Р Е Ш Е Н И
Е
№………./……………………..2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при секретар Албена Янакиева
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1938 по описа
за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 от ТЗ).
Приети са за разглеждане обективно
кумулативно съединени претенции, предявени на осн. чл. 226 (отм) вр.
пар. 22 от ПР на КЗ от Г.А.П., ЕГН********** ***, представляван от адв. М.Р.,
(ВАК), със служ. адрес: *** срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА" АД, ЕИК *********, гр. София, бул. Тодор Александров
№18, представлявано от Д.Т.и Н.Г., чрез юр.к. Г.П. за
заплащане на обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за причинени
от застрахован водач на МПС вреди на друг участник в ПТП, както следва:
·
за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. от понесено телесно
увреждане(счупване на лява бедрена кост в област на тазобедрена става),
наложилото се лечение и психическа травма, резултат от нараняването,
·
за
имуществени вреди в размер на сбор от 2043.27 лв. формиран от направени разходи
за медицинско изделие в размер на 1306.40лв, за
медикаменти по лечение на телесното увреждане в размер на общо 102.14лв
и загубен доход над обезщетение за временна неработоспособност до брутен размер
на получавано преди увреждането трудово възнаграждение от януари до октомври
2014г в общ размер 634,73 лв,
ведно със законната лихва върху тези главници от 20.12.2013г до окончателно изплащане на обезщетението по
банкова сметка на пострадалия в Банка ДСК *** ***.
Ищецът е основал иска си на твърдения, че водачът В.А.,
застрахован с полица № 05113001336328 за период 19.05.2013 – 18.05.2014г
за управление на товарен автомобил „***
412 Д” с ДК№ **** е причинил ПТП, за
което е осъден по НОХД 394/2017
г. по описа на ШОС.
Твърди, че в нарушение на правилата за движение водачът не се съобразил с влошените атмосферни условия
(ограничена от гъста мъгла видимост), състояние на пътна настилка (заледена и заснежена) и управлявал автомобила със скорост, която не му
позволила да избегне обозначеното като опасно препятствие със сигнални конуси
местопроизшествие на вече настъпило ПТП
между други два автомобила, аварирали на платното. Сочи, че застрахованият е задействал късно спирачната система и
последвал силен удар между така управлявания автомобил и задната част на катастрофиралия
по-рано автомобил „**“ с ДК№ Р9921АТ. Именно върху
капака на този автомобил се намирал и пострадалия П., който след като
предизвикал с неправомерно спиране на управляван от самия него служебен т.а. „***“
с ДК № В9844КС предназначен за обработване на пътя
срещу замръзване (цистерна - лугарка) върху активна
лента на магистралата, правил опит да освободи водача, затиснат в кабината на
ударилия се втори автомобил. При вторият
сблъсък нанесен от третия по веригата автомобил, вторият камион се
притиснал към първия, като тялото на ищеца се оказало между тях и бедрото му
било премазано. Сочи, че така претърпяната травма провокирала силни болки както
при причиняването й, така и при транспортирането му до болницата,
първоначалната диагностика и последвалото оперативно лечение и рехабилитация. Същевременно третирането на хирургичната
рана и пълната имобилизация на левия крайник както в болничния престой, така и
в последвалия двумесечен период на
домашно лечение на постелен режим му причинило големи
неудобства и нови притеснения, тъй като се чувствал зависим от наложителното
продължително обгрижване от съпругата си
и чувство за зависимост и тежест на семейството и близките си. Допълнително
прилаганото лечение увеличавало дискомфорта, като след първоначалното излизане
от упойка му били приложени противосъсирващи кръвта медикаменти чрез инжекции в
областта на корема, а болкоуспокоителните лекарства не му помагали ефективно.
През следващите месеци раздвижването се осъществявало трудно и било съпроводено
с изключителни болки, неудобства и дискомфорт, като затрудненията в бита
продължавали в период от около 10 месеца на придвижване с инвалидна количка и
патерици, като след преминаване към една патерица болките се променили, станали
хронични и смущавали съня му и общото му психическо самочувствие. Същевременно
счита, че преживяния стрес е провокирал и други
заболявания, тъй като се появили сърдечно съдови проблеми и болести на
отделителна система. Твърди, че въпреки проведеното лечение, крайникът не бил възстановен, походката му се променила,
кракът му бил видимо скъсен и
понастоящем изпитва и болки в кръста и в другия крак, неврологичните
болки продължават, в областта на интервенцията е останал голям загрозяващ белег
и се налага в бъдеще да понесе нова операция за изваждане на остеосинтезиращ материал. Твърди че прогнозите за
възстановяването на походката му са неблагоприятни.
Допълнително
сочи, че с поредица от експертни заключения на ТЕЛК след изтичане на
болничните, е бил освидетелстван като лице с трайно намалена до 50%
работоспособност с период поне до 01.09.2021г., като в следствие на това е трудоустроен на друга длъжност в същото
предприятие.
Извън тези
последици от увреждането, ищецът описва и извършването на разходи, направени за
закупуване на медикаменти и фиксатора за първата операция. Сочи, че получените в периода на
временна нетрудоспособност обезщетения в общ размер на 5115,23лв не покриват
доходите му от трудовото правоотношение, които биха достигнали за пропуснатите
10 месеца труд до 5750лв при отчитане на получаваната до увреждането заплата
като шофьор в „Пътища и мостове“ ЕООД.
По същество пълномощникът на ищеца излага доводите си относно ангажиране
на отговорността на застрахователя, като акцентира върху липсата на връзка на
вредоносно поведение на застрахования водач и предходното ПТП, завършено като
резултат към момента на втория пътен инцидент. С доводи, че при втория удар,
пострадалият вече не е бил водач, а е оказвал помощ на друг пострадал,
пълномощникът пледира за разграничаване на значението на причиняване на
гражданско–правните последици от поведението на всеки от водачите, като счита
приносът на пострадалия за съвсем незначителен поради изминалия значителен
период от време между неговото поведение като причинител на първия пътен
инцидент и поведението му при втория удар. Като счита претенцията за
обезщетяване на всички вреди за доказана, моли искът да бъде уважен в цялост,
като съответен на справедлива компенсация за значителните неблагоприятни
промени в здравето, личността и имуществото на ищеца, дори и след отчитане на
известно минимално съпричиняване.
