Р Е Ш Е Н И Е
№............/......................2020
г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав в открито заседание на двадесет
и шести ноември 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при участието на
секретаря Галина Владимирова и на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна
прокуратура, изслуша докладваното от съдия–докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 2275 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на К.Д.С. срещу решение №260079/03.09.2020
г. на Варненския районен съд по НАХД №2151/2020 г., с което е потвърдено наказателно постановление №
18-0442-001517/23.01.2020г., издадено от началник сектор в ІV РУ към ОД на
МВР-Варна, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство /МПС/ за срок
от шест месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилно
приложение на материалния закон. Има оплакване и за явна несправедливост
на размера на наложената глоба и срока на лишаване от право на управление на
МПС. Иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.
Ответната страна – Областна дирекция на МВР-Варна в писмени бележки с.д. №
14332/17.11.2020г. сочи, че касационната жалба е неоснователна. Смята, че
решението на Варненския районен съд е правилно и постановено в съответствие с
материалния и процесуалния закон. Подчертава,
че нарушението е установено по безспорен начин и изводите на съда са обосновани
със събрания относим доказателствен материал. Иска решението да бъде оставено в
сила и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП намира решението за правилно, а касационната жалба за
неоснователна.
След
преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в
рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН, съдът намира следното:
Касационната
жалба е предявена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно
изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 изр. второ от ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице съгл. чл. 210, ал. 1 от АПК и в преклузивния срок, визиран в
чл. 211, ал. 1 от АПК. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд. Наведените доводи в същата представляват касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал.
1 от ЗАНН.
Срещу К.Д.С. е било образувано досъдебно производство
№4035/2018г. по описа на Четвърто РУ на ОД на МВР гр.Варна за престъпление по
чл.345 ал.2 от Наказателния кодекс, което е било прекратено с постановление №
8148/15.11.2019г. на прокурор от Варненска районна прокуратура и преписката е
била изпратена на ОД на МВР – Варна за образуване на
административно-наказателно производство по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН.
К.Д.С. е бил наказан за това, че на 20.06.2018г. около 16.30
часа в гр.Бяла по ул.“Д.Панчев“ посока ул.“Йордан Ноев“ до туристическо селище
„Теразини“ е управлявал мотоциклет с
рег.№ 348-KVO без да е
регистриран по надлежния ред, която деяние представлява нарушение по чл.140
ал.1 от ЗДвП. Съставен е бил акт за установяване на административно
нарушение №572682/20.06.2018г., който К.С.
е подписал с отбелязване: „не, нямам възражения“.
За да
потвърди наказателното постановление, въззивният съд е приел, че при издаването
му са спазени изискванията на чл.57 от ЗАНН и нарушението е доказано от
субективна и обективна страна. Отбелязал е, че е неприложима разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, а наложените административни наказания – глоба и лишаване от
право на управление на МПС са в минималните размери, предвидени в чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП.
Административен
съд-Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните както и след
извършената на основание чл.218 от АПК
служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания
съдебен акт с материалния закон, и предвиди посочените в касационната жалба
пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Видно от
писмо с рег.№ А-17476/20.06.2019г. на Дирекция „Международно оперативно
сътрудничество“ при МВР, скутер KYMCO TWN People S 250 е бил регистриран в
периода от 09.01.2008г. до 01.06.2012г. на името на гражданин на Швейцария с
регистрационен номер FR 11950, но от
01.06.2012г. скутерът е с прекратена регистрация и не е бил
пререгистриран. Регистрационен номер 348 KVO не е
швейцарски. На регистрация подлежат и моторните превозни средства закупени
извън Република България с
изключение на случаите при придобиване с цел продажба на нерегистрирани в
страната превозни средства от стопански субекти.
Следователно, безспорно доказан е фактът, че
мотоциклета не е бил регистриран по надлежния ред, регламентиран в Наредба
№І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрирани пътни превозни средства, издадено въз основа на чл.140
ал.2 от ЗДвП. Деянието е съставомерно по смисъла на посочената за нарушена
разпоредба по чл.140 ал.1 от ЗДвП и съгласно правилото за поведение, съдържащо
се в приложената санкционна норма на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Недоказано е твърдението на касаторът, че е
купил мотоциклета шест дни преди датата на проверката, когато все още не е бил изтекъл едномесечния срок за
регистрация по чл.3 ал.1 от Наредба №І-45/24.03.2000г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрирани пътни превозни средства. Доказателства за закупуването му не
са предоставени нито в административно-наказателното, нито във въззивното
производство, като тезата, че мотоциклета е бил закупен 6 дни преди проверката
се повдига за първи път в касационното производство, в което има забрана за
нови фактически установявания /по аргумент на чл.220 от АПК/.
На нарушителят са наложени административни наказания
глоба и лишаване от управление в минималните размери, посочени в чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП и съдът не може да определи наказания под предвидения най-нисък размер, предвид
забраната по чл. 27 ал. 5 от ЗАНН. Правилни
са съображенията в обжалваното съдебно решение за неприложимост на чл.28 от ЗАНН, поради липса на признаци, характеризиращи деянието като маловажно – с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид.
Не се установиха касационни основания за отмяна на въззивното решение,
което е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Предвид този изход на
делото, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение трябва да бъде уважено на основание чл.63 ал. 5 от ЗАНН и
размерът му трябва да бъде определен по реда на чл.78 ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд Варна, VI касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260079/03.09.2020 г. на Варненския районен съд по
НАХД №2151/2020 г.
ОСЪЖДА К.Д.С.
*** разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.