца неимуществени
вреди от установения по делото деликт надвишават по размер предявения иск, поради което
същият следва да бъде уважен за пълната заявена с исковата молба сума от 16000.00 лв.
Доколкото деянието е извършено от двамата ответници в съучастие, то отговорността им за
заплащане на определеното обезщетение, на основание чл.53 от ЗЗД, е солидарна.
Върху така определено обезщетение се дължи и лихва от датата на извършване на
деликта - 15.04.2019 г., каквато претенция е отправена с исковата молба.
По отношение претенцията за имуществени вреди, следва да се отбележи, че същите
от една страна не се оспорват от ответниците, а от друга страна възникването им в
причинно-следствена връзка с процесния деликт се установява при съпоставка на описания
в присъдата по НОХД № 8640/2020 г. по описа на СРС, 122 състав вредоносен резултат,
както и отразеното в представените медицински документи. Размерът на този иск се
потвърждава от представените фактура № **********/19.04.2019 г. и фактура №
**********/19.04.2019 г., с която са заплатени консумативи и медицински услуги към
УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД.
Върху така определено обезщетение за имуществени вреди също се дължи законна
лихва, но същата следва да бъде присъдена не от датата на деликта, а от датата на
извършване на разходите – 19.04.2019 г.
Предвид изхода на спора единствено ищецът има право на разноски, каквото искане
е направил и пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК. Срещу вписаното в
същия адвокатско възнаграждение е направено възражение от ответната страна, което съдът
намира за основателно. Действително, заплатеният от ищеца адвокатски хонорар е в рамките
на предвидения минимален такъв по Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, но материалният интерес по делото
не може да е единствен критерий при определяне възнаграждението на страната, доколкото
е налице и произнасяне на СЕС по дело С–438/2022, според което съдът не е обвързан с
фиксираните в Наредбата на ВАдв.С размери на адвокатските възнаграждения, като
задължителни, а единствено като инструктивни, ориентировъчни.
Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото /касае се за
иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди след влязла в сила присъда,
която са установени елементите на деликта с изключение на конкретно претърпените от
пострадалия вреди/, обема събрани доказателства, броя съдебни заседания, процесуалното
поведение на ответника /признание на иска за имуществени вреди и частично признание на
размера на иска за неимуществени вреди/, съдът намира, че следва да намали заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение до размера от 1300.00 лв. Освен тази сума, в тежест на
ответниците следва да бъде поставена и заплатената от ищеца държавна такса от 728.76 лв.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. И. Н., ЕГН **********, и на А. Н. Н., ЕГН **********, и двамата с
адрес гр.С, ж.к.Л бл...., ап.36, да заплатят солидарно на К. Р. Г., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.С Т бл...., сумата от 2219.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди от причинена му от ответниците телесна повреда на 15.04.2019 г.
в гр.С, ведно със законната лихва от датата на препърпяване на вредите – 19.04.2019 г., до
окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА Н. И. Н., ЕГН **********, и на А. Н. Н., ЕГН **********, и двамата с
адрес гр.С, ж.к.Л бл...., ап.36, да заплатят солидарно на К. Р. Г., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.С Т бл...., сумата от 16000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди от причинена му от ответниците телесна повреда на 15.04.2019
г. в гр.С, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 15.04.2019 г., до
окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА Н. И. Н., ЕГН **********, и на А. Н. Н., ЕГН **********, и двамата с
адрес гр.С, ж.к.Л бл...., ап.36, да заплатят на К. Р. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С Т
бл...., сумата от 2028.76 лв., представляваща направени от последния разноски по делото,
съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5