Ответното застрахователно дружество, чрез юрисконсулт, оспорва
отговорността си като сочи, че задължителната
застраховка не покрива риск от ПТП, причинено от самия увреден, а именно той е
бил водача, допуснал с противоправно поведение началото на верижния пътен
инцидент, като е създал непредвидимото за следващите по пътя водачи препятствие
на платното за движение. Евентуално ответникът твърди наличието на
съпричиняване, тъй като пострадалият ищец ако не е причинил изцяло, то поне е
допринесъл значително със своето поведение за настъпване на събитието, като сам
се поставил в повишена опасност, като предприел спасяване на пострадалия от
първия сблъсък без да осигури своята безопасност. Ответникът оспорва връзката
на допълнително описаните извън фрактурата на бедрената кост болести с
преживяното ПТП, като насрещно сочи, че заболяванията са хронични и са били
диагностицирани преди инцидента. Оспорва връзката на закупуването на
медикаментите с увреждането от ПТП. Оспорва получаването на трудови доходи
преди катастрофата, евентуално счита че за тяхна база следва да се отчита нетен, а не брутен размер.
Евентуално възразява за погасяване на задължението за обезвреда с плащане от
друго отговорно за същите вреди лице, като застрахователят се позовава на
изплатено от работодателя обезщетение за трудова злополука.
Ответникът
допълнително възразява за изтекъл общ давностен петгодишен срок по претенцията
за обезщетение и кратък тригодишен период на давността за лихви.
По същество пълномощникът на ответника пледира за отхвърляне на
неоснователна и недоказана претенция, евентуално за определяне на намален
размер на обезщетенията съответно на
възприетите в съдебната практика критерии за справедливост само спрямо
уврежданията, понесени като резултат от ПТП и при отчитане на значителен принос
на пострадалия при причиняване на вредоносния резултат.
Страните претендират насрещно
разноски, конкретизирани в неоспорени списъци (л.173, 174). Ответникът е
оспорил евентуалната си
отговорност за разноски по делото, като сочи, че не е бил уведомен преди
процеса нито от застрахования, нито от ищеца, претендиращ обезщетение и не е
можел да разглежда претенцията. Счита, че увреденото лице не му е съдействало
за установяване на събитието и размера на вредите.
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били
разрешени в нарочно определение №321/30.01.2020г.(л.88). Окончателната правна
квалификация на претенциите и по-подробно изложение на релевантните твърдения
се съдържа в доклада, обявен за окончателен в открито съдебно заседание( л.
175) по проекта, съобщен на страните( л. 92-95), възприет
изрично от тях без възражения, включително в частта на неконкретизирано
възражение срещу валидност на застрахователната полица, поради което и такова
не е прието за част от предмета на спора. С този доклад съдът е изключил и
възражението срещу вината на застрахования, осъден като съизвършител
на престъпление, извършено с деяние съвпадащо със твърдяното застрахователно
събитие.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ответникът не е
опровергал оповестените на интернет страница на Гаранционен фонд данни от
регистъра на Информационния център, предоставени по реда на чл.295а ал. 1 и 4 вр. чл. 294 ал.1 КЗ(отм.), удостоверяващ по официален начин
признати от съответен застраховател факти за сключена застраховка. Въз основа
на тази справка съдът намира за доказано наличието на действаща застраховка
„Гражданска отговорност“ за управление на автомобил ДК№
****, сключена на 13.05.2013г с период
на покритие 19.05.2013 – 18.05.2014г с полица № 05113001336328, издадена от ЗК
УНИКА АД.
Механизмът на
възникване на ПТП и противоправното поведение на водачите на участвалите в него
МПС са установени с влязла в сила присъда по приложено към настоящото
производство НОХД 394/2017 на ШОС, с която на осн. чл. 343 ал.1, б. „в“, пр. 1,
вр. чл. 342, ал. 1 НК застрахования водач В.А. (управлявал товарен автомобил „***
412 Д” с ДК№ ****) и ищеца Г.П. ( управлявал служебен т.а. „***“ с ДК
№ В 9844КС) са осъдени за причиняване в
условие на независимо съизвършителство по
непредпазливост на престъпен резултат от ПТП (с участие и на водач на т.а „**“ с ДК№
Р9921АТ). Съобразно разпоредбата на чл. 300 ГПК е изключена преценката на
доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила
присъда за общо деяние на съизвършителите, формирано
от независими противоправни действия на двамата подсъдими и довело до общ
престъпен резултат. В случая обаче, предмет на настоящото производство е друг
резултат, изключен от състава на престъплението, тъй като е настъпил спрямо
един от осъдените. Затова зачитането на присъдата налага отграничаване на
установените с нея факти по поведението на всеки от осъдените водачи на МПС,
начина на взаимодействието на отделните МПС (общо три на брой) и причиняването
на всеки от резултатите от това взаимодействие върху лицата, засегнати от това
събитие. Установеният механизъм на независимо причиняване на крайните резултати
от приключване на преместването на трите автомобила, сблъскали се
последователно при два отделни удара, гражданският съд е длъжен да приеме за
установен, така, както е приет в мотивационната част на присъдата (и актовете
по обжалването й в горни инстанции). Недопустимо е изследването на друг
механизъм на ПТП, който изключва изцяло както участието на водача на първия
автомобил в причиняването на крайния резултат, така и вината на водача на
последния автомобил. Затова и настоящият съд съобразява като задължително установени с присъдата, обвързваща ищеца и
застрахования водач, респективно и поелия риск за неговата отговорност
застраховател следните обстоятелства от фактическия състав на резултатно
престъпление:
На 19.12.2013 год.
ищецът П. управлявал по автомагистрала „Хемус“
служебен т.а. „***“ с ДК № В 9844КС
предназначен за обработване на пътя срещу замръзване. Водачът възприел указание
на служител от пътна администрация за съмнение за повреда в система за
разпръскване на лугата и спрял цистерната-лугарка за
проверка, но вместо да изтегли МПС в аварийна лента, останал в дясна активна
лента на платното и така създал опасност за движението в сложната пътна обстановка
на гъста мъгла с видимост под 60 м. и заледена настилка. Докато водачът
проверявал техническата изправност с външен оглед, без да е обозначил като
опасност спряното в нарушение на чл. 59 ал.1 и 97 ал.1, 3 и 4 ЗДвП МПС, към
мястото приближавал товарен автомобил „**“ с рег. № Р9921АТ, управляван от
водач Д.Я. със скорост 71.28км.ч. надвишаваща безопасната за конкретните пътни
условия и видимост 34.8км.ч., което е в нарушение на чл. 20 ал.2 ЗДвП. Тъй като
въпреки опита за спиране след възприе**е на опасността, този водач не успял да
избегне удара, двата автомобила се сблъскали и кабината на камиона се
деформирала като затиснала Я.. П., който вече се бил прибрал в своята
кабина, излязъл отново и предприел опит
да освободи затиснатия, докато намиращ се на мястото служител на пътно
управление Ю започнал да обезопасява участъка, като използвал сигнални конуси,
тъй като видимостта била затруднена, а движението по магистралата на други
автомобили продължавало. Междувременно
по същото платно се движил и натоварен
с газови бутилки автомобил „***“ с рег. № ****, управляван от В.А. със
скорост 75,6 км.ч. Въпреки че забелязал конусите, някои от тях съборени от
преминали преди него автомобили, този водач продължил да се движи в тази лента
без да промени посоката си, в нарушение
на чл. 20 ал. 3 ЗДвП, а задействането на спирачната система едва когато
възприел задната част на катастрофиралия вече автомобил „**“ не е било
ефективно и последвал втория удар. Към този момент П. и Ю се намирали в
предната част и се опитвали да освободят Я.. При преместването на
камиона от втория сблъсък П. бил затиснат върху бронята на камиона, а Ю
отхвръкнал от кабината и паднал под т.а. „***“. В резултат на първия удар,
причинен от едновременните действия на П. и Я., бил увреден десният крак на Я.,
а при втория удар, причинен от последователни действия на П. и А., бил увреден Ю,
като травмите, понесени при падането му впоследствие довели и до неговата смърт
в болнично заведение, въпреки адекватно положени медицински грижи.
Увреждането на П.
не е отчитано от наказателния съд като съставомерен
резултат от престъплението, но категорично е установено, че и това лице е
засегнато от преместването на спрелите при първия удар автомобили. Свидетелят Я.,
очевидец на събитието като водач на втория камион потвърждава,
че след като се блъснал в необозначената лугарка,
двама души единият, от които се бил качил на предната част на неговия автомобил
и главата му била на нивото на кабината, са говорили с него и са понесли
болезнени увреждания, при втория заден удар от третия камион, тъй като
свидетелят ясно разграничил писъците им, въпреки че виждал тялото само на
единият от тях върху предна част на кабината. Това описание изцяло съвпада с
установеното в присъдата съставомерно поведение на осъдения за причиняване на
това ПТП като водач, положил целенасочена грижа за оказване на помощ на
пострадалия (мотивирал касационния съд да приложи състав по чл. 343а ал.1 б. г,
вр. чл. 343 ал.4 вр. ал.3
б. Б НК). Явно е, че възприетия от Я. трети пострадал е самия водач на първия
автомобил П., който не може да носи
наказателна отговорност за увреждане, причинено със собственото му
поведение, като автор на първоначалната
пътна опасност и затова неговото увреждане не е съставомерно, за разлика от
тези на Я. и Ю.
Съдът съобразява, че престъплението е установено
несъмнено като верижно или двуетапно ПТП извършено
чрез три отделни деяния (противоправно поведение на всеки от участниците,
възприети в мотивите на първата и въззивната наказателна инстанции), които
обаче по различен начин са рефлектирали върху здравето на пострадалите. Затова
увреждането на Я. като престъпен резултат е изведено само от първия сблъсък
(тялото на втория шофьор вече е било засегнато от деформациите на кабината при
удара отпред, но не и от задния удар), като е прието за причинено от
нарушенията на изискванията на ЗДвП само
от осъдения П. и самия пострадал Я.. Увреждането
на Ю (служителят от Пътна агенция, който след обезопасяването на участъка със
сигнални конуси се е върнал отново при спрените камиони за да помага за
спасяването на Я.) като престъпен резултат само от втория удар обаче, е прието
за съставомерно независимо причинено
само от първия и третия осъдени водачи П. и застрахования А., тъй като
допуснатите от всеки от тях нарушения пряко са обусловили всеки от етапите от
причинно- следствена верига, без тя да е била прекъсната от деянието на Я. като
водач на междинния автомобил.
Зачитайки така
установените в присъдата съставомерни факти по деянието, детайлизирани като
установено поведение на всеки от осъдените в мотивите на актовете на трите
инстанции, и допълнително потвърдените от очевидеца Я. обстоятелства относно
точното местоположение и поведение на пострадалите, съдът приема за неоспорими
три от елементите на застрахователното събитие, ангажиращи отговорността за
покриване на вреди, причинени при ПТП: нарушението на правилата за движение от
застрахования водач, причиняването на втория етап от верижното ПТП и
настъпването на телесното увреждане на ищеца при удара товарен автомобил „**“(
аварирал при причинен от П. първи етап и вече обозначен като опасност на пътя
от Ю) и застрахования автомобил „***“ с рег. № ****. Доказани са и конкретните
действия на пострадалия през втория етап, изразили се в опити за освобождаване
на Я., първоначално с ръце, а в последствие и със щанга, която П. опитал да използва
за да отвори вратата на кабината. При тези данни не може да се приеме, че
поведението на пострадалия П., извън първоначалното причиняване на опасността
за движение при спиране в активна лента без да осигури безопасност на
останалите участници, само по себе си е повишило риска от настъпване на
вредоносния резултат. Напротив, след като ПТП вече е било обозначено със
сигнални конуси, въпреки че видимостта в участъка все още е била затруднена,
безопасността на помагащите вече е била обезпечена и те не са могли да
предвидят, че местопроизшествието няма да бъде забелязвано занапред и от
следващите водачи, и съответно, че не могат да бъдат преодоляни
като препятствие при адекватно съобразяване на тази опасност. Така ролята на
поведението на П. в причиняването на собственото му увреждане се изчерпва с
нарушението при спирането на неговия автомобил, без което не би могло да се
развие изобщо причиняването на вредоносната катастрофа, тъй като ако първият
етап с участието и на Я. не бе осъществен не би имало каквато и да е опасност
на пътя, която да изисква специално внимание на застрахования А.. Същевременно
за този последен във веригата участник в ПТП опасността не е била вече
внезапна, а втория сблъсък не е бил осуетен именно поради противоправно
управление с несъобразена и висока скорост. Затова и принос за крайния
резултат( увреждане на П.) има
поведението всеки от участниците,
допуснали нарушения на правилата за движение, но относителната тежест на
значението на това поведение като причина на резултат във всеки от етапите е
различна. От една страна в следствената верига между първи и втори етап е
включено и поведението на Ю по обезопасяване на местопроизшествието и затова
макар и да не се изключва, значението на първия етап намалява поне наполовина.
От друга страна самият първи етап, довел до блокирането на пътя по начин,
изключващ възможността за изтегляне на лугарката в
аварийна лента, и наложил оставането на П. на потенциалното опасното място
между две спрели МПС за оказване на помощ на пострадал, е бил причинен и от
нарушенията на Я.. Затова и степента на участие на П. в цялостния двуетапен инцидент съдът преценява като 1/6 от общата
причинно–следствена верига, довела до неговото лично телесно увреждане.
За установяване на
така причинения вредоносен резултат ищецът се позовава на медицинската
документация от проведено лечение(вкл. образна диагностика на фрактурата след
инцидента и развитието на заболяванията му до инвалидизиране), която е
допълнително интерпретирана от назначен от съда медицински експерт. Съдебният
лекар потвърждава(л.147), че още при приема на пациента в спешния център
непосредствено след катастрофата е било диагностицирано многофрагментно
счупване на лява бедрена кост и то съответства изцяло на понесен удар в или с
тъп предмет и е наложило оперативно лечение за наместване с вътрешна фиксация с
плака и 6 винта. След протичане на
операцията без усложнения на 20.12.2013г на пациента е предписано домашно лечение с фраксипарин. Два месеца по-късно е проведена рехабилитация
на тази травма в болнични условия като е констатирано ограничение на движението
на ставата до 60 гр. и хипотрофия на бедрена мускулатура и след процедурите
пациента е изписан с подобрение на 24.02.14г. Вещото лице е съпоставило представените от
ищеца платежни документи (фактури и касови бонове) с рецептите и медицинската
документация от назначени и проведени изследвания и е констатирало, че
заплатените суми съответстват на необходими стоки и медицински услуги, ползвани
като закупени медикаменти и материали, диагностика и лечение по време на
отделните етапи от възстановяването на здравето на пострадалия. Същевременно
експертът медик потвърждава, че както първоначалното счупване, така и
оперативната интервенция се характеризира със силен болкови синдром, а
значителният период на обездвижване (обичайно поне 6-7 месеца) изключва
свободното движение на пациента, съпроводено е с продължаващи болки и нарушава
функционирането на крайника след приключване на лечението на самата фрактура.
Вещото лице дава категорично заключение за пряка връзка на остатъчните промени
в ставите на пациента, и понастоящем е установило както оперативния белег с
дължина 25 см., така и ограничения в движението на крака поради контрактура на бедрена и колянна стави и намаления обем на
мускулатурата. Тези затруднения според експерта не са преодолими, тъй като
навременно и адекватното лечение на фрактурата и раздвижването под контрол на
физиотерапевт, са подобрили общото състояние само до този естествен траен
резултат(л.176). Ограниченият обем на свиване на двете най-натоварени стави
променят походката, пострадалият изпитва болки и затруднения при клякане и налагат принудителен покой, изключващ
продължително физическо натоварване. Именно увреждането на крайника е посочено
като водеща диагноза на заболяване причинено от трудова злополука и при
периодичното освидетелстване на загубената трудоспособност на пострадалия, като
последното решение на ТЕЛК я определя на 50% за срок поне до 2021г.
Същевременно съдебният лекар е категоричен, че по-късно диагностицирани
заболявания на сърдечно-съдовата и пикочно–отделителната система през 2015
-2018г (стенозата на артериите, коронарната
атеросклероза, хипертонията острия пиелонефрит) нямат
връзка с телесното увреждане на бедрото и ставите, въпреки че са посочвани в
медицинската документация като придружаващи състояния.
Отделно психологичната експертиза, изготвена след личен преглед( л. 154)
установява тревожно депресивно състояние с променлива интензивност, проявило се
в резултат на понесен тежък стрес, поради преживяното ПТП, влошаването на
телесното здраве и процеса и перспективите за лечението на телесното увреждане.
Вещото лице е констатирало обективна промяна в личността на ищеца от
флегматичен към меланхоличен тип, изразяваща се в трайна промяна на чертите на
характера му в резултат на промените в бита му (изразена като промяна в
самооценката му, малоценностни изживявания,
фатализъм, тъга и емоционална подтиснатост,
затруднения в контактите и хипохондрични нагласи). В
допълнителните обяснения пред съда (л. 177) вещото лице посочва, че самото кумулиране
на негативните житейски събития (не само понесените болки от травмата, но и
предходните заболявания, осъзнати като по-значими именно поради изострянето на
тревожността от стреса от ПТП, както и изживените притеснения от продължителния
наказателен процес, приключил с осъждането му като виновно лице) и трайното им
отражение върху физическото състояние (считани за непреодолими в бъдеще
затруднения при движение на крака и загубена работоспособност) действат като
постоянен поддържащ негативен фактор върху психиката и затрудняват
преработването на конфликта, породен от промените в житейския и професионалния
статус. Клиничният психолог изтъква необходимост от активно и професионално целенасочено
въздействие чрез психотерапия, каквато не е била провеждана с пациента, за да
се постигне трайно овладяване на депресията.
Макар и депозирани от близки на ищеца, съдът не намира основание да не
кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като те са последователно
изложени, без противоречия и несигурност, а и кореспондират на медицинската
документация и наблюденията на експертите. Св. П. (съпруга на пострадалия) ясно
описва изживяванията на ищеца непосредствено след катастрофата и периода на
възстановяване и лечение(л. 181). Свидетелства за болезнено понесени не само
силни физически болки, но и смущения на възприятията на оперирания по време на
болничния престой и затрудненията по преместването и обслужването му и в
домашните условия след изписването, наложили постоянно ежедневно обгрижване от
близките му в продължение на месец и половина(докато не е можел да става) и
постоянно наблюдение и подкрепа в следващите месеци след рехабилитацията и
началните опитите за самостоятелно придвижване (първо с инвалидна количка, а в
последствие с патерици и една канадка). Споделените от тази свидетелка
притеснения на съпруга й за бъдещето му, чувството му за безпомощност,
зависимост и обреченост изцяло кореспондират със заключението на психолога.
След инцидента и наложилото се продължително лечение и особено поради
затрудненията за самостоятелно придвижване и притеснителните помощни и
медицински средства, възможностите за контакти рязко намаляли,
съпругът й прекъснал връзка с приятели и колеги. Въпреки приключването на
лечението, той не успял да възвърне обичайното си ежедневие, като и понастоящем
се самооценява като инвалид без перспективи.
Съществените разлики в качеството на живота на пострадалия преди и след ПТП се
потвърждават и от св. А., дъщеря на пострадалия(л.182). Тя сочи, че е поела
ежедневни грижи за баща си близо 6 месеца като се е преместила да живее с
малкото си дете при родителите си, за да освободи възможност на майка си да
продължи работа. Свидетелката сочи, че
баща й е бил весел, много общителен с приятелски кръг, но след инцидента
загубил желание да общува дори с най-близките си, затворил се в себе си,
споделял че живота му е безсмислен и е в тежест на околните. И двете свидетелки
описват промените в самооценката на пострадалия и видимата телесна промяна дори
и след възстановяването на движенията на крака му – промяна в походката,
накуцване и замятане на крака, затруднения при клякане и продължително ходене,
както и появилия се страх и
притеснения в ситуации свързани с пътуване с МПС. Същевременно разликата в
характера му преди и след ПТП свидетелите пряко извеждат от повишената
тревожност и притеснения, обяснявани именно с продължаващи физически оплаквания
и новопоявите се заболявания, които до този момент не
са му пречели.
В заключение, съдът
приема за установени като причинени от противоправното поведение на
застрахования водач не само телесното
увреждане на десния крак, начален болничен престой, рехабилитацията и домашното лечение, обездвижването за шест
месеца и частичното възстановяване на движенията на крайника за период до около година, но и остатъчни непреодолими и
трайни ограничения на възможностите за движение в бедрена и колянна става,
намален обем на мускулатура на бедрото и затруднения при клякане и ходене,
осуетяващи работоспособност до 50 % и без благоприятна прогноза занапред.
Допълнително, освен обичайните за такъв вид увреждане негативни изживявания
като болки, неудобства и битови
ограничения, съдът установява и значително по дълго продължилите и
съществуващи и понастоящем личностни и поведенчески промени и
тревожно-депресивна симптоматика, отчасти пряко проявление на стресовото
преживяване на самото ПТП, отчасти и резултат от продължаващото въздействие на
комбинация от житейски фактори, обусловени в една или друга степен от това
събитие, осъзнавано от пострадалия като първопричина за промените в живота му.
Такива са както дългия процес на наказателното преследване, възстановяващ
периодично травматичния спомен и конфликта между осъзната вина за първия етап
от верижната катастрофа и защитната реакция при самовъзприемането
на ищеца като жертва на обстоятелствата във втория етап, така и новопоявило се
влошаване на здравето, тъй като макар самите заболявания да не да резултат от
увреждането, те не биха имали такова отчетливо отражение върху психиката му,
ако вече не бе породена депресивната симптоматика и фиксацията на пострадалия
върху здравето му като новоосъзната ценност, определяща бъдещето му занапред. Самата
интензивност на флуктуациите
на психичния дискомфорт обаче се провокира и от външните за него причини
(поредицата от оперативни интервенции за лечение на други заболявания), а
общата продължителност е обусловена и от непотърсена специализирана психотерапия.
Затова и последиците от поведението на застрахования следва да се възприемат в
по-ограничен обем, но не и да се изключат изцяло, тъй като именно телесната
промяна се възприема постоянно и тя би подхранвала психическата симптоматика на
ниска самооценка и безперспективност самостоятелно и независимо от другите
утежняващи елементи, променящи личността на пострадалия.
Въз основа на така установеното съдът отчита за определяне на размера на
обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП4/68г на ВС по приложението на
чл. 52 ЗЗД, конкретните обективно съществуващи обстоятелства: средна степен на
увреждането, с интензивен болкови синдром и нужда от обгрижване на легло около
месец и половина, затруднена подвижност и ползване на помощни средства около 7 месеца,
комбинирано с увреждане на състоянието на психическото здраве до трудно
преодолима промяна на личността в резултат на силен стрес и тревожно-депресивна
реакция; продължителен възстановителен процес от една година, протекъл по-дълго
от обичайното; остатъчни болкови
усещания и ограничения в движенията на крака и трайно затруднена походка,
неотстраними козметични дефекти; промяна в социалните възможности на
пострадалия, трудоспособността му и самочувствието му; претърпяване на
увреждането в период от живота, когато усещането за водеща роля на опора на
семейството е основен емоционален приоритет. Тъй като последиците за
пострадалия в случая са комплексни и
взаимно обвързани, при определяне на общото обезщетение за неимуществени вреди,
съдът съобразява целия комплекс от тези фактори. Не може да се сподели довода на ответника за
пълно възстановяване на пострадалия от телесното му увреждане при явно
констатираното от вещото лице остатъчно затруднение в движенията на ставите,
затрудняващо клякане и продължително натоварване. Липсва безусловна прогноза и
за пълно възстановяване на личността на пострадалия, поне докато телесните му
страдания продължават. В този смисъл увреждането на ищеца следва да се обезщети
като трайно, с остатъчно действие през целия му живот.
Наред с това съдът счита, че като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се преценят съответния лимит на застрахователно покритие /чл.
266 КЗотм./ и икономическа конюнктура в страната към
релевантния за настъпване на увреждането
момент, съгласно разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД. Приложимите към 2013 г.
стойности са били завишени през 2012г спрямо предходните периоди( до и
преди 2010г.) именно поради повишените
стандарти на живот в страната и са действали до следващо актуализиране през 2016г.
Затова като обичайна съдебна практика при определяне на обезщетения по
справедливост следва да се отчитат каузални разрешения по случаи на причинени
вреди с траен характер в съответния период. Съдът заключава, че поискания,
посочен от ищеца размер от 50 000лв. не
надхвърля границите на
справедливото обезщетение за общо
понесени до момента болки и страдания и компенсация на непреодолените негативни
последици от деликта( в граници 30 000-70 000лв са определяни компенсации
за подобни и по- тежки увреждания с остатъчни последици Решение № 276 от 12.12.2018
г. на ВКС по т. д. № 2346/2017 г., II т. о., ТК, Решение № 72 от 21.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2252/2017 г., II т. о.,
ТК, Решение № 354 от 23.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 840/2018 г., II т. о., ТК,
Решение № 128 от 1.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 231/2016 г., II т. о., ТК).
Допълнителен
негативен за ищеца резултат са и разходите, направени за закупуване на
медикаментите и консумативите, необходими за болничния престой и вложено при
операцията на фрактурата изделие за остеосинтез, за
които съдебният медик е потвърдил че са приложени при лечението на пациента.
Размерът на сумите, платени за сметка на пациента се установява с касовите
бонове, предадени му като разписки за плащане в брой на общо 1406.54лв. по три
фактури.
Отделно от тези
неблагоприятни изменения с имуществен характер, ищецът твърди да е понесъл и загуби, като е лишен от обичайни за
него доходи от трудова дейност за периода, в който е бил нетрудоспособен поради
лечение на понесеното телесно увреждане. Назначеният от съда експерт е проверил
наличните в предприятието – работодател на ищеца данни и е установил, че П. е
бил назначен на длъжност „шофьор на лек автомобил до 9 места”, но за времето от
18.11.2013 -31.12.2013г работодателят му издал заповед за промяна на тази
длъжност, поради временна производствена необходимост като му възложил
управление на тежкотоварен автомобил над 12 и повече тона без промяна на
възнаграждението (което съответства на обстоятелствата по участие на този водач
в мероприятията по пътно почистване на магистралата при интензивен снеговалеж с
управлението на лугиращата цистерна). Въпреки, че в
предприятието пътния инцидент бил отчетен като трудова злополука не се откриват
никакви данни за изплащане на обезщетения нито от работодател, нито от
застраховател, покриващ имуществена отговорност на работодателя. За периода,
следващ увреждането, работникът е ползвал отпуск по болест и съответно е
получил обезщетения за временна нетрудоспособност от момента на увреждането до октомври
2014 в размер на общо 5187.96 лв, като в тази сума са
начислени и 4 р.д. от декември 2013г по първите болнични листи за този инцидент
и обезщетение за 1 ден за ноември 2014г, по таблицата, съставено от вещото лице
( л. 171). Размерът на дохода само за 10 месеца от януари до октомври възлиза
на 5115.3лв. Същевременно експертът е констатирал, че в предприятието няма
единна политика на определяне на възнагражденията, тъй като на една и съща
длъжност са били назначени трима служители със сходен трудов стаж, но със
значителна разлика в основните възнаграждения, като най- ниско е било това на П.(
450 лв). Затова и изводите за доходите, получени като
чисто трудово възнаграждение от колегата му (с основна заплата 20 % над тази на
ищеца), следваща инцидента, не могат да се приемат безкритично като аналогични
на пропуснатите от ищеца поради увреждането.
Брутното
възнаграждение начислено на колегата за следващи 12 м. възлиза на 9608.01лв и
съпоставено със сборното възнаграждение на ищеца 6632.88лв(12 брутни месечни възнаграждения за
2013г според вещото лице в размер на 552.74лв) обаче сочи разлика не от 20%, а
от 30%. Това според съда означава, че поне с 10 % са нараснали доходите на
работник в същото предприятие. Това съответства на промяната в икономическите
отношение в страната, отразило се в увеличаване на размера на минималната
работна заплата, считано от 1.1.2014г именно с 10 %(
от 310 на 340лв., определени с ПМС № 249/31.10.2013 г.). Затова и съдът приема,
че тези 10 % не са отчетени за увеличение на основното възнаграждение на ищеца
в резултат на временната му нетрудоспособност, прераснала в инвалидизиране, тъй
като не е могъл да се върне на същата работа, а е бил трудоустроен на друга
длъжност и с друго възнаграждение едва през 2018г. При липса на съответен
аналог на възнаграждение за заеманата от ищеца преди увреждането трудова
функция, съдът намира, че следва да увеличи с 10 % доходите от предходния
период и така да установи очакваните неполучени трудови възнаграждения за
първите 10 месеца на временната нетрудоспособност през 2014г. Така при
постоянно нетно месечно възнаграждение за 2013г в размер на 452,97 лв (чиста сума за получаване след начисление на основна
заплата, добавка за професионален опит и условия на труд и приспадане на
данъчни и осигурителни плащания), аналогичното такова за 2014г би било
498,27лв, съответно очаквания доход за 10 месеца възлиза на 4982.70лв.
Размерите на брутно възнаграждение изобщо не следва да бъдат съобразявани, тъй
като предприятието е удостоверило не изплащани на работника суми като сбор от
различни компоненти на начислени елементи на трудово възнаграждение, а „доход
по ЗДДФЛ” (л. 34), което понятие не е дефинирано и според вещото лице не съответства
на брутно възнаграждение. Съдът констатира, че указаната в удостоверението сума
всъщност съвпада с максимален осигурителен доход, върху който се начисляват
осигурителни вноски (посочен от експерта като основа на графа в таблица на л.
170).
В заключение,
размерът, който работникът би получил ако трудовата му функция не бе нарушена,
е покрит от получените обезщетения за неработоспособност в същия период и
затова не може да се приеме, че лишаването на работника от възможността да
полага труд е засегнала доходите му. Имуществени вреди от този характер не се доказват за този период.
При така
установените факти, съдът намира претенциите на ищеца за частично основателни
по следните съображения:
Претендира се реално изпълнение по застраховка, сключена на 13.05.2013г
за обезщетяване на отговорност възникнала на 19.12.2013г, съответно за това
правоотношение, като породено от договори, сключени преди въвеждането на новия
нормативен режим, по силата на пар. 22 от ПР на КЗ се
прилага уредба на част ІV от отменения Кодекс за застраховането, която допуска
пряко сезиране на съда от пострадалия с иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
На първо място съдът отчита, че покритият от задължителна
застраховка риск е нормативно определен
като причиняване на трети лица на имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на застраховани моторни превозни средства (чл.
257 ал.1 КЗ отм.). Доводът на ответника за ограничаване на отговорността на
застрахователя поради виновно
причиняване на събитието от ищеца не може да бъде споделен, тъй като по
отношение на самата застраховка, той несъмнено е трето лице, а вредите му са
понесени като резултат от непосредствено причинен с поведение на застрахования водач втори етап от продължително протекло верижно
ПТП.
Възражението на
застрахователя по материалната легитимация на ищеца се основава на ограничение
на покритието на задължителната застраховка
по чл. 268 КЗ отм. за вреди, понесени от виновен за настъпване на
събитието водач, но в случая вината на този пострадал се изчерпва до поведение,
което по същество е самостоятелна, отделна причина за първия етап, сложил
начало на причинно-следствената верига. Съдът приема, че не е налице типичната
хипотеза, изключваща третиране на пострадалия като трето лице, която се отнася
до водачите, управляващи застрахования автомобил или другото МПС в ПТП,
причинено по начин, изключващ разграничаването на поведението на участниците в
причиняването на сблъсъка. Самата
специфика на независимото съпричинителство на верижна
катастрофа изключва третирането на пострадалия като изключително виновен за целия
резултат от нея. Затова и в тези случаи отговорността на застрахователя не се
изключва, а само се ограничава до степента на съпричиняването на общия резултат
с поведението на другия виновен участник, който в случая е и пострадал.
Съдът отчита, че отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на делинквента, поради което и дължимото за това
застрахователно събитие обезщетение следва да покрие само такава част от понесените от пострадалия вреди, която съответства
на значението на поведението на застрахования за конкретния резултат от втория
етап на катастрофата. По изложените по-горе съображения, тази част съответства
на 5/6, тъй като именно неговата небрежност да съобрази вече обозначена с
конуси опасност на пътя и адекватно да промени посоката и скоростта на
движението си е довела до втория удар, преместил вече спряно по-рано МПС напред
и засегнал тялото на ищеца. Тези обстоятелства покриват изцяло правопораждащ отговорност на делинквент фактически
състав, съпричинен и с поведение на самия пострадал
като участник в ПТП. В случая прилагането на чл. 51 ал.2 ЗЗД поради съпричиняването от страна на пострадалия е наложително, тъй като той
създал изначално предпоставката за осъществяване на деликта(т. 7 на ППВС №
17/63 г., т. 7 от ТР. № 1 / 2014 г. на
ОСТК на ВКС), а следващото му поведение, макар и да е било насочено към
предотвратяване на други вредни последици(страданията на Я.) не е осуетило
конкретния вредоносен резултат в собствената му правна сфера. В заключение компенсацията за доказано понесените
имуществени и неимуществени вреди следва да се намали с 1/6.
Така от общия размер на направените парични разходи на ищецът следва се
присъдят само 1172,11лв. и само до този размер претенцията за имуществени вреди
е основателна. За горница до общо 2043.27лв
разходи за лечение и неполучена разлика от трудово възнаграждение искът
е неоснователен и следва да се отхвърли.
Съответно от определеното общо справедливо обезщетение за комплекса от
неимуществени вреди следва да се присъди частта от 41 666лв, а за разлика до
50 000 лв претенцията следва да се отхвърли.
При направения извод за основателност на предявения иск с правно
основание чл. 226 от КЗотм., основателна се явява и
акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата за лихва,
считано от увреждането на пострадалия. Като съобрази
установената практика(Решение № 193 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №
611/2011 г., I г. о., ГК) по приложението на нормата, въвеждаща по императивен
начин началния период на забавата при непозволени увреждания (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД) съдът възприема тезата за липса на
самостоятелност на претенцията за мораторна лихва върху обезщетение за вреди от
деликт. Като обусловено от уважаване на основния иск за компенсационно
обезщетение, искането за присъждането му ведно със законната лихва от момента
на увреждането не представлява отделен иск и ищецът няма задължение да определи
размера при предявяването на иск. Тези лихви, не се определят по размер от
съда, а се изчисляват в изпълнителния процес за целия период от момента на
увреждането до момента на плащането.
Възражението за погасяване на вземанията по
давност не е основателно по отношение на претенцията за главницата, тъй като
искът е предявен на 07.12.2018г., когато не са изтекли пет години от настъпване
на застрахователното събитие( чл. 197 КЗ отм.). По отношение на лихвите обаче,
нормативно установения давностен срок във всички случаи е тригодишен (решение №
67/24.06.2011г. по т. д. № 323/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 96/18.07.2011г.
по т. д. № 610/2010г. на ВКС, ТК, І т. о.). Затова акцесорните вземания не
могат да се присъдят за целия период на забава, а само за последните три години
преди сезирането на съда, с което се прекъсва давността. Затова и лихвите по
основателните части на исковете съдът присъжда от 07.12.2015г.
Ищецът е претендирал заплащане на разноски, подробно посочени в списъка
по чл. 80 ГПК. По делото са представени доказателства за заплащане на такси и
разноски за явяване на свидетел и възнаграждение на вещи лица в размер на
2854.98лв. От този доказан размер на ищеца следва да се възстанови само част от
2350лв, съответна на основателна част от претенцията (42838.11/52043.27). В
този размер са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за направени разноски
по делото. Възражението за неоказано съдействие не може да бъде уважено, тъй
като при действието на КЗ( отм.) претендиращият обезщетение не е задължен за
уведомява предварително застрахователя, а такова задължение има застрахования,
но чл. 226 ал.2 КЗ изключва позоваване на това основание срещу пострадал.
Отделно от това, за да бъде освободен ответникът от отговорност за разноските,
дори и да не е причинил спора, тъй като не е знаел за събитието, породило
отговорността му, той следва да признае иска и да предложи плащане, а такова
поведение в настоящия процес липсва.
Насрещната страна
също има право да търси компенсация, съразмерно на неоснователната част от
иска(9205.16/52043.27). В списъкът си тази страна е посочила внесен депозит от 100 лв за разноски и 450 лв
юрисконсултско възнаграждение, което не надхвърля законов максимум по чл.25 ал.
2 от Наредба за плащане на правна помощ, а възражение за прекомерността му не е
направено. Съответно от общия размер 550лв в полза на застрахователя следва да
се присъдят само 97.28лв.
По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА" АД,
ЕИК *********, гр. София, бул. Тодор А. № 18, представлявано от Д.Т.и Н.Г., ДА
ЗАПЛАТИ на Г.А.П., ЕГН********** ***, следните суми, платими по банковата му сметка в БАНКА ДСК
АД с IBAN ***:
·
41 666 лв., (четиридесет и една хиляди шестстотин
шестдесет и шест лева), представляващи сборно обезщетение за претърпени неимуществени вреди като болки и страдания, понесени поради телесно
увреждане(счупване на лява
бедрена кост в област на тазобедрена става), наложилото се лечение и психическа
травма(тревожно-депресивна реакция), резултат от нараняването,
настъпили в резултат на двуетапно ПТП на
19.12.2013г., причинено с независимо участие на пострадалия и на водач на МПС ДК № **** застрахован с полица № 05113001336328 за риск
„гражданска отговорност“, за което застрахованият е бил признат за виновен с решение по
НОХД 394/17г на ШОС,
·
1172.11лв., (хиляда сто седемдесет и два лева и
единадесет стотинки), представляващи сборно обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се в
заплащане на разходи за
медицинско изделие и медикаменти по
лечение на същото телесното увреждане,
·
ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху тези две обезщетения, считано от 07.12.2015 г. до окончателно
плащане на сумите, на осн. чл. 226 КЗ(отм.) вр. пар. 22 от ПР на КЗ.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА" АД,
ЕИК *********, гр. София, бул. Тодор А. № 18, представлявано от Д.Т.и Н.Г., ДА
ЗАПЛАТИ на Г.А.П., ЕГН********** ***, сумата от 2350 лв. (две хиляди триста и петдесет лева) представляваща
направените по делото разноски, съразмерно на основателната претенция, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявени
от Г.А.П., ЕГН********** *** срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА" АД, ЕИК *********, гр. София, бул. Тодор А.
№ 18, представлявано от Д.Т.и Н.Г., искове за заплащане на обезщетение по
застраховка „гражданска отговорност“ за причинени от застрахован водач на МПС
вреди от същото събитие, както следва:
·
горница
над 41 666 лв. до 50 000 лв., претендирани като обезщетение за
неимуществените вреди от понесено
телесно увреждане и психическа травма
·
горница
над 1172.11 лв. до сбор от 2043.27 лв., формиран от направени разходи за
медицинско изделие в размер на 1306.40лв, за
медикаменти по лечение на телесното увреждане в размер на общо 102.14лв
и загубен доход над обезщетение за временна неработоспособност до брутен размер
на получавано преди увреждането трудово възнаграждение от януари до октомври
2014г в общ размер 634,73 лв,
·
законната
лихва върху дължимото от застрахователя обезщетение за период от увреждането на
19.12.2013г. до 07.12.2015г.
ОСЪЖДА Г.А.П., ЕГН**********
*** да запрати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА" АД, ЕИК *********, гр.
София, бул. Тодор А. № 18, представлявано от Д.Т.и Н.Г., сумата от 97.28лв (деветдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки) представляваща
направените по делото разноски, съразмерно на неоснователната част от
претенция, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със съобщение образец №
11 от Наредба №7.
Да се обяви в
регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД