№ 184
гр. Асеновград, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20225310100147 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.127а от СК.
Постъпила е искова молба от П. Г. АКБ., против Н. Д. СТ., с която ищцата твърди, че
страните по настоящото производство са бивши съпрузи, от брака си имат родени две деца:
Д.Н. С.а, ЕГН ********** и Г.Н. С.а, ЕГН **********. Сключеният брак между страните е
бил прекратен с решение, постановено по гр. д. № 98/2018 г. по описа на РС Асеновград,
като със същото решение упражняването на родителските права върху децата са
предоставени на майката. С решение, постановено по гр.д. № 723/2020 г. по описа на РС
Асеновград, упражняването на родителските права върху Д.Н. С.а, ЕГН ********** са
предоставени на бащата. След прекратяване на брака с ответника, ищцата е сключила
граждански брак с М. А., като от брака си имат родено дете С. А., ЕГН **********, роден
на 28.11.2020 г. в Германия, в гр. Франкфурт на Майн. Съпругът на ищцата работил
постоянно в Германия, а през по-голямата част от годината ищцата също живеела в
Германия, в гр. Франкфурт на Майн, заедно със съпруга и детето си. Ищцата твърди, че Г. е
ученичка в четвърти клас на ОУ „Отец Паисий“ град Асеновград, като за нея се грижила
приоритетно баба й по майчина линия. На майката и се налагало да се прибира в страната
всеки месец, за да се вижда с двете си деца, като много тъжала за тях. Г. няма издаден
документ за самоличност, тъй като бащата отказва да даде съгласие за издаване на паспорт,
както и съгласие тя да пътува извън страната. В жилището на ищцата в Германия имало
създадени условия за пребиваване на Г. при майка си и брат си, но детето не можело да
отиде, поради несъгласието на баща си. Вторият съпруг на ищцата е турски гражданин и
семейството ходи на гости в Турция, но отново без Г. по същата причина. Ищцата желае да
се грижи за детето си, да й даде по-добър живот, както и възможност да получи образование
1
в Германия. Г. също имала огромно желание да пътува до Германия, Гърция и Турция, което
е невъзможно поради липсата на издаден задграничен паспорт и разрешение от бащата за
напускане пределите на страната. Ето защо моли да се издаде разрешение от съда,
заместващо съгласието на бащата за издаване задграничен паспорт на Г.Н. С. (като
действията по снабдяване на детето с документ за самоличност по реда на ЗБДС да се
предприемат от майката за срок от 5 години), както и за разрешение за напускане пределите
на РБългария за посещение на страните от ЕС, Германия за неограничен брой пътувания, и в
Турция с продължителност на престоя до 10 дни. Ангажира доказателства, претендира за
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника Н. Д. СТ., с който
оспорва предявения иск и обстоятелствата, на които се основава. Твърди, че въпреки
предоставените родителските права на майката по отношение на Г., тя фактически не ги
упражнява, защото живее в Германия, не отделяла нужните внимание и грижи за нея.
Твърди, че Г. се отглежда от бабата и дядото по майчина линия на техния адрес: в с. Червен,
общ. Асеновград. Твърди, че Г. не се справя с училищния материал, поради многократната
смяна на училищата, а през учебната 2021/2022 г., първият срок приключила с много ниски
оценки. Твърди, че ищцата не работи, не разполага с доходи, с които да осигури издръжка
на детето в чужбина, не разполага със социалнобитови условия, подходящи за престой на
детето там. Твърди, че детето е българче, изповядва православна религия, говори само
български език и се обучава в българско училище, а с попадането му в среда, в която се
говори на турски език ще направи невъзможна комуникацията в семейството, и ще обуслови
съществени различия относно възпитанието и навиците на детето. Твърди, че детето ще
бъде откъснато от близките си, от средата, в която е отраснало и от семейството, което
полага грижи за нея. Твърди, че има изградена емоционална връзка с Г., като изразява
загриженост за здравето и живота, образованието и възпитанието на двете им деца Г. и Д..
Ето защо моли предявения иск да бъде отхвърлен. Ангажира становище по приложените към
молбата писмени доказателства, претендира направените по делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно между страните, а и от приетите писмени доказателства се установява, че
те са родители на детето: Г.Н. С.а, родена на 29.01.2012 г. Сключеният брак между страните
е бил прекратен с решение, постановено по гр. д. № 98/2018 г. по описа на РС Асеновград,
като със същото решение упражняването на родителските права върху децата: Д.Н. С.а,
ЕГН ********** и Г.Н. С.а, ЕГН ********** са предоставени на майката. С решение,
постановено по гр.д. № 723/2020 г. по описа на РС Асеновград, упражняването на
родителските права върху Д.Н. С.а, ЕГН ********** са предоставени на бащата.
Ищцата е сключила граждански брак с М. А., като от брака си имат родено дете С. А.,
ЕГН **********, роден на 28.11.2020 г. в Германия, в гр. Франкфурт на Майн.
От представената служебна бележка от ОУ „Отец Паисий“ е видно, че детето Г. С.а е
ученичка в ІV-та а клас през учебната 2021/2022 г.
2
От представените копия от договори за наем се установява, че съпруга на ищцата е
наел жилище за семейството в град Франкфурт на Майн, а от справка на РД ВР Пловдив е
видно, какви пътувания е осъществила ищцата за 2021 г.
От показанията на свидетелката М.Я.А. – позната на страните, които съдът
кредитира се установява, че децата на страните живеят разделени, Д. при бащата, а Г. при
майката, а при отсъствието от страната на майката – при нейните родители. П. живее
приоритетно в Германия с втория си съпруг и детето им, а често се прибира в България тъй
като не може да изведе децата – дори да отидат при нея на гости, а се затъжва за тях. П. в
момента не работи в Германия, тъй като още е в майчинство. Г. също тъжи за майка си, иска
да отиде при нея, да отидат заедно на почивка в чужбина – но бащата не я пуска, тя много се
радва че има малко братче и помага на майка си. Свидетелката често контактува с П. по
мобилните мрежи, виждала е жилището в което живеят, същото е просторно, добре
обзаведено – има всичко необходимо за децата. П. със съпруга и, с детето от другия и брак
са ходили на почивка в Турция, но тя не е могла да вземе Г. защото бащата не я пуска.
В съдено заседание детето Г.Н. С.а, изслушана по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДет. сподели,
че тя живее с майка си в село Червен, а при отсъствието и с баба и дядо, а Д. живее с баща
си в Асеновград. Г. и Д. се виждат често, тъй като тя ходи при баща си, но при мама и
харесва повече. Г. не е ходила в Германия, от както майка и живее там, тъй като баща и не я
пуща. За това майка и се прибира често в България. Г. иска да отиде при майка си в
Германия, иска да отиде с нея на почивка в чужбина, но това е невъзможно на този етап.
Заяви, че желае да живее в Германия, да научи езика, сподели че и много мъчно когато мама
е в Германия. Знае, че ако отиде в Германия ще се вижда рядко през учебната година с тати
и кака, но ще се връща през ваканциите в България.
От показанията на свидетелите Т.Р.Н. и В.И.Х. – познати на страните се установява,
че Д. и Н. живеят в Асеновград, а през почивните дни са в с.Червен, а Г. живее в село
Червен с майка си, бабата и дядото по майчина линия. П. често пътува от Германия в
България, тъй като трябва да се грижи за Г., има друго дете и семейство в Германия, а не
може да вземе със себе си Г. там. Н. често взема Г., води децата на конна езда, по магазините
и на различни развлечения. От Н. свидетели знаят, че П. имала задължения към финансови
институции, тъй като и изпращали съобщения на неговия адрес.
С оглед направените твърдения и формулирания петитум, следва да се направи
извод,че е предявен иск по реда на чл.127 А от СК - за издаване паспорт и разрешение,
заместващо съгласието на бащата детето Г. да напуска пределите на страната, като пътуват
до Германия и други страни членки на ЕС и Турция, придружавана от нейната майка. С
оглед твърденията за липса на съгласие от страна на ответника по отношение издаването на
паспорт и пътуване на детето, е налице интерес от водене на делото.
Разгледан по същество. Не се спори между страните, че са родители на
децата Д. и Г., както че упражняването на родителските права по отношение на детето Г. са
предоставени на майката, която живее в Германия и село Червен, общ.Асеновград, при
3
връщането си /в дома на родителите си/. Ищцата се грижи за детето Г., когато е в България, а
при отсъствието и за нея се грижат родителите и. Не се спори и относно обстоятелството, че
от 2020 г. ищцата живее в Германия с новия си съпруг, с когото имат дете С. – в момента на
1.6 години, където ползват жилище под наем в гр. Франкфурт на Майн. От твърденията на
ищцата в ИМ и събраните гласни доказателства се установи, че ищцата планува да заведе
и детето Г. там. Установи се освен това, че съпругът и има месечен доход от 2500 евро, а тя
не работи – тъй като е в майчинство. Ищцата получава от майчинство 300 евро и детски
300 евро. Установи се освен това, че детето Г. не желае да живее при баща си, а иска да
отиде да живее при майка си в Германия. Независимо от причината за отказа, бащата на
детето не е дал съгласие за издаване на паспорт и задгранични пътувания, преди подаване на
исковата молба. В същото време родителят, на когото е възложено да упражнява
родителските права, не може самостоятелно да вземе тези решения, тъй като според закона е
необходимо те да бъдат взети съвместно от двамата родители. Липсата на съдействие от
ответника е пречка Г. да упражнява правото си на свободно придвижване, докато навърши
пълнолетие. Липсата на съдействие от ответника налага ищцата, която постоянно живее в
Германия с втория си съпруг и общото им дете, да се прибира за определени периоди в
България, за да упражнява родителските права над Г., тъй като не може да живее с нея в
Германия, поради несъгласие на бащата. Поради това тези въпроси следва да бъдат решени
от районния съд по местожителството на детето. В настоящото производство водещи са
интересите на децата. Следва да бъде установена нуждата на детето да пътува в чужбина,
или сериозна причина за напускането на страната въпреки волята на другия родител. Съдът
намира, с оглед установените обстоятелства по делото, че е в интерес на детето да бъде
издадено исканото заместващо съгласие. За да може ищцата да осъществява родителските си
права и задължения е необходимо детето да може да напуска пределите на страната, за което
пък е необходимо то да притежава паспорт във всеки един момент. Възможността да пътува
в Германия и други държави безспорно ще бъде в интерес на Г., тъй като същата ще има
възможност да осъществява лични контакти с братчето си и съпруга на майка и (за които се
установи, че живеят в гр. Франкфурт на Майн, Германия), каквото е становището и на ДСП
Асеновград. От показанията на свид. Апостолова се установи, че П. не работи, тъй като е в
майчинство и се грижи за детето С.. Нейното желание е Г. да живее със семейството и в
Германия, но бащата не и разрешава, тъй като иска да е по-често с детето и да осъществява
определения му от съда режим на лични отношения с него. Това обаче не може да бъде
причина, поради която да се наруши правото на избор на детето и родителят, упражняващ
родителските права относно мястото, на което да избере местоживеенето и местоработата
си.
При определянето на условията, при които да се извършва пътуването извън страната,
следва да се има предвид, че родителят, упражняващ родителските права има постоянно
местопребиваване в България, където живеят нейните родители. Но новосъздаденото
семейство на ищцата живеят в Германия, а евентуалните посещения в Германия при тях ще
са в интерес на детето. Възможността да пътува в други държави безспорно ще бъде в
4
интерес на Г., тъй като същата ще може да обогати своите впечатления и емоции. Съгласно
практиката на ВКС при малолетните деца е необходимо разрешението да се даде до
навършване на 10-годишна възраст, когато в ново производство по чл. 127а от СК да бъде
взето и съобразено мнението на детето, дадено при изслушването му и да се извърши нова
преценка на обстоятелствата от значение за интересите му. По изложените съображения,
съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде
разрешено издаването на паспорт на Г.Н. С.а, което разрешение да замести съгласието на
нейния баща, както и да бъда разрешено на детето да напуска пределите на Република
България, за неограничен брой пътувания и неограничен период до държави в ЕС и Турция,
което разрешение да замести съгласието на неговия баща.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата, направените по делото разноски. Но ищцата не
претендира разноски, поради което и съдът не следва да присъжда такива.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ДАВА разрешение, заместващо съгласието на бащата Н. Д. СТ., ЕГН ********** от
***, да бъде издаден паспорт на детето Г.Н. С.а, ЕГН **********, както и разрешение Г.Н.
С.а, ЕГН **********, заместващо съгласието на бащата Н. Д. СТ., ЕГН **********, да
напуска пределите на Република България, за неограничен брой пътувания и неограничен
период до страни-членки на Европейския съюз и Турция, придружена от майка си П.Г. А.,
ЕГН ********** от *** или упълномощено от нея лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5