Решение по дело №262/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

Настоящото исково производство по търговския спор е образувано по повод депозирана от ищеца „П.” , с. Г., общ. М., обл. К., искова молба с вх.№ 2221/18.06.2015 г., с която против ответниците А. Н. К. И Ж. Б. Г., и двамата от Г. К., е предявен иск с правно основание чл.240, ал.2 от ТЗ. В исковата си молба ищецът твърди, че ответникът А. К. бил член на Съвета на директорите и Изпълнителен директор на ищцовото дружество през периода 16.04.2008 г. - 18.07.2014 г., а ответницата Ж. Г. била член на Съвета на директорите до 18.07.2014 г. и главен счетоводител на дружеството до 01.10.2014 г. Ищецът твърди също, че на 23.01.2014 г. А. К., в качеството си на Изпълнителен директор, представил за одобрение пред Съвета на директорите на дружеството отчет за „Извършени разходи /изплатени пари/ за тържества, чествания на празници и провеждане на мероприятия по офериране, сключване на договори, приемане и издаване на обекти и други мероприятия ",за времето 2008 г. - 2009 г., на обща стойност 142 240 лв.Съветът на директорите в състав: ответникът А. К., ответницата Ж. Б. и С.Б.В., като представляващ "Ф. И." О., гласували единодушно "за" и одобрили описания по-горе отчет. Твърди се в исковата молба, че към отчета не били представени първични счетоводни документи, удостоверяващи направените разходи. Ищецът изтъква, че одобреният разход в размер на 142 240 лв.представлявал нанесена имуществена вреда на ищцовото дружество, тъй като на практика представлявал безотчетно разходване на парични средства от касата на дружеството, без да има първични счетоводни документи за извършване на съответните дейности и услуги. Твърди се в исковата молба, че длъжностните лица - членове на Съвета на директорите не положили дължимата грижа на добър търговец да следят за спазването на финансовата дисциплина за правомерното разходване на средства, както и че същите всъщност участвали в разходването на тези средства чрез одобряването на разходи без изп. директор да представи необходимите за това счетоводни документи. Обстоятелството, че ответникът К. бил съставил такъв отчет и го представил за одобрение без да са налице счетоводни документи, доказващи разхода, мотивирало ищецът да твърди, че тези действия предполагали знание и умисъл от страна на ответника за увреждането. По отношение на ответницата Г. ищецът твърди, че заедно с ответника К., в качеството си на членове на Съвета на директорите, одобрила този разход и че ответницата нямало как да не знае, че няма първични документи, доказващи разходите, тъй като това било видно от самия Протокол от заседанието на Съвета на директорите от 23.01.2014 г., където изрично пишело "извършени разходи без документи". Твърди също, че като лице със специални знания в областта на счетоводството, ответникът Г. е знаела, че няма разход без документ, или поне не следва да бъде осчетоводяван като такъв, но въпреки това го одобрила и положила подписа си в посочения протокол. Това от своя страна представлявало нарушение на императивното правило на чл.237, ал.2 от ТЗ, като вследствие последвала вреда за акционерното дружество, равна на одобрените по посочения отчет суми. Ищецът счита, че били налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответниците в качеството им на членове на Съвета на директорите на ищцовото дружество, за заплащане на посочената сума, а именно: действие или бездействие, с което управляващите нарушили свое задължение към управляваното дружество; противоправност на деянието; наличието на вредоносен резултат; причинна връзка между деянието и вредата, и вина на дееца. С решение на Общото събрание на акционерите от 07.07.2014 г., вписано в Търговския регистър на 18.07.2014 г., целият състав на Съвета на директорите бил сменен. Двамата ответници били освободени от длъжностите си като членове на Съвета на директорите, но не били освободени от отговорност за действията. Първоначално ищецът е завел иска си като частичен за сумата от 26 000 лв., но в процеса на производството, по негово искане, съдът е допуснал увеличение на исковата претенция до размера на цялото вземане в размер на 142 240 лв. и е прибавил и изтеклите върху цялата главница законни лихви, считано от завеждане на исковата претенция – 18.06.2015 г. до окончателното й изплащане. В този смисъл ищецът моли да бъдат осъдени ответниците А. Н. К. и Ж. Б. Г., да заплатят солидарно на "П." , с. Г., общ. М., с ЕИК *, сумата в размер на 142 240 лв., представляваща нанесена на същото имуществена вреда, вследствие на одобрени разходи на Изпълнителния директор А. К., обективирани в Отчет от 23.01.2014г. за „Извършени разходи /изплатени пари/ за тържества, чествания на празници и провеждане на мероприятия по офериране, сключване на договори, приемане и издаване на обекти и други мероприятия”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2015 г. до окончателното й изплащане.

В дадения надлежен по смисъла на чл.367, ал.1 от ГПК срок, ответникът А. Н. К. е депозирал отговор, в който излага съображения за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Прави възражение за изтекла погасителна давност, относно търсеното вземане. Счита иска за недопустим, тъй като с Решения на Съвета на директорите от 30.06.2009 г. и от 21.05.2010 г., в качеството му на член на Съвета на директорите, бил освободен от отговорност за периода 2008 г. - 2009 г.

Постъпил е в срок и отговор от ответника Ж. Б. Г., в който се излагат съображения за недопустимост и за неоснователност на предявената искова претенция.

По делото е постъпила допълнителна искова молба, в която ищецът е взел отношение само относно отговора на ответника Г., поради което само от ответника Г. е депозиран допълнителен отговор на допълнителната искова молба, в който се твърди, че с решение на Съвета на директорите е освободена от отговорност в това й качество за процесния период.

Привлеченото в производството трето лице-помагач на страната на ответниците, "Ф. И." О. , чрез представляващия го управител С.Б.В., излага съображения, че не оспорва факта, че в това си качество е бил член на Съвета на директорите на ищцовото дружество към момента на вземане на решението, обективирано в Протокол от заседание на Съвета на директорите от 23.01.2014 година. Твърди, че като такъв член нямал възможност да проверява счетоводните документи на ищцовото дружество, тъй като това се извършвало изцяло и преимуществено от счетоводителя, същевременно и член на Съвета на директорите - ответника Г. и от Изпълнителния директор, същевременно и член на Съвета на директорите - А. К.. Третото лице твърди, че изцяло разчитал на тяхната добросъвестност и компетенции, и че подписването от негова страна на Протокола на заседанието на Съвета на директорите от 23.01.2014 г. било в резултат на въвеждането му от другите двама членове на Съвета на директорите в заблуждение, че осчетоводяването по този начин не представлявало нарушение на действащите счетоводни разпоредби, и че същото нямало да нанесе вреда на "П." .

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 от ГПК, ищецът чрез процесуалния си представител, поддържа исковата си претенция. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответника К. за адвокатско възнаграждение.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 и сл. от ГПК, ответниците чрез процесуалните си представители, оспорват предявената искова претенция. Претендират разноски.

Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания, пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното :

Предмет на настоящото производство е окончателно предявената от ищцовото дружество искова претенция, съставляваща обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.240, ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с която цели да бъдат осъдени ответниците К. и Г., да му заплатят солидарно сумата в размер на 142 240 лв., представляваща нанесена му имуществена вреда, вследствие на одобрени от ответниците като членове на СД на дружеството разходи, направени от изпълнителния директор, представляващи безотчетно разходване на парични средства от касата на дружеството, и обективирани в Отчет от 23.01.2014г. за „Извършени разходи /изплатени пари/ за тържества, чествания на празници и провеждане на мероприятия по офериране, сключване на договори, приемане и издаване на обекти и други мероприятия”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска- 18.06.2015 г. до окончателното й изплащане. Виновното поведение на ответниците, ищцовото дружество обосновава с обстоятелството, че същите като длъжностни лица - членове на Съвета на директорите, не положили дължимата грижа на добър търговец да следят за спазването на финансовата дисциплина за правомерното разходване на средства, както и че същите участвали в разходването на тези средства, чрез одобряването на разходите, без изп. директор да е представил необходимите за това счетоводни документи.

Относно допустимостта на предявената искова претенция:

Съдът намира същата за допустима. Нейната допустимост в производството се обуславя от отсъствието на отрицателната процесуална предпоставка по смисъла на разпоредбата на чл.240, ал.3, във вр. с чл.221, ал.1, т. 10 от ТЗ, а именно в производството отсъства решение на ОСА на ищцовото акционерно дружество за всеки от ответниците –членове на Съвета на директорите за освобождаването им от отговорност за процесната 2014 г. Действително в производството са представени доказателства, в частност Протокол от заседание на Общото събрание на акционерите на „П.” , Г. К., от 30.06. 2009 г. и Протокол от заседание на ОСА на „П.” , Г. К., от 21.05.2010 г., установяващи, че всеки от членовете на Съвета на директорите на ищцовото дружество е бил освободен от отговорност в това му качество за дейността му през 2008 г. и 2009 г. Но доколкото ищецът твърди, че имуществената вреда му е причинена през 2014 г. чрез извършеното одобряване от ответниците като членове на СД на разходи, направени от изпълнителния директор на дружеството и представляващи безотчетно разходване на парични средства от касата на дружеството, обективирани в Отчет от 23.01.2014г., то наличието на решения за извършено освобождаване от отговорност на членове на СД за други периоди, в казуса нямат стойност на абсолютна процесуална предпоставка.

По съществото на предявената искова претенция:

Ищецът, „П.” е вписано в ТР капиталово дружество, осъществяващо търговска дейност под правната форма на акционерно дружество. От извършената служебна справка се установява, че ответникът А. Н. К. е вписан като член на Съвета на директорите на същото на 16.04.2008 г. и е заличен като такъв на 18.07.2014 г. Ответницата Ж. Г. Б. е вписана като член на Съвета на директорите на същото на 02.06.2010 г. и е заличена като такава на 18.07.2014 г. Ответникът А. Н. К. е бил и представляващ дружеството в периода от 16.04.2008 г. до заличаването му като такъв на 18.07.2014 г. От приложените по делото заверени копия от Трудов договор № 1/02.06.1993 г. и Заповед № 33/ 01.10.2014 г. се установява, че Ж. Г. Б. е била назначена в „П.” ЕООД, Г. К., на длъжност „Ръководител направление финансово-счетоводен”, и че трудовият й договор с „П.” на длъжност „Р-л финансово/счетоводен” е бил прекратен на 01.10.2014 г.

От представения в оригинал по делото протокол от заседание на Съвета на директорите на ищцовото дружество от 23.01.2014 г., се установява, че заседанието е проведено в присъствието на всички членове на СД : физическите лица- ответниците –членове К. и Г. и юридическото лице „Ф. И.” О., чрез представляващия го С.Б.В., последният и като председателя на СД. Установява се, че Съветът на директорите, след изслушване на отчета на изпълнителния директор А.К., с единодушие взел решение по единствената точка от дневния ред, а именно : одобрил „...отчета за направените разходи от изпълнителния директор, за извършени разходи без документи за тържества, празненства по предаване на обекти в срок и други във връзка с организационната и експлоатационната дейност на дружеството в размер на 142 240 лв.” Протоколът носи подписите на всички членове на СД. Към протокола е приобщен в оригинал и Отчет от 23.01.2014 г.„...За извършените разходи /изплатени пари/ за тържества, чествания, на празници провеждане на мероприятия по офериране, сключване на договори, приемане и издаване на обект и други мероприятия...” в две точки: т.І - разходи за обекти през 2008 г., изброени в шест точки, на стойност 78 950 лв. и по т.ІІ - разходи за обекти през 2009 г., изброени в шест точки, в размер на 63 290 лв.

Прието по делото е заверено копие от протокол от проведено на 07.07.2014 г. извънредно Общо събрание на акционерите на ищцовото дружество, от чийто прочит се установява, че събранието е освободило от длъжност като членове на СД – А.К., Ж.Г. и „Ф. И.” О., и е избрало нови трима членове на СД; отхвърлило е предложенията за увеличение капитала на дружеството и за изменение и допълнение на устава на дружеството. Откритото на основание чл.193 от ГПК производство по оспорване истинността на съдържанието на цитирания протокол, в настоящото производство остана недоказано. Изложеното води до извода, че следва писменото доказателство, чиято истинност не беше оспорена да бъде кредитирано по делото. Още повече, че от извършената служебна проверка се установява, че подлежащите на вписване решения за освобождаване като членове на СД на ищцовото дружество на ответниците А.К. и Ж.Г., и на привлеченото трето лице „Ф. И.” О., са вписани в ТР и в този смисъл за производството се явяват безспорни.

От прочита на приетия по делото в заверено копие протокол от проведено на 20.03.2015 г. редовно Общо събрание на акционерите на ищцовото дружество, се установява, че събранието не е разгледало въпроса за освобождаването от отговорност на членовете на СД за дейността им през 2014 г., поради това, че към онзи момент не е бил изготвен одитирания ГФО на дружеството за 2014 г. В този смисъл, необяснимо за съда е обстоятелството, че при същите обективни условия и за същия период -2014 г., по т.7 от дневния ред същото ОСА е освободило от длъжност и от отговорност друг /последващ/ член на СД - Н. Туечка.

От прочита на приетия по делото в заверено копие протокол от проведено на 30.06.2015 г. извънредно Общо събрание на акционерите на ищцовото дружество, се установява, че по т.5 от приетия дневен ред събранието не е освободило от отговорност за дейността им от 01.01.2014 г. до 18.07.2014 г., „Ф. И.” О., Ж. Г. Б. и А. Н. К. и на основание чл.240, ал.2 от ТЗ е инициирало производство по реализиране на отговорност за причинени на дружеството вреди.

Със стоящата в основата на настоящото производство искова молба, ищцовото дружество чрез действащия си изпълнителен директор, избирателно е завело обективно и субективно съединените искове с правно основание чл.240, ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, само по отношение на двама от членовете на СД – А.К. и Ж.Г..

От прието по делото заключение, изготвено по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към 31.12.2008г. в Актива на Баланса на ищцовото дружество, в раздел В; "Текущи активи", група II, определени като "Други вземания " са записани вземания в размер на 151 хил.лв., като от анализа пък на сметка 422 "Подотчетни лица" се установява, че от неотчетените аванси, отнесени като "Други вземания" в размер на 132 618.14 лв., сумата в размер на 72 763.02 лв. е записана като неотчетен аванс от А. Н. К.. Установява се, че към 31.12.2009г. в Актива на Баланса, раздел В; "Текущи активи", група II, определени като "Други вземания" са записани вземания в размер на 175 хил.лв., като от анализа на сметка 422 "Подотчетни лица" се установява, че от неотчетените аванси отнесени като "Други вземания" в размер на 163 779.76 лв., сумата в размер на 130 400.03 лв. е записана като неотчетен аванс от А. Н. К.. Посочените в Отчета от 23.01.2014 г. разходи за 2008г. в размер на 78 950 лв. и за 2009г. в размер на 63 290 лв. не са били осчетоводявани за съответната счетоводна година, и същите са формирали част от вземането на дружеството от К. в размер на 72 763.02 лв. към 31.12.2008г. и в размер на 130 400.03 лв. към 31.12.2009г. Вещото лице установява, че със счетоводни записвания към 30.04.2014 г., извършени на основание Отчет от 23.01.2014г., посочените разходи за обекти през 2008г. са осчетоводени по Дебит с/ка 602 "Разходи за външни услуги”, Кредит сметка 422 "Подотчетни лица", а разходите за обекти през 2009 г. са осчетоводени по Дебит с/ка 602" Разходи за материали”, Кредит сметка 422" Подотчетни лица" и с това записване са осчетоводени вземанията в размер на 142 240 лв. на дружеството от подотчетното лице К.. Вещото лице в откритото съдебна заседание, проведено на 28.10.2015г., установява и обстоятелството, че извършеното към 30.04.2014г. осчетоводяване на сумата от 142 240 лв., въз основа на одобрения от членовете на СД на ищцовото дружество Отчет от 23.01.2014 г., е било сторнирано, поради което към 31.12.2014 г. в счетоводството на дружеството са налице старите счетоводни записвания, извършени към 2008 г. и към 2009 г. по дебита на сметка 422 „Подотчетни лица”, и отново са отразени в Баланса на дружество към 31.12.2014 г. като вземания от подотчетното лице А. К., произтичащи от неотчетени аванси в размер на 72 763.02 лв. за 2008 г. и в размер на 130 400.03 лв. за 2009 г.

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище: Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.2 от ТЗ, членовете на съвета на директорите на съответното акционерно дружество, отговарят солидарно за вредите, които са му причинили виновно. Т.е. в разпоредбата е предвидена пълна имуществена отговорност на членовете на СД за виновно причинени на дружеството вреди. За да се реализира тази отговорност, в производството следва да са налице елементите от фактическия й състав. В конкретния казус, изхождайки от параметрите на предявената исковата претенция, следва да бъдат доказани в тяхната кумулативност, фактът на извършване от всеки от о‗ветниците в качеството им на членове на СД на „П.” на действие – одобряване на Отчет от 23.01.2014 г. за направени разходи от Изпълнителния директор на същото дружество, с което действие всеки от тях да е нарушил свое задължение - в казуса да не е положил дължимата грижа на добър търговец да следи за спазване на финансовата дисциплина за правомерно разходване на средства; фактът на настъпване на твърдяната за дружеството вреда, изразяваща се в претърпяна щета в размер на 142 240 лв.; причинната връзка между вредата и поведението на всеки от членовете на СД и виновното отношение на всеки от тях към деянието. В този аспект, в производството беше безспорно установено, че ищцовото дружество „П.” е капиталово дружество, осъществяващо търговска дейност под правната форма на акционерно дружество, че ответникът А. К. е вписан като член на Съвета на директорите на същото на 16.04.2008 г. и е заличен като такъв на 18.07.2014 г. и че ответницата Ж. Г. е вписана като член на Съвета на директорите на същото на 02.06.2010 г. и е заличена като такава на 18.07.2014 г. На свое заседание, проведено на 23.01.2014 г., Съветът на директорите на ищцовото дружество в пълен състав –физическите лица- ответници –членове К. и Г., и юридическото лице „Ф. И.” О., чрез С.Б.В., последният и като Председател на СД, след изслушване на отчета на изпълнителния директор А.К., с единодушие е взел решение по единствената точка от дневния ред, а именно: одобрил е „...отчета за направените разходи от изпълнителния директор, за извършени разходи без документи за тържества, празненства по предаване на обекти в срок и други във връзка с организационната и експлоатационната дейност на дружеството в размер на 142 240 лв.” Одобреният отчет, носи същата дата и съдържа изброяване на извършени разходи /изплатени пари/ за тържества, чествания на празници, провеждане на мероприятия по офериране, сключване на договори, приемане и издаване на обекти и други мероприятия през 2008 г. на стойност 78 950 лв. и през 2009 г. на стойност 63 290 лв. В производството вещото лице установи безспорно и обстоятелството, че в счетоводството на ищцовото дружество към 30.04.2014 г. е извършено осчетоводяване на сумата от 142 240 лв., въз основа на одобрения от членовете на СД на ищцовото дружество Отчет от 23.01.2014 г., но и че това счетоводно записване е било сторнирано, т.е. с обратен запис е било заличено счетоводното записване, извършено към 30.04.2014 г. Поради това, към 31.12.2014 г. в счетоводството на дружеството са налице само счетоводните записвания, извършени през 2008 г. и 2009 г. и отразяващи по дебита на сметка 422 „Подотчетни лица” и в Баланса на дружество към 31.12.2014 г., вземания на ищцовото дружество от подотчетното лице А. К., произтичащи от неотчетени аванси в размер на 72 763.02 лв. за 2008 г. и в размер на 130 400.03 лв. за 2009 г. Констатираното от вещото лице обстоятелство установява, че в счетоводството на ищцовото дружество няма счетоводно записване, извършено на основание одобрен от членовете на СД на ищцовото дружество, Отчет от 23.01.2014 г. за оправдаване на направени разходи от изпълнителния директор без документи, т.е. процесното решение на СД на ищцовото дружество, всъщност не е довело до осчетоводяване на разходи, поради което и не се установява да е настъпила от него за акционерното дружество реална вреда. И това е така, защото от направения от вещото лице счетоводен анализ се установява, че в счетоводството на ищцовото дружество към 31.12.2014 г. не е налице обедняване на ищцовото дружество в резултат на извършено осчетоводяване въз основа на одобрен от членовете на СД Отчет от 23.01.2014 г. , а фигурират записвания за процесната сума от 142 240 лв. на друго правно основание, а именно само записвания в графа "Други вземания ", сметка 422 "Подотчетни лица", съставляващи вземания по неотчетени аванси от подотчетното лице К.. Така съществуващото записване, разбира се, може да бъде основание за търсене на отговорност за заплащане на сумата от подотчетното лице, но в друго производство. Действително, подотчетното лице К. е идентично с ответника в настоящото производство К., но предмет на ангажираната в това производство отговорност е негово виновно поведение като член на СД, изразяващо се конкретно в приемане на 23.01.2014 г., без полагане в това му качество на необходимата за добрия търговец грижа, на решение, от което е настъпила конкретна вреда за дружеството. Така търсената отговорност определено е различна от отговорността за евентуално виновно поведение, състоящо се в неотчитане в качеството му на изпълнителен директор на дружеството на получени с първични счетоводни документ- РКО-и от касата на дружеството аванси. Меродавен в казуса е разграничителният критерий, дали е налице вреда на дружеството в процесния размер, настъпила в резултат и в причинно-следствена връзка с одобрения от членовете на СД Отчет от 23.01.2014 г. или е налице вземане на дружеството в същия размер от подотчетно лице, произтичащо от неотчетени аванси. На този въпрос вещото лице е дало недвусмислен отговор, че към 31.12.2014 г. не е налице счетоводно записване, имащо за основание решението на СД от 23.01.2014 г. Или казано в заключение, за ищцовото дружество към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, не беше доказано наличието на реалната щета, като една от кумулативно изискуемите се предпоставки за ангажиране на търсената в производството солидарна отговорност на ответниците, като членове на Съвета на директорите на акционерното дружество.

Изложеното води до извода, че като недоказана, предявената в производството искова претенция с правно основание чл.240, ал.2 от ТЗ, се явява неоснователна. В този смисъл, съдът не дължи произнасяне и по направено възражение за изтекла погасителна давност. Акцесорният характер на добавената на основание чл.214, ал.2 от ГПК, исковата претенция с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, обуславя и нейната неоснователност. Така формулираните изводи пък водят до отхвърляне на предявената в производството искова претенция, в цялост.

При този изход на делото, доколкото са изрично поискани, се следват на ответниците в производството разноски. На ответницата Г. се следват такива в доказания със списъка по чл.80 от ГПК, размер от 1 572 лв. Относно претендираните от ответника К. разноски, след обсъждане и частично уважаване на направеното в производството възражение за прекомерност на разноските му за адвокатско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.7, ал.2, т.4 и ал.6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимият му се размер е 4 997.20 лв./ 4797.20 лв.+200 лв./.

Ето защо, окръжният съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.” , с. Г., общ. М., обл. К., против А. Н. К. от Г. К., У.С.” № 29 и Ж. Б. Г. от Г. К., Б. „Беломорски” №8, вх.”Г”, .1, А., обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.240, ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумата в размер на 142 240 лв., представляваща нанесена имуществена вреда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2015 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „П.” , с. Г., общ. М., обл. К., ЕИК ********* да заплати на А. Н. К. от Г. К., У.С.” № *, с ЕГН *, сумата в размер на 4 997.20 лв., съставляваща направени в производството разноски.

ОСЪЖДА „П.” , с. Г., общ. М., обл. К., ЕИК *да заплати на Ж. Б. Г. от Г. К., Б. „Б.” №*, вх.*, . с ЕГН *, сумата в размер на 1 572 лв., съставляваща направени в производството разноски.

Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на ответниците „Ф. И.” О., Г. Пловдив.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, Г. П., в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :