Р Е Ш Е Н И Е
Номер 09.03.2021
г. Град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 09.02. 2021
г.
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА
КАЛЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1589
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 260130/25.09.2020 г., постановено по гр.д. №
486/2020 г. по описа на Районен съд – С.З., с което е отхвърлен предявения от А.С.С.
против „С.К.К.” ООД отрицателен установителен иск за сумата от 1 лев,
представляваща част от задължение по Договор за кредит № 215 от 28.03.2018г. (с
номер от Кредитния регистър 007201800037), с остатък просрочена главница 356 лв.,
балансова експозиция 435 лв. и месечна вноска 148 лв., като неоснователен.
Въззивникът А.С.С. обжалва изцяло
решението, като излага доводи за недопустимост и неправилност и моли въззивният
съд да отмени същото и да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемия „С.К.К.” ООД,
с който оспорва изложените във въззивната жалба оплаквания и взема становище по
тях. Претендира разноски.
Окръжен
съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищцата А.С.С.
моли съда да приеме за установено, че не дължи на „С.К.К.“ ООД, сумата в размер
на 1 лев, представляваща част от задължение по договор за кредит 007201800037,
с остатък просрочена главница 356 лв., балансова експозиция 435 лв., месечна
вноска 148 лв.. Моли съда да й бъдат присъдени разноските по настоящото дело,
включително и заплатеното адвокатско възнаграждение.
В законоустановения
срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество „С.К.К.“ ООД, с който
твърди, че искът е допустим, но неоснователен, като излага съображения.
Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит №
215/28.03.2018 г. съгласно който С.К.К." ООД е
предоставило на А.С., в качеството й кредитополучател потребителски
кредит в размер на 600 лв., който следва да върне в рамките на пет месеца, на вноски.
В Приложение № 1 - "Схема на погасяване", подписано от двете страни,
са описани дължимите месечни вноски, съдържащи - част от главници, лихви,
неустойки и просрочие на вноските.
От представените по делото
приходен касов ордер №, № 142/30.04.2018г., 216/28.06.2018 г., се установява, че А.С. заплатила две
от дължимите по договора месечни вноски.
От
заключението на съдебно – икономическа експертиза се установява, че между „С.К.К.“ ООД - кредитор и А.С.С. - кредитополучател
е сключен договор за потребителски кредит № 215/28.03.2018г. Съгласно чл.6 от този
договор кредиторът се е задължил да предаде на кредитополучателя потребителски
кредит в размер на 600 лв., а кредитополучателят се е задължил да върне сумата
на кредитора ведно с договорна лихва в размер на 57,43 лв., на пет равни
месечни погасителни вноски, съгласно приложение № 1 – схема на погасяване, като
падежът на последната вноска е 28.08.2018г. На кредитополучателя е начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 133,97 лв. Към момента на изготвяне на
заключението А.С. е заплатила по процесния договор сума в общ размер на 418,71 лв.,
като остатъкът от начислените от ответника задължения е в размер на 993,42 лв.
След постигната договорка между страните по договора всички лични данни на
клиента и параметрите по кредита са въведени в лицензирана компютърна програма
за администриране на дейността във финансови институции Login Loan Manager, с
която работи дружеството. При въвеждане на данните на кредитополучателя
програмата автоматично генерира системен номер на договора, който се образува
от следните елементи: първите три цифри са номера на офиса, от който е даден кредита; следващите четири цифри са
годината, в която е предоставен кредита; последните пет цифри са поредния номер
на договора, сключен в съответния офис за съответната година. В случая е
образуван номера 007-2018-00037, който компютърната програма автоматично е
подала в Централния кредитен регистър.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Въззивният
съд намира за безспорно, че между страните по делото е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на сключения договор за
потребителски кредит № 215/28.03.2018 г., по силата на който „С.К.К.“ ООД е
предоставил на А.С. сумата от 600 лв. Видно от заключението на съдебно –
икономическата експертиза на ищцата е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 133, 97 лв., като към момента на изготвяне на
заключението А.С. е заплатила по процесния договор сума в общ размер на 418, 71
лв.
Въззивният съд намира, че клаузата на
чл.19 от договора за заем, според която длъжникът дължи неустойка в размер на
133,97 лв./посочена в Приложение № 1/ при неосигуряване в тридневен срок от
датата на сключване на договора на обезпечения е нищожна, поради противоречие със
закона и добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. В
съдебната практика е възприето разбирането, че когато е уговорена извън
присъщите й функции, а именно обезпечителна, обезщетителна и санкционна
клаузата за неустойка е нищожна / в т. см. т. 3 от ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010
г. на ОСГТК/, тъй като е в разрез с принципа за добросъвестност в гражданските
и търговските правоотношения. В случая уговорената между страните неустойка за
непредставяне на обезпечение чрез намиране на поръчители излиза извън присъщата
обезщетителна функция, тъй като не обезпечава възстановяването на вредите от
неизпълнение на задължението на предоставените в заем парични средства и за
заплащане на възнаграждение за тяхното ползване, а евентуални такива от
непредоставянето на поръчители. Следва да се посочи, че в случая кредитът е
отпуснат като необезпечен, и кредиторът изначално не поставя изискване за
обезпечаването на кредита, поради което следва да понесе риска от това
обстоятелство, тъй като е налице възможност същият да оцени предварително
кредитоспособността на потребителя /чл. 16 от ЗПК/, и
ако оценката му е лоша да откаже предоставянето на кредит /чл. 18 от ЗПК/
вместо да сключи договора за потребителски кредит. Не може да се приеме също,
че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй като в случая длъжникът е
натоварен с такива изначално обусловени задължения, чието реално изпълнение е
невъзможно в предвидения 3-дневен срок, като по този начин се нарушава принципа
за добросъвестност и равнопоставеност на страните по договора за кредит. С
оглед изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че след като клаузата на
чл.19 от договора е нищожна, ищцата не дължи уговорената неустойка, която е в
размер на 133, 97 лв.
От
представените доказателства и заключението на съдебно икономическата експертиза
се установява, че ищцата по процесния договор за кредит е получила сумата от 600 лв., като е върнала на ответното
дружество сума в размер на 418,71 лв. С тази сума е заплатена лихвата за забава
в размер на 57,43 лв. и част от сумата за главница, като е останал неиздължен
остатък по договора в размер на 238,72 лв., поради което предявеният
установителен иск е неоснователен.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
делото А.С.С. следва да заплати на „С.К.К.” ООД направените пред въззивния съд разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260130/25.09.2020 г., постановено по гр.д. № 486/2020 г. по
описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА А.С.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат К.К. да
заплати на „С.К.К.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Х.**, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Д.К. направените пред въззивния
съд разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.