Р Е Ш Е Н И Е
№...............
гр.Плевен,
11,03,2019 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Плевенски районен съд, ІХ-ти граждански състав, в
публично съдебно заседание на първи март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Румяна Конова, като разгледа
докладваното от
съдията НАЙДЕНОВА гр.дело №6405 по описа на съда за 2018 год., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 от ГПК
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от „Ф.и.“ ЕАД, ЕИК *********, със съдебен адрес ***, чрез юрк.К.П., против В.Т.Р., ЕГН **********,***, за признаване
за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сума в размер на 2803,22 лева, от които
2023,04 лева главница, 184,76 лева договорна лихва за периода 20,02,2014 г. –
18,07,2014 г., 595,42 лева договорно обезщетение за забава за периода
21,02,2014 г. – 13,04,2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Претендират се и разноските, направени
в заповедното и исковото производство. Сочи се, че на 19,03,2013 г. ответникът
е сключил с „БНП ***“ ЕАД договор за потребителски паричен кредит с №PLUS-10093159,
по силата на който му е предоставена в наличност сумата от 4500,00 лева, която
е следвало да бъде върната на 16 месечни погасителни вноски, ведно с уговорена възнаградителна лихва. Сочи се, че ответникът е
преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на
20,02,2014 г. Сочи се, че крайният срок за изпълнение на договора е настъпил на
18,07,2014 г., когато и целият неплатен остатък е станал изискуем. Твърди се,
че на 10,01,2017 г. между „БНП ***“ ЕАД и ищеца е сключен договор за
прехвърляне на вземания, между които и това срещу ответника, като е направен
опит длъжника да бъде уведомен за извършената цесия, но пратката е върната като
непотърсена от адресата. Сочи се, че няма пречка уведомлението за цесията да
бъде направено в настоящото производство с ИМ. Твърди се, че е образувано
ч.гр.д.№2823/2018 г. на ПлРС и издадена заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът е възразил. В с.з. ищецът не изпраща
представител.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен
отговор чрез назначения му особен представител - адв.Ч.Д.
от ПАК, в който се сочи, че исковете са неоснователни. Твърди се, че исковете
за договорна лихва и мораторна лива
са погасени по давност. Сочи се, че договора за кредит е нищожен, поради
противоречието му с чл.146, ал.1 вр.чл.143, т.5 от
ЗЗП, като уговореното в договора обезщетение и възнаградителна
лихва е в очевидна вреда на заемателя и го задължава
да плати необосновано висока неустойка при неизпълнение на задълженията. Твърди
се, че договора е недействителен и поради неспазване на изискванията за
съдържание на договора по чл.11, ал.1, т.9, т.9а, т.10 и т.11 от ЗПК. В с.з.
особеният представител на ответника сочи, че искът следва да се отхвърли, тъй
като няма данни уведомлението за цесията да е достигнало до ответника, а не
може същото да се връчва на особен представител.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
По
делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, с предмет -
признаване за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в съответствие с
правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже
сключването на валиден договор за заем между ответника и „БНП ***“ ЕАД, предоставяне
на дължимата по договора за заем сума на ответника, валиден договор за
прехвърляне на вземането на „Ф.и.“ ЕАД, надлежно уведомяване на
кредитополучателя за настъпилото прехвърляне, както и че задължението по
кредита е станало предсрочно изискуемо. Съдът е указал на страните
доказателствената тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК от 15,01,2018
г.
Безспорно по делото се установява, че въз основа на
заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №1756/26,04,2018 г.
по ч.гр.д. №2823/2018 г. по описа на ПлРС, за
следните суми:
2023,04 лева главница, 184,76 лева договорна възнаградителна лихва за периода
20,02,2014 г. – 18,07,2014 г., 595,42 лева законна лихва за забава за периода 21,02,2014
г. – 13,04,2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на заявлението 25,04,2018 г.
до окончателното изплащане на вземането.
Посочено е, че вземането произтича
от следните обстоятелства - Договор за паричен заем с №PLUS-10093159/19,04,2013
г., сключен между длъжника и „БНП ***“ ЕАД и
Договор за цесия от 10,01,2017 г.
Безспорно
по делото се установява, че между „БНП ***“ ЕАД и ответника е сключен договор
за кредит №PLUS-10093159/19,04,2013
г. за сума в размер на 4500,00 лева. Уговорена е договорна
лихва – лихвен процент 32,36 %, ГПР от 44,96 %, посочени са месечните вноски на
изплащане на задължението, като крайния срок е 17,07,2014 г.
Установява
се, че с Договор за цесия от 10,01,2017 г. – Приложение №1 към него от
10,07,2017 г., вземането е прехвърлено в полза на ”Ф.И.” ЕАД ***.
От
представеното по делото пълномощно /л.8/ е видно, че „БНП ***“ ЕАД, чрез прокуристите си, е упълномощил „Ф.и.“ ЕАД да уведоми от
името на „БНП ***“ ЕАД всички длъжници по всички
вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит,
които дружеството е цедирало, съгласно Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 10,01,2017 г.
От
заключението на ВЛ по изготвената СИЕ се установява, че на ответника е
предоставен кредит в размер на 4500,00 лева, а платените от ответника вноски по
Договора са в общ размер на 3750,00 лева, като по счетоводни данни на ищеца с
тях са погасени 2595,32 лева главница, 886,68 договорна лихва, 198,00 лева
застраховка кредит и 70,00 лева разноски по събирането.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Доколкото не се
оспорва подписа на ответника под Договора за паричен заем, съдът приема, че е
налице валидно облигационно отношение между страните по договора за паричен
заем.
Ищецът твърди,
че до настоящият
момент ответника не е му е
изплатил сумите по цитирания по-горе договор за кредит, респективно по договора
за цесия. По правната си същност това е твърдение за отрицателен факт и
освобождава ищеца от тежестта на доказването му.
Съдът
намира, че следва да се
произнесе по възражението на особения
представител на
ответника за недължимост, поради невръчване на съобщението
за цесия на ответника. Безспорно по делото
е, че заемателят е прехвърлил вземането си към ответника
на ищеца „Ф.и.“ ЕАД. Безспорно по делото е, че
уведомлението за цесията е връчено на особения представител
на ответника заедно с преписа от исковата молба
и доказателствата. С договора за цесия, кредиторът прехвърля вземанията си на трето
лице, като за това не
е необходимо съгласие на длъжника, нужно
е само постигнато съгласие между кредитора и третото лице. За да произведе действието
си спрямо длъжника, цесионният договор следва да му бъде
съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същия да узнае
за договора за цесия с оглед
изпълнение на задълженията му на новия кредитор
и също така да го защити
срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което вече
не е носител на правата по
съответния договор. В случая е налице
валиден договор за цесия, потвърден от цедента, с който
вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера - ищец по настоящото производство.
Законът изисква уведомяването на длъжника да
се извърши от стария кредитор,
но няма пречка
уведомяването да се извърши от
новия кредитор, ако е налице представителна
власт за това. Видно от съдържанието на приложеното пълномощно,
цедентът е упълномощил
цесионера да извърши уведомяване от негово име
на всички длъжници за цедираните
вземания , което не противоречи на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД, доколкото изпълнява целите на посочените разпоредби.
За да произведе действие
цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало
до длъжника. По делото няма доказателства
уведомлението да е изпращано до длъжника.
По ч.гр.д.№2823/2018 г. заповедта за изпълнение
не е достигнала до длъжника, връчена
е на основание чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване
на уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК и след като
не е намерен работодател, чрез който да стане
връчването на заповедта за изпълнение,
съдът е указал на заявителя, че
следва да предяви иск по чл.422
от ГПК. В исковото производство ответникът, въпреки положените усилия, също не
е открит на регистрираните постоянен и настоящ адрес, от справката от
НАП е видно, че няма регистран трудов договор, т.е. съобщенията не могат да
бъдат връчени чрез работодателя, което е наложило да му бъде назначен и да се
представлява в процеса от особен представител,
комуто е връчен препис от исковата
молба и доказателствата към нея, включая
всички книжа, свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ
действие и спрямо задължението на ответника. Законът не е предвидил
уведомяването на длъжника да става
по конкретен и специален начин, поради което същото
следва да се счита надлежно
извършено, дори да е получено за
пръв път с исковата молба. В практиката си
по реда на
чл.290 от ГПК ВКС приема, че прехвърлянето на вземането поражда
действие спрямо длъжника, ако последния
е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера уведомление,
достигнало до него. /Решение
№123 от 24.06.2009 г. по
т.д.№12/09 г. на ІІ т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г.
по т.д.№1711/13 г. на І т.о./ В това
производство обаче длъжникът не се представлява
от упълномощен представител, който би могъл да
доведе до знанието на ответника
всички относими към спорното право
факти, включително знанието за извършената
цесия. На ответника е назначен особен представител по реда на
чл.47, ал.6 от ГПК , на който
са връчени съдебните книжа. В отговора си по чл.131 от ГПК особения представител е направил оспорване на иска основано
на липсата на надлежно уведомяване
за цесията. Връчването на особен
представител не би могло да
се приравни нито на връчване
на ответника /поради невъзможност за извършване на
фактически действия от страна на
особения представител, които да доведат
до знанието на длъжника за
цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да
извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се
предполага. След като не е налице
надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия , тя все
още не е произвела действието си спрямо ответника.
Предвид изложеното, съдът счита че предявеният
установителен иск, с който се иска
да се признае
за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца
сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр.д. №2823/2018 г. по описа
на ПлРС е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
При
този изход на делото на ищеца не следва да се присъждат разноски.
Следва
на особения предсатвител на ответника да се изплати
възнаграждение за особено представителство в размер на 300,00 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ф.и.“ ЕАД,
ЕИК *********, със съдебен адрес ***, чрез юрк.К.П., против В.Т.Р., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК
вр.чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответника, че същия дължи на ищеца сума в размер на 2803,22 лева, от които
2023,04 лева главница, 184,76 лева договорна лихва за периода 20,02,2014 г. –
18,07,2014 г., 595,42 лева договорно обезщетение за забава за периода
21,02,2014 г. – 13,04,2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Да се изплати на особения представител адв.Ч.Д. от ПАК възнаграждение за особено представителство
в размер на 300,00 лева.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: