О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. . . ../ .07.2018г.
Съдията
– докладчик Е.Янакиева по адм. дело № 1825/2018г.на
Административен съд – Варна, ХXХІV състав, в закрито заседание на втори юли
две хиляди и осемнадесета година, като разгледа докладваното дело, съобрази
следното:
Производството е образувано възоснова на определение
№ 1909/19.06.2018г., постановено по адм.д.№ 1607/2018г. на тричленен състав на
Административен съд Варна, с което е отменено определение № 1258/13.04.2018г.,
постановено по адм.д.№ 652/2018г., а
делото е върнато на същия съд за произнасяне по молбата от друг състав.
Подадено е искане с правно основание чл. 276,
ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, от К.С.Р., по настоящем в Затвора-гр.Варна с ЕГН **********, с твърдения за
бездействия на длъжностни лица, изразяващи се в отказ да бъде включен в
индивидуални корекционни дейности и специализирани програми по овладяване на
риска от рецидив и вреди. В искането и в уточняваща молба се твърди, че тези
бездействия нарушават забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, тъй като създават у ищеца
страх, че това е целенасочено изолиране, и липса на надежда, че може да бъде
освободен в бъдеще при постигнати добри резултати и подобряване на личностната
оценка за риска от вреди и рецидив.
Съдът в настоящия състав
установи, че в искането, отправено до съда, С. е отправил молба за
освобождаване от заплащането на държавна такса. Към допълнително подадена молба вх.№ 5617/21.03.2018г., е приложил
декларация за материално и гражданско състояние, в която е отбелязал, че не
притежава движимо и недвижимо имущество, не получава заплата и каквито и да е
доходи, няма източници на средства за издръжка. Представено е и Удостоверение,
издадено от Началника на Затвора-Варна, от което се установява, че С. не работи
и не получава трудово възнаграждение. Представя и допълнителна молба от
20.03.2018г., в която моли съдът да уважи искането му за освобождаване от
заплащане на държавна такса, тъй като иначе щял да бъде лишен от правосъдие,
поради факта, че е в затвора и няма финансови средства.
Като извърши служебна
справка, съдът установи, че по жалби, искания и искови молби, подадени от К.С.Р.,
в периода от 2007г. до настоящия момент, са образувани над 60 броя дела. Съдът
в този състав например е докладчик и по адм.дело № 45/2015г., в което същият
ищец внесе държавна такса в размер от 10.00лв.
Същевременно с това,
отново служебно известно на съда е обстоятелството, че на К. С.Р. е изплатено
обезщетение в размер от 7823.32лв., присъдено от ЕСПЧ по дело „Р. срещу
България“, образувано по негова жалба №37994/09.
Поради гореизложеното,
твърдението, че С. не разполага със средства е неподкрепено с доказателства, до
колкото видно от събраното от съда писмо-молба, представена от прокурор в
Административен отдел на Окръжна прокуратура-Варна, по адм.д.№ 3444/2017г. и
писмо изх.№11-01-75/07.09.2016г. от главен секретар на Министерство на
правосъдието, се установяват факти в точно противоположния смисъл.
Съгласно
разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, приложима по силата на препращащата норма на
чл.144 АПК, такси и разноски не се внасят от физически лица, за които е
признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Като при
разглеждането на молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство,
имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение,
здравословното състояние, възрастта и трудовата заетост.
Съдът съобразявайки
предпоставките, регламентирани в разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК приема, че
към искането за освобождаване от заплащане на държавна такса, следва да се
представят доказателства, сочещи на семейно положение,
ако е семеен- да посочи доходите на семейството си,
доказателства за здравословно състояние и всички останали изисквани от закона и изрично регламентирани в
посочената разпоредба. Така, защото с декларация се установява само
имущественото състояние. За всички останали предпоставки следва да се приложат
доказателства, издадени от съответните компетентни органи. Съдът е обвързан от посочените правни
основания, предполагащи наличие в кумулация на всички предпоставки,
цитирани по-горе и
не разполага с основание да допуска изключение. Обстоятелството, че молителят е
лишен от свобода не му предоставя права в повече от всички останали граждани ,
които по силата на посочената норма също са задължени да представят цитираните
доказателства. Извън това и както се установи, твърдението, че не разполага със
средства не кореспондира с фактическата действителност. Напротив-установява се
точно обратното.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че
следва да даде допълнителна възможност на К.С. да заплати по сметка на
Административен съд Варна, държавна такса в размер от 10.00лв. или да представи
всички, изисквани и изрично упоменати в разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК
доказателства, както и доказателства, че е извършил разходи в размерът на
заплатената му сума по присъденото от ЕПСЧ и изплатено по сметка на Затвора
Варна обезщетение от 7823.32лв. за
периода след 17.11.2015г., когато е постановено решението на съда .
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА К.С. в три дневен срок от получаване на
съобщението / предвид характера на производството, което законодателят е
определил като бързо/, да представи доказателства за заплатена държавна такса в
размер от 10лв. или на осн.чл.83,ал.2 от ГПК, да представи доказателства, съставени от съответните компетентни
органи, сочещи на семейно положение, ако е
семеен- да посочи доходите на семейството си, доказателства за здравословното си
състояние, както и такива, сочещи на сторени разходи в размерът на заплатената
му сума по присъденото от ЕПСЧ и изплатено по сметка на Затвора Варна
обезщетение от 7823.32лв. за периода
след 17.11.2015г., когато е постановено решението на съда.
УКАЗВА на К.С.Р., че при неизпълнение в срок на даденото от съда указание, производството по делото ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Административен съдия: