№ 748
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000502699 по описа за 2021 година
СГС е бил сезиран по гр.д. 9245/20 г. с иск с правно основание чл. 432 КЗ от Д.
Г. П. срещу ЗАД Булстрад Виена иншурънс груп АД.
С решение по делото № 262941/11.05.21 г. съдът е присъдил в полза на ищцата
обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от 28.05.20 г. и е
отхвърлил претенцията до заявените 40 000 лв. За да постанови решението си, съдът е
приел, че не е доказано възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат, изразило се във внезапно навлизане на пешеходката на пътното платно и
движение по неговото протежение, а не пресичане по най-краткия път. Основание да
се счете, че възражението е неоснователно са твърденията в автотехническата
експертиза, че тротоарът е бил зает от паркирали коли и ищцата не е имала възможност
да се движи по него.
Недоволен от решението в осъдителната му част над сумата от 15 000 лв. е
ответникът. Той счита, че неправилно правораздаващият не е зачел направеното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, а при определяне на паричния
еквивалент на страданията на ищцата е присъдил несъразмерно високо парично
обезщетение.
С насрещна въззивна жалба ищцата оспорва правилността на постановеното
решение в отхвърлителната му част. Тя твърди, че има остатъчни последици от
счупването, получено при катастрофата, и съдът не е оценил правилно страданията й,
които са подценени.
Всяка страна оспорва жалбата на противната.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустими жалби,
атакуващи валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне относно
правилността на решението с оглед доводите за неправилност, съдържащи се във
1
въззивните жалби.
В производството пред САС не са представяни нови доказателства.
Въз основа твърденията на страните, наличния доказателствен материал и
с оглед предмета на проверка от въззивния състав, САС прави следните изводи:
Установено е, че катастрофата е станала на 07.03.20 г., в гр. София, на улица в
междублоково пространство в ж.к. Дружба 1, към 15 ч. При това пострадалата ищца се
движела по пъттното платно, а л.а. м. Форд Транзит Кустом е маневрирал по същата
улица на заден ход. Видно от приетата автотехническа експертиза, участвалият в
катастрофата автомобил е тип фургон и няма прозорец за задно виждане. За
видимостта назад шофьорът разчита на огледалото за обратно виждане (недостатъчно
ефективно поради липса на задно стъкло, и страничните огледала. С оглед на това при
маневриране на заден ход водачът е следвало да обезпечи лице, намиращо се на пътя,
извън колата, което да подсигурява безопасността на маневрата. По делото липсват
доказателства, че водачът на л.а. Форд е бил ръководен.
С решение по анхд 13676/20 г. СРС (с. 48) водачът на Форда – Н. А., е признат
за виновен в осъществяване на транспортно произшествие, предизвикало средна
телесна повреда на пешеходката Д.П..
На с. 55 е класирана автотехническа експертиза, осъществена от в.л. Д.. Същото
се е ползвало от събраните в наказателното дело доказателства. На това основание то
посочва, че пешеходката се е движела по пътното, защото тротоарът е бил зает от
паркирали леки коли. Самото вещо лице е направило снимка на мястото на
произшествието, от която се вижда, че от едната страна улицата има разширение, заето
от перпендикулярно паркирали автомобили, а от другата - са паркирали коли,
ползващи част от тротоара (с качени на него две колела) и оставящи достатъчно място
за преминаване по улицата. На снимката се вижда движещ се по свободната част от
тротоара човек.
При така установеният механизъм САС приема, че първостепенният съд
неправилно е основал решението си на експертното заключение в частта,
обосноваваща причини за движението на пешеходката по пътното платно. Вещото
лице е възпроизвело свидетелски показания, дадени в рамките на наказателното
производство. Безспорно е мястото на удара – на пътното платно, на място, отдалечено
от тротоара. Не се спори и за това, че пешеходката се е движела по протежение на
пътното платно, в посока, противоположна на движението на автомобила. Няма
ангажирани в гражданския процес доказателства, че в конкретния момент (на ПТП)
тротоарът е бил зает от паркирали автомобили, при това – паркирали по начин, правещ
движението по тротоара невъзможно (а не само частично заемащи го). Няма данни
между буса и ищцата да е имало препятстваща взаимната им видимост преграда.
Затова, освен че се е движела неправомерно по уличното платно, ищцата е могла да
предотврати катастрофата, виждайки насочващия се към нея бус и отстранявайки се от
линията на движението му.
При определяне съотношението на съпричиняването САС приема, че
пешеходката е съпричинила вредоносния резултат с 30 %.
Относно противоправността на поведението на водача САС споделя
съображенията на първостепенния съд.
На с. 60 от делото се намира съдебно-медицинска експертиза, осъществена от д-
р К. С.. Той установява, че в причинна връзка с катастрофата са получени от ищцата
счупване на дясната лъчева кост в долната част, лекувана чрез хирургично открито
наместване и фиксация с планка и болтове, охлузвания по устата, носа и бузата на
ищцата. Експертът определя, че възстановителният период при ортопедичната травма
2
е 6 м., като интензивни са били болките през първите 2 месеца. При прегледа вещото
лице е установило намален обем на движения, без да определи в какво се изразява този
намален обем – невъзможност за свиване на китката към лъчевата кост, ограничена
супинация или пронация, не е посочен процент на ограничението и намалена поради
това функционалност на ръката. Ищцата не е ангажирала свидетелски показания за
начина на протичане на възстановителния период и остатъчните последици. Няма
данни и дали вложеният остеосинтетичен материал към момента на прегледа е бил
отстранен, а ако не – дали подлежи на отстраняване.
При определяне на паричния еквивалент на обезщетението се отчита
обстоятелството, че липсва политравма, че е била засегната само едната ръка на
ищцата, което е позволявало, макар затруднено лично и битово обслужване. Следва да
се съобрази хирургичното лечение и относително дългия възстановителен период,
както и остатъчната болезненост и степен на ограничаване на движенията на ръката. С
оглед на това настоящият състав приема, че обезщетение в размер на 24 000 лв. е
справедлив паричен еквивалент за страданията на ищцата. При приспадане на
съпричиняването от нейна страна, в полза на ищцата се дължи обезщетение в размер
на 16 000 лв. Над тази сума решението следва да се отмени.
Предвид извода, че СГС е надценил страданията на ищцата, следва да се
заключи, че насрещната въззивна жалба е неоснователна.
С оглед пререшаване на делото решението следва да се измени и в частта за
разноските, като в полза на СГС се дължи държавна такса в размер на 640 лв., а над
тази сума диспозитивът за присъдената такса следва да се отмени, в полза на адв. С. К.
Н., осъществила безплатно представителство на основание чл. 38 ЗА се дължи хонорар
в размер на 1010 лв, а над тази сума решението следва да се отмени, в полза на
ответника следва да се присъдят съразмерни разноски за първоинстанционното
производство в размер на 495 лв. или да се присъдят допълнително 288.75 лв.
За въззивния процес в полза на адв. Н. следва да се присъди на основание чл. 38
ЗА хонорар в размер на 1010 лв., а в полза на въззивника ответник следва да се
присъдят разноски в размер на 520 лв.
Водим от разгърнатите съображения САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262941/11.05.21 г., постановено по гр.д. 9245/20 г. по
описа на СГС в частта, с която в полза на Д. Г. П. е присъдено обезщетение над сумата
от 16 000 лв., в частта, с която ЗАД Булстрад Виена иншурънс груп АД е осъден да
заплати по сметката на СГС държавна такса в размер над 640 лв., а на основание чл. 38
ЗА в полза на адв. С.Н. – да заплати хонорар над сумата 1010 лв. и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432 КЗ, предявен от Д. Г. П. срещу
ЗАД Булстрад Виена иншурънс груп АД над сумата от 16 000 лв. до присъдените
30 000 лв. и припадащите се на главница от 14 000 лв. лихви.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. Г. П. да заплати на ЗАД Булстрад
Виена иншурънс груп АД разноски за първоинстанционното производство в размер на
още 288.75 (двеста осемдесет и осем, 0.75) лв., а за въззивния процес - в размер на 520
(петстотин и двадесет) лв. или общо – още 808.75 (осемстотин и осем, 0.75) лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА ЗАД Булстрад Виена иншурънс груп АД да
3
заплати в полза на адв. С. К. Н. хонорар за процесуално представителство пред
въззивната инстанция в размер на1010 (хиляда и десет) лв.
Потвърждава решението в останалата му обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните съобразно разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4