Р Е Ш Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 21.01.2021 год.
В И
М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският
административен съд, ………....……...………… в
публично …..………...
заседание
на двадесет и трети
декември ………..…….……....….………………..……………..……….
през 2020/две хиляди и двадесета/
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ………………………………………….
Мелиха Халил, ……….….….................................
като
разгледа докладваното от ..................... съдията Виктор Атанасов ..............................
административно
дело ... №330 ................. по
описа за ..................... 2020 година ……...
и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.92, ал.14, във вр. с ал.13 от Закона за гражданската регистрация/ЗГР/.
Образувано е по жалба от А.С.С., с посочен в жалбата постоянен
адрес:***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адв.С.М.
от АК - ***, със съдебен адрес:***, против Писмо с Изх.№А94-00-2196 от
20.10.2020 год., издадено от заместник-кмет на община Джебел, като И.Ф. кмет на
община Джебел, съгласно Заповед №1452 от 19.10.2020 год. на кмета на община
Джебел, в частта му, с която е отказано заличаване/дерегистрация/
на адресните регистрации по постоянен или настоящ адрес на лицата, регистрирани
на адреса на жилищна сграда на жалбодателката, с
административен адрес: ***/с изключение на лицата С. М. А. и Х. Й./.
Жалбодателката счита, че оспореният
индивидуален административен акт, в частта му, с която административният орган
отказва заличаването на лицата, адресно регистрирани на нейния
адрес, с
изключение на лицата С. М. А. и Х. Й., които имат правно основание да бъдат
адресно регистрирани там, е постановен в противоречие с материалноправни
разпоредби и при несъответствие с целта на закона - основания за неговата
отмяна по чл.146, т.4 и т.5 от АПК. В жалбата сочи, че съгласно описаните
нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот е собственик на
триетажна масивна жилищна сграда, с административен адрес – ***. По нататък в
жалбата разяснява, какво представлява адресът на едно лице, както и какво е
постоянен и настоящ адрес, както и каква е процедурата по чл.99б от ЗГР и какво
предвижда същата в случаи на нарушение на изискванията по чл.92, чл.99, ал.1 и
4 или чл.99а от с.з. Жалбодателката твърди, че в
конкретния случай не било спорно, че към момента на извършване на адресните
регистрации по постоянен и/или настоящ адрес на лицата, регистрирани на адреса
на жилищната й сграда, с административен адрес: ***, не е допуснато нарушение
на действащата към момента разпоредба, но че с оглед обстоятелството, че
съгласно посочените по-горе нотариални актове е собственик на имота и след
придобиването на имота е дала писмено съгласие за извършването на адресна регистрация,
съгласно чл.92, ал.3 от ЗГР, единствено за лицето Х. Й., регистриран на адреса
на жилището ми по постоянен адрес, счита, че в случая са налице материалноправните предпоставки за заличаването на
адресните регистрации по постоянен и/или настоящ адрес на всички други лица,
регистрирани на адреса на жилището й без нейно съгласие, при липса на
документи, удостоверяващи ползването на жилището на този адрес и при неспазване
на изискването по чл.94, ал.1 от ЗГР да живеят на адреса, както и че липсва и
законово основание да бъде принуждавана да се съобразява с последиците на едно
административно решение, което е издадено при друга фактическа обстановка.
Развива съображения в тази насока, като счита, че титулярите на субективното
материално право на собственост върху недвижимия имот не могат да бъдат
ограничавани при упражняване на правото на собственост или което и да е от
отделните правомощия на собственика и да не разполагат с правни средства, чрез
които да инициират заличаване на адресната регистрация и че обратното съждение
неоправдано засяга правата и интересите на собствениците на имота, като се дава
възможност на недобросъвестни лица да продължават противоправното
си бездействие чрез незаявяване на промяна на адреса, като по този начин
нарушават и нормата на чл.99, ал.1 от ЗГР, за което във
връзка с чл.116, ал.2 от ЗГР, следва да бъде ангажирана административнонаказателната
им отговорност. Излага и доводи, че всяка адресна регистрация, която не
отговаря на посочените в чл.92, ал.3 от ЗГР изисквания, независимо дали е била
законосъобразно извършена с оглед действащите към предишен момент редакции на
разпоредбата, следва да бъде приведена в съответствие със законовите
изисквания, в случая - да бъде заличена адресната регистрация по постоянен и
настоящ адрес на всички лица на процесния адрес, за
които няма правно основание да бъдат адресно регистрирани там и че това е
начинът да бъде постигната целта на закона - да се поддържа регистърът на
населението по отношение на постоянния и настоящ адрес на лицето в актуално
състояние, съответстващо на действителното фактическо положение, по аргумент на
разпоредбите на чл.90, ал.1, във вр. с чл.89 от ЗГР.
Счита, че е недопустимо адресно регистрираните лица, неизпълнили задълженията
си по чл.90, ал.1 от ЗГР, да променят адресната си регистрация, да имат право
на пожизнена такава на даден адрес и че такова положение би противоречало и на
целта на закона, а именно - да се поддържа регистърът на населението в актуално
състояние по отношение на настоящ и постоянен адрес на лицата. Твърди, че в
случая административният орган, респективно назначената комисия, е следвало да
провери не само дали са били спазени изискванията за адресна регистрация по
постоянен или настоящ адрес към миналия момент на извършването й, а най-вече да
провери, дали към настоящия момент са налице законовите предпоставки определени
лица да имат адресна регистрация на точно определен адрес, като с оглед
обстоятелството, че след придобиването на имота е дала писмено съгласие за
извършването на адресна регистрация по постоянен адрес само за лицето Х. Й., а
баща й С. М. А. имал запазено вещното право на ползване върху целия недвижим
имот, докато е жив, жалбодателката счита, че не може
да се приеме, че регистрацията на останалите лица на адреса, извън посочените
двама, е извършена законосъобразно, противно на приетото от административния
орган. Според жалбодателката, следва да се има
предвид, че законът е уредил последиците от заличаването на адресната
регистрация на трето лице в съответствие с правото на всеки български гражданин
да разполага с постоянен адрес на територията на Република България и сочи, че
това се изразява в задължението на администрацията, при заличаване на адресната
регистрация на гражданин служебно да възстанови предходния му постоянен адрес,
видно от §1, т.3 от Допълнителните разпоредби на ЗГР, като съгласно цитираната
норма, „Заличаване на адресна регистрация” е автоматизирано възстановяване на
предходния постоянен и/или настоящ адрес на лицето.”, а в случай, че такъв
няма, чл.93, ал.4 от ЗГР предвиждал, че български граждани, живеещи в чужбина,
които не са вписани в регистъра на населението и не могат да посочат постоянен
адрес в Република България, се вписват служебно в регистъра на населението от район
„***” на ***. Поради изложеното жалбодателката счита,
че в случая са налице материалноправните предпоставки
за заличаване на адресните регистрации по постоянен и/или настоящ адрес на
всички лица, регистрирани на адреса на жилището й, с изключение на лицата С. М.
А. и Х. Й., поради което и намира, че оспореното Писмо Изх.№А94-00-2196 от
20.10.2020 год. на Общинска администрация - Джебел, издадено от Е. К. -
зам.-кмет на община Джебел/в случая изпълняващ функциите на кмет на община Джебел,
съгласно Заповед №1452 от 19.10.2020 год./ в обжалваната му част е постановено
в противоречие с материалноправни разпоредби и при
несъответствие с целта на закона. С оглед изложеното и на основание чл.172 -
чл.173 от АПК, във вр. с чл.92, ал.13 от ЗГР, моли
съда да постанови решение, с което да отмени оспореното Писмо с Изх.№
А94-00-2196 от 20.10.2020 год. на Общинска администрация - Джебел, издадено от Е.
К. - зам.-кмет на община Джебел, изпълняващ функциите на кмет на община Джебел,
съгласно Заповед №1452 от 19.10.2020 год. в обжалваната му част и да изпрати
преписката на кмета на община Джебел за ново произнасяне по искане
Вх.№94Л-314-1 от 30.09.2020 год. на Общинска администрация - Джебел, в частта
относно заличаване на адресните регистрации по постоянен и/или настоящ адрес на
всички лица, регистрирани на адреса на жилището й: ***, с изключение на лицата С.
М. А. и Х. И., със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона,
както и на основание чл.143, ал.1 от АПК,
моли да й бъдат възстановени и направените по делото разноски. В жалбата
са направени и доказателствени искания.
В допълнително
подадена молба, в изпълнение на разпореждане на съда, посочва конкретно, по
отношение на кои от адресно регистрираните на посочения административен адрес
лица, посочени в предоставените от Отдел „ГРАО” при ***, справка и
Списък на лицата, регистрирани на същия адрес от НБД „Население”, иска да бъде
заличена адресната им регистрация на този адрес, като в молбата са посочени, с
трите или с двете имена и ЕГН, **/дванадесет/ лица, адресно регистрирани на
адреса на жилищната сграда на жалбодателката А.С.С., с административен адрес: ***.
Жалбодателката А.С.С. от ***, редовно призована
за съдебното заседание, се явява лично и с редовно упълномощен процесуален
представител -
адв.С.М. от АК - ***, който заявява, че поддържа
изцяло жалбата, по изложените в нея съображения. Моли, на основание подробно
изложените в жалбата съображения и събраните по делото доказателства, да
бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното Писмо Изх.№А94-00-2196
от 20.10.2020 год. на Общинска администрация - Джебел, издадено от Е. К. - заместник-кмет
на община Джебел,
в случая изпълняващ функциите на кмет на община Джебел, съгласно
Заповед №1452 от 19.10.2020
год., в
обжалваната му част и да
бъде изпратена преписката на кмета на община Джебел, със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона, за ново произнасяне
по подаденото
от жалбодателката Искане с Вх.№***
от *** год. на Общинска администрация - Джебел, в частта относно заличаване
на адресните регистрации по постоянен и/или настоящ адрес на
всички 12 лица,
посочени в
молбата с Вх.№*** от *** год. по описа на АдмС –
Кърджали и регистрирани на адреса на жилището на жалбодателката: ***,
***, като на основание чл.174
от АПК, моли съдът да определи срок за това. Счита, че оспореният индивидуален
административен акт, в обжалваната му част е незаконосъобразен,
постановен в противоречие с материалноправни
разпоредби и при несъответствие с целта на закона - основания за неговата отмяна по чл.146, т.4 и т.5 от АПК и че също така,
нарушава и принципа на неприкосновеност на частната собственост, разписан в
чл.17, ал.3 от Конституцията на Република България, както и правото на
несмущавано ползване на личното жилище и ненамеса на държавата в ползването на
това право, регламентирано в чл.8 от ЕКЗПЧОС. На основание
чл.143, ал.1 от АПК, моли да бъдат възстановени на жалбодателката
и направените по делото разноски.
Жалбодателката А.С.С.
пояснява, че в момента не живее на този адрес и че само баща й живее там, но че
желае нейните постоянен и настоящ адрес да бъдат на ***. Пояснява също, че част
от хората, които са регистрирани на този адрес, са стари собственици на къщата
и че баща й продал на нея само втория етаж от къщата, а първият и третият етаж
закупила от брата и сестрата на баща си. Също моли да бъдат заличени всички
лица, които са регистрирани на нейния адрес, с изключение
на лицата С. М. А. и Х. Й., като сочи, че лицето А. Б. изобщо не е пребивавал в Р България и тя не го
познава, а за лицата С. Ч. и М. Ч., баща й е подал декларация да бъдат
регистрирани на техния адрес.
Ответникът – кмет на община Джебел,
редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от
редовно упълномощен процесуален представител - адв.М.Ю.С.
от АК - ***, който оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Счита също,
че от събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че подадената
жалба, в частта й за лицата С. Ч., М. Ч. и А. Б., е недопустима, тъй като е
налице влязъл в сила административен акт, а именно - Заповед от 16.10.2020 год.
на кмета на община Джебел, поради което моли жалбата да бъде оставена без
разглеждане в тази й част, като недопустима. Що се касае до останалите лица,
регистрирани на процесния адрес, счита, че същите са
регистрирани преди действието и влизане в сила на Закона за гражданската
регистрация, поради което моли да бъде отхвърлена жалбата в останалата й част,
като неоснователна. Моли също така, да бъде осъдена жалбодателката
да заплати в полза на община Джебел направените по делото разноски, за които
представя справка, а алтернативно прави възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбодателката.
Моли да му бъде дадена възможност подробни съображения да изложа в писмена
защита, в срок, определен от съда. В предоставения му 10-дневен срок, а и
впоследствие, не е представена такава писмена защита.
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, имащо право и интерес от
оспорването, като предвид обстоятелството, че от страна на ответника не са
представени никакви доказателства по изпратената в съда преписка, относно
начина и датата на връчване на оспореното писмо
на жалбодателката, то следва да се приеме, че
жалбата е подадена и в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Насочена е срещу
подлежащ на оспорване административен акт, тъй като съгласно чл.92, ал.13
от ЗГР, актовете на кмета на общината за заличаване на адресна регистрация,
респ. за отказ за заличаване, подлежат на оспорване пред съответния
административен съд. Съдът намира, че оспореното писмо има характера именно на
такъв акт, който обективира
отказ за заличаване на адресна регистрация на посочените лица, издаден по повод
изрично подадено искане от жалбодателката А.С. и
адресиран до нея. Съдът намира, също така, че изпратената впоследствие на жалбодетелката Заповед №1443 от 16.10.2020 год. на кмета на
община Джебел, с която е отказано да се извърши дерегистрация
по постоянен адрес на посочените в нея три лица, не променя този извод, тъй
като тази заповед изпратена на жалбодателката на
датата 04.12.2020 год., т.е. 23 дни след като жалбата против оспореното писмо е
била получена в Административен съд – Кърджали и е било образувано настоящото
административно съдебно производство.
Ето защо съдът
намира, че така подадената жалба е допустима – като подадена в срок, по
предвидения в закона ред, в предвидената писмена форма и с изискуемото се
съдържание и от лице - надлежна страна, която с оглед на гореизложеното, има право
и интерес от оспорването.
Административният
съд, след като взе предвид представените и събрани по делото писмени
доказателства, след техния анализ и преценка и като съобрази становищата на
страните, изразени в хода по същество, прие за установено от фактическа страна
следното:
Видно от
приложените и приети като доказателство три броя нотариални актове - нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №**, том **, peг.№ **,
дело №** от ** год./л.16,
л.34/; нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №**, том **, peг. №**, дело №** от **
год./л.15,
л.33/ и
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазено вещно право на
ползване №**, том **, peг.№**, дело №** от ** год./л.14,
л.32/,
всичките по описа на Г. Г. - нотариус с район на действие Районен съд - ***,
регистриран в Нотариална камара под №**, вписани в Агенция по вписванията при Районен
съд - ***, жалбодателката А.С. е собственик и на
трите самостоятелни обекти - жилища, разположени в триетажната жилищна сграда с
идентификатор *** по КККР на ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***
по КККР на ***, одобрени със Заповед за одобрение на КККР №РД-18-46 от
13.07.2010 год. на изпълнителния директор на АГКК.
Видно от
изисканата от община Джебел и представена справка, приета като доказателство по
делото/л.46/, триетажната жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на ***, състояща се от: първи етаж
-самостоятелен обект в сграда – жилище, с идентификатор ***; втори етаж -
самостоятелен обект в сграда – жилище, с идентификатор *** и трети етаж -
самостоятелен обект в сграда – жилище, с идентификатор ***, разположена в
поземлен имот с идентификатор *** по КККР на ***, се намира на актуален
административен адрес: ***, ***.
Жалбодателката А.С. е подала писмен
сигнал/искане с Вх.№*** от *** год. до кмета на община Джебел, по чл.99б от ЗГР/л.13,
л.31/, в
което е посочила, че преди дни в служба „ГРАО” при община Джебел установила, че
на административния адрес, на който се води собствената й жилищна ми сграда, а
именно: ***, ***, има адресно регистрирани по постоянен адрес повече от 10/десет/
лица, част от които не познава изобщо и за които не е давала съгласие, в
качеството й на собственик, да бъдат адресно регистрирани на посочения адрес по
реда на Закона за гражданската регистрация и които адресни регистрации счита,
че са извършени в нарушение на закона. В искането е заявила, че писмено
съгласие по смисъла на чл.92, ал.3 от Закона за гражданската регистрация, за
извършване на адресна регистрация на лице, който не е собственик, е дала само
за лицето Х. Й., гражданин на ***, който на това основание е регистриран на
адреса. С оглед изложеното и на основание чл.99б от Закона за гражданската
регистрация и като собственик на имота, жалбодателката
С. е посочила, че подава настоящия писмен сигнал/искане до кмета на община
Джебел, с искане по реда на чл.99б от Закона за гражданската регистрация, да
определи комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията за
извършване на адресна регистрация или промяна на адрес, като при констатиране
на адресни регистрации, извършени в нарушение на закона, да издаде заповед за
тяхното заличаване, както и да изпрати обобщена информация чрез съответното
териториално звено „Гражданска регистрация и административно обслужване” на
Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” в
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за автоматизираното
им заличаване в регистъра на населението.
По повод това
искане, със Заповед №1431 от 08.10.2020 год., издадена от кмета на община
Джебел/л.12, л.30/, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.99б от
ЗГР, е определена комисията, която да извършва проверка по чл. 99б от ЗГР в 7/седем/-дневен
срок от издаването на заповедта, като на 13.10.2020 год. проведе заседание и за
резултатите от проверката да състави протокол.
По преписката е
представен и приет като доказателство по делото Протокол от 13.10.2020 год. на
комисията, определена със Заповед №1431 от 08.10.2020 год. на кмета на община
Джебел/л.11, л.29/, в който е посочено, че комисията е извършила
проверка по спазване на изискванията на чл.92 от ЗГР и е установила следното: „Лицата
посочени в жалбата с адресна регистрация преди 20.05.2011 год. не могат да
бъдат дерегистрирани, тъй като адресната им
регистрация е извършена, когато не са действали чл.92 и чл.99б от ЗГР.
Останалите три лица С. С. А. Ч., М. А. Ч. и А. Б. са регистрирани по
изискванията на Закона за адресната регистрация (!?) с приложена декларация и
нотариален акт от собственика към заявленията за постоянен адрес. В нотариален
акт с рег.№** от ** год. е описано следното: Продавачът С. М. А. запазва
вещното си право на ползване върху целия недвижим имот докато е жив.” и че при
тези обстоятелства и за тях не може да се извърши дерегистрация.
Три дни след
това – на 16.10.2020 год., е издадена Заповед №1443 от 11.2020 год. на кмета на
община Джебел/л.10, л.28/, с която, на основание
чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.99б, от ЗГР, във връзка с постъпила жалба
в Общинска администрация - Джебел с вх.№94А-314-1 на 30.09.2020 год. от А.С.С. от ***, относно заличаване на регистрация по постоянен
адрес на лицата С. С. А. Ч., М. А. Ч. и А. Б., на адрес: *** и като предвид
изложеното в протокол от 13.10.2020 год., съставен от длъжностни лица от
комисия по чл.99б, ал.1 от ЗГР, определена със Заповед №1431 от 08.10.2020год. на
кмета на община Джебел, е отказано да се извърши дерегистрация
по постоянен адрес на лицата С. С. А. Ч., М. А. Ч. и А. Б.. В заповедта е разпоредено, на основание чл.61, ал.3 от АПК, уведомяването
за издаването й да се извърши чрез поставяне на заповедта на информационното
табло в сградата на община Джебел и интернет страницата на община Джебел, като
е указано, че заповедта може да бъде оспорвана от заинтересованите лица пред
Административен съд - Кърджали в 14-дневен срок от съобщаването й, както и заповедта
да се сведе до знанието на П. Николова за сведение и изпълнение и да се изпрати
на ГД „ГРАО”, чрез ТЗ „ГРАО” - Кърджали. В заповедта не се съдържа
разпореждане, екземпляр от нея да бъде връчен на подалата искането жалбодателка А.С.С. от ***, по
повод което искане всъщност е издадена и съответно, такъв не й е бил връчен или
изпратен по пощата.
Така в крайна
сметка, с оспореното писмо с Изх.№А94-00-2196 от
20.10.2020 год., издадено от заместник-кмет на община Джебел/л.9,
л.27/, като
И.Ф. кмет на община Джебел, съгласно Заповед №1452 от 19.10.2020 год. на кмета
на община Джебел/л.45/, жалбодателката
А.С. е уведомена, че на адрес: ***, на който в момента тя е собственик с посочените
нотариални актове, са регистрирани с
постоянен адрес 13/тринадесет/ лица и че от тях, С. С. А. Ч. и М. А. Ч. са
регистрирани с писмено съгласие на С. М. А. - собственик на имота към дата
16.11.2017 год., като при регистрацията са спазени изискванията на чл.92 от
ЗГР/ДВ, бр.42 от 2012 г./, с приложени декларации по чл.92 и копие от документ
за собственост. В писмото е посочено, че след справка по НБД население, е
установено, че А. Б. си е издал лична карта чрез МнВР
– София и че останалите лица са регистрирани до 2011 год., преди изменението на
Закона за адресната регистрация (!?). С писмото жалбодателката
С. е уведомена, че в такъв случай, комисията, след своето заседание, отказва дерегистрация на лицата от нейния адрес.
В изпълнение на
Разпореждане №648 от 12.11.2020 год. на съда/л.17-л.18/, от отдел „ГРАО” при
община Джебел е представена справка за лицата, регистрирани адрес: ***, ***/л.47/, като от същата е
видно, че на този адрес са регистрирани общо
13/тринадесет/ лица, както следва: 1.
С. М. А., род. на *** год.; 2. Ш. Ю.
Б., род. на *** год.; 3. Р. Б. Х., род.
на *** год.; 4. Н. М. М., род. на ***
год.; 5. Б. Х. М., род. на *** год.;
6. М. Р. Х., род. на *** год.; 7. Г. С. Х., род. на *** год.; 8. С. С. А. Ч., род. на *** год.; 9. Н. Б. Б., род. на *** год.; 10. Ю. Б. М., род. на *** год.; 11. Р. Й., род. на *** год.; 12. М. А. Ч., род. на *** год. и 13. А. Б., род. на *** година. В
справката, за всички лица е посочено, че са с българско гражданство, като в
приложения към справката Списък на лица, регистрирани на адреса/л.48/, са посочени и точните
дати, от които тези лица са регистрирани на адреса, както и единните им
граждански номера. Следва да бъде отбелязано, че в представените справка и
списък на лицата, регистрирани на посочения административен адрес, не фигурира
лице с имената Х. Й., гражданин на ***, за което лице жалбодателката
твърди в жалбата, че е дала писмено съгласие за извършването на адресна
регистрация, съгласно чл.92, ал.3 от ЗГР, на адреса на жилището й, на същия
този адрес.
По направено доказателствено искане от процесуалния представител на жалбодателката, до разпит в съдебно заседание е допуснат С.
М. А. - баща на жалбодателката, регистриран на
посочения постоянен адрес ***. В показанията си свидетелят заявява, че живее на този адрес: *** в ***, от 1981 година, откакто е построена
къщата. По отношение на останалите
12 лица, регистрирани на същия адрес заявява, че всички тези лица са му близки
и далечни роднини, като лицето Н. М. М. е негова сестра и че тези лица живеят в
*** и идват само на гости при него, примерно през 1-2 години, за по една
седмица. Пояснява, че идват в Р България да си сменят паспортите и им идват на
гости, но никой от тях не живее на нашия адрес и че сестра му също живее в ***.
В показанията си не отрича, че е давал съгласие, тези лица да бъдат
регистрирани на неговия адрес, като пояснява, че когато са идвали на гости и са
го молели да се регистрират на неговия адрес, той не можел да им откаже. В
показанията си заявява също, че е ходил до общината и там служител го е питал,
дали е съгласен да регистрират на неговия адрес даден човек и че устно съгласие
е давал, но не си спомня, дали е подписвал някакъв документ. Заявява също, че е
продал къщата на дъщеря си през 2018 год. и каквото реши тя, това да прави.
При така
установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание
чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира следното:
Съгласно
чл.99б, ал.3 от ЗГР, в тридневен срок от извършване на проверката и въз основа
на протокола по ал.2 на същия текст, кметът на общината издава заповед за
заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че са извършени в
нарушение на чл.92 или на чл.99а. Кметът на общината е единственият оправомощен от закона административен орган, който следва и
е длъжен да разгледа и да се произнесе по искането за заличаване на адресна
регистрация. Процесният отказ, обективиран
в писмото с Изх.№А94-00-2196 от 20.10.2020 год., изхожда от заместник-кмет на
община Джебел, изпълняващ функциите на кмет на община Джебел, съгласно Заповед
№14652 от 19.10.2020 год., което е изрично отбелязано в оспореното писмо. Видно
от тази Заповед №14652 от 19.10.2020 год., издадена от кмета на община Джебел/л.45/, със същата, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, кметът на община
Джебел е възложил на Е. Д. К. – заместник-кмет на община Джебел, да го замества
за периода от 20.10.2020 год. до 21.10.2020 год., като подписва всички
необходими документи, свързани с дейността на Общинска администрация - Джебел,
както и документи, свързани с изготвянето на проекти с цел кандидатстване за
осигуряване на финансиране на община Джебел по структурните фондове на ЕС и
други национални и чуждестранни програми. Следователно,
налага се извода, че писмото, обективиращо отказ за
заличаване на адресната регистрация на лицата от посочения адрес е издадено от
компетентен орган. Компетентността е нормативно призната способност на даден
орган да издаде определен акт, изрично разписана в закон или друг нормативен
акт или чрез възлагане от друг орган, който притежава първоначална
компетентност по силата на закон или друг нормативен акт за издаване на
административен акт по определен кръг от въпроси, тоест така наречените
случаите на законно упражняване на „чужда компетентност”, като липсата й винаги
влече нищожност на издадения административен акт. Съгласно чл.44, ал.1, т.14 от ЗМСМА, вр. чл.99б, ал.3 от ЗГР, само кметът на общината
може да възлага свои функции на други длъжностни лица с писмена заповед.
Приложената Заповед №1452 от 19.10.2020 год. е подписана от кмета на община Джебел,
поради което и следва да се приеме, че същата е породила желаните правни
последици, а именно - възлагане на посочения заместник-кмет на община Джебел,
при условията на заместване, за посочените две конкретни дати – 20 и 21.10.2020
год., да изпълнява функциите на кмет на общината, вкл. и да подписва
всички необходими документи, свързани с дейността на Общинска администрация –
Джебел, като съдът намира, че това включва и подписването
на отказите за заличаване на адресна регистрация на физически лица и предвид
обстоятелството, че оспореното писмо е регистрирано с изходящ номер на датата
20.10.2020 год., то следва да се приеме, че е подписано от длъжностно лице с надлежно
делегирана компетентност да стори това, при условията на заместване.
Оспореният
отказ е издаден в писмена форма, обективиран в
писмото с Изх.№А94-00-2196
от 20.10.2020 год., издадено от заместник-кмет на община Джебел, като
изпълняващ функциите на кмет на община Джебел и представлява административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване. От съдържанието на писмото е видно, че то
съдържа всички съществени реквизити на административен акт, с който органът се
е произнесъл по съществото на искането. С изявлението, че не са налице
основания за заличаване на адресните регистрации от посочения административен
адрес, на посочените в искането лица, на практика е постановен изричен отказ по
чл.99б, ал.3 от ЗГР, който съставлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност
по реда на чл.145 и сл. от АПК.
По
отношение материалната
законосъобразност на оспорения отказ, обективиран в
писмото, издадено от заместник-кмет на община Джебел, като И.Ф. кмет на община
Джебел, съгласно Заповед №1452 от 19.10.2020 год. на кмета на община Джебел, съдът
намира следното:
Съдът
намира, че оспореният акт е издаден при неправилно приложение на материалния
закон. Разпоредбата на чл.99б от ЗГР предвижда заличаване на всяка регистрация,
направена в нарушение на изискванията по чл.92, чл.99, ал.1 и 4 или чл.99а от
закона. Съгласно чл.92, ал.2 от ЗГР, за извършване на адресна регистрация на
адрес в страната, лицата представят един от следните документи: 1. документ за
собственост; 2. документи за ползване на имота за жилищни нужди, включително
договор за предоставяне на социална услуга от резидентен
тип и договор за настаняване в специализираните институции; 3. други документи,
доказващи собствеността или ползването на имота. Според ал.3 на същата разпоредба,
за извършване на адресна регистрация се представя и писмено съгласие на
собственик, когато заявителят не е собственик, чрез декларация по образец,
подадена лично пред органа по ал.1 или с нотариална заверка на подписа.
Това
е действащата към момента на подаването от А.С. на искането разпоредба и всяка
адресна регистрация, която не отговаря на посочените в нея изисквания,
независимо дали е била законосъобразно извършена, с оглед действащите към
предишен момент редакции на разпоредбата, следва да бъде приведена в
съответствие със законовите изисквания – в конкретния случай да бъде заличена
адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на всички лица на процесния адрес, за които няма правно основание да бъдат
адресно регистрирани там. Такава е логиката на закона и това е начинът за
постигането на неговата цел - да се поддържа регистъра на населението по
отношение на постоянния и настоящ адрес на лицето в актуално състояние,
съответстващо на действителното фактическо положение, по арг.
от разпоредбите на чл.90, ал.1, във вр. с чл.89 от ЗГР,
тъй като адресът не е единствено мястото, където лицето живее или където то
получава кореспонденцията си, а е предпоставка за упражняване на редица права,
съответно е обстоятелство, от което зависи изпълнението на негови задължения.
Затова законът не допуска произволно посочване и регистриране на какъвто и да е
адрес, а е въвел изискване за наличие на правна и фактическа връзка на гражданина
с адреса (бил той постоянен или настоящ), на който е вписан в регистъра на
населението.
Съдът
в настоящия състав намира, че от доказателствата по делото се установява, че
адресно регистрираните лица на адреса на жилището на жалбодателката
С. в ***, към настоящия момент нямат никаква правна и фактическа връзка с него,
с изключение на С. М. А., който е баща на жалбодателката
и който живее на този адрес, а освен това има и запазено вещно право на
ползване върху целия втори етаж от триетажната жилищна сграда, представляващ
жилище, със застроена площ от 141.83 кв.м., съгласно приложения по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазено вещно право на
ползване, с №** от ** год., том **, рег.№**, дело №**/*** год. по описа на
нотариус Г. Г., с район на действие Районен съд - ***.
На
следващо място, видно от приложения по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот, с №** от *** год., том **, рег.№**, дело
№**/** год. по описа на нотариус Г. Г., с район на действие Районен съд - ***,
две от регистрираните на този адрес лица – Н. М. М. и Б. Х. М., са продали на жалбодателката А.С., третия етаж от същата триетажна
жилищна сграда, със застроена площ от 142.25 кв.м, обособен като самостоятелно
жилище, без да са си запазили вещното право на ползване върху този етаж или
върху част от него, като считано от датата на извършената продажба, тези две
лица нямат никаква правна или фактическа връзка с продадения от тях имот, респ.
с административния адрес, на който се намира същият.
По
отношение на останалите 10/десет/ лица, регистрирани на процесния
адрес, на който се намира собственият на жалбодателката
С. недвижим имот, от доказателствата по делото се установява, че тези лица въобще не
живеят в РБългария, а живеят в *** и през различни
периоди от време, 1-2 години, според показанията на свидетеля С. М. А., идват
на гости при него, за по една седмица, най-често по причина да си подменят
българските лични документи. От обясненията на самата
жалбодателка става ясно, че едно от лицата,
регистрирани на процесния адрес - А.
Б., тя въобще не познава и според нея, той изобщо не изобщо
не е пребивавал в РБългария. Предвид това, съдът
намира, че всички останали лица, регистрирани на този адрес в ***, също нямат
никаква правна или фактическа връзка с този недвижим имот, респ. и с
административния адрес, на който се намира същият.
Съдът
намира за установено по делото, че извършената регистрация на всички тези
12/дванадесет/ лица на административния адрес на собствения на жалбодателката С. недвижим имот й създава трудности и я
лишава от несмущавано ползване на жилището й, което е в разрез с
регламентираното в чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека право на
несмущавано ползване на личното жилище и ненамеса на държавата в ползването на
това право.
По
отношение изложените мотиви в оспореното писмо, респ. в протокола от 13.10.2020
год. на комисията, назначена със Заповед №1431 от 08.10.2020 год., а именно - че
тези лица, с изключение на посочените три лица, били с тази адресна регистрация
преди 20.05.2011 год. и че не можело да бъдат дерегистрирани,
тъй като адресната им регистрация е била извършена, когато не са действали
чл.92 и чл.99б от ЗГР, явно е необходимо да се посочи следното:
Действително,
в периода от 01.01.2000 год. до 01.02.2011 год., в който период, според
представения списък на лицата, е извършена адресната им регистрация на
посочения административен адрес, с изключение на лицата С. С. А. Ч., М. А. Ч. и
А. Б., съгласно чл.92, ал.1 от ЗГР/в редакцията – обн., ДВ, бр.67 от 1999 г., в
сила от 01.01.2000 г./, е действал старият режим, при който е било достатъчно заявление
от лицето за извършване на такава регистрация, като не е било необходимо
представянето нито на документ, доказващ собственост или ползване на имота,
нито изрично съгласие на собственика на имота - настоящ жалбоподател. В този
смисъл, не е налице нарушение при извършените в този период адресни регистрации
на 9/девет/ от лицата от представения списък, чиито адресни регистрации са
извършени в периода от 28.05.2003 год. до 30.07.2008 год., на посочения адрес. Същевременно
обаче, сега действащата разпоредба на чл.92, ал.3 от ЗГР (нова – обн., ДВ, бр.9 от 2011 г., изм.,
ДВ, бр.42 от 2012 г.) въвежда като изрично изискване писмено съгласие на собственика,
когато заявителят не е собственик, чрез декларация по образец, подадена лично
пред органа по ал.1 или с нотариална заверка на подписа. По аргумент на
противното, при наличие на изрично несъгласие на собственика, какъвто всъщност е
настоящият случай, адресната регистрация по постоянен адрес на друго лице,
което не е собственик на този имот, не живее на този адрес и собственикът на
този имот не желае това лице да има регистрация по постоянен адрес на този имот
и да получава кореспонденцията си на този имот, то тази адресна регистрация би
следвало да бъде заличена.
По отношение на
останалите три лица - С. С. А. Ч., М. А. Ч. и А. Б., съдът намира следното:
По
делото не се спори, че за тези три лица, към момента на подаване на заявленията
им за регистриране на този адрес, тогавашният собственик на имота и баща на жалбодателката С. М. А., който по-късно го е продал на дъщеря
си, е дал своето писмено съгласие тези лица да бъдат регистрирани на неговия
адрес, съгласно разпоредбата на чл.92, ал.3 от ЗГР, но същевременно няма
никакви доказателства, а няма и твърдения в тази насока, към заявленията да са
били приложени каквито и да е документи за ползването на имота от тези лица за
жилищни нужди, както и други документи, доказващи ползването на имота съгласно
разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗГР. Не е спорно, освен това, че тези три лица
живеят в ***, а на този адрес пребивават само когато дойдат в РБългария на гости или по друга причина или повод. С оглед
на изложеното съдът счита, че неправилно и незаконосъобразно административният
орган е приел, че адресните регистрации на тези три лица отговарят на
изискванията на чл.92 от ЗГР, т.е. че „са
регистрирани по изискванията на Закона за адресната регистрация”(!?),
какъвто закон, всъщност, не съществува, а и не е съществувал и че не са налице материалноправните предпоставки за заличаването им.
Независимо
от това, дори и да се приеме, че адресните регистрации на тези три лица са били
законно извършени към онзи момент, то това не е основание за отказ за издаване
на отказ по чл.99б, ал.3 от ЗГР, за заличаване на регистрациите им на този
адрес. Липсата на допуснати нарушения при извършване на адресните регистрации
не ги прави законосъобразни и към момента на постановяване на обжалвания акт.
След закупуването на имота от жалбодателката С. през м.юни
2018 год., в жилището не са живели адресно регистрираните в него общо 13 физически
лица, вкл. там не са живели и лицата С. С. А. Ч., М. А. Ч. и А. Б., а само бащата на жалбодателката
и освен това, жалбодателката не е давала съгласието
си за продължаване на адресната им регистрация на този адрес. При това
положение, след като собственикът на имота изрично е заявил несъгласието си
тези лица да имат адресна регистрация на този адрес, на който се намира
собствения й недвижим имот и респ., да получават кореспонденцията си там и след
като те фактически не живеят в имота, то според настоящия състав, адресната им
регистрация не отговаря на законовите изисквания по чл.92, ал.3 от ЗГР и също следва
да бъде заличена. Такава именно е и целта на закона – да се поддържа регистъра
на населението по отношение на постоянен и настоящ адрес на лицата в актуално
състояние, съответстващо на фактическото положение, а в случая това може да
стане само със заличаването на адресните регистрации и на тези три лица от
административния адрес на имота на жалбодателката А.С.
С
оглед изложеното се налага изводът, че административният орган е следвало да
положи нужните усилия за изясняване на фактите и обстоятелствата, които са от
значение за случая и като не е обсъдил изложените от жалбодателката
доводи и възражения, органът е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила - чл.35 от АПК и това е довело до неправилно приложение на материалния
закон – на чл.99б, във вр. с чл.92 от ЗГР и
постановяване на отказ, несъответен на целта на закона - поддържане на
регистъра на населението по отношение на постоянния адрес на лицето в актуално
състояние, съответстващо на действителното фактическо положение. По изложените
съображения настоящият състав намира, че следва да се заличат адресните
регистрации на посочения адрес, на които се намира недвижимия имот на жалбодателката А.С., на всички 12/дванадесет/ лица и тъй
като естеството на акта не позволява решаването на въпроса от съда по същество
- да върне преписката на административния орган за ново произнасяне при
съобразяване задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на
закона.
С
оглед изхода на делото, в полза на жалбодателката А.С.
следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски, възлизащи общо в
размер на 510.00/петстотин и десет/ лева, от които, 10.00/десет/ лева заплатена
държавна такса по сметка на АдмС – Кърджали, съгласно
приложената по делото вносна
бележка за плащане към бюджета, с УРН *** от *** год. на Банка „ДСК” АД/л.8/ и запратено в брой
адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00/петстотин/ лева, съгласно
приложения по делото договор за правна защита и съдействие №** от *** год. и
подписано пълномощно към него от същата дата/л.25/. Предвид
направеното възражение от страна на процесуалния представител на ответника, за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
следва да се посочи, че съгласно нормата на чл.8, ал.3 (Нова
– ДВ, бр.84 от 2016 г.) от Наредба №1 от 9.07.2004 год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал.2, каквото е и настоящото дело,
минималното възнаграждение е 500 лева. Договореното между страните и заплатено
в брой адвокатско възнаграждение е в размер на регламентирания в този текст
минимум и освен това, съответства както на вложените усилия, така и на
фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да се присъди в пълния
му претендиран размер.
Мотивиран от всичко
изложено по-горе и на основание чл.172, ал.2, чл.173,
ал.4 и чл.143, ал. 1 АПК, съдът
основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с ал.1 от АПК, Административен
съд - Кърджали
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказа, обективиран в
писмо с Изх.№А94-00-2196 от 20.10.2020 год., издадено от заместник-кмет на
община Джебел, като изпълняващ функциите на кмет на община Джебел, съгласно
Заповед №1452 от 19.10.2020 год. на кмета на община Джебел, за заличаване
адресната регистрация на лицата:
1. Ш. Ю. Б., род. на *** год., с ЕГН **********;
2. Р. Б. Х., род. на *** год., с ЕГН **********;
3. Н. М. М., род. на *** год., с ЕГН **********;
4. Б. Х. М., род. на *** год., с ЕГН **********;
5. М. Р. Х., род. на *** год., с ЕГН **********;
6. Г. С. Х., род. на *** год., с ЕГН **********;
7. С. С. А. Ч., род. на *** год., с ЕГН **********;
8. Н. Б. Б., род. на *** год., с ЕГН **********;
9. Ю. Б. М., род. на *** год., с ЕГН **********;
10. Р. Й., род. на *** год., с ЕГН **********;
11. М. А. Ч., род. на *** год., с ЕГН ********** и
12. А. Б., род. на *** год., с ЕГН **********,
на
административен адрес: ***.
ИЗПРАЩА преписката по искане с Вх.№*** от *** год. на община
Джебел, подадено от А.С.С. от ***, с ЕГН **********,
на кмета на община Джебел, за ново произнасяне в 14/четиринадесет/-дневен срок
от получаването й, съгласно задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА община Джебел, с административен
адрес – ***, с ЕИК ***, да заплати на А.С.С. от ***,
с ЕГН **********, сумата в размер на 510.00/петстотин
и десет/ лева, представляваща направени разноски по делото.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на
страните по делото.
Решението,
съгласно разпоредбата на чл.94, ал.14, предл.ІІІ/трето/
от ЗГР, е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